Историята без име[ама сериозно... о0]

-Уопа.-успя да се хване за клона навреме,а онзи продължаваше да държи качулката.
Протегна свободната си ръка към жезъла и той сам полетя към нея.Щом го хвана,почукна с него леко по крака на заледената фигура и черните ивици започнаха да се плъзгат по леда върху него...покапаха няколко капчици и онзи вече не беше заледен.
-Ка-какво...-залитна назад,но Джесика успя да го хване за ризата и да го издърпа,преди да е паднал.
-Как се казваш?
-С-стивън.-какви бяха тези хора?-Я чакай,за теб даваха сто т-
-Не се и надявай.-халоса го в главата с жезъла и този път не го спря да падне на земята.-Лека нощ.Ним,Ника...благодаря ви.
Приземи се и изтупа прахта от дрехата си.Кръв.Гадно.Много.Започна да заздравява,докато черните ивички се увиваха около раната и я зашиваха наново.

- Сто торби злато.. - тихо промълви Ним после се засмя леко, докато гледаше падналия..Странно, нещо държеше любопитството му..Но в същото време не искаше да разбере докато не му дойдеше времето..Просто..Поклати глава, винаги оставаше неразбрал, но какво значение имаше. Прибра двете кобачи и се огледа...Все нещо му се струваше странно наоколо..Може би наистина не биваше да се учудва от нищо..
- По-добре той, отколкото мрака - млъкна, защото това никога не го беше помислял..Мрака да..В началото имаше мрак..Преди снега имаше мрак..Преди спомена имаше мрак..После поклати глава - Надявам се всичко е наред?

-Да,това е нищо.-прокара пръст по зачервения белег и той заприлича на стар белег,получил се от много години назад.-Мисля,че по пътя ще намерим и една билка,която ще ми помогне да махна и това.
"Значи затова ти не се отделяш от мен...А този,който те прати...сигурно не помни какво ти е заръчал вече..."-мислите и бяха другаде.
Не искаше да разбира?Добре тогава.Щеше да уважи решението му и щеше да се изгуби отново в сенките.Но този път имаше чувството,че не беше сама и изоставена.

- Радвам се..Значи след стоте торби следват двеста торби злато..За другия континет е малко попострадал...Повече заплата за желаещите..
Така че..Рано или късно..Щеше да отиде там, а дори и Муртаг да не усетеше, то когато се срещнеха, защото все някога щеше да се случи..Тогава щеше да мисли за това. Някъде там болката премина и Муртаг промени ядосаната си физиономия на виновна
- Не го исках..Извинявай..
- Поне е едно дърво - тихо каза Мерик..Е, може би щеше да срещне една две трудности

-Тоя ще се събуди скоро сигурно.Е,не е умрял,така че няма какво да се тревожим...-надвеси се леко над него,но бързо се отдръпна и погледна към небето.
Те я следяха и щяха непрестанно ей така да цъфват.А може би и скрити номерца щяха да им скрояват...Тя носеше това,което можеше да сплоти всички,затова трябваше да бъде елиминирана.

-Ъм...
Дейвид продължаваше да се блещи срещу изгореното дърво през прозореца.Май това не беше шега работа...

- Не искам.- Ника се престраши да проговори, със сведена глава и замислен в това, което беше изрекъл:- Не искам да го срещам, дори и да не помни какво ми е казал, не искам да срещам погледа му... или греша?- вдигна погледа си и се огледа.

-Бъди спокоен...след като той нас не ни иска,няма да го посещаваме.-обърна главата си към него,като за първи път от...доста време...тонът и не беше раздразнен или отчаян.-Щом е щастлив такъв,какъвто е,ще го оставим намира.
"Колкото и да искам да го прегърна..."
-И така.Ще продължаваме ли нататък,където ни чакат още много такива и други изненади и приключенийца?Боже,още не е обяд,а вече се сблъскахме с няколко от тези,срещу които се опитвам да се опълча.

- Такъв е живота.. - малко беше прекалил..Може би щеше да оживее все пак, не беше толкова студено..Според неговите представи..Извърна поглед от онзи на земята - Има време за още няколко

- Защо?
- Защото той е виновен..Мразя го..Мразя го..
- Извинявай..Има ли някой, когото да не мразиш?
- Да..Арвен.. - Муртаг се усмихна отново..Наистина този въпрос можеше да остане без отговор..Те бяха виновни..Гласовете, той, онзи който го търсеше..Поне сега беше минало по-добре

" Защо ли нещо ме кара да се замисля?"- промълви мислено и се изправи бавно, болката намаляваше, заедно със сиянието на символа.
Белокосият притвори очи и пое дълбоко дъх, сиянието му напълно изчезна, макар и все така болезнено като появяването, отвори очи и се вгледа в лицата на двете деца:
- Добре съм... вече.
- Какво се случи?- попита тихо Джин.
- Не съм сигурен, но някой май използваше моята енергия за да прави магии... странно, кой ли?
" А, ето че и ти започна да си задаваш въпроси с повишена трудност?!"- промърмори Джиа в главата му.
" Май скоро ще призная, че имаш право в някои неща..."

-Чувам стъпки...-тихо прошепна момичето и се огледа.-Май си има другари,които го търсят.Няма да е зле да си тръгнем,сега!

Дейвид се усмихна на думите му и погледна към Вичи,която смирено спеше на дивана.Момичето се чувстваше изтощена,почти не беше спала за нощта,а всичките тези неща я бяха натоварили прекалено много.Беше свикнала на по-спокойни неща,за леката и душичка се насъбра много.

- Ами..Ако ще го чакаме ще се забавим - Ним погледна допреди малко заледеното копие на човек..Толкова бързо...Дали щеше да успее..Да се справи там..Може би..

- Хайде..Каквото и да е..Може би..Малко поне разбирам..Сядай и кротувай в противен случай ще те завържа - настани го до друго дърво, защото не беше сигурен, че Муртаг би искал да живее в къща..Той живееше по дърветата, къщите не бяха за него, не беше могъл да се спре
- Дадено.. - Арвен се придърпа към него и отново затвори очи..Беше й по-топло.. - Сега ме остави..Ако отново стане беля ще разбереш..

Червенокосият разтърси глава и отново придоби онова самодоволно и леко лукаво изражение. Подсвирна и коня му дотича до него, с леко движение се качи и се усмихна:
- На пред...- опита се да си върне стария тон, игнорирайки непознатата тревога, преди време искаше да разбере всичко за брат си,което беше забравил, а сега желанието му нарастваше, но примесено и с желанието да забрави всичко.

Изправи се и изтупа дрехите, вдигна глава към слънцето и се усмихна леко:
- Добре, хайде... да не се бавим повече.
- Ами ако пак ти стане нещо...?
- Нищо ми няма, ще се оправя.
" Както винаги!"
" Това пък от къде ти хрумна?"
" Не знам, просто дойде..."

-Някои не са с животни,които да ги носят,нали знаеш?
Тръгна си спокойно напред,и онези да ги видеха,какво толкова?Поредният бой,нищо особено...

-Е,предполагам,че и така е добре.На него няма и шанс да му стане студено,а и сигурно и на детето му е топло.-въздъхна Дейвид и внимателно затвори прозореца,за да не стане студено пък на Вичи.

- Може би понякога животните не вършат работа.. - спомни си битката преди време и как онзи немирен кон постоянно създаваше проблеми на опонента му, така че в крайна сметка беше изпросил нищо добро.. - В отделните видове земя..

- Ужас..С това нещо как ще се справя - Мерик поклати глава и се настани близо до прозореца замислено - Малко трудно е..В един момент спокойно и после..Две-три дървета ги няма..

- Все... е, няма значение.- на косъм да изръси нещо, което тя мразеше. Все тая. Често използваше този израз, беше му странен и понякога доста гаден навик:- Да сляза и да вървя пеша с вас?

Джели и Джин пуснаха ръцете му и се затичаха напред със смях, скоро около Нава се събраха няколко мъници и започнаха да подскачат с познатите му вече викове:
- Разказвай! Разказвай...
- Днес имам малко работа, няма да мога цял ден да...- въздъхна и приведе глава, когато забеляза, че те игнорираха думите му:- Добре, след мен.- усмихна се и продължи напред, към ковачницата пред която един мъж го чакаше с вързоп в ръце:
- Последните гравирани оръжия, ще ги занесеш нали?
- В храма?
- Точно там.

-Не е нужно,стига да не тръгнеш да се хвалиш,като коня драматично побегне напред и се кефиш на живота,докато ние се тътрим след теб.Може изведнъж да сменимй посоката и да ни изгубиш.

-А,сигурно и още ще изчезнат.Да се надяваме,че ще успее да си изконтролира силите...Това дете веднъж помете няколко дървета,когато беше ужасно изнервена.От тогава гледам да не и се качвам чак толкова на главата отново...

- Малко ме съмнява да стане така..

- При мен никога не се е случвало..И това е добре..Мисля..Колкото до дърветата..Ще ги оправя.. - замисли се, защо му трябваше да се заема точно с огъня..Но вече нямаше връщане назад - Може би му трябва просто малко повече внимание..Тоест..По-друго отношение към нещата

- Запозната си, че никога не те изпускам от поглед.- подсмихна се Ника и наистина слезе от коня:- Дори и да зачезна на някъде, винаги те намирам... дали не е заклинание, на някого?

-Значи доста се е постарал...-под качулката имаше едно намусено изражение.

-Ще му дадем нужната свобода.А кой знае,може още някой да скочи от някъде и да ошашка всички ни така,че да повлияе добре на ситуацията.А може и да не е един човек,никой вече не знае какво може да се случи...

- Постарал се е да имаш компания..

- Или да обърка нещата..Кой знае, той всички мрази..Освен Арвен..Е, може би не всички вече, точно сега нас май не ни мрази..
Лекото падане на шапката над очите му означаваше, че вече спи. Странно, огненият повелител..Но можеше всеки момент да скочи и да се огледа..Знак, че нещо не е наред..

Ника замълча, замислено се загледа към земята в краката си и тръгна бавно напред, водейки коня след себе си за юздите.

- Джиа?- белокосият се спря и погледна към вървящите зад него деца. Духът се появи до него и се усмихна на малчуганите:
- Хайде, вървете си в къщи.
- Искаме разкази!- извикаха в един глас и погледнаха Нава умолително, едва издържаше на тези техни погледи, обожаваше децата.
- Имаме работа, скоро ще се върнем и той ще ви разказва, а аз... аз обещавам да ви направя няколко демонстрации с призраци, ако не ви е страх.
- Не!- извикаха пак и се засмяха:- Добре!
Зеленокосата притвори очи и образът й изчезна, както се беше и появил.

-Я се погледни сега!-отчаяно вдигна ръце във въздуха.-Първо се ухилваш едно самодоволно,а после се замисляш върху нещо и се правиш на мълчалив!

-Щом още сме живи,значи ситуацията не е чак толкова лоша.

- А какво да кажа?- попита рязко без да вдига глава:- Там някъде има човек, който е мой брат, виждал съм лицето му на сън, но не го помня добре. Знам само, че го мразя, но не знам защо. Не исках да се срещам с него никога, а сега сякаш нещо ме подтиква да го потърся! Как може някой да е успял да заличи цялата му памет, кой може да го е направил?!

-Не знам...-лъжа.
Не,не беше тя.Нямаше да успее да го понесе.Но тя носеше всички спомени на всеки...Беше така от години,свикваше.Но сега,след новата заплаха от множество врагове...Трябваше да събере колкото се можеше повече сили и да успее да ги обедини.И тези спомени можеха да бъдат подкрепление,ако нещата на тръгнеха.Но дали всъщност щеше да бъде добре да ги върне,след като разбра,че някои не ги искаха.

- А кой може да знае?!- поклати глава и я погледна замислено:- Както и да е, май някой от онези, които ни нападнаха знаят повече.- вдигна леко рамене и продължи все така бавно напред, в главата му изникваха нови и нови въпрос, както и нов образ, зеленокоса елфка, беше дух, което го стресна и трепна.