Историята без име[ама сериозно... о0]

- Може ли да дойдем с теб?- Джули и Джин все още вървяха след Нава, бяха напуснали селището преди повече от час, а тези две деца не го послушаха да се върнат у дома си.
- Вие и без това идвате с мен.- отвърна белокосият и се усмихна леко.
- Може ли?- повтори Джин.
- Разбира се, имам ли избор...- вдигна рамене и се засмя леко:- Само стойте по- близо до мен.
- А ще ни разкажеш ли някоя история?- запита Джули и с подскоци мина пред елфът.
- Добре, нека помисля...- за момент забави крачка и отпусна ръката, в който държеше вързопа с оръжията. Пратката за храма:- Древна народна легенда разказва, че когато Слънцето се скрие денем, покрито от Луната това е битка. Нощната покровителка е ядосана на Небесният диск и застава пред него за да се кара с него...
- Истина ли е?- попитаха в един глас децата.
- Не мисля.- Джиа се появи до Нава замислено и скръсти ръце:- Дрега легенда разказва, че когато Луната скрие Слънцето денем, това е игра... Двамата са се разтъжили един за друг и тогава просто си играят и се забавляват.
- А това истина ли е?
- Да!- отговорът дойде и от белокосият и от зеленокосата, двамата се спогледаха и се усмихнаха.
- От къде си сигурен?
- Не съм, но така го... усещам. Защо?
- Въпроса е от къде знаем тази легенда.- Джиерда се смръщи леко и изчезна в зеленикав дим.
- Серизно ще помисля над този въпрос.

-Пак заспа...-Вичи се усмихна,когато внимателно взе чашата от ръцете на Джесика,която пак се беше унесла в сладък сън.
"-Навааа?Навааа?
Изглеждаше по-млада,някъде на около четиринайсет или петнайсет години.Момичето търсеше белокосия,който явно добре се беше скрил...Любимата игра,криеницата.Огледа стаята внимателно и нещо и привлече вниманието.Краищата на няколко бели кичура се виждаха изпод леглото.Значи там се беше скрил?Безшумно застана до леглото,с бясна скорост хвана крака му и го издърпа навън.
-ХА!"
Стари спомени...

- Муртаг?
Но той не беше тук сега..Поне духом..Спокойствието беше се завърнало..Поне отчасти и макар че той още беше там, Муртаг вече го подтискаше по-умело.
- Това не съм аз..Не мога да бъда аз.. - каза след миг, приличаше на бълнуване, но той отвори очи. - Не мога да разбера всичко това..А той скоро ще се завърне, за да ми иска отговори..За да ме подчини отново на себе си..
Погледна към ледената горичка и се намръщи. Нито искаше онзи да се върне, нито искаше да приеме Ним като свой приятел

Вървяха дълго, спускаха се надолу, а после се изкачваха. Нава се изумяваше на децата и на тяхната издръжливост. Тичаха около него, играеха и се смееха, в двамата откриваше нещо странно познато. Кога и той беше дете, не го помнеше а от толкова време дори не се беше замислял, сега като ги гледаше го налягаха странни мисли, които се опитваше да игнорира, които вълнуваха Джиа от отдавна, но той не искаше да я слуша:
- Кога ще пристигнем?- зеленокосата се появи до него и го погледна замислено.
- Пътя е дълъг, но ще поспрем за известно време...- елфът вдигна глава нагоре и се смръщи леко:- Отново ще вали, лошо.

-А къде ли са останалите?
-Не знам...Дори още не мога да повярвам...
-И аз...
Шепотите продължаваха,но нямаха силите да прекъснат съня и,който беше толкова силен и упорит,че и с кофа студена вода да я залеят,пак нямаше да се събуди.Беше се свила на кълбо,далеч от слънчевите лъчи,които минаваха през клоните отвън и навлизаха през прозореца в стаята.Щастливите и спомени я караха да се усмихва,въпреки,че под качулката не се виждаше.

- Али..Отново.. - той се изправи, премахна я от пътя си и се скри сред дърветата, в посока, която водеше към пътя. Момичето се намръщи и зае неговото място. Отново?Но докога..Това трябваше да свърши..А не можеше. Тогава докога..
- Аливейл..Ама той.. - Ним се приближаваше замислено загледан в посоката, където храстите още шумяха
- Той отново - загадъчно отговори детето. Това я засягаше твърде малко..Но усещаше все пак, че изобщо не е лесно той да бъде тук с останалите

Ника се беше отдалечил от къщата, усамотил се и потънал в дълбоки размисли. Спомените му, един по един и макар и бавно сякаш се връщаха, онзи белокос, брат му все по- често се появяваше в съзнанието му и разни моменти с него. Спорове, двубои, шеги, дори и рядко срещани:
" Трябва да го открия!"- смръщи се и потърка чело:" Ще си върне спомените, дори да се наложи на сила да му ги натъпчем в главата!"

- Ето тук!- усмихна се и остави вързопа на земята, тук дъждът нямаше да ги намокри. Децата се разположиха на земята и се загледаха към небето:
- Защо го правят?- попита Джин плахо и приведе глава.
- Не знам, но е някакъв спор между тях, буриите стават непоносими обаче.- отвърна белокосият и поклати смутено глава.

-Я,още някой ли е пътувал към нас?-Вичи надникна през прозореца,забелязала Ника.-Оооо,Ника,здравееей!
-Ника?!-как това я събуди?!
Подскочи от дивана,пак беше успял да я намери.Как за Бога го правеше?!Беше се телепортирала на друг континент,а той...

Момиченцето пред къщата се стресна и се сви в сенките като по команда. Бяха я оставили сама..Пак..А този й приличаше на враг.
Пътят беше пуст и мрачен, търкаляха се кълбета изсъхнали листа.
- Хей..Какво ще кажеш? - Ним настигна досегашния си противник задъхано и го погледна след миг - Съюз за около два дни?
- Хм..Може и повече, но запомни..Не искам приятелството ти, ясно?
- Знам какво искаш ти..По-добре се върни, така не е по-безопасно
- Без съвети, защото ще ме принудиш да се сбия с теб тук..

Червенокосият трепна и махна с ръка:
- Здравейте, извинявам се че ви притеснявам...- замълча за момент, за да не изпитва онази болка се беше допитал до чужди сили.
"- Нима искаш помощ от мен?
- Стела... Да...
- Така да бъде, но си ми длъжник!
- Ще видим тази работа.- елфът прошепна тихо и стисна очи."
Беше искал помощ от врага си и това не му харесваше, но болката все още го измъчваше, дали и с брат му беше така? Не, не беше, той не я усещаше, поне за сега. Диалога със Стела кънтеше в главата му като мощно ехо и единствено мислите му за миналото му помагаха да го преодолее до определена степен.

-Как успя този път?!-крясъкът и беше достатъчно силен,за да се чуе наоколо.
Изхвърча към прозореца,за да се убеди,че наистина се беше случило.
-Между другото...-рязка промяна,естествено-Здравей!
И се усмихна на лилавокосото момиче.

- Ъ..здравей - каза като се отърси от недоверието, което започваше бавно да се заражда в нея. После изправи глава. Всъщност, нямаше от какво да се страхува поне тук. Поне засега, докато не изясняха нещата с..баща й..Поне май така изглеждаше - Мислех, че спиш..

Ника вдигна рамене невинно и се засмя леко:
- Нали знаеш... винаги успявам, имам си трикове.- притвори очи и въздъхна:- Но май ще трябва да те оставя... мисля да тръгна и да го потърся, нещо ме кара от вътре, струва ми се че имам неуредени сметки с брат си...

Дъждът се изля бързо и силно, на едри и мътни капки. Последва, гръм, и още един, поредица от светкавици:
- Страх ме е.- Джин се сгуши в сестра си и стисна очи.
- Няма страшно, скоро ще премине.- отвърна Нава и въздъхна, дървото под което се бяха настанили беше голямо и ги покриваше напълно, а и Джиа създаваше невидим щит над тях за да не ги намокри напълно.

-И аз си мислех така ама...-пошушна тихо на детето-Какво?!-бързо се обърна към червенокосия.-Чааакай,чакай,чакай.Искаш да кажеш,че знаеш къде да го намериш?!И как така ще тръгнеш ей тъй,след като почти никакви спомени нямате?

- Така е. Нямам почти никакви спомени, но него го помня.- вдигна глава и се загледа към небето:- Не знам къде е, но ще го потърся, символът на ръката ми... той има такъв на челото, може би чрез него ще го открия... трябва, не мога да го оставя току така без спомени, ако трябва на сила ще му ги върна.- стисна ръцете си в юмруци и прехапа устни замислено.

- Продължи с разказите, моля.- зеленокосото момиченце седна до белокосият и се усмихна леко. Нава кимна и също се усмихна. Замислил се за момент и със спокоен глас заговорил, една от поредните легенди, които знаел, от къде, това вече не знаел. Джин също се приближил и с усмивка седнал от другата му страна, а Джиерда се появила зад тях и също заслушала с интерес, макар и да знаела неговите истории.

-Нека ти напомня,че аз нося спомените ви...Като за улеснение и награда,че продължаваш да се тътриш след мен,дори и на друг континент,ще ти дам това...
Между пръстите и се образува малко черно перце,което засия в тъмно-синьо.Тя го пусна и то полетя към червенокосия:
-Ето ти поне твоите спомени обратно.

Ника се вгледа в перцето и протегна ръка към него, докосна го леко с върха на пръстите си и го хвана. В същия момент като прилив спомените му нахлуха в главата му и най- вече думите на брат му: " Пази я, не я оставяй нито за миг...". Елфът поклати глава и затвори очи:
- Значи така можеш да върнеш и неговите спомени?

-Стига да си ги иска обратно...а той не ги иска.
Последното беше изречено с тъжна нотка в гласа и тя се махна от прозореца.Не искаше да си мисли пак за това,но нейните спомени я връхлитаха безмилостно и я разкъсваха на прекалено много парчета,за да може да си представи.

- Ще си ги заиска, не се тревожи...- промълви и се усмихна лукаво:- Сещам се, че имам недовършен дуел с него. Ще го намеря и ако и него го боли, както мен когато използвам магия, то няма да е толкова трудно.

-Няма да го пипаш с пръст,ей!
Отново се появи на прозореца,а гласът и звучеше бесен.Разгневи се ужасно много от думите му...Той я предизвикваше.Знаеше го.Но нямаше какво да стори.Или да го остави да го търси с риска като го намери да го изтормози,или да тръгне пак.Не,че нямаше да продължава да търси останалите,но да намери тези,с които беше сега,не беше никак лесна работа.
-Нарочно го правиш...Манипулатор такъв...

Червенокосият отново се усмихна лукаво и кимна с глава:
- Знаеш ме, а и аз знам, вече, ти каква си, знам че искаш да го върнеш. Но все още не разбирам какво те спира, думите на Стела ли...- за момент разговора му с нея пак се върна в главата му, нейната помощ и това, че й беше до някъде длъжник, но бързо премина:- Не трябва да слушаме онези.

-Защо да му проваляме живота,който явно е толкова хубав,че той не иска да си спомни за това,което се е случило преди,за да не провали нещата?!
Не,че щеше да го направи.Но можеше да го направи...Не знаеше как щеше да реагира,дори някои още не са свикнали с всичко,което наскоро разбраха...Имаше чувството,че им беше донесла само допълнителни проблеми и нищо повече.

- Аз така или иначе ще му се натреса в живота.- отвърна и скръсти ръце, в съзнанието му се появи блед момент. Два меча се кръстосаха единя червен, а другия зелен и се разнесе смях:- А Джиа, дали е с него, тя е дух и може да помни някои неща?

-Не,голяма част от нейните спомени са с мен...
А това вече беше много...Тя беше дух,за Бога.Тъмната покровителка носеше толкова много вътре в себе си.Въпреки,че тези спомени бяха здраво заключени и тя дори и не смееше да погледне в тях,пак усещаше тежестта им.Но това беше единственото,което и беше останало от нея.
-Защо толкова много настояваш да се видиш с него?

Ника се сопна и се замисли, в следващия момент я погледна и вдигна рамене:
- Не знам, просто искам. А го мразя по някакъв начин и все пак мисля, че ми липсва... брат ми е и не знаем къде е, ами ако е в беда или нещо по- лошо...?!