Историята без име[ама сериозно... о0]

- Искам да е така..Защото си нямам баща..Той е мъртъв много по-отдавна от останалите в семейството. Може би и за това..Но той..Той - поклати глава докато Муртаг се занимаваше с коня си доволно. Наистина не си приличаха..Но трябваше ли..Дали и той го беше усетил...

-Спокойно.Според мен и той ще го види,ако вече не го е забелязал.
Усмихна се окуражително и извърна за момент поглед към Вичи,която все още уплашена от мишката се беше сгушила на дивана.

- А, мишката - подтикна я да върви..Но пак беше забравила за коня. Той май се плашеше дори и от сянката си..
- Глупаво животно! - извика пак притежателя му, когато коня се изгуби в гората.. - Защо все на мен?
- Извинявай.. - момичето почервеня и наведе глава. Знакът на бузата й пламна странно и почти веднага отново си остана както преди. - Не се ядосвай.. - беше го усетила мимолетно..
- За една мишка!? - махна с ръка и тръгна сред дърветата да вика коня си.
- Може би ще си направя експеримент следващия път - замисли се момичето, беше сигурна, надяваше се, че все пак той не се ядосваше за щяло и нещяло, така че..

Елфът не смееше да попита колко коня вече беше изгубил Муртаг.Затова си замълча.Вичи по-смело се огледа,разбрала,че животинчето си беше тръгнало,и си отдъхна.

Застана сред дърветата и затвори очи..Конят го обикаляше бавно и спокойно. Но нещо друго там не му даваше мира.
"Само ми ела..Ела насам и с мен ще се разправяш.." намуси се след малко, после хвана коня за юздите и отново го поведе назад..Мислеше някой път да си измагьоса един..Но момичето..
"Сянката, смеха, викът, ръката, белегът, привидението...
- Муртаг!
- Остави ме..Трябва да отида там, трябва да..
- Жив ще се опечеш..
- Не ме интересува, махай се, пусни ме.." и влезе в горящата къща..Тогава още болеше..Въпреки това трябваше да достигне до онова място на горния етаж"
Сепна се и се огледа. Отново на поляната..И зелените очи го следяха зорко
- Арвен..Въпрос..Можеш ли да укротиш този кон докато не си намеря нов..Който пак ще избяга - в последния момент беше сменил темата. Не можеше да говори такива глупости

Искаше да изкрещи "Жегааа!",но се сдържа...Наистина беше горещо.И се чувстваше някак...уморена...От кога не беше спала?А,да,от пет месеца.Беше много яко.Спеше и се...
"Не,на мен не ми се спи никога!Аз управлявам тъмнината,нощта е моето време!На мен сън не ми трябва!"
Но сега не беше нощ...И слънцето я изтощаваше съвсем.Не,щеше да върви напред инатливо,подсъзнателно плезейки се на тези "изпитания" и правейки всички възможни идиотски физиономии.

"Ще видиш ти.." поклати глава и отново стисна края на единия си меч..Пламтеше, подсказваше му, че той беше близо..Или поне нещото, което обитаваше синия меч..Искаха да го намерят?Хубаво..Това означаваше, че скоро щяха добре да си поиграят с него, защото той се чувстваше все едно няма шанс срещу тях..
"Ама че объркани отношения.."

Губеше контрол...Губеше го,губеше го...Изгуби го...
"-Джес,внимавай,ще ги изтървеш.
-Няма,спокойно!
Гласът и беше заглушен от купчината чинии,която се извисяваше към тавана,в ръцете и.Беше същинско чудо,че още не се беше разпаднала.Внимателно правеше мънички стъпки към масата,но колкото и да внимаваше,май нямаше да стане работата.
-Внимавай...-Дейвид се беше отдръпнал,да не би пък той случайно да направи някоя глупост и заради него да се натроши всичко.-ВНИМАВАЙ!
Чу се писък,чу се трясък...Подхлъзна се,падна,всичко се начупи.
-Казах ти да внимаваш...Добре ли си?
С трепереща ръка момичето хвана единствената здрава чиния и...ТРЯС!Нямаше повече изключения.
-Е вече да!-и една щастлива усмивка грейна на лицето и...ненормалница..."

"Харесвам ли ти?"
"Ти..Махай се.."
"Да, разбира се..Намерих те" сребристите очи за миг все едно наистина стояха срещу него..Той беше тук..Ним не знаеше как Клайв беше достигнал до тук..Нима го намираха дори когато не използваше меча. Сребристите прашинки леко се завихриха около оръжието, знак, че Клайв просто търсеше да намери къде точно се намираше Ним сега. Елфът му се противопостави
- Ще видим, Ним - засмя се тихо среброкосия, после прашинките изчезнаха за миг

-Какво беше това?!-момичето най-сетне се усети,след като чу гласа и стисна жезъла здраво в двете си ръце,оглеждайки се.
Беше се отнесла.Това ставаше рядко.Силите и нямаляваха...ох,колко искаше да бъде нощ.Щеше да се чувства много по-добре.

- Това е духчето..
- Имам си име! - сребърните прашинки се разпръснаха гневно, но той не беше съвсем сигурен, за да се материализира.
- Духчето на Муртаг.. - добави Ним без никакво притеснение..Клайв можеше и да е силен, но в непозната обстановка на друг континент нямаше да се появи..Поне така мислеше

-Ъъъ...опасен ли си?-това пък от къде дойде?!
Не знаеше вече какво да очаква,така че предпочиташе да разбере срещу какво е застанала.Не,че този въпрос щеше особено да и помогне де...

- Аз ли? - прашинките засвяткаха замислено, после се събраха и за изненада на Ним се материализираха в Клайв - Не бих казал...Далеч от меча без господаря си съм просто това..Дух, както той каза..Но се казвам Клайв
- Духчето - добави Ним отново, което предизвика гневния поглед на духа, но Клайв нищо не каза
- За теб съм изпратен, запознат ли си?Малко нещо не довърши историята преди време..Но виждам, че вече не си сам..

-В какво сте се забъркали?-отчаяно въздъхна и се подпря на жезъла си.-"Историята преди време"?Бихте ли ми я разказали,тъй като точно твоя господар търсим в момента,както и други личности...

- Просто битка.. - намръщи се и ги огледа предпазливо. Дух на километри от истинското си място..Не беше изобщо сигурен, но.. - Битка, в която бяха замесени земя, огън и лед..И той избяга..
- Не бях виновен, но няма значение
- Значение ли?Дошъл си с тази жена за до го търсите..И други, разбира се..Не съм сигурен, че трябва да се срещаш отново с него, Никравзи.. - поклати глава и отстъпи няколко крачки назад - Той вече не е сам..

-Да не би случайно да се е срещнал с един висок рошльо и с едно малко белокосо момиченце?На име Дейвид и Вичи?

- Така е..И с Мерик и ястреба му също..И с друго момиче, което взе от първото село, през което мина..Но не знае коя е, тя носи отличителен белег, който и той има по рождение..Арвен се казва.. - замисли се, споделяше с непознати..И Ним разбира се беше непознат..Дори враг..Макар че вече не беше сигурен кой е враг и кой не..Муртаг до скоро мразеше целия свят.. - Има ли значение?За теб, Никравзи по-важното е, че иска да те посрещне подобаващо..За това ме изпрати..Другите няма да му съдействат, разбира се..Особено Арвен

-Аз,тотално пренебрегната,излизам от картинката.Няма никакви проблеми.-иронията и беше остра.-Мъкна се като муха без глава по света,че да ви намеря,нападат ме от всички страни и така нататък...Няма никакви проблеми,о не,естествено,че не.
Пренебрежително се загледа в няколко листа по най-близкия клон,преструвайки се,че е много заинтригувана.

- На теб няма какво да кажа..Ти не търсиш мен, нали?Нямам нищо общо с Муртаг..Освен това, че съм негов слуга за поръчки.. - обърна се към нея, не му харесваше това, че някой ги търси...Защото Клайв и Муртаг все пак бяха две в едно, а Клайв беше недоверчив и понякога недоволен от някои неща - За какво са ти..те?По-скоро бих могъл да попитам направо ти коя си, нали?
Това можеше да го каже и Муртаг..Дългото време с повелителя беше си казало думата и на моменти все едно му крадеше реплики

-Името ми е Джесика,и съм една от шестте природни сили.-удари края ня жезъла в дланта си и я хвана здраво.-Тъмнината е под мой контрол,затова сега се чувствам като премазана в тази жега...
Защо го каза?Както и да е...
-А защо са ми...Имам си вече свидетел,че нещо се издига срещу нас...отново...и трябва да се обединим,за да го спрем.Инъче ще ни победят един по един.Други въпроси?

- Обединение..Те едвам го накараха да остане в тази гора.. - каза го почти на себе си, не му се вярваше Муртаг да успее да преодолее преградите, които сам беше издигнал и да бъде победен за втори път от повелителя на Земята. - Той по-скоро би избягал ако ще и на Северния полюс..Но трябва да се случи нещо сериозно, за да го убеди да работи с някого другиго..Отначало дори аз не се сработих с него..После просто свикна да ме използва за дребни цели..Ще предпочете да тръгне сам, пък дори и да го унищожат

-Ще я видим тая работа...А би ли ни споделил малка част от информацията къде точно се намирате?Кафявата планина,може би?

- Може би наблизо.. - не знаеше защо реши да го каже, но може би защото се чувстваше длъжен..Не заради тях.. - Близо до планините, в..хм..пада се леко югоизточна посока, главния път се вижда от далече, когато си в планината..А гората е голяма..Там някъде навътре в нея..Малка къщичка сред дърветата. Навлезеш ли в гората вървиш само на изток..Се ще се чуе как някой говори..Или вика на коня си..Не, че Муртаг прекарва времето си в къщата, по-скоро с глупавия кон..Въпреки това, трябва все пак да му предам че го търсят..

-И ако се опита да избяга,пак ще го намерим.-заплашителна усмивка се пръкна.-Луната вижда всичко...Благодаря за информацията,това наистина беше нужно.

- Пак заповядай..Относно него..Е, трудна преграда относно работа с други подобни нему.. - усмихна се по-спокойно - Ще бъде интересно.
После се отдалечи още малко, поколеба се и изчезна, разпръсвайки се на характерните сребърни прашинки.
- Духчето тръгва да каже..И господарят наистина ще тръгна, бас ловя..