Историята без име[ама сериозно... о0]

-Ооо,не...Какви ги вършат те?-без да пусне децата,тя извърна погледа си към залостената врата.-Не ми казвай,че се карат постоянно...
Още един гръм и той беше толкова внезапен и неочакван,че я стресна и тя едва не подскочи.Погали внимателно главите на двете деца,спомняше си тя,когато беше много по-малка,как се плашеше понякога от бурите,но не и сега...

Пътят беше безлюден..Но единствените пътници на километри от онова място усетиха горещината на земята..Всичко се изпепели..Просто от едно докосване?Те искаха да го накарат да се самоунищожи..Той щеше да избяга..Нямаше да им се подчини..Нямаше..Беше усетил, че онези планини му доставяха някаква защита..Затова, колкото и трудно да беше бързаше на там..Не можеше да помогне на никой, дори на себе си..По-добре щеше първо да се опита да отхвърли тази верига, стискаща ръката му и притегляща го към робството. Клайв знаеше къде да го намери..Този път обаче Муртаг не искаше нищо и никой..Искаше да се скрие от онези в планината..Искаше да се опита да намери онази безопасност, която го викаше от една страна..Нещо го викаше..

- Да ,почти постоянно се карат.- въздъхна белокосият:- И двамата са водачи на местните племена, водещи постоянни битки помежду си.
- Ще ги умирим.- подсмихна се Ника.
- Няма да е толкова лесно, от години никой чужд не е виждал лицата им и не знаят къде да ги търсят.- отвърна Джиа замислено.

-Така ще им се разкрещя,когато ги намеря...
Погледът и беше мрачен,ядосан,дори изглеждаше малко яростен.Въпреки,че продължаваше с ръцете си да защитава децата от страшните звуци на гърмежите и на тежките капки,падащи по покрива на храма,изглеждаше много много зловещо.
-Хващам се на бас,че всичко това е само една измама,а всъщност въобще не се чувстват като врагове.Леле,като ги хвана,такива неща ще им изприказвам...Не мога да повярвам,че вършат тези глупости!Какъв им е проблема?!

- Първо не се подчини и тръгна на обратно!" той вече не издържаше. Меките му ботуши не издаваха шум..Това излизаше извън контрол..Скоро може би щеше да се наложи да се заеме по-сериозно..Засега тези му бяха под ръка..Но той беше негов роб, сега вече не го усещаше..Муртаг беше в планините, а планините бяха..свещено място.
- Ще чакам тук..И ще плета нишките..Ти няма да избягаш, колкото и да стоиш там.. - скри се отново в гората като неопределим силует..Просто сянка..Можеше да го направи..Злото..
А планините бяха студени и неприветливи. Само че светлината беше по-ярка и земна..Веригата не можеше да премахне, но можеше да се подчини на едно друго нещо...

- Никой не знае.- отвърна тихо Джули:- От много време е така, той постоянно унищожава нивите с мълнии, а тя прелива реката и дави растенията.

-Ооох...
Понечи като рефлекс да потърка челото си,но измореното и тяло протестира и в крайна сметка само леко мръдна ръката си.Пусна двете дечица,защото нямаше да издържи още да ги прегръща,но им позволи да останат до нея.
-Да се надяваме,че ще се усмирят скоро...А дотогава аз-
Както стисна ръката си,за да усети,че жезъла не беше в нея,цялата стана още по-бледа и паникьосано се огледа.
-Къде...къде ми е жезъла?Къде е?!
Нямаше го...Беше го изтървала,когато падна от коня и сигурно другите са го взели.Страх се плъзна по лицето и-очите и се разшириха и затрепкаха притеснено.

- Ще го намерим, спокойни!- отвърна Нава и постави ръце на раменете й:- Не се тревожи, тук някъде е, наоколо.
- Ще го потърся.- обади се Джиерда и отстъпи назад, предизвиквайки зелено сияние, което озари цялото помещение.

-Въобще не е тук!-закри с ръце лицето си,надявайки се,че беше заспала от умора и сега сънуваше кошмар.-Боже,имат ли жезъла,имат пълен контрол над силите ми!
Какво да прави?Не стига,че сега още много по-бавно ще си възвърне силите,но и беше като кукла на конци...Беше учудващо,че още не са я накарали да се опитва да ги убие...

- Какво може да се случи?- попита плахо Джин.
- Нещо много лошо.- отвърна Ника, но от тонът му децата потръпнаха и приведоха глави.
- Не ги плаши!- смръщи се Нава и го погледна ядосано.
- Какво? Ако ще са с нас трябва да свикват на лоши моменти и думи.
- Няма значение, ще открием жезъла, ще ти го върнем.- белокосият погледна Джесика обнадеждаващо.

-Трябва веднага да си го върна!-рязко повдигна глава и се опита да поеме крачка към вратата,когато краката и отказаха и тя успя едва-едва да се задържи.-Ако успеят да отключат силите му,ще могат да ме изконтролират да направя каквото те пожелаят,а ако счупят кристала...
Цялата настръхна при мисълта и понечи да направи още една крачка към вратата,по която толкова силно падаха капките дъжд,че човек можеше да си помисли,че някой хлопаше по нея.

- На вън още е ден.- промърмори червенокосият и скръсти ръце:- Нава, не можеш ли да направиш нещо по въпроса?
- Защо не престанеш да ми даваш акъл поне веднъж в живота?- смръщи се елфът.
- Както и да е...
- Аз ще изляза, ще го потърся и ще ви повикам.- намеси се Джиа, преди двамата братя да са се хванали за гушите:- Джес, всичко ще е наред, няма да позволим да се докопат до силите ти.

-Ама...те...нямам си и на идея къде да ги търсиш.Просто ще се луташ насред бурята.По-добре наистина да изчакаме,докато падне нощ и тогава ще ги търся аз.
Беше успяла малко да се вземе в ръце,но все още трепереше изплашено.

- Аз съм дух, ще пообиколя наоколо.- зеленокосата се подсмихна леко, но все пак зачака.
- Всъщност от къде идвахте, щурите действия на Ника ни доведоха тук неочаквано?- запита Нава и се огледа замислено, искаше още сега да излезе и да търси жезъла, дори и сам, дори и под опасността от бурията навън.

-Бяхме в подножието на планината,но след като ме атакуваха,той ни телепортира тук.
Седна внимателно обратно на земята и потърка челото си,покрито с гореща пот.От страха дори беше усетила за миг,че сълзи се надигаха в очите и,но бързо ги беше спряла,защото суматохата отвън беше достатъчна.
-Щом настъпи нощта,всички ще се върнете към най-близкото селище.-колкото и неочаквани бяха думите и,с толкова голяма увереност и сигурност ги изрече.

- Значи у дома?- възкликна Джули.
- Възможно е, не съм сигурен дали то е най- близкото, затова трябва да проучим малко.- отвърна белокосият все така замислено:- Джес, кои други успяхте да откриете от повелителите?

-Муртаг,Ним,Мерик,Дейвид и Вичи.Трябва да са в една гора на другия континент,но имам странното чувство,че някои са се поразместили от там...

-Аааа-аааа-апчииих!
-Еха.-Дейвид се изненада от това.
-Някой сигурно говори за нас...
-Може би...-елфът погледна отново разтревожен за онези двамата,не знаеше къде се бяха дянали и се надяваше да се върнат.

- А аз ти казах да спреш с детските философски доводи и ти обясних, че тръгвам - момчето стоеше до момичето и..е, едва ли щеше да успее да ги обеди. По-добре щеше да е да действа, но не можеше да го направи - Вижте какво, приберете се вътре и ме оставете..
- Да, за да не присъстваме на мелето..Да де, няма да видим спокойно..Ще ти пратя Алемаро..
- Не!В никакъв случай имам си спътник. - Ним отстъпи няколко крачки и отново ги погледна - Ако ще се грижиш за мен..Недей..Сами трябва да уредим сметките си..Надявам се да го намеря като за начало.. - стисна трите меча в ръка, засега може би беше добре да отстъпи..а пък после щеше да тръгне както го беше решил

- Почти всички.- Нава се усмихна леко и приведе глава, запазайки усмивката, от отдавна не беше виждал приятелите си, а като си помислеше, че ги беше забравил дори и то по вина на онези проклетници:- Срещахте ли ги... онези, виновниците за всичко?

-Те са откраднали жезъла ми,и заради тях едва не се изпържих.-чисто,ясно,хладно...
Ууух,вече просто не можеше повече!Щеше да ги намери,да ги хване за вратовете и да ги счупи един по един!

- Не мисля, че са само те виновни...- смути се Нава и приведе тъжно глава:- Не осъзнавах, че вредя на някого чрез Слънцето. Ако помнех, ако знаех, че ти пречи щях да поема по- голям контрол над светлината.

-Това е нормално нещо при нас.Няма за какво да съжаляваш.А ти сам го каза-не си знаел.Не си виновен.

- Може би...- елфът вдигна глава, но все още замислен и въздъхна:- Вече ще налагам контрол над слънчевото сияние за да не ти причинява болка.

Елфката остана мълчалива,без да знае как да отговори.Подпря се с гръб към стената и се опита да обмисли всичко,което се беше случило,внимателно.Упорито се опитваше да разбере какво противника намисляше,мразеше да я заклещят така без да може да направи нещо,за да подобри ситуацията,в която се намираше...

- Нава?- кестенявото момченце приведе глава и пристъпи бавно към белокосият:- Страх ме е, кой ви застрашава, нали няма да ви наранят?
Елфът го погледна бегло и въздъхна:
- Всичко ще е наред.
- И все пак кой или кои са виновни и за какво?- смръщи се Джули и стисна ръцете си в юмруци.