Историята без име[ама сериозно... о0]

-Блех,загубих...-отново отпусна ръката си и се намуси.-Но следващият път ще се справя по-добре!

- Надявам се.- засмя се леко и въздъхна:- Нава много се дразнеше, когато ти кажех нещо не на място, доста съм си патил от него... особено когато бяхме деца.

-Да,спомням си...Не се карахте винаги,все пак...Само...само...ъъъ,добре,постоянно се карахте.
И имаше странното чувство,че 90% от всичките караници бяха заради нея,въпреки,че тя нищо не беше правила изобщо.

- И май ще продължаваме.- промълви тихо и се замисли:- Винаги ще е едно и също, той ще каже нещо, аз ще му противя или обратното.

-И аз ще се опитвам да ви разтърва...Както винаги.Толкова ли не можете да се разберете?Понякога вряката и крякате още повече и от мен,а това е...много...

- Трудно е мненията ни да си съвпаднат.- вдигна рамене и се усмихна леко:- Но пък от една страна е забавно, никога не скучаем, когато се караме и няма сериозни поражения след наш двубой или скандал.

-Говори за себе си...В крайна сметка моите нерви се късат най-много.

- Да. Ти се ядосваш най- много, когато се караме, а той се ядосва най- много, когато аз изръся нещо за теб. Не е ли объркано?- затвори очи и се разнесе тихия му смях.

-Какво...Или не,не искам да разбирам.-понечи за момент да го пита какви ги е дрънкал по нейн адрес,но реши да се откаже поради много неща...-Не ми е нужно...

Ника извърна поглед към нея и се подсмихна леко:
- Нава знае как да пази тайни.

- Да продължаваме.- белокосият огледа околността, почвата беше влажна от дъжда и калта се простираше навсякъде:
- Ами ако пак има земетресение и онези тъмни...- Джин се замисли прекъсвайки изречението си и погледна елфа тревожно.
- Няма нищо, всичко ще е наред!- усмихна се той и вдигна момченцето на ръце:- Да вървим докато пак не е заваляло.

- Какво? - не че имаше какво да направи, онези двамата вече бяха далеч. И бяха заедно..Дано не вършеха някоя глупост..
- Хайде..недей да тичаш така..
- Това защото искам да помогна или от състрадание? - хвана ръката на повелителя и се качи на вълка в движение. Знаеше, че вече бяха далеч, много далеч от гората, защото това всъщност представляваше полуостров. Значи на друг континент..Но този път Ним имаше друг замисъл..Пък и Муртаг също.
- С малко помощ ще ме върнеш вкъщи, когато намерим момичето
- Вкъщи?
- Разбира се..Моята територия..Знаеш..Остави ме да се съсредоточа.. - елфа поклати глава и двамата изчезнаха по склона увлечени от следата, която следваха

-Не е искал да ме вбесява с нещата,които си изприказвал,които съм сигурна,че не са били добронамерени...И все пак сега не мога да се отърва от теб,колкото и много да искам.

- Братското обещание!- възкликна Ника и се усмихна:- Колкото и да не го одобрявам, не мога да го наруша, обещал съм му и ще го изпълня докато той не ми каже.

-Страхотно...Направо супер.А какво смяташ да му кажеш,когато го намерим?Или ще предпочетеш по бързата процедура и веднага да се сбиете и аз да се чудя как да ви усмирявам?

- Всъщност...- подсмихна се леко:- Точно това, може да не помни как да се бие и това ще спомогне за връщането на паметта му.

-Не си го и помисляй...Ама изобщо не си и помисляй да го бутнеш с пръст.Запознат си с гнева ми и съм сигурна,че не искаш за енти път да пострадаш заради постъпките си.

- Хубавото е, че той не помни, така че ще си патя само от теб. Надявам се...- Ника вдигна рамене и се замисли за момент, с една ръка стисна юздите на коня, а с другата стисна дръжката на меча си.

-Аз мисля,че моят гняв ти предостатъчен.

- Може и да си права, но все пак няма току така да се откажа. Ако не бяха онези... последния ни двубой с него щеше да е завършил.

-Ако не бяха онези,още всички щяхме да сме заедно,без никакви проблеми...Мразя ги...
Стисна ръката с в юмрук,искаше да хване някой от тях и да му размаже лицето като предупреждение за останалите.Те бяха най-отвратителните врагове,които можеха да имат.Дебнеха я постоянно,дори понякога усещаше погледите им върху нея,но не можеше да разбере къде се бяха скрили съвсем точно.

"Къде ли се дянаха?" детето седна на близкия пън и отново се огледа. Това го притесняваше. После..Едно дете изкочи от храсталаците като хищно зверче
- Хванах те! - извика лилавокоската, а Мерик се вкамени и я зяпна невярващо
- През цялото време си била тук?
- Играехме на криеница..Забрави ли?
- Голям проблем..Алемаро..
Алемаро не можеше да ги усети сега. Те не знаеха за това, но пък между другото поне имаше и положителни страни..Не, че си личаха точно сега.
- Муртаг си е Муртаг
- Да, много ти благодаря. Още веднъж - млъкни!

- Но уви...- червенокосият вдигна рамене замислено и приведе глава, взирайки се в краката си. Наистина всички беди идваха заради онези, сега се замисляше, че да отнемат спомените им беше най- голямото отмъщение или наказание на което някой беше способен.

Нава и децата продължаваха на пред, отдавна се бяха отклонили от пътя и сега вървяха по кална почва и увиснала растителност.
- Не можеш ли да им кажеш да спрат да се карат?- Джин се огледа наоколо и се смути, много от дърветата бяха унищожени от силите на гръмотевичния повелител, а водата беше заляла голяма част от нивите.
- За жалост не, никой не е виждал водачите на двете племена и никой не е способен да достигне до тях за да разговаря с когото и да било от двамата.- отвърна белокосият и поклати глава.
- Наистина жалко...- промълви Джули и въздъхна.

-Мразя ги...
Бавно затвори очи и сякаш потъна в собствените си мисли,които я отведоха много надалеч от реалността.Имаше детски смях,имаше радост,имаше игри,имаше и сълзи,имаше и караници,но имаше любов и грижа...Сега самотата царстваше над нейната душа,увивайки се все повече и повече около нея като хищна змия.Въпреки,че червенокосият не я напускаше никога,тя се чувстваше сама и слаба,дори и да имаше способността да управлява така стихия.

- Ти си луд! - той скочи в последния момент след това съществото се запали и селото беше пометено за минути. Явно онова, което търсеха не беше тук..Ним се изправи, разтърквайки ръката си намръщено
- Теб не мога да те задържа.
- Тогава побързай - отново се озова зад Муртаг на вълка и продължиха безмисленото пътуване..Не, че знаеха, че е безмислено, знаеха, че са далеч от дома точно сега и това същество ги подмамваше все по-надалеч..Можеби нямаше да се върнат

Почвата изсъхваше бързо и вече под краката на вървящите калта си беше отишла. Децата отново тичаха пред Нава и се смееха гласно, а той г наблюдаваше и леко се усмихваше:
- Какво ще правиш?- Джиа се появи до него и го погледна въпросително.
- За какво говориш?
- За миналото ти, не помниш какво дете си бил, ами ако не ги учиш правилно, ако си бил диваче и след време и те ще са? Не мислиш ли, че прекалено ги глезиш?
- Престани с това, ако има грешка в това на какво ги уча и на какво не, ти щеше да ми кажеш, нали?
- Да, може би си прав.