Историята без име[ама сериозно... о0]

- Повече хора, по-бързо свикване.. - повдигна рамене и се огледа. Същност не си спомняше някога да е говорил с хора, освен онзи път когато беше отишъл далеч от дома си и се беше сблъскал с огъня на онзи странник в гората..От тогава беше решил да не се отделя от това място, но след няколко години беше му дошло до гуша. - Според мен няма да ми пречи..
Отново се замисли, но вече беше решил..Беше му се отдала възможност да напусне това място. Накара зимната пустош да се разтресе, там някъде беше го скрил..Поне така мислеше..Да, нямаше да се наложи да търси..Ножницата изглеждаше прекалено дълга за обикновен меч..Всъщност бяха два..
- Аз нямам багаж за събиране, освен това..Мога да тръгна по всяко време..

-Дообре тогава.Сега само трябва да изнамеря онзи досадник и можем да тръгнем.
Обърна се обратно в посока към портала,който сигурно вече се беше затворил.Искаше и се да го остави онзи сам да се оправя насред снега,но реши да не го прави.Щеше да го върне обратно и после щяха да се разправят...за енти път...А пък и самата му прилика с друга личност я караше да иска да не го прецаква толкова много,но и той да си замине надалеч.
-Никааа?Никааа?-размърда се леко напред,май се беше заскрежила мъничко.
Малко от леда върху кристала се отчупи и падна на земята,но камъка си остана ледено студен,без никаква сила да бушува вътре в него както обикновено става.

- Наблизо е..Поне така става когато обикаляш с години в кръг - кимна към на глед непреодолимата преграда от ледени блокове..Струваше му се, че търсеният беше някъде зад нея..Не можеше да бърка толкова. - Доста голяма пързалка е в тази посока
По навик не вярваше много на хората, но това някак беше се затъпило сега. А пък нещо го подтикваше да не иска да се срещне с онзи, който беше някъде там. Все пак се отлепи от късовете лед и без никакви проблеми тръгна по снежната долина замислено

-Когато искам да се махне,не спира да ми се мярка пред погледа,а единствения случай,в който го търся,се крие някъде...

-Лека нощ.-белокосото момиче се усмихна на елфа,отпускайки глава на възглавницата.
-Лека нощ,лудаче.-засмя се той в отговор.
-Не съм...лудаче...-отвърна сънено,бавно затваряйки очи.
-Добре,не си,не си.
Дейвид внимателно дръпна нагоре завивките,за да я завие по-добре.Повдигна поглед и погледна през прозореца.Изпитваше лек страх...странно беше,че до сега не им беше създаван проблем насред тази гора,но наоколо се разнасяха вече прекалено много слухове.

- Мястото не е чак толкова голямо, за да има много места за скривалища..

- Хайде, кажи, кажи ми..
Тя вече беше по-уверена, но виждаше, че нещо друго тревожи спътника й. Той се спря отново и я погледна
- Не биваше да те вземам - каза след малко и продължи малко по-бързо
- Но ме взе..Няма да забравя, че все пак си по-различен..Хайде де, и без това от където минеш все бели правиш..Кого търсиш?
- Някой приблизително на твоята възраст..
- Близък ли ти е?
- Не! - каза го по-рязко..Значи го мразеше. После изведнъж засили още и направо се затича..Беше малко бърз за момичето, но нямаше да се откаже лесно. Ослепителната светлина я заслепи, след миг видя меча в ръцете му да гори и една птица да се спуска стремглаво надолу. Някъде отпред едно момче тичаше прекалено бързо, за да е еистина..Всъщност май стоеше на нещо, което си проправяше път направо от земята..Наближаваха опасна местност..

-Аха,не е...-това беше иронично и тя разпери ръцете си.-Виж я цялата тази шир!Ти просто си свикнал.

-Подскажи ми...
Той вече стоеше пред прага на къщата и се наслаждаваше на нежния ветрец наоколо.Щръкналите кичури на косата му се развяха настрани,превръщайки главата му в някакъв кафеникъв на цвят пух.
-Кажи ми...какво става...
Но вятърът отказваше да му говори.Защо?Очите му се напълниха с тъга,значи нищо хубаво не ги чакаше.Обърна се към входа на къщата със сериозен поглед.
"Кълна се...кълна се,че няма и един косъм да падне от главата и!Кълна се!"

- Да, може би затова не ми се вижда чак толкова широко..С едно разместване и може би ще бъде по-широко - ледените блокове се разместиха леко, всякаш думата ги задействаше. - Дом за чудо и приказ, няма що..

Птицата нададе крясък и се сблъска с огнения меч, после отхвърча настрани. Лилавокосото момче с ученическа униформа продължаваше да е на доста голямо разстояние от тях..Сребърните прашинки направиха щит, когато птицата понечи да нападне отново. Беше огромна, но спътника на Арвен птицата не го интересуваше..
- Муртаг! - извика името, което беше чула от онова сребристо същество-елф. Това стресна спътника й, огъня се отклони на сантриметри от момчето, което в безопасност продължи да тича. Арвен срещна разгневените лилави очи, но Муртаг нямаше време за това сега..Продължи да отбягва огромния ястреб и да гони детето..Най-сетне го беше пипнал

-Клатещ се дом,голям кеф,наистина.-момичето внимателно запази равновесие.

Бавно затвори вратата след себе си и седна пред масата на един от дървените столове.Наоколо беше същинска лудница,неизмити разхвърлени прибори,множество одеала и черги по пода,билки навсякъде.Но така си харесва къщата и така щеше да си остане.

- Свиква се...Можем да го намерим с малко помощ - говореше за нещо съвсем незабележимо, на което кимна. Ледените късове се превърнаха в сняг и леко си запоправяха път през леда. - Ако разбира се не се е скрил наистина добре

Детето явно се отказа и се обърна. На крачка беше от нещо, което Арвен не можеше да разбере какво е. Крепост, гора, град?Не знаеше, знаеше само, че ястребът успя да пробие щита и се срещна с елфа, а огъня полетя към един зелен щит, който момчето беше измагьосало току-що..Значи и то можеше нещо..Изсипаха се зелени отломки, а момчето беше изчезнало
- Ще играем игрички, а?Харесваш ми - изсмя се Муртаг и продължи напред още по-забързано

-Мисля,че не се е скрил,ами по-скоро се е изгубил.Как изобщо човек може да се ориентира тук,няма нищо,което особено много да ти...помогне.

- С времето се свиква.. - Ним повдигна рамене и се огледа. За него да се ориентира не беше толкова трудно. - Ако някой ще се губи тук, предполагам ще е само в една посока..Доста време ми отне да се ориентирам там докато свикна..И домът си има недостатъци..

- Детето изчезна.. - замислено седна на камъка и погледна към Арвен - Ти ме разконцентрира
- Искаше да го унищожиш
- Точно така..Следващия път не ми пречи..
- Ще видим..

-Предполагам...
Тя точен дом си нямаше.Скиташе се по Земята години наред,без нито едно място,което можеше да нарече дом.Имаше го преди,но много отдавна.Имаше ги и тези,с които щастливо живееше...но това беше много отдавна.

Много отдавна не беше се въоръжавал. Защо?Тук нямаше никого..Единственото, което го притесняваше беше онова, което можеше да срещне само ако той го усетеше..Надяваше се сега да е малко зает..След като онова дете му пречеше..

Момичето се настани удобно и погедна лилавокосия си спътник. Изглеждаше обезсърчен..Но само за минутки..Изправи се и се усмихна отново
- Клайв следи го! - извика и отново се затича на някъде. Арвен го последва..Какво ли му ставаше сега?Дано детето да не пострадаше
Всъщност не можеше да пострада толкова..Беше му се противопоставил..За пръв път..Сега болеше..Огънят винаги го беше стряскал..А и птицата му се беше загубила..Чувстваше, че наоколо има природа..Но къде беше?

- Кой го е сътворил това място?!- крясъкът се разнесе от процеп не далеч от двамата. Ника се опитваше да отмести няколко ледени блока, между които се беше заглавило едното копито на коня му:- Спокойно, спокойно... всичко ще е наред.- шептеше на животното, а очите му проблясваха в алено червено от гняв и едновременно някаква уплаха.

- Пази се!- подвикна Нава с усмивка и бяло сияние прогони зелените призраци, оставяйки Джиа незащитена от белите лъчи, струящи от дланите на белокосият. Прозорците на къщата бяха добре затворени и сиянието не можеше да нахлуе вътре и да пробуди двете деца, елфът обичаше да играе така, както тя го зеленокосата го наричаше, пък и тя не отказваше да се поопражнява, от години го правеха, като детска игра в нощите в които той не спеше и имаше нужда да се отърве от някои мисли. Само така успяваше.

-А,намерихме те.-Джесика разклати леко жезъла,успявайки да го събуди от студа.
Насочи го към ледените блокове и дълги черни ивици се плъзнаха по въздуха от кристала.Увиха се около леда и бавно започнаха да го отместват,докато конят не успя да се освободи.

-ДЕЙВИД!
-Какво?!Какво?!
Елфът нахлу вътре в стаята,притеснен от крясъка на момичето и се огледа.Вичи стоеше на колена върху леглото и сочеше през прозореца към някаква фигура,легнала на земята между дърветата.
-Усетих нещо...има нужда от помощ!
-Стой тук!
Колкото внезапно влезе,толкова и излезе.Изхвърча от къщата и се затича към фигурата.Изглеждаше му отдалеч като на дете и щом се приближи,се убеди,че беше прав.Приклекна до момчето и провери дали имаше пулс.Живо беше,да.И никаква смъртоносна рана не можеше да види по него.Внимателно го вдигна и се обърна към къщата,където видя притесненото изражение на Вичи през прозореца.

Ним нищо не каза..Облегна се на друг леден къс и просто се сля с него..Нещо не му даваше мира..

- Падна ли ми?Глупава птица.. - Муртаг беше много по-лек от Мерик..Но това не пречеше да нанася ужасни рани...И птицата падна безпомощно долу, където започна процес на изгаряне..Май това му доставяше удоволствие. Някъде там момчето затрепери, усетило болките на ястреба си. Той щеше да издържи, но докога...
- Спри, Муртаг! - извика някой там, Мерик чу гласа все едно беше наблизо..Муртаг ли?Това беше лошо..Значи..Усети как пламти яростно някъде там..После всичко изведнъж угасна..Какво се беше случило?

- Браво.- промълви тихо и потупа коня по врата, след което се обърна към двете фигури:- Няма да откажа отговор на въпроса, защо дойде точно тук?- присви очи, но не направи нищо, а остана на едно място вгледан по посока на русокосият елф.

- Чакай!- Джиа отстъпи назад и избегна поредната бяла вълна, но за разлика от нея Нава не успя да избегне зеления прилив от призраци и се озова на земята със силно затворени очи:
- Знаеш ли... как се надявах точно това да го пропуснем този път?- промълви едва и леко отвори очи, зеленокосият дух се беше надвесила над него и лекичко се подсмихваше:- Хитруша! Знаеш как да ме повалиш с лека ръка...
- Естествено!- отвърна Джиа и се засмя леко, помагайки му да се изправи на крака.

-Дъълга история,но и исках да видя дали щеше да ме последваш дори до тук.-скръсти ръце Джесика.-Това е Ним,господар на леда и студовете,и заедно с него ще търся останалите природни сили.

-Ще бъде ли добре?-Вичи се надвеси над лицето на Мерик,докато Дейвид слагаше мокра кърпа върху челото му.
-Не знам,не знам какво му има.Не мога да разбера...-поклати тревожно глава Дейвид.
"Сега и това...накъде ще тръгнат нещата?"
Момичето изглеждаше изключително притеснено.Чувстваше силна привързаност към новия гост.Чудеше се какво да прави,но друго,освен да чака да се събуди не можеше в момента.

Трябваше да свикне с това, че вече не беше сам..Усмихна се и продължи да мълчи..Сега нямаха нужда от него

Ястребът се изправи леко и се обърна..Целият трепереше и пушеше..С изненада откри, че Муртаг е съвсем наблизо и правеше нещо странно..Плачеше ли?Притискаше до себе си нещо странно и явно опърлено
- Не я убивай.. - простена нещото в ръцете му, което явно го посъживи
- Няма..Обещавам ти - ястреба не вярваше на очите си..Това вече не беше Муртаг..Загрижен?Не знаеше какво става тук, но трябваше да се маха по-бързо, нещо не беше както трябва..Муртаг плачеше?
Момчето се успокои..птицата беше жива..

- Останалите сили, като например...- Ника поклати глава и се смръщи:- Няма значение, искам да се махна... да се махнем от тук по- скоро.- поправи се бързо и се огледа, за момент чужд образ се беше появил пред очите му, но бързо се разсея, по воля на червенокосият. Не искаше онзи образ на белокос елф да го посещава повече, но от години беше така и колкото и да опитваше, не можеше да се отърве от него.

- Не мислиш ли, че е малко хладно?- Нава отново се настани пред огнището и протегна ръце за да натопли дланите си.
- Ни най- малко, даже бих казала, че е горещо.- поклати глава Джиа, беше дух и не усещаше температурата, всъщност не чувстваше нищо от типичните за живите усещания, глад, жажда, рядко можеше да почувства допир, но все пак си правеше бледи изводи от състоянието на стаята и на отвилите се малко деца, малко ли, Джин напълно беше изхвърлил одеялото си на земята.

-Можем веднага.-повдигна рамене.-И аз съм "за",за да си тръгнем,този студ ми скова костите.
Стисна здраво жезъла и почука два пъти по леда.От кристала изхвърча черна топка,която толкова много се отличаваше от всичкия бял цвят наоколо.Тя се разпръсна на всички страни,образувайки портал,овален по форма.
-Хайде,Ним.-обърна се към елфа и въпреки,че нямаше да се види,се усмихна доволно.-Все още ли искаш да тръгнеш или размисли?

-Как е той?-Вичи надигна главата си от масата и погледна към момчето.
-Добре е,спи.И няма да е зле и ти да отидеш да си легнеш.
-Как си представяш да заспя след всичко това?!Какво ли му се е случило?
-Нямам си ни най-малката идея.

- Ако не тръгна сега, ще трябва да преплувам морето..Няма какво да правя тук.. - огледа се и видя до болка познатите места..Трябваше му промяна

Ястребът се препъна и падна под огромния камък. Крилата се превърнаха в ръце и перата изчезнаха
- Промяна, а?Мерик, къде си.. - простена съществото, което допреди малко беше птица. Опита се да намери момчето, но то всякаш вече не съществуваше..Затвори очи и се отдаде на почивка. Един кон, който незнайно откъде Муртаг беше намерил прелетя като вихър и се насочи натам, накъдето Муртаг мислеше, че ще намери момчето. На коня имаше още едно същество завито с наметало с качулка, което все още се държеше за огнения повелител

- Хубаво.- червенокосият се качи внимателно на коня и стисна юздите силно, животното изцвили тихо и пристъпи бавно напред.

Светилника започваше бавно да гасне, зеленокосата отново се мотаеше около леглата на децата и оправяше внимателно завивките им, движеше се по въздуха, същински дух без крака и с почти напълно прозрачен образ, замъгляван от светлината на огнището, от което Нава взе парче дълво и се насочи към светилника за да го разпали пак.

Джесика кимна и влезе след конника през портала,който този път не започна така бързо да се смалява,дори изобщо не се промени.

-О,супер.Тъкмо се махаме от полюсите и слънцето ще изгрява!-фигурата се обърна с гръб към светещия диск,който бавно се издигаше,и закри лицето си с дългите черни ръкави.-Типично...
А само преди миг се беше чувствала като парче лед.

-Трябват ли ти бил-
-Не си и помисляй да излизаш за каквото и да е било!-Дейвид бързо я отсече,гласът му беше сериозен и това стресна Вичи.
-Но...ако се нуждае от нещо.
-Аз ще отида да го взема.Ти ще стоиш в къщата,докато не ти кажа,че можеш да излизаш!
-Знаеш,че не мога да понасям мисълта по цял ден да седя затворена между четири стени!
-Ще издържиш!
-Няма!
-Не ми се инати!

- Слънце.. - беше го виждал, но само веднъж истински, предпочиташе да няма много срещи с това нещо..Но все пак топлината не му повлия особено. Вместо това резултатът беше че подледи изгорената трева..Да, спомняше си, че имаше проблеми с това..Този път щеше да бъде по-внимателен

Човекът, някога ястреб отвори очи и отново опита..Мерик не можеше да е мъртъв..Не можеше да го няма..
За негова радост получи слаб отговор от някъде..Трябваше да отиде при него..Трябваше..Макар и да болеше..
Това, че ястребът беше жив го успокои, той се усмихна, дори вече можеше да отвори очи..Но беше предпазлив..Нещо странно имаше тук..Не беше на открито..