Историята без име[ама сериозно... о0]

- Какво предпочиташ? - предприе друга тактика, при всяко прищракване на пръстите му се появяваше искрица и малко огънче, приемащо образа на някакво същество..Поне за кратко.
- Попитай Клайв какво има да каже по-въпроса. Не смяташ ли, че вече показваш твърде много
- Защо?Нали сме..съюзници..Какви обрати, м..Но разбира се нещата трябва да се довършат все някога. Имаме свидетел..
- Арвен? - Муртаг това и чакаше, за да го завари неподготвен, все пак меча му се срещна с двете остриета на Ним, извадени в последния момент
- Ако оцелееш напомни ми това да го смятам за тренировка
- За да ми дадеш още една..

-И вече се сбиха...
Последва недоволно ръмжене от страна на тъмната фигура и тя с усилия се изправи от дивана.Хвана се здраво за жезъла и се затътри към вратата.
-Чакай,Джес,не се чувстваш добре,не бива да...
-Тия ще се изпотрепят,по-добре да ги спра,преди да са направили някоя глупост.-и затръшна вратата след себе си.
Щом излезе навън,се срещна със слънчевите лъчи и веднага същали,че беше станала.

- Толкова си се разбързал с тези палежи, нещо ти убягва Гламдринг..
- Защото..Ама че си хитър и ти.. - успя да се закрепи върху леда и просто го стопи, а земята попи водата. В следващия момент вече беше скочил и нанесе първия си удар, на сантиметри от сериозна рана.
- Ще си играем лошо.. - обобщи Ним и двамата същност отново бяха се пренесли преди време, забравили какво правят тук..Просто довършваха дуела си, когато Ним беше изчезнал внезапно по средата на битката без да знае защо.
- Гламдринг ми се губел а? - нова огнена порция, и сблъсък..Елфа не беше сигурен, че може да се изправи свободно срещу огнения повелител, тъй като беше сигурен, че Муртаг има леко по-завишени умения от него..Но се беше стигнало и до тук вече...Ново огнено-снежно дърво и нов залп и от двете страни.
- Хайде давай..Тъкмо бяхме стигнали до сериозна ледена магия..Не ми изглеждаш ядосан..Да опитам още малко - Муртаг се усмихна след като се изправи, като се беше навел за да пропусне залпа лед. Ним гасеше косите си
- Щом искаш все някога ще го постигнеш

"Такава реч ще им изприказвам,че просто..."
Ходеше едва-едва покрай дърветата,държейки се за жезъла.Колкото и млада и силна да беше,в момента се чувстваше като премазана.

Очите на Муртаг отново просветнаха ядно и този път увеличи смъртната опасност. Ним се размина с нея, за секунди беше приклещен до едно от дърветата
- Кажи ми..Меч ли предпочиташ или огън..Но ти обещах да те пека на шиш..Нямаш избор
- Ако мечът ти ще прилича на шиша, все пак имам
- Умно..Но за съжаление няма да си изпросиш милостиня.
Мечът засия и изпусна искри, когато се удари в другото острие.
- Близо ли съм до там, където стигнахме?
- Слава на теб, Феанор - това леко смути Муртаг, защото не го бяха наричали така откакто беше се срещнал с някакви странни сенки. По-късно беше разбрал, че тези неща играят ролята на "лошите"..Поне за него..Феанор означаваше "Дух на Огъня" и го беше чувал няколко пъти в кошмарите си. Някой да го вика, да стене и да се смее..и да боли
- Какво значи това? - изкрещя и погледът му помръкна, Ним нямаше вече какво да губи. Огънят се засили и обхвана отделни части от тялото на повелителя срещу него.
- Ще изгориш в пламъка на Феанор, както сам го наричаш и само ти ще си виновен за това, ледени повелителю - беше напълно различно от Муртаг до сега. Много по-опасно. Ним затвори очи и кимна, усети парещата болка, не чак толкова голяма все още и удара на Гламдринг което го прикова здраво към дървото. В следващия момент срещу огъня се изправяше бледо подобие на елфа, сега доста по-високо и много по-снежно. Образува се зрив после отново се срещнаха. Огънят и леда, макар и второто да нямаше такова желание за битка, защитаваше се..Муртаг му се разкрещя на непознат език, но на Ним това не му направи впечатление, просто го разбираше..Все пак бяха го учили заедно..Поне така трябваше да е..
- Феанор-финиарел, ваша воля, ваш е огънят, ваш е споменът и момичето е твоята дъщеря.. - отговори му на същия език, поклони се, после от тях двамата нищо не се виждаше, единствено леки отблясъци на бяло и жълто..И пръски кръв по новите видове дървета.
- Играта свърши! - изкрещя после някой и светлината просто се усили до краен предел, разля се и прогори тревата наоколо. Достигаше крайния предел, беше опасно..Но точно сега не му пукаше за него. Момичето беше изгубено за него..Можеше да убие Ним и после също да загине..Защото никога не беше използвал до толкова силите си и всъщност изобщо не се познаваше. Ястребът долетя и хвана момичето в храстите навреме, огънят достигна и до там на доста мили тревата пожълтя или направо изчезна под пламъците.
- Самоубиваш се глупако не разбираш ли.. - но едва ли го чуваше точно сега, защото миг след това пламъците обхванаха и Ним и просто вече нищо не се виждаше. Муртаг чуваше само ехидните гласове в главата си, онези, които го караха да действа против волята си. Феанор го наричаха и постоянно разяждаха спокойствието му, за да го накарат да се изправи срещу целия свят. Той не можеше да си помогне сам..Не искаше да допусне някой друг, за да му помогне и предпочиташе да се самоунищожи, стига само да усети миг спокойствие..Поне минута..Но нямаше кой да му помогне, беше сам..От години беше така. Два горещи кристала паднаха на земята и останаха само те сред огъня, който вече беше посинял и полилавял. Разкайваше ли се, затова ли плачеше Ним не знаеше, но знаеше, че после беше ужасно..В последния момент Муртаг направи странно движение, Ним беше замахнал да се защити..В крайна сметка огъня се беше заледил и оставил огнения повелител насред посърналата картина, все пак красива. Ледено лилавите пламъци сега представляваха тревата около странните дървета. Ним стоеше все още до дървото и дишаше тежко, докато гледаше как опонента му трепереше над меча си на земята, явно най-после достигнал до някакъв таен отговор.
- И все пак младия Моуси беше прав..Обеща ми да не намеря миг покой докато сам не се унищожа или не намеря някой, който да ми помогне. - каза тихо след малко Муртаг. Ним не разбра за кого става дума - И аз съм сам сега точно според предсказанието на Алемаро. Сам съм, защото той беше прав и няма кой да ми помогне - и отново наведе глава, изглеждаше толкова странно със сълзи в очите си...настъпи тишина

-ЩЕ ТИ КАЖА АЗ НА ТЕБЕ САМ!
Беше съзряла всичкия хаос и отначало беше останала като някой камък там насред постранството.Не беше виждала до сега някоя от стихиите така да се развихри,дори и при нея не се беше случвало.Но веднага се усети и изхвърча от сенките.Вече така тресеше Муртаг за раменете,че той сигурно се беше превърнал в някакво обезформено желе.
-Боже,какво ви прихваща?!И нека ти поясня,че ти не си САМ!Ако няма някой друг,поне аз съм зад теб!А и Арвен!Тя не е избягала от теб,дори и да е виждала как си избивал цели градове!Толкова ли не можеш да видиш,дори и след като ти върнах спомените ти?!

Малко го обърка..Като се заговореше за Арвен..Май и този път й се беше разминало, а някъде горе кръжеше ястреба..Но това накара мъжа да изтръпне, защото Алемаро не беше с Арвен..Това не беше тя.
- Виж..Просто не го усещам..Прсто не мога да видя другите. Винаги съм някъде много далеч..Това че другите винаги са около мен аз не мога да видя. Затова съм сам, защото магията пречи..Магията на другия Моуси, който си отиде е прокоба

-Трябва да може нещо да се направи!

- Всичко изчезна..Всичко изчезна - хвана главата си, за да спре отново ехидните гласове. - Изчезна в огъня заедно с нея. Затова предпочитам да съм далече..И в същото време всичко ме влече към тази местност и не смея да я напусна.
Но млъкна, когато ястребът кацна и се превърна в истинският Алемаро.
- Момичето? - но съществото само се усмихна потайно и отново прегърна криещото се момиче
- Продължавай да се вайкаш... - усмихна се потайно Алемаро, а на Муртаг изобщо не му беше до това. Ястребът всякаш го плашеше много повече така в човешката си форма и колкото и да беше нападателен сега повелителят просто се сви като страхливо животинче и блясъкът в очите му изстина като на мъртвец. Алемаро..съществото, което Муртаг никога не беше разгадал напълно, пък и то самото не знаеше какво е..Но неговите предсказания понякога се сбъдваха по най-ужасния начин
- Предсказах ти и нещо друго тогава..Но ти не помниш тази част, повелителю - макар че нямаше реакция от страна на Муртаг и очите му изстинаха както никога досега, безжизнено, студено и мъртво. Това съвсем изненадващо за Алемаро уплаши не него, а Ним, който въпреки раната на крака си направо скочи пребледнял от внезапното "изстиване" на Муртаг. За огнения повелител това означаваше сигурна смърт..да остане без огън не биваше никога да се случва. Понечи да каже нещо, но ястреба го спря с една ръка.
- Мога да ти повторя предсказанието си, или мога да те оставя просто да го изживееш..Знам че ме чуваш, въпреки че боли..Това че не усещаме болката ти е друг въпрос. - винаги беше бил същество, което напълно не можеше да се разбере. Един ден се рееше из облаците, в друг садеше цветя, а в трети очите му помръкваха и се рееше из звездите на предсказанията. - Да загубиш огъня е равнозначно на смърт. А дали аз ще ти го върна не мога да ти кажа. Мога да те оставя така за винаги, да изградя преграда между теб и света, каквато ти беше направил сам за себе си...Знам че боли..

Очите на Джесика уплашено се мърдаха от него,към Муртаг.Трескаво мислеше какво да стори...С малкото си сили,тя стисна здраво жезъла и го удари в земята.Всичко се разтресе,клоните на дърветата зловещо зашумяха и всичко живо се изпокри.Червените очи под тъмнината на качулката отново започнаха ярко да блестят,този път дори още по-силно.
-Спри това,което му се случва!-и отново онзи зловещ дрезгав глас.-Веднага!

- Аз мога само веднъж..Бих запализ това за после, стига да зависи от отношенията ни..Сега мога да му дам друг шанс. - той се поколеба, но махна ръката си от съществото до себе си, което не се виждаше дори сега, светеше ослепително огнено. Алемаро предпочиташе да го измъчва но...Съществото беше леко бавно, после това, което явно представляваше ръката му, сплете пръсти с огнения повелител на земята. Муртаг потрепери..Болката си отиваше..Но бавно..Все пак беше по-добре от това да пада в мрака

Все още стискаше здраво жезъла,без да премести погледа си от Алемаро.Въпреки,че небето беше малко по-мрачно заради нея,слънцето все още я измъчваше и изсмукваше силите и.Но нямаше да си върне обратно нормалното състояние,докато не беше убедена,че нещата бяха наред.Червените очи продължиха да сияят силно и заплашително,отправяйки послание към този,когото гледаха,че притежателят им щеше да го разкъса на милиони парченца ако се направи на хитър и нарани приятелите и.

"Горящата къща и умиращото дете, но аз го скрих от взора ти. Не предвидих, че Ним ще влезе, за да я спаси. Но аз взех детето от него, когато все още заслужавах приятелството им и я скрих далеч..Тя вече беше нещо друго..Но пак не предвидих, че той ще се засели там. И все пак кръвта привлича своята кръв.." така мислеше Алемаро, опитвайки се да пренебрегне ситуацията.
Огънят в дървото се разгоря, Ним, който се беше облегнал на него го усети. Постепенно огънят в очите му се завръщаше. Какво пък, Алемаро имаше още шансове..И той като Муртаг не знаеше защо се мразят и от кога..

Поотпусна леко ръката си,а блясъкът на очите и започваше бавно да намалява.Нямаше още дълго да издържи,но все още се държеше на краката си.Погледна към Муртаг и се успокои,след като видя,че изглеждаше по-добре.

- Бъркал съм..И ти си ме заблудил. Враждата между мен и Ним е лъжа!Алемаро!Твоите способности никога не съм успорвал..Но ти ги използваш за зло - огънят отново се завърна напълно и той стисна ръката на момичето силно като погледна към ястреба намръщено
- Лъгал си..Лъгал си мен и Ним със своята магия..Не, че сега ще бъдем приятели..Но пък моята злоба може да се насочи към теб, внимавай.
После насочи вниманието си към съществото срещу себе си. Някои спомени бяха далеч..И бяха заключени далеч от него преди всичко да се случи. Светлината отслабна, а черната боя се разпръсна на парчета, за да остави лилавокосото момиче с белега и зелените очи да гледа разтревожено спътника си
- Теб те познавам..

Джесика насочи оръжието си срещу виновника,кристалът засия в тъмносин цвят.
-Върви си...-блясъкът на очите ту се увеличаваше,ту намаляваше.
Същото беше и с гласа и.Звучеше дрезгав,но и леко по-нормално.

- Не мога.. - поклати глава и не направи опит да се помръдне - Служа на Мерик..
За Мерик това беше най-верният спътник. Алемаро имаше способността да бъде верен само на господаря си, с другите се държеше много зле, понякога пристъпваше позволените граници...Но просто беше съществото, което беше изпратено за защита на Мерик както Клайв на Муртаг

-Тогава не ми се мяркай много пред очите.-и леко свали оръжието.
Стана малко по-светло,но тя успя да се задържи с помощта на жезъла.Обърна се към муртаг и момичето,но нищо не изрече или направи,по простата причина,че си нямаше и на идея какво...
-Естествено...с Ним щяхте да се сбиете...

- Ние се сбихме - натърти Муртаг, после наклони глава към онзи до дървото, който в момента си лекуваше крака. Белите му дрехи бяха малко по-странни сега, опръскани с кръв, дърветата също така..А и Муртаг, но не си личеше така много.
- Стига за един-два дни..И после пак - каза тихо Ним и се усмихна, като продължи

Тя леко приведе глава,но рамената и се надигнаха някак странно...Щеше да крещи...
-Абе вие не можете ли да не се млатите?!Ако така ще се съюзяваме срещу противника си,до никъде няма да стигнем!Боже,помислих си,че наистина някой щеше да загине!Идиоти такива...
И така нататък,и така нататък...След като си изгуби гласа,а и вече наистина щеше да се просне на земята от изтощение,тя просто изръмжа като за край на великата лекция и тръгна напред,мърморейки си под носа разни глупости.

- Магията все пак ще..
- А да..Алемаро..Ти си виновният.. - Муртаг отново насочи погледа си към него, после замислено задърпа един кичур коса. Лицето му се озари в усмивка и се спогледа с Ним в същата поза.
- Знаеш ли какво.. - започна Муртаг след малко - Ще се разправяме с теб
- Разправяме?
Двамата поклатиха разбойнически глави. Един път в месеца им стигаше да се изпробват един срещу друг. А сега им се беше паднал Алемаро..Не че отдаваха особено значение на приятелството, което още не съществуваше. Арвен..всъщност вече непознатото момиче предпочете да тръгне към къщата

-Тия за друго,освен да се бият,не мислят.-тихото мърморене продължаваше,по пътя към къщичката.
Дейвид,с невинна малка усмивчица,стоеше на прага,а вратата зееше широко отворена.Момичето съзря мекия диван и получи невероятните сили да побърза и да си легне миг по-скоро.

"Когато дойде времето" ястреба излетя оставяйки двамата отново да мълчат напрегнато. Беше си им в природата..Все пак така бяха живели няколко години подред..Муртаг се изправи след миг и изчезна сред дърветата по някакъв даден знак, а остави Ним сам
- Докъде го докарах - измърмори русолявия после реши да остане тук за всеки случай..Достатъчно тренировки засега
- Трябва да се изясним..И този път ще слушаш мен.. - яркият й глас стресна Муртаг малко преди къщичката и той отново се срещна с интересното за него същество.
- Ще видим..Колкото и досега те слушах..Нали..Аливейл
Отдавна не беше мислил за друго освен за оцеляване..И все пак неговата дъщеря леко преобърна нещата за пръв път от доста време насам

-Диван!
Просна се отново върху него.
-Чай!
Вичи с усмивка и подаде чашатам,досетила се,че Джесика щеше да се нуждае от напитката.Тя я пое внимателно с ръце и леко се изправи,колкото и позволяваше изнемощялото и тяло.

- Ним?Може ли да се доближа? - това го накара да се захили и все пак Мерик се показа от дърветата. Беше чул Алемаро и това леко го тревожеше. А Ним го привличаше много повече сега - Какво имаше предвид Муртаг с това "по-младия Моуси"?Дъщеря си ли?
Ним го изгледа замислено
- Знаеш ли..Не знам..Не съм сигурен..Знам само, че за напред ако ще се бие то ще е заради това загадъчно нещо.
Обърна поглед към къщата, която не се виждаше от тук, но виждаше гърба на Муртаг и дъщеря му. Доста бързо се беше оправил. Обзалагаше се, че повелителя ще остане някъде да си почине..Май това смяташе да прави и го направи, близо до прозореца на къщичката отвън, подпря се на стената
- Добре де, ще пожелая одобрението на Ним - каза след малко в отговор на погледа на дъщеря си..Всъщност..Може би това беше добро решение