Историята без име[ама сериозно... о0]

Белокосият се усмихна леко, онази позната усмивка от както беше дете:
- Всичко ще е наред, почини си.- отвърна тихо, нямаше намерение да я пусне, да я остави докато не бъде сигурен, че ще се оправи поне малко. Джиа се огледа замислено и скръсти ръце, нейните въпроси бяха повече от тези на Нава, но ги обмисляше, как да ги зададе и от къде да почне.

-Ъ...ъм...Мисля,че и брат ти се нуждае някой да му помогне...
Браво...Бързо премести погледа си към червенокосия,проснал се на земята.Беше благодарна,ако той не беше действал бързо,сега щеше да е мъртва.

- Брат?!- очите му се разшириха и извърна погледа си към червенокосият до тях, приликата, сега осъзнаваше, че имаше нещо вярно, двете деца сега се бяха преместили до Ника и се надвесяха над него, а той леко потрепваше:- Нима той наистина... ми е брат?
- Ще се сетиш...- едва проговори Ника и леко се подсмихна, но без да отваря очи.

-Това означава ли,че въпросите започват,или имам още няколко минути живот?
Усмихна се невинно,не искаше,но щеше да и се налага да обяснява...

- Май наистина ще трябва доста да ни обяснявате.- намеси се Джиа и огледа двамата замислено.
- Значи... брат?- повтори за пореден път същия въпрос Нава:- Значи... ме познавате?

-Да,той ти е брат и да,и двамата те познаваме...от отдавна...
Изражението и рязко прие отчаян вид,но нямаше какво да се направи.Пое си дълбок дъх и зачака още въпроси.Поне усещаше как силите и бавно се връщаха в нея и раните заздравяваха.

Белокосият потръпна и очите му се разшириха още повече от изненада:
- Какво знаете за мен? От кога... се познаваме?
- Започна се.- промърмори Ника с насмешка и въздъхна тежко.
- И кои сте вие всъщност?!- намеси се и Джиерда, оглеждаше ги някак подозрително и задълбана в мислите си.

-Ако имах сили,щях по-артистично да ти покажа коя съм,но нямам...Казвам се Джесика и управлявам тъмнината.Този някой,с когото ти-и погледна към Нава с усмивка-попринцип не трябва много да се разбираш,но с течение на обстоятелсвата виж как става...

- Покровителката на Тъмнината?- изненадаха се двете деца и отстъпиха към Джиа стреснати:
- Като теб, Нава, но ти си на Светлината?
- Може да се каже...- отвърна белокосият и погледна брат си със странно изражение:- Да не се разбираме ли, защо?
- Като го каза се сетих, че имаме недовършена работа с теб... един към друг.- отвърна Ника и леко се надигна.

-Попринцип не трябва да се разбираме заради това,че сме противоположности и тем подобни.-и завъртя иронично очи.-Ника,оказа се късметлия,че сега няма да мога да ви разтървавам,но ако ще се биете,може ли да го изнесете отвън,защото не мисля,че тялото ми ще понесе сблъсък между две сили отново...

- Да се бием?- възкликна учудено Нава и разтърси глава.
- Той е може да се бие...- Джули иДжин се развикаха в един глас и се смръщиха недоволно:- Има меч, но не се бие... не е такъв!
- О, напротив!- подсмихна се червенокосият:- Но сега няма да правим никакви изпълнения, за сега обаче.- хвърли бърз поглед на брат си и скръсти ръце.
- Вие напълно ме объркахте! Брат, Повелителка на тъмнината, битки... какво още има от миналото ми, което... което не помня явно?!

"Трябва да..го намеря"..Той не беше най-добрия приятел нито пък изобщо беше човек, с който един човек можеше да си прекара добре времето. Но всичко ново беше събудило и онази загриженост..
"Само ще паднеш в капана. Стой тук и чакай!" беше предупреждението на Клайв, преди да изчезне. Отказваше поне да помогне..Мъничко..Споделяше миналото на господаря си..Но отказваше да помогне..
- Той е прав.. - гората не беше съвсем безлюдна, Ним с право се беше оглеждал. Чу се издрънчаване на верига, някъде от близо, после пак настана тишина - Стой тук..Той само чака да плени когото му трябва..Не разбираш..Стой тук и чакай. - Муртаг може би даваше този съвет от загриженост, но Ним нито го видя нито пък го усети..Беше тук и не беше..

-А,аз си мислех,че не си искал спомените обратно,защото така си бил щастлив.
Вече започваше да се държи като дете,особено след като физиономията и стана леко сърдита и тя отклони погледа си далеч от него.Дори беше толкова артистична,че си напъна ръцете да ги скръсти,колкото и болезнено да беше.

- Всъщност а...- Нава се смути леко и се замисли:- Сега наистина съм щастлив, но не познавам миналия си живот... не помня нищо и не знам как съм се чувствал тогава...
- Най- запознат съм с войнствеността ти към мен.- отвърна тихо Ника и въздъхна.
- Разкажете ми, кажете ми повече за миналото ми, моля?

-Сигурен ли си?-погледна го с леко недоверчив поглед,но всъщност само се закачаше с него.-Може и да не ти хареса това,което видиш,когато ти дам спомените ти...

- Спомените ми...?
- Да!- възкликна Джиа и се усмихна широко:- Мисля, че няма да е зле да си припомни някои неща, пък дано и аз покрай него.
Белокосият я погледна учудено, после и Джесика и кимна плахо с глава:
- Ами... добре.
- Нава?- двете деца се приближиха до него с тъжни изражения:- Като си спомниш, нали няма да забравиш нас?
- Никога!- усмихна се елфът, но погледът му беше въпросителен и с плахо съмнение.

-Спокойно,няма да забрави когото и да е било,няма за какво да се притеснявате.-усмихна им се топло,а после премести поглед към ръцете си.-Добре,това ще отнеме малко...
Бавно и мъчително събра ръцете си една в друга и се опита да се концентрира.Усети как черното перце се оформяше в ръцете и.Напъна малкото си сили и накрая успя да го направи.
-Ето...-повдигна го към белокосия с клатеща се ръка.
Усмихна се топло,той искаше да си спомни...Почувства се по-добре от това и с радост му подаде малкото нежно перце.

- Това ли е?- Нава се вгледа в перцето заинтригувано, очите му се разшириха и белокосият го пое леко в ръка. В същия миг се сля с дланта му и елфът стисна очи, спомените му, бяха като прилив в главата му, толкова много моменти, толкова много радост, тъга, приятели... На вън се чу гръм, който го върна в реалността, помагайки му да изплува от вълните спомени:
- Джесика... Джес... ти... Господи, радвам се да те видя!

-Аааа,костите ми!-не можеше да си поеме дъх от рязката прегръдка,но и тя се зарадва толкова,колкото и той,че дори може би и повече.-Нава,сериозно,и аз се радвам,но...боли...

- Съжалявам.- елфът я пусна, а на лицето му грейна щастлива усмивка:- Не мога да повярвам! Колко време мина? Сякаш цяла вечност...- за момент извърна поглед към брат си и срещна лукавия му поглед и усмивка:- А ти?! Само не си го и помисляй, нито е времето, нито мястото за подобни изпълнения!
- Нищо не съм казал, все ще се намери време да довършим започнатото!- вдигна рамене Ника и се засмя леко.

Синокоската въздъхна отчаяно:
-Ще се сдърпате пак,как инъче...-прошепна го съвсем тихо,но беше сигурна,че я чуха.-Джиа?Мисля,че след като върнах спомените на Нава,при теб автоматично се върнаха и твоите...

Джиерда я погледна и примига няколко пъти, ефектът беше почти същият, само че тя не се затрудни, а даже и беше някак приятна тази вълна от спомени. След малко се усмихна широко и кимна с глава:
- Благодаря...
- Нава?- промълви тихо Джули:- Значи сега вече помниш миналото си?
- Да, мисля че да.
- Но нали като се върнеш към миналия си живот... нали, може да дойдем с теб?- прошепна Джин и избърса очите си от сълзиците.
- Разбира се, че може... Всъщност Джес, Ника това са хлапетата, които ме откриха в гората. Джели и Джин, сирачета са, затова поех отговорността над тях.

Джесика мило им се усмихна и разпери бавно ръцете си,за да може да ги прегърне:
-Радвам се да се запозная с вас!

"Него искам..Него"
"Млъкни..Това, че съм твой роб, не значи, че ще изпълнявам заповеди!"
"Ти ще се пречупиш, няма смисъл да се бориш..Муртаг.."
Веригата издрънча ядосано, но той си пое дъх и се успокои. Къщата изглеждаше безлюдна поне отвън..Той трябваше да внимава..Пък и да го видеха нямаше да стане нищо..Вече не беше като преди..Вече не можеше да направи нищо сам, без онези да разберат..И без това не знаеше за кои "онези" става въпрос..
"Върви по пътя..Имаш работа..Шпионство..Направи нещо!"
"Ще ви доставя удоволствие" изръмжа лилавокосия и колкото се може по-безшумно - веригата още му пречеше - се насочи към пътя

- И ние!- децата се усмихнаха и я прегърнаха топло. Мила усмивка се изписа и на лицето на Нава, белокосият се зарадва на тази гледка, обичаше тези деца, те го бяха открили и му бяха помогнали, помолили той да ги пази и да бъде техен настойник и родител и той с удоволствие се беше съгласил.
На вън се чу поредният гръм и елфът се смръщи:
- Странно. Без спомените си не можех да определя кои са точно, но май наистина са те...
- За предпочитане е обаче да останем тук, Андори ще изпепели половината низини с мълниите си, а Ийв ще прелее реките наоколо.- промълви Джиа.