Историята без име[ама сериозно... о0]

-Накарай го да спре!Накарай го да спре!НАКАРАЙ ГО!
Конят не спираше да препуска през ниската трева,докато Джесика отчаяно се опитваше да се задържи върху него.Ника тичаше до тях,така,сякаш той беше дори и по-бърз от животното.
-ЩЕ МЕ УБИЕ!СПРИ ГО!СПРИ ГО!
Нещото,което я изплаши съвсем беше,че за момент качулката наистина щеше да падне,когато тя се беше събудила от рязкото мръдване на животното.Няколко сини кичура се вееха след нея,сякаш оставяйки блестяща диря.

- Не е нужно! - острието на меча се насочи към главата му, но Муртаг дори не трепна
- Забрави за споразумението нали? - каза тихо, после пак погледна надолу от хълма. Градът спокойно живееше нормалния си ден. После нещо черно помрачи картината. Муртаг сякаш се наежи, после изкрещя и тръгна надолу.
- О боже - Ним скочи след него, докато града се превръщаше в развалини, пламъците пламваха и на километри всичко замираше, оставаше само черна обгорена земя. Това ставаше сериозно. Ним не знаеше нищо..Така че Муртаг засега действаше сам, забравил почти всичко и отказващ да възприеме..

- Дръж се!- извика Ника с лека усмивка на лице, сякаш се подиграваше на страха й от бързината на коня. За момент юздите се изплъзнаха от ръката му и животното побягна напред стреснато, а изражението на червенокосият при притеснен вид.

-Ника,тъпак такъв,ако умра,няма да спра да те тормозя като дух!-и това беше останало от нея и коня.
Животното е спираше да тича,а тя едва не беше паднала от него.Едва-едва се държеше,стискайки го здраво за гривата.
-Спри!Спри!

Червенокосият се смръщи и побягна след коня, беше бърз, свикнал да тича редом с животното, но чак да се надбягва с него. Червени кичури се развяха назад и викът му ги последва.

Нава се спря за момент и се вгледа с празен поглед в далечината:
- Какво има?- Джиа го погледна замислено и застана пред него:- Нава!- извика елфката и размаха ръце пред лицето му.
- Каза ли нещо?- попита я изведнъж той и разтърси глава.
- Да, какво ти е, защо спря така?
- Аз чух друго, не каза ли да спра?
- Не. Нава, добре ли си?
- Не съм сигурен.

-Защо се изплаши така бе,тъпо животно?!-продължаваше да крещи,ако щеше да умре,щеше да прекара последните си мигове,крещейки на това,което щеше да я убие...
Изведнъж сърцето и сякаш замря от страх...Усети го...Но нямаше какво да направи,а и време липсваше.Стрелата му профуча през въздуха,закачи черния плат...И разкри бледото лице,показвайки го на яркото слънце.Тялото падна от коня,който продължи да тича напред.Крясъци от болка започнаха да раздират въздуха,докато синокоската се превиваше.По лицето и бавно започнаха да се разтварят стари рани,от които руйно бликна кръв.Тя потече по земята,сливайки се с тази и от други рани по тялото и.Краищата на сините коси,толкова дълги и красиви,сега приеха червения цвят от локвичката около фигурата.Сините очи бяха пълни с горчиви сълзи.Слънцето...слънцето я изгараше.Той щеше да я убие...

- Джесика?!- Ника заряза коня и приклекна до нея ужасено:- Дръж се! Спокойно!- разтрепери се, беше обещал да я пази, но се беше провалил.
" Нава спри! Спри се, моля те... Нава!"- изкрещя наум и сякаш думите му достигнаха до белокосият, който стисна очи и отново се спря.
- Какво има сега?- Джиа отново го погледна така и се смръщи.
- Трябва... Трябва да спра нещо... Някой го иска.- едва промълви и коленичи, което стресна двете деца и те се върнаха тичайки към него.
- Кой какво иска?
- Не знам, но трябва... Някой ме помоли, някой се нуждае от нещо... трябва да спра...
- Какво да спреш?!
- Себе си.- зеленокосата се стресна и очите й се разшириха, да спре себе си, не знаеше какво иска да каже той с това.

-Не!Не го карай да прави каквото...
Беше стиснала яката му здраво,но не успя да се изкаже,заради поредната вълна от кръв,която излезе от устата и.Закашля се с тресяща се ръка на устата,докато се опитваше да спре да се гърчи.Забеляза двете сини очи,които се бяха скрили в тъмнината на дърветата.Изгледаха я лукаво и изчезнаха.А тя продължи да се мъчи...Тревата около нея окончателно беше станала червена,а тя губеше кръв,и то много.Лицето и,попринцип бледо под качулката,сега изглеждаше толкова бяло,сякаш тя вече наистина беше мъртва.Сълзи от болката не спираха да се стичат по лицето и,но тя дори не си и помисли да изкрещи към небето,към слънчевия диск,който беше причинител на всичкия този хаос.

- Няма да те оставя.- измърмори Ника и се смръщи, беше обещал и ако не направеше нещо после щеше да съжалява, а брат му щеше да обвини не само себе си, но и него. Стисна ръката й по- силно и символът на дланта му засия в тъмночервено, болката се прокара по ръката му и го удари в цялото тяло и не само него.
Нава стисна очи и хвана челото си с ръце, тази болка ставаше непоносима сякаш. Джули и Джин отново се развикаха около него уплашени, но той не чуваше гласовете им, от начало като ехо, преминаха в слаби шумове и напълно се изгубиха от слуха му. Символът на челото му пареше и изсмукваше силите му, а с тях и Слънцето се губеше, замъгляваше се, но не от облаци а от собственото си сияние, и потъмняваше бавно.

Леката тъмнина около нея сякаш малко я поуспокои,но не спря кървенето.Спря нови рани да се появят,но друго не направи.И като за финал...Пред очите и започнаха да се появяват образи.Забравени спомени?Сигурно...
"Малкото синокосо елфче едва се държеше на краката си,когато падна на земята,без никакви сили.Тялото му беше цялото покрито с рани,а снежинките безмилостно падаха върху необлеченото му добре тяло.Кристалните сълзи капнаха отново върхо бялата покривка,а онези крясъци още ехтяха в главичката и...Беше и толкова студено.Острите и уши бяха заледени заедно с малките и пръстчета.Какво да стори?Беше се борила и борила,но сега не можеше да продължи.Нуждаше се от някого,но беше сам самичка..."
Сега тази елфа падна назад върху земята от ръцете на червенокосия,а кристалните сълзи...капнаха на земята...И всичко се разтресе.

Ника се стресна още повече от трусовете, преди стоеше на страна когато това се случваше, но сега и да искаше, не можеше, а той все пак не искаше:
- Трябва ти сянка.- хвана раменете й и стисна очи, болката го разкъсваше, но нямаше избор, щеше да рискува, беше обещал. Червена сфера ги обви изцяло и в следващия момент изчезнаха.
На върха на планината, в онзи стар храм две енергийни вълни се сблъскаха и двамата дългокоси паднаха на земята загубили съзнание. Децата за първи път изпитваха усещането на телепортиране, но не можеха да мислят за това сега, коленичили до Нава и викащи над него с насълзени очи.

Джесика едва смогваше да си поеме дъх,а трусовете наоколо не спираха.Окървавенитя и роби и разраненото и лице и придаваха ужасно измъчен вид.
"Трудно успя да долови стъпки от някъде.Нямаше силите и очите си да отвори.Ръчичката и продължаваше да стиска малко сняг,сякаш той беше нечия топла ръка..."

- Нава... Нава?!- гласът на Джиерда за първи път беше така разтревожен и трепереше, силите му бяха изцедени от друг и с последни и неосъзнателни действия беше ги телепортирал тук.
"- Недей да плачеш.- гласчето му беше пресипнало в този студ, но все още съумяваше да говори. Кристалносините му очички я погледнаха тревожно и белокосото елфче наклони глава на една страна, подавайки на момиченцето ръката си."
Този сън, мислеше че е сън, но виждаше себе си там, може би беше спомен, появил се от нищото, заровен дълбоко в съзнанието му или пък не?

"Детето се стресна от гласа и изречените думи.Успя да отвори очите си и да го погледне.Погледът и беше учуден,но вече и успокоен...Протегна ръчичка към неговата и я хвана здраво."
-Н-Нава...-толкова тихо изрече името му,че едва ли някой беше успял да я чуе.
Очите и бавно и мъчително се отвориха.И въпреки,че цялото и тяло беше като парализирано,тя протегна треперещата си ръка към тялото му едва-едва.
-Джиа...дръпни се...

Зеленокосата се стресна и извърна поглед към нея:
- Ти... от къде...- не можеше да довърши изречението си от изненадата, синекосата елфка й беше толкова позната, а знаеше и името й и това на господаря й. Дръпна се леко настрани и се вгледа в двамата, ту в единя, ту в другия с треперещи очи.
" Момченцето се усмихна и примига с очи, след което се дръпна назад и помогна на синекосото момиченце да стане."- белокосият присви вежди, сънуваше го, първият му толкова истински спомен.

Синекоската изстена съвсем тихо от неописуемата за нея болка,когато стисна с една ръка ризата на Нава.Протегна другата си ръка към брат му,но не можеше да го стигне и това щеше да усложни магията...Опита се да се съсредоточи,цялото и тяло се покри с тайнствен блясък,сякаш тя беше насъбрала около себе си блестящата лунна светлина на недошлата все още нощ.Част от това сияние се отдели от нея и плъзна по Нава,а друга стигна и Ника.На протегнатата и длан се оформи син полумесец,който ярко засия...Стисна ръката си в юмрук и блясъка около нея сякаш експлодира в дланта и.
-Това ще помогне...-още кръв руйна от устата и и тя съвсем изгуби съзнание,падайки на пода,главата и върху гърдите на белокосия.
"-З-защо ми...помагаш?-гласчето и едва можеше да се чуе,а разширените и очички го гледаха с огромна почуда."

Гората беше прекалено спокойна, събитията бяха далеч..и той също. Ним отказваше да разкаже каквото и да било, факт беше, че..е, пак трябваше да търси Муртаг и сега беше негова грешка. Повелителя се беше блъснал в невидимата преграда и онзи странник беше се появил най сетне.
- Ще се появиш, когато Съдбата пожелае. Тълкувай го както искаш. Аз съм онзи, който не искат, но прави каквото мисли, че е правилно.. - онзи лилавокосия най-нахално беше пленил изпадналия в безсъзнание и го беше отвел далече. Муртаг вече не съществуваше..Поне на този етап..И само Клайв беше останал за спомен, защото меча беше останал в Ним
"Когато Съдбата пожелае"..онова..извънземно или..кой знаеше какво е..беше решило да пречи..

"- Защото знам, че трябва...- отвърна белокосото елфче и пак се усмихна, все така мило и радостно, белите му косици се сливаха със снежните преспи зад него."
Изражението на това момиченце се запамети в съзнанието му и той потрепна леко, поемайки си дълбоко дъх:
- Джиа, направи нещо!- извика Джин със сълзи, бликащи от очите му.
- Аз... не мога, не знам как...- заекна духът и поклати стреснато глава, синесоката й беше толкова позната, колкото и да се напрягаше само се стряскаше повече и повече.

"Детето примига няколко пъти изненадано,но после се усмихна широко,щастливо,че си беше намерила приятел..."
И споменът сякаш свърши.Изобщо си нямаше и на идея защо беше там,защо беше цялата в рани,защо...защо...много неща не знаеше...А тя самата носеше спомените на другите.Някой май беше отнел и от нейните.

Белокосият стисна очи и бавно ги отвори, погледът му беше замъглен, а челото му все още пареше от болката, последствие от символът, чрез който брат му беше изцедил част от силите му:
- Какво...?- едва промълви и примига с очи, изяснявайки погледа си. Вдигна ръката си леко и я положи на елфката леко:- Тя... Ти... това си ти?

Под ръката му се разтвори още една рана и кръв продължи да тече.Как синокоската още беше жива?Можеше да не остане така за дълго,засега само сянката на помещението я поддържаше.Инъче вече да беше тотално изпържена.От новата рана стисна очите си и още една сълза капна,но не стигна земята и трусовете вече бяха престанали.Черната...поправка,червената роба беше така жестоко разкъсана,качулката дори вече напълно липсваше.Полумесеца на дланта и блестеше съвсем леко със същото сияние,което ги беше наобиколило преди малко.

Нава се надигна леко и я прегърна, погледна я с разширени очи и потръпна, за момент отклони поглед към червенокосият, който също се съвземаше. Съзря приликата и се ужаси, но вниманието му отново се привлече от раните на синекосата:
- Джиа... трябва да й помогнем... трябва!
Зеленокосата кимна леко с глава и се появи до него:
- Как?
- Познаваш ли я?
- Всъщност... мисля, че да.
- Аз... също, не знам вече, обърках се...
Джиерда го погледна въпросително, понякога не го разбираше, после насочи погледа си към елфката и се смръщи, очите й просветнаха в ярко зелено и помещението се затъмни още повече, множество призраци покриха прозорците и придадоха на храма нощен вид, зеленокосият дух се сля с тъмнината, придобивайки по- голям контрол над призраците си.

Дишането и стана по-нормално.Тъмнината около нея подейства като балсам над всичките рани,които не бяха никак малко.Последната капка кръв падна,раните щяха да заздравеят,ако не излизаше на дневна светлина за известно време.Сълзите изсъхнаха,полумесецът избеля постепенно и изчезна.
-Ммн...-веждите и за момент се събраха,преди очите и леко да се отворят и да забележат кристалния цвят.
Цялата рязко стана бледа и ако не си чувстваше тялото като безполезен боклук,щеше да изхвърчи от храма на момента.Дори не посмя да каже нещо,беше си глътнала езика.И сега щеше да бъде залята с множество въпроси и щеше да мъдри как да отговаря,без да му обърка мозъка.Перфектно...

- Добре ли си?- попита тихо, все още с онова притеснено изражение, в мракът просветна зелена светлина и Джиа пристъпи напред, откъсвайки се от вече регулираната от призраците тъмнина:- Всичко ще е наред.

-Д...-опитът беше безуспешен.
Така нямаше да стане.Но какво можеше да направи?Засега,поне така се надяваше,не можеше да се мърда изобщо,той едва ли скоро щеше да я пусне скоро,познаваше го прекалено добре,и не можеше да приказва от...срам?Неудобство?
"Мисли,мисли...Хайде,бе,Джес,ти си умно момиче,измъдри нещо!"