Историята без име[ама сериозно... о0]

Тръпки я побиха при самата мисъл...
-Много си гаден...
Отпусна се замислено върху перваза,хвана се за главата.Какво да прави?Какво да прави...Погледна към Дейвид за съвет,който само я погледна с шегаджийската си усмивка и кимна с глава.Вичи малко се натъжи,но нищо не направи.
-Само да сте се изгубили нанякъде...

- Да не би да идваш?- подсмихна се червенокосият и затаи дъх, в някои моменти наистина можеше да е голям гадняр, това беше и причината за многобройните му спорове с Нава.

Дъждовните капки намаляха, но гръмотевиците продължаваха. Двете деца се бяха сгушили до белокосият, увити със шала му и наблюдаваха небето. Зад тях Джиа се тормозеше с огъня, опитваше се да му придаде нормален цвят, но той продължаваше да гори в зеленикаво и това я дразнеше.

-Някой трябва да ви спре,преди да се сбиете,когато се видите,нали?-въздъхна и махна с ръка на Вичи и Дейвид.
Излезе по бързия начин...през прозореца.
-Ще се върнем скоро...надявам се...И,Муртаг?Моля те да не се трепете прекалено много с Ним...
Беше си възвърнала малко от енергията и тръгна напред след червенокосият.Пътуванията никога нямаха край...

- Всички бяха на различни континенти, може би и той е някъде другаде...?- тръгна напред и потъна в разсъждения на глас:- Трябва някак някой да го подтикне да използва силите си, за да го усетя...

Муртаг се настани на перваза на прозореца, не беше проговорил и дума откакто Ним го беше настигнал по пътя. Нямаше нужда, защото просто не искаше да провокира нова битка.
- Ним ще има честа да изчака желанието за нова битка на опонента си - промълви след миг изпод шапката си, отново седнал да си почине.
"А този път ще е по-трудно..Старият спомен е събуден и той идва, за да си спомним за него. Те не помнят" момичето наведе глава и остави себе си и останалите около нея отново в тишината

-Ако ще направя нещо,с което да го шашна,ще трябва конят ти да ме носи по целия път,защото ще съм отвратително изтощена,както е ден сега...-отвърна с омърлушен глас,не искаше да прави сега магии...

- Няма никакви проблеми!- отвърна Ника и кимна с глава, след малко изсвири с уста и конят дотича от гъсталаците на гората:- Това същество никога не се отделя от мен, както аз от теб.- засмя се леко и придърпа юздите на коня, подавайки ги на нея.

- Тъй.. - той скочи и се огледа - Тръгвам..
Ним го погледна изпод вежди, но после пак наведе глава
- И по-внимателно с гората - каза тихо, докато повелителя го подминаваше и се скриваше сред дърветата
- Ама.. - момичето се изправи, нещо не разбираше.
- Спокойно..Едно малко обещанийце..Хей да не си помислиш нещо - Ним й обърна гръб и отново се замисли, в тези дни беше много объркан. - Ако ще свикваш сега му е времето..Не е най-благоприятния съюз..Аз и той

-Така...
Концентрира малкото си сили в жезъла,който държеше с другата си ръка,и започна да търси из пространството.Не можеше така да го намери къдер беше точно,но можеше да изстреля някоя магийка и да успеят да го усетят.
"Търси Светлия покровител,търси го,търси го,търси го..."
Ха,намери нещо.Рязко замахна с жезъла и точно пред белокосия се разхвърчаха множество черни ивици,които разтрисаха земята.Докато това се случваше на много километри далеч,Джесика залитна напред и падна върху коня.С последни сили се изкатери върху животното,но остана в легнала позиция.
-Повече от мен неща не искай за днес...Няма да се справя.

- Почивай си.- промълви червенокосият и се съсредоточи, проследявайки магията й, малко бавно, но опита.

Сред дъжда и гръмотевиците, Нава остана с широко отворени очи, децата се бяха стреснали и се бяха скрили зад него, а Джиа стоеше пред белокосият смръщено:
- Какво беше... това?- промълви едва и разтърси глава стреснато.
- Магия. Чужда, на някой намиращ се далече, много силен... някой... търси.- отвърна зеленокосата и се обърна към него.
- Търси? Кого? И по- точно кой търси?
- Не знам, но търси усърдно, могъщ е... отговори?
- С магия?
- Именно!
Нава кимна и се изправи бавно, усмихвайки се на децата успокоително. С Джиерда се спогледаха и елфката мина през него директно, предизвиквайки сиянието на символа на челото му. Ника веднага усети болката и стисна очи.

-Намери ли го...?-гласът и беше слаб.
Галеше леко с ръка гривата на животното,а с другата ръка здраво държеше жезъла.

- Мисля, че...- Ника замълча и стисна силно дланта си с другата ръка, символът направо го пареше:- Да, той отвръща, но по- слабо. Предполагам болката спира и неговата мощ до определена степен.- сиянието на Слънцето над тях се измени за момент, прие ярко бял, а после бледо синишкав цвят и пак върна нормалния си блясък:- Разбира се!- възкликна червенокосият и се усмихна:- Най- добрия начин да насочи някого е да използва слънчевата светлина, според усета ми е на съседния континент, не е толкова далеч.

Нава падна на колене и пое дълбоко дъх:
- Добре ли си?- запита зеленокосата и приклекна до него.
- Изтощително е, да контролирам Слънцето отвъд облаците... времето е мрачно и това ми пречи повече.
- А болката?
- Има я! И то жестока...

-Ооох!-вече се отчайваше...-Или не,чакай малко...
Спомни си онази карта,която доста пъти беше преглеждала.Досети се,че съседният континент беше свързана с този чрез една планина.Това не беше чак толкова надалеч.
-Нататък трябва да тръгнем...-и посочи към безкрайния хоризонт точно пред нея.

[i- Да вървим тогава.- усмихна се леко и подръпна юздите на коня в посочената посока:- Ако е останало нещо от предишния му характер, трябва да сме сигурни, че ще е доста объркан като ни види и му кажем това- онова за забравеното му минало.[/i]

-Още не сме решили дали наистина ще му казваме или не...
Отпусна главата си върху врата на коня,докато усещаше как слънчевите лъчи отново я достигаха.Искаше да се скрие някъде,в някоя сянка и да не излезе от там,докато не спрат лъчите да я тормозят толкова.Свободната и ръка висеше отпусната към земята.

" Стихиите, покровителите почти се събраха... не може да не му кажем."- замисли се и приведе глава, болката бавно отшумяваше, но все още я усещаше, при него винаги беше по- силно, особено когато бяха далече един от друг както сега.

- Какъв е плана за стигане до онзи храм?
- Ще тръгнем пак като спре дъжда, до довечера трябва да си намерим някоя пещера за да останем за през нощта, а на сутринта пак тръгваме...
- И колко време трябва да вървим?!- извика Джиа и скръсти ръце.
- Още ден.- отвърна Нава и се усмихна бегло:- Но какво се тревожиш ти, дух си все пак...
- Както и да е.

-Ще стигнем до там за един ден горе-долу...Има храм точно на върха на планината.А когато дойде нощта и съм по-силна тогава,направо ще ни телепортирам и сме готови.

- Ним слез веднага долу! - тя чуваше вече само смеха му. Как й беше хрумнала тази игра...Сега просто не можеше да ги намери и тримата
- Малката, каза, че ще ме хванеш на всяка цена. - дочу после и от дървото паднаха още дузина листа
- Не мога!Дървото е твърде гладко, за да се кача.. - после се сепна и се огледа. - Ним, моля те..Тази част на гората не е безопасна.
Поне така й се струваше. А той всякаш беше застинал там горе..Дали изобщо беше някъде там.
- Много правилно.. - беше виждала този човек и преди..После помнеше как нещо се движи под нея, някакво същество, а зад себе си и онзи човек чуваше вълчия вой..Не, едва ли беше сън.
- Муртаг, казах ти, че сме в съюз - Ним беше настигнал вълка и гледаше намръщено Муртаг върху гърба на животното.
- Хубаво..Те целят да ни разделят, но... - повдигна рамене и се скри в портала след крадеца заедно с Ним и вълка си, още веднъж изчезвайки от гората

- Той е виновен за това Слънце, защо просто не направи така, че да не се показва вече?!- Ника се смръщи и въздъхна тежко, той също обичаше тъмнината, а Нава често го озаряваше изцяло със светлина, което го дразнеше много.

-Защото луната ще плаче...-отвърна го с леко шеговит тон,но всъщност беше така.
Колкото и да я изтормозваха слъчневите лъчи,тя обичаше този слънчев диск на небето...Не искаше то да се скрива завинаги,тогава луната щеше да бъде съвсем самотна.

- Детинщини.- промърмори червенокосият. Мразеше лигавщините на брат си и сега си ги спомняше ясно, точно заради несъответствията в характерите и разбиранията им бяха постоянните им караници и дуели. Ника не беше сигурен дали няма да му се нахвърли като го види, независимо че Нава не помнеше нищо.

-Ей,това не са детинщини!-момичето веднага възрази,вдигайки леко ръка във въздуха.-Ти няма да разбереш,не си покровител...

- Не ща и да съм!- поклати глава и се намръщи:- Добре съм си и така. Не ми трябва да контролирам някоя стихия и само да ми тежи на раменете тази сила.

-Какво,да не си прекалено слаб?-ухили се доволно,чакаше удобен момент да започне да го тормози и да му го върне от Бог знае кога...

- Хайде, госпожице " Слънцето ме изтощава", да не се заяждаме.- нацупи се леко, но лукавата усмивка пак се върна на лицето му.