Историята без име[ама сериозно... о0]

-Накъде ли обаче?-подсмихна се тя под качулката и стисна още по-здраво жезъла.
Замахна с него във въздуха и този път черните ивички образуваха картата точно пред нея,а не на земята.Погледът и беше прикован на едно точно местенце и тя го докосна леко с пръст.Няколко едва забележими точици се появиха и тя се спря върху една от тях.
-Ето го...и ето ги останалите...
Това искаше много енергия.И усещаше как слънцето сякаш я изгаряше.Но ако не стореше това сега,щеше да изгуби следа от тях.Докосна точиците внимателно и те станаха малко по-големи,получавайки ярък син цвят.
-Където и да отидат,ще ги намеря този път...И няма да ги пусна,докато не ме изслушат!

- Ако успеят да слушат, някои пренебрегват това свойство на хората..
Значи се криеше..И таз добра..Но сега нещата стояха малко по-другояче

Там Клайв вече отдавна беше разказал това и Муртаг вече вдигаше глава
- Ти знаеш какво бих направил, нали?Правилно си мислил, Клайв..Моля, ти си наред..
- Сега ли? - това много го учуди. Неговият господар искаше от него нещо тъй внезапно.
- Моля - повтори Муртаг и се скри сред дърветата, Клайв повдигна рамене и тръгна след него. Конят остана, не че им трябваше, защото след миг Муртаг беше на пътя възседнал един вълк..Това беше единственото същество, което умееше да не се страхува от огъня, който понякога подлудяваше коня..
- И сега очаквам от теб да действаш много бързо разбираш ли?
Сребърните прашинки не казаха нищо, Муртаг и не очакваше. Вълкът излетя по пътя, скочи и напълно изчезна в сребърния портал..Появи се далеч от мястото, после пак изчезна..Няколко пъти мигновенно се появяваше и изчезваше докато не стигна до крайната точка на континента и се спря там. Почивка..Но може би скоро отново щеше да тръгне на път..Там смяташе да припечели малко нужни пари. Досега не го беше правил..
- Муртаг.. - зелените очи се отвориха сънено и Арвен се огледа..Само конят беше тук..Но собственикът го нямаше. Той беше вече далеч и забавляваше насъбралата се тълпа, чудеща се на странните умения на този странник..Идваха често такива като него, но с талант за рецитиране, разказване и още повече с желание...не толкова често..А пък още по-рядко хора с желание за песни и танци на народите. Отдавна не бяха виждали такъв като него..Справяше се добре с каквото и да го натовареха. Муртаг вероятно беше добре преценил какво ще му трябва

-Хе-хе.-беше доволна,че една от точицата се беше размърдала толкова много...беше на края на континента?Страхотно...
Трябваше да побързат,но слънцето наистина много я изтощаваше.Искаше да настъпи внезапно нощ,но нямаше да стане.Спря магията и се хвана още по-здраво за жезъла,задъхана.
-Дано да се застои там за малко повечко време...

- Всъщност не ми се вярва..Хем е инатлив хем е недоверчив..Според мен ще се старае да се движи постоянно - Ним стисна меча си, който вече отново беше студен. Не познаваше Муртаг..Просто усещаше недоверчивостта му като своя собствена, която обаче не притежаваше..Объркващо..

- Благодаря, благодаря..Много сте мили.. - той възседна вълка, отново се поклони, огледа хората и се усмихна..Защо ги беше избивал досега като можеше да се позабавлява..Макар и за кратко, но достатъчно за достатъчно "заплата"

-Да му се невиди...-гласа и издаваше,че беше изморена.
Но какво трябваше да направи?Ако направеше сега портал,щеше да изгуби голяма част от силите си до залез слънце,а той можеше да им се опъне и да се сбият.Колкото и да не искаше да се сборичква с него,можеше и да се наложи.Но ако не побързаха,щяха да тичат след него още дълго време,а бяха застрашени от други атаки от нищото.
-Я да дам това решение на теб...да прескачаме океана с портал сега,или не?

- Нека е по-късно..Той все пак не е човек от метал, а от огън..А му трябва почивка все някога.. - усмихна се, все пак може би онова, което го съпътстваше всеки ден от живота му не беше напълно безполезно - Спи веднъж-дваж в седмицата, предпочита през деня..Така че не може постоянно да се движи колкото и да иска..Върху вълк не може да се спи като на кон..Ще се постарае да се скрие в някоя пещеричка, пък и се нуждае от храна..Много неща биха го забавили..

Той знаеше всичко това, което някой друг споменаваше сега..Но още беше в перфектна форма, така че..Вълкът прескочи в нов портал и се озова в нова местност, Муртаг спря, за да купи някои важни неща и отново продължи напред

-Надявам се...
Бръкна в джоба на одеждата си и изкара от там малко шишенце с тъмносиня течност.Махна тапата и изпи малка част от отварата.
-През деня ми се налага понякога да пия това...Силите ми са най-слаби точно сега,на обяд.

- Защото денят е в най-светлата си част..Май..От дванайсет до три.. - "а пък при мен все си е студ"
Отново това досадно облаче, понякога се пресягаше и просто го караше да изчезне..Един портал, после още един и той пак беше изчезнал, облачето също
- Ама упорит като магаре понякога..Не я разбирам тази тактика, с един портал ще му е по-лесно..Или се опитва да заблуди някого..

"Клайв, дай ми знак когато се измориш"
"Загрижил си се за мен?"
"Не искам големи гафове..Ще продължа без портал, когато си починеш..Но ми кажи, не се трепи заради господаря с пощата"
"С удоволствие, щом така казваш"
Поредният портал и..почти не се удави, защото попадна по средата на дълбоко езеро, но другият портал се появи навреме и се размина само с къпане, което изобщо не му хареса..така внезапно..

-Оооох,намеря ли го...-този път замахна само с ръка и на дланта и се появи съвсем малка част от картата,в която се намираше сега червената точка.-Какво си намислил...

- Да разшири.."териториите си" - усмихна се отново и поклати глава. Муртаг трябваше да има сериозна причина, за да напусне своята "територия"

Нов портал и попадна сред едно поле със странни растения
- Какво е това? - Муртаг огледа с интерес растенията докато не се скри в друг портал
- Бяха домати..
- Звучи ми някак...странно.. - и някак не като нещо, което би заобичал..Нов портал и се озова далеч..Искаше, искаше да осъществи плановете си възможно по-бързо, за да успее да се отърси от влиянието на повелителя на Земята..Но Арвен..

-Ако можеше да цъфне ей така пред нас,бих била много щастлива.-тросна се тя,наблюдавайки внимателно дланта си.-Хайде спри да подскачаш от едно място на друго бе,знаеш ли колко енергия изразходвам така?!

- Май това влиза в целта му..Но сега като се замисля..Може би има начин да се появи пред нас ако Клайв съдейства..Все пак той прави порталите, Муртаг не може..

Нов портал и се озова на върха на планина, после отново край голяма река..И така нататък..Но трябваше да се движи..Трябваше...

-Някакъв начин да го накарам да дойде поне за момент на наша страна?Започвам сериозно да отслабвам!

- Остави на мен - докосна оръжието си, по-сигурен вече, че ще успее..Знакът на острието, белегът на гърба на повелителя и онзи на бузата на момиченцето..Бяха свързани по някакъв начин..Там някъде порталът просветна и се пръсна, преди Муртаг да премине, а объркания му дух изчезна всякаш го отнесоха вихрите..Сребърните частици се струпаха далеч и Клайв се образува с глуповато изражение затиснат от острието с знака. На този знак магията му не можеше да се противопостави сега, когато беше отслабена

-Благодаря ти...-свали ръката и прекъсна магията.-Та,Клайв,извинявай,че така те притесняваме,но както господарят ти се е размърдал,ще може ли да го доведеш и при нас за момент?Много моля!

- Ама..
- Виж, нямам намерение да ти прекръсвам обяснението, но знам какво е..Просто го направи.. - среброкосия се намръщи..Никога досега не се беше противопоставял на господаря си, всъщност обичаше да изпълнява каквото му е казано...
- Но защо..Мисля че той засега няма работа с вас..

-По-точно аз имам работа с него...Моля те?
Гласът и наистина звучеше вече изтощен.Краката и леко се клатеха,трябваше да си почине някъде на сянка.Но имаше нещо важно да свърши и нямаше да спре,докато не го направеше.

Поколеба се..В момента беше раздвоен между три неща..Настана тишина..Но после сребърните частици се раздробиха и образуваха нов сребърен портал..За миг той потрепна несигурно..Клайв не беше правил никога досега толкова далечни портали..Все пак вълкът прелетя през него и скочи малко далеч от мястото, трябваше да се обърне
- По дяволите, предупредих те да ми..Ти!?Ти, значи ти..Ще ти покажа аз на теб - смени моментално тона си, виждайки русолявия елф, който след миг беше облят от доста силна струя огън и елфът изпусна меча, скрит зад пламъците

-Ой,спри.-раздразнения и глас отекна наоколо,докато тя го удари с жезъла в тила.-Не си тук,че да се биете двамата.
Намери нужната и енергия,зарадвана,че отново го виждаше,колкото и той да беше разгневен.Протегна ръка към пламъците,опитвайки се да ги спре,но нямаше силите в момента.Беше сигурна,че Ним се беше защитил,но леко чувство за притеснение се беше заклещило в гърлото и.

Стресна се и лекото объркване на вълка за момент спря пламъците. Ним отвори едното си око, застанал, стиснал зъби и погледна лилавокосия..Ледения щит беше вече почти разтопен и пламъците бяха достигнали и опърлили косите на елфа, но още не се беше стигнало до високите температури..
- А ти коя си..Клайв нещо ме обърка..Какво си направил? - отново се разкрещя, точно сега не му беше до спокойни разговори и леко отстъпи с вълка в малко по-тъмния ъгъл

Събра ръцете си и между тях се образува малко черно перце...Пусна го и то се задържа във въздуха,докато рязко не се стрелна срещу повелителя на огъня и не се сля с него...
"-Елате тука,елате тука!-смеха се разнасяше навсякъде из кухнята,а дори излизаше и навън,извън къщата.
Синокосото момиче държеше няколко амуниции в ръцете си...домати...Самото и лице,косата и дрехите бяха в червени петна от тази война в помещението,но изобщо не си личеше,че я интересуваше.Хвърли домата и уцели точно в целта.
-ХА!Муртаг,улучих те!-още няколко лилави кичура бяха станали червени.
А и руси кичурчета се мяркаха напред назад,също нацапани."
-Онова високото,със синята коса и очи и с много тъпото държание...Спомняш ли си?

Досега постоянно виждаше горящата къща..И мъглявината и ръката..Разтърси глава и леко се намръщи, като зарови пръсти из козината на спокойното животно под себе си
- Това кога е било.. - каза на себе си, после вдигна глава отново - Значи все пак сме се срещали така ли..Джесика..

-Точно така.-за първи път щастлива усмивка успя да пробие тъмнината на качулката.-И това се е случвало много отдавна.Държа още няколко спомена,свързани с това защо попринцип ги нямаш...прецених,че с това перце достатъчно щях да ти дам за един ден.А това нали значи,че сега няма да ни пържиш?

Отново разроши косата си замислено..Това правеше често, когато започваше да се успокоява..После отново стрелна с омраза Ним
- Обърках се.. - разпери ръце - Не съм мислил да пържа теб, а него..С него имам да довършвам една битка..Но както и да е..Причината, за която съм тук е не за да се разправям с ледчето, а защото някой ме търси така ли?

-Да,аз...Търся всички ви,от доста време вече,но до сега не можех да са хвана за някаква точна следа.А причината...-почувства как гневът в нея се надигаше от този спомен-е,че стари врагове отново се надигат.Тези,заради които получихме това,което имаме сега.Тези,заради които се разпръснахме всички,след една много важна битка.И те са същите,които сега ни издирват един по един.
Вдигна разранената си ръка и щом ръкава падна надолу,можеше да се види големия белег.
-Търся ви,за да се съюзим отново и да се погрижим окончателно да си тръгнат...Нататък си нямам и на идея какво ще стане.Но това е главната причина да ви търся...А и всички много ми липсвахте.Затова не ме дразнете като с Ним започвате да се млатите!