Вечното Бъдеще...

-Опа...-нервно се засмя Джесика и разроши косата си.-Виждала съм го ядосан,наистина не бива като се приберем да му заставаме насреща...

- Ще му мислим тогава.- замисли се Нава и бегло се усмихна.
- Сега трябва да мислим за друго!- чу се викът на малката Джули по коридора, момичето дотича до тях и спря задъхано:- Естер... я няма наоколо и...- едва успя да поизнесе зеленокосата от умората.

" Малката, спри!"- извика вълчицата и захапа качулката на палтото на малкото момиченце.
- Там е...- усмихна се малката и се дръпна от Ишизу:- Хайде, там е...
" Кой е там?!"
- Тя е там, Сенмирамита.

"Не си играй с мен!Предизвикваш ли ме?"
- Не си по-силен от мен..
"Ти..Нищо не разбираш..Ти..Не ме предизвиквай, не ме познаваш, не може да познаваш бъдещето си" той се изправи и тъмнината го обгърна. Очите му засвяткаха в черната си светлина..Вече я нямаше синята светлина, имаше само чернота..Вече беше приел това, че беше наследник на господари. Вече беше Муртаг, владетеля на Мраморната кула. На главата му се образуваха подутини и му израснаха вълчи уши. Имаше и опишка, дълга и черна. Хубавото беше, че Аливейл не беше наоколо..Той наистина изглеждаше страховито. Муртаг се сви на стола и го погледна
- Виж, не..
"Не може да ми заповядваш. Това че аз съм ти, не значи, че сме еднакви, хлапе!Аз съм Муртаг Моуси, владетеля, който не познаваш все още..И не може да ми се противопоставиш, ще реша съдбата на моето владение"
- Съжалявам..Просто..Просто..
"Просто се държиш като дете, което още си..Не ме познаваш!"
Той се обърна с гръб към себе си и въздъхна. Отдавна не се беше случвало някой да го ядосва така..Рядко се случваше в последни години. Младото му аз повдигна рамене и огледа с интерес залата
- Вече сме тук. Каквото заповядате господарю, това ще правим. Дошли сте, за да окажете подкрепа, а аз ви се натресох на всички ви точно сега. Моля да ми простите, господарю
Владетеля се обърна изненадано, но..Това му се хареса..Рядко казваше такива неща като по-млад.
- Засега просто ще се отърва от теб, ако някой те желае за да му мърмориш по пътя

-Мъничката Естер?-стресна се Джесика.-Как така я няма?
-Липсва,отдалечила се е,какво повече ще искаш за обяснение?-обади се Даниел,който тичаше след Джули.
-Къде може да е тръгнала?

- Никой не знае, тръгнала е с вълчица на име Ишизу и не са из двора.- отвърна Джули и си пое дълбоко дъх.
- Ишизу? Сестрата на Анубис ли?- запита Нава стреснато.
- Същата, преродена за втори път във вълчица.- обади се познат зловещ глас и пред тях в коридора се появи бледо кафеникаво сияние, скоро образът се изясни и Калисто огледа гостите със спокойно изражение и непозната до сега мила усмивка.

- Тук ли си, Тук ли си?- момиченцето се спря и се огледа с усмивка, пещерата беше озарена от някакво съвсем бледо сияние, Ишизу вървеше след нея и ръмжеше тихо:- Ето те!- извика детето и се затича напред.
" Естер!"- стресна се вълчицата, но не помръдна от мястото си, когато видя другото момиченце в средата на помещението. Черна къса косица и зелени очи:
- Сентмирамита!
- Естер Дракинзи.- усмихна се чернокосото момиченце и се изправи от малкото дънерче на ноето седеше.

ТИ ПЪК КАКВО ТЪРСИШ ТУК! - изрева Траян и извади една от брадвите си - ЩЕ ТЕ НАСЕКА НА ПЪРЧЕТА!
Джесика, нава и Даниел хванаха здраво магът и едва го удържаха.
- КАКВО ПРАВИТЕ? ПУСНЕТЕ МЕ!КОГАТО СВЪРША С ТЕБ, ЩЕ ЯДЕШ ПРЕЗ БАЛЕЦА НА КРАКА СИ! ПУСНЕТЕ МЕ! - ревеше Траян.

- И десет века да минат пак ще си остана мразената.- въздъхна Калисто и се усмихна леко:- Но така или иначе не можеш да ме убиеш, не само защото съм дух, но и защото идваш от друго време... за мен са минали 10 години от както за последно прояви злобата си, за вас може би са няколко седмици.
- Значи е истина, ти си...- заекна Джули и се втренчи във вещицата.
- Милата ми, едва те помня каква беше тогава. А колко голяма ще станеш, гордея се с дъщеря си...

-Кхъ...да бе...кхъ...-завъртя иронично очи Джесика,прикривайки думите си с леко закашляне.
Даниел нищо не направи по въпроса,можеше да си представи как може да се чувства вече предал се човек,който не върши повече злини,но пък като се замисли вещицата колко поразии им беше правила,можеше да разбере и сестра си.

- За вашето време все още съм зла и все още мисля как да ви отмъстя, но тук е други.- отвърна Калисто и леко се усмихна:- И независимо, че още не сте тези, които ще станете... съм длъжна да се поклоня пред бъдещите си цар и царица!- притвори очи и отстъпи малко назад, след което се поклони и се усмихна.
- Какво се е случило с теб?!- стресна се малката Джули и изпита чувството да избяга и да се скрие някъде от изненада, толкова години майка й е била зла вещица, а сега е покорна и мила.

-Дръж се колкото мило си щеш,но аз няма да започна ей така да ти вярвам...-обърна и гръб елфката,а пък Даниел се смръщи.
-Джес,не бъди такава...
-Какво,заради нея едва не отидох в Отвъдното,обсебваше Нава,заплашваше Джули,правеше ни всякакви поразии.Държанието ми си е абсолютно оправдано,не ми се прави на не в час!

- Така е.- отвърна вещицата и кимна леко с глава:- Правила съм много поразии срещу вас, недоверието и омразата ви е оправдана, а и когато се върнете във вашето време не бива да ми се доверявате, както казах за мен и останалите тук са минали десет години. Но както и да е, няма да се появявам пред очите ви повече...
- Майко?!- извика зеленокосата жена от коридора и се приближи почти тичайки:- Естер я няма!
- Да, вече разбрах.
- Джин я търси с Киара, но никъде не я виждат! Страх ме е знаеш, че тя...
- Да, да, спокойно.- Калисто се усмихна и постави ръце на раменете на вече порасналата си дъщеря:- Предполагам е отишла при нея.

-По-сигурно ще бъде,ако отидем да проверим.-смръщи се замислено Джесика и се втурна по коридора към стълбите,за да може да стигне до изхода на замъка.

-Мамо,можем ли да отидем с тях?-попита Нико,докато онези четиримата наблюдаваха любопитно от един ъгъл.
-Не,няма да ви пусна.-смръщи се Джесика.-Нещо може да ви се случи.
-Но ние ще сме с тях...пък и се притесняваме за малката Естер!
-Казах не...
-Хайде де,мамоооо...

- Време е..
- За какво?
По-възрастният Муртаг се усмихна и щракна с пръсти. Всичко се промени..Сега всичко се обясняваше..Намираха се в една зала, много далеч от всичко, което владетеля беше направил. Намираха се в ярко осветената Мраморна кула, в Тронната зала, където беше пълно със слуги..Беше щастливо място.
- Най-после!Помислих, че Нат пак е забъркал бъркотия - този глас. Младия Муртаг пак стисна меча си, но нищо не усети или чу. А му трябваше толкова много. Големите врати се отвориха и пропуснаха около дванадесетима слуги. След тях вървеше една фигура, заметната с едно дълго бяло наметало. Русите коси си оставаха същите, но..в тях личаха черните кичури на един елф, свързан с тъмнината. Всички бяха пострадали от това, всички бяха вече малко или много тъмни жители. Дори и зимния демон. Усмихна се, което стресна сериозно младия Муртаг, Ним беше вампир. Златните очи спряха пътя си на него и демона спря.
- Нали не е нов тъмен господар? - попита тихо - Близнак ли ти е?
- Ще ти обясня, но първо на него. Тук, Муртаг..Вече наистина, а не наужким ще тръгнем на път. Това беше магия, исках да те изпитам, защото знаех, че ще дойдеш скоро. Наталио го предсказа. - той се обърна и седна на трона замислено - Уверих се, че не е измама. Може би няма да харесаш много от нещата, които ще видиш тук, но..Това е Мраморната кула и ние сме избраните за тъмните жители. Не поддържам връзки с никого и никой не се интересува от мен. Мраморната кула винаги се свързва с нещо лошо..Може би е така, всички ние сме засегнати от силата на тъмнината. Но аз все пак реших и ще вървя, защото нещо ме дърпа натам..Ще вървя накъдето ме води сърцето. Вече постъпвам така

- Вървете.- промълви вещицата и кимна с глава:- Аз ще се върна при Анаю, до после.
- До после, майко!- отвърна жената и тръгна след Джесика, следвана от малката Джули и Нава.
Калисто събра дланите си една до друга и изчезна в кафеникаво сияние.

- Не, деца останете тук, това е нещо за което са дошли... А сега Естер е там при търсеното от тях.- отвърна белокосият владетел и приведе замислено глава:- Това, което търсят им трябва и то много бързо, а малката е отишла точно там... Ще го открият, но дали ще успеят да го вземат.
- Какво търсят те тате?- запита Джеси и го погледна умолително.
- Едно малко момиченце, изглежда на вашата възраст, но то има нещо от което те се нуждаят за да се върнат у дома и да спасят мнозина...

Траян се присламчи към царското семейство и попита с надежда:
- Следкато сме в бъдещето, имате ли представа,какво ще се случи с Джуджеското кралство след десет години? Имам в предвид по мое време. Още ли съм крал?

-За Джуджетата не сме много наясно,изгубихме връзка с вас от отдавна,вашето царство е от мнозината,които се разпада заради вътрешни борби породени от алчност...Съжалявам...-приведе глава царицата,това сигурно беше болезнено за него.

- Хванете го! - каза онзи тихо. Муртаг извади Гламдринг намръщено и се огледа. Ним наистина беше много по-бърз и скоро го стискаше силно, показал намръщено вампирските си зъби.
- Затворете го долу.. - владетеля се усмихна и стана..Беше решил да направи нещо..
- Не бива да го правиш..
- Отивам да се позабавлявам с едни орки, Муртаг..Спокойно, няма да нападам нито елфическото, нито драконското царство...
- Тогава ме пусни - някак си..не му вярваше
- Пречиш ми!...Ним не!
После усети че Ним го стиска още по-силно..Загуби съзнание, болката беше ужасна.

- На път! - лисицата тръгна напред, летеше като вятъра..Той тръгваше на някъде сам, владетеля на Мраморната кула. Някъде долу, един мъж скочи и се огледа. Само Ним, онзи след десет години го гледаше през решетките внимателно, изучаващо.
- Какво?Къде е той?
- Тръгна на път, както ти и каза..
- Какво ми направи?
Елфа опипа зъбите си виновно, Муртаг направи същото.
- Защо?Аз съм..Вампир? - елфа кимна.
- За да те спра..Не го бях правил от седмици..от това се нуждаех..Изпречи ми се на пътя когато не трябваше. Съжалявам..Сега бъдещето ти е променено с това, че и ти носиш вампирско със себе си

Траян въздъхна и продължи да подтичва след другите, молейки се да пспее по някакъв начин да предотврати случващото се в кралството му.

- Сентмирамита.- Естер седна на дънерчето и погледна в зелените очи на момичето срещу нея:- Теб ли търсят?
- Мен, от много време...- отвърна тя и й обърна гръб:- От век на век, от измерение на измерение, обикалям безцелно и без да спра.
Момиченцето я погледна неразбиращо, погледна и черната вълчица, чиито очи просветнаха в тъмнината в дъното на пещерното помещение.
- Ти не знаеш, нали?
- Какво трябва да знам?
- Каква си, Естер Дракинзи... или по- точно Естер Данте.
- Данте? Баба се казва така, а мама носи друго име, както и чичо Джин...
- Знам, за да се отделят от семейството преди години... Те търсят и теб, не си им казала къде отиваш?
Малката зеленокоса поклати глава отрицателно и се усмихна:
- Сентмирамита, защо те търсят?
- Това е... не знам, не знам отговора на този въпрос.- чернокосото момиче се обърна към Естер и приведе глава, настъпи тишина, която раздразни Ишизу, но и тя не издаде и звук.

- Ако е при нея, значи е на близо!- размишляваше на глас жената с червеното шалче.
- При кого е?- запита малкана Джули и я настигна.
- При нея, при тази която търсите... пещерата е по средата, от тук до недопустимите за нас земи, земите на тъмнината.

-Вие майтап ли си правите с мене?-попита с тъпо изражение синокосата елфка.-Може би аз ще успея да стигна до нея...?
''Аааа,поне силите ми сега ми влизат в добро положение,а не да ме превръщат в супер злобна..."
"Ха-ха-ха...смей се..."-тъмната и страна...
"А,ТИ ЛИ...?!"
"Ей,сега слушай,слушай..."
"Нямам намерение да ти слушам глупостите,гледай си работата!Това,което стори,беше недопустимо!"
Белите,още по-силни вече въжета,се стегнаха около нея и тъмната елфка се отказа...

- Тъмнина?- въздъхна Нава:- Защо ли не ми звучи много приемливо?
- Наистина не е много приемливо.- отвърна жената и приведе глава:- Калисто е водила Естер веднъж до там, но повече не, заради... заради тъмнината в нея.- последното произнесе тихо и плахо, боеше се от това, боеше се от истината за малката й дъщеричка.

- Ако се чудиш защо си тук..Можеш поне да промениш настоящето..
- Мислиш ли?
- Вампирското ще го взема аз..Беше ухапан, но аз го взех м замяна на елфическото..Той не е такъв какъвто изглежда..Това е Мраморната кула..и някои обичаи са спазени..
- Ще ме пуснеш ли да променя бъдещето си?
- Не мога. Тъмнината си остава тук, ние сме тя..И винаги ще е така, родът продължава
- Не мога да спра това, няма да убия Аливейл..Просто ще променя него
- Мислиш ли, че нечистокръвния господар ще се поддаде на това?Той е господар все пак
- Аз съм той, макар и в по-лошо състояние..Знам как да подходя..Пусни ме.
- Не мога да ти се доверя..
- Все пак, ще ме пуснеш..
И след лисицата, по нейните стъпки в снега тръгна един кон, черен кон, носеше двама на гръб. Муртаг мислеше, че е сам, но се лъжеше..Някой беше наследил любопитството му. Лисицата някъде далече подуши въздуха и другия Муртаг кимна
- Време е да разгледаме какво става из границите..Може би ще има по нещо интересно..Матилда внимавай, това вече е наистина, ще ни видят, ако не се пазим

- Сентмирамита. Ти знаеш ли за другата ми баба?- запита пак момиченцето, тишината я плашеше, а вълчицата вече започваше да се изнервя от всичко тук.
- За Горгодия ли, знам и за нея и за Калисто и за... дядо ти Шифт, знам за всички. Познавала съм ги и ще се запозная с тях.- отвърна другото момиче, не извършваше нищо, просто стоеше изправена и гледаше малката Естер на дървеното трупче със сериозно изражение.
- Мама никога не ми е говорила за дядо ми, а и баба Калисто не иска да го споменава като я питам, защо?
- Няма да отговоря на всичките ти въпроси!- отсече хладно и момиченцето потръпна.
- Ами за татко, знаеш ли кой е моят татко?
- Ти нямаш баща, но и на този въпрос няма да отговоря аз, а майка ти.
- Но тя никога не ми отговаря, прави се че не ме чува!
- Права е!

- Добре Матилда..Навлязохме в опасна територия..Усещам нещо близко тук..
Лисицата кимна и тръгна по-внимателно. Той извади меча и го стисна объркано..Две неща го объркваха тук. Беше..Не нямаше значение, всичко щеше да е наред, стига да не прибързваше..Сега търсеше само онова, което му трябваше..Тук някъде беше, сигурен беше в това

- Хайде, много си бавен..
- А ти какво правиш тук, Аливейл!?
- Али..И тръгвам с теб..Той не знае, но..Може да нарани някой там, има много хора..А и Рейнавил..
- А тя е?
- По-малката ми сестра..Преди замалко не обърка всичко..Беше намерил нещо, но отказваше да каже какво..Побързай, ако искаш да не те ухапя!

-Резултатът....от...Великата буря...и много сняг...-стискаше очи Джесика,докато вървяха между дърветата.
Цялата се беше покрила с каквото можеше,снега жестоко ги нападаше,ватъра сякаш не ги пускаше да стигнат до желаното място.
-Поне не се наводнява,нали?!-изкрещя Даниел.
-Да,ама едвам се движим....уааааааа.
Вятърът я понесе назад,но тя успя да се задържи леко на крака,борейки се срещу сините ветрове.
-Поне сме спокойни,че детето е добре...това започна току що...