Историята без име[ама сериозно... о0]

-Искате да чуете историята?-повдигна главата си леко към тях,въпреки,че ги гледаше изпод кичурите на бретона си.-Може да ви се стори дълга...

- На кратко тогава.- настоя момичето:- Нава ни защити от онези, които искаха да ни отведат в сиропиталище, не помнеше нищо до сега, така че искаме да знаем какво застрашава него и приятелите му.
- По- добре не им казвай повечето неща.- прошепна тихо елфът, но не беше достатъчно тихо.
- Искаме! Аз може и да не виждам добре, да ме мислят за напълно сляп, но чувам!- смръщи се Джин и двамата със сестра му скръстиха недоволно ръце.

-Добре тогава...откъде да започна?-замисли се за момент,преди изражението и да приеме доволен вид...-Имаше едно време голяма група от хора,които живееха заедно под един покрив.Но те не бяха каква и да е била група,те бяха приятели.Всички,до един,въпреки,че е един специфичен индивид-и вдигна пръст към себе си-понякога му е идвало да къса глави.Като във всички приказки,те живееха щастливо,всеки ден си отиваше,оставяйки само и единствено хубави спомени за всички.Но,за да се види,че историята и героите в нея са много по-различни от всички останали,се случи нещо,което не беше планирано.Земята започна да страда,въздухът да изгаря,водата да изчезва и пламъкът да изгасва...Тъмнината започна да поглъща всичко,оставяйки след себе си само болка и страдание...нашите герои бяха избрани да възстановят всичко и да върнат баланса в Света.Всичко стана прекалено бързо,но и прекалено бавно.Имаше битка...между тях и виновниците за целия хаос.Чужди същества,те не бяха добредошли.Битката продължаваше цели три дни,докато накрая,точно когато пълната луна се появи на небето,тъмнината пое всичко това в свои ръце.Онзи изперкал индивит изсмука целия хаос и го затвори в малък син кристал с помощта на другарите си.Но веднага след това,пое и техните спомени.Всички се пръснаха по земите,лишавайки историята от хепи енд...

- Трогателно.- промърмори Ника и това накара Нава да го халоса по врата. Двамата се спогледаха гневно, но все още се сдържаха от конфликти.
- Значи онези... те са развалили всичко, заради тях не само Нава, но и други не помнят кои са?
- Това е... ужасно!

-Ужасно или не,така си е.Не можем да върнем времето назад.-подпря главата си на едната си ръка и се загледа към голямата врата...
Кристалът...на жезъла и...Сега беше с тях.Ако го счупеха...Не,първо трябваше да се досетят как да го сторят,а се бееш погрижила това да не бъде лесна задача.

Беше оставил децата край къщата, а после се скри..Но не беше сам..Защото онзи го следваше отново. Той, гаднярът на който Алемаро тайно доносничеше. Ним не знаеше от къде идва и каква е връзката..Знаеше, че и той действа на лошата страна. Сега не знаеше че е и под опасност. Но какво пък, щяха да се срещнат някога, той това си спомняше от преди. А небето над планините се смрачаваше бързо. По-добре щеше да побърза.

- Трябва да намерим другите, докато не са се избили... трябва да си спомнят по- скоро.- белокосият поклати глава и се замисли, опита се да се досети от къде идваха всичките светкавици и дъждове, който и в момента вилнееха навън.

-Малиии,като ги хвана двамата,така здравата ще ги нашамаря...Как може да си позволяват да създават такъв неописуем хаос?!-стисна зъби и затърка гневно ръцете си една в друга.-На всичкото отгоре това е просто измама,за да си мислим,че враждуват помежду си...Горко им,когато ги открия!

"Нямам представа защо, но имам предчувствието, че не трябваше да приемам съюз"
Крачеше бавно и говореше на съществото в чуждия меч в ръката си. Може би малко съжаляваше за снега и спокойствието, но трудно щеше да се върне назад сега. А и имаше чувството, че нещо целеше този съюз да пропадне. Не не беше чувство, направо го вярваше. Муртаг например отново се беше сврял в миша дупка, а когато Ним се опитваше да го намери просто не го усещаше. Все едно планината беше погълнала един стар образ, Муртаг не съществуваше вече. Макар че това беше странно, защото понякога Ним виждаше следи от скорошно негово присъствие. Какво му ставаше на този човек?И къде се беше скрил така добре?
А докато той бавно се отдалечаваше в неопределена посока с цел да търси нещо, което нямаше представа как да намери, но и някой друг следваше същия път. Само че на обратно, в гората.
- Трябва им сериозно възпитание - Мерик се изправи сред новите дървета и се намръщи. Нещо го караше да ги мрази. Може би тайната цел на Алемаро