Историята без име[ама сериозно... о0]

Джиерда разпери ръце и кимна усмихнато, беше готова, Нава също и в отговор също се усмихна. Вдигна ръце към небето, една мълния прекоси зеленокосата елфка, но разгорелия се пожар по дворската трева бързо беше потушен от дъжда. Нава притвори очи и се смръщи леко, дланите му се обляха в бяла светлина, която привлече вниманието на двете деца зад него, но те не помръднаха от местата си и запазиха нужната му тишина. Тялото на Джиа също засия, скоро зеленият цвят се замени от бял и духът изпищя, изпарявайки се от мястото си. Беше му послужила като проводник, за да концентрира силите си. Слънчеви лъчи пробиха облаците и дневната светлина се върна над селцето, дъждът намаля, а гръмотевиците и светкавиците напълно се загубиха. Белокосият падна на колене и се хвана с една ръка на перваза, едва успяваше да си поеме дъх, но се беше справил, трудно достигаше до този етап на силата си, но се справяше, благодарение на Джиерда.
Ника се занесе, но успя да се задържи на крака, сякаш някой изсмука неговата енергия, оставяйки му болка и непозната моментална умора.

"Кажи как си днес?"-гадният му смях я изнервяше.
-Хей,чудя се дали по някаква тотална случайност ще успеем да намерим и от останалите сили...
Опитваше се да го игнорира,но болката не спираше.Но не показваше по никакъв начин,че нещо не беше наред,защото щеше да го стресне.
"Обиден съм ти."
"Мислиш,че ми пука?"

- Ще успеем все някак, ако ги търсим упорито..Аз познавам само двама..Срещнах ги когато напуснах дома си за малко и не беше много приятна среща..Той ми се видя доста да кажа нещо като..откачен?Ако и другите ще са като него.. - усмихна се при спомена..Винаги му се беше виждал странен този човек..Като се стигнеше до него..Разбра какво го тревожеше..Тези двамата отново..Земя и Огън..Какво го интересуваха?Защо винаги те..

- Добре ли си?- Джули се приближи до него и го погледна тревожно.
- Да, просто е малко изтощаващо да отблъскваш две природни сили.- отвърна Нава и й се усмихна успокояващо.
- Те спряха.- проговори Джин и подаде глава през прозореца.
- Да, за сега... да се надяваме, че утре изобщо няма да се случва.
- Дано.
Децата се засмяха и се раздвижиха из къщата, изсушавайки косите си.
" Джиа. Джиа?"- белокосият повтори името й няколко пъти на ум и се огледа навън:" Джиерда?"
" Добре съм."- гласът й идваше накъде на близо, елфът се усмихна и въздъхна:
" Усети ли?"
" Винаги съм усещала светлината, която използваш, твоята болка е и моя... знаеш го."

-Откачен?Кой беше точно?
"Не сте ли всичките откачени?"-започваше да и кипва,ама съвсем.

-Ето.Заповядайте.-Вичи подаде чашите,пълни с току що приготвения чай,на двамата,взе свеоята и спокойно седна по турски на килима.
-Няма да е лоша идея засега да си починете.
-На мен не ми се спи.
-Така ми каза и преди да паднеш без сили на леглото си,нали?

- Повелителят на огъня..Поне така мисля..Момчето го наричаше Муртаг..А момчето се наричаше..Мерик..Намесих се по средата на битката им преди време..Нещата станаха малко объркани..

- Бих последвал съвета..Не трябва да мисля за едно и също, защото ще полудея ако продължавам..Дори и в училище..Не мога да спра да мисля за нещо, докато не го изпълня

Момичето сдържа смеха си и се замисли.Значи и другите воюваха,така ли?Това обясняваше приказките за много изгорени градове.
"Скучна си."
"Махни се тогава."
"Това и ще направя..."-и го направи.
"ЕВРИКА!"

-Това аз не го мога.-засмя се Вичи.
-Ти веднага скачаш от един проблем на друг,никога не се застояваш.
-Е,и?

- Той си има проблеми..Постоянно го виждам..Дори когато най-малко се очаква..От всякъде - говореше сам на себе си, като вдигна ръка несъзнателно, понякога му се струваше, че държи нещо...Нещо, което понякога все едно наистина беше там - Да виждаш врага си..Понякога е от полза..

- Така е по-интересно.. - новините бяха добри, поне за него..Когато си мислеше, че няма да успее..Този път нещата се редяха някак много по-глатко

-Враг?Защо враг?
Хубавото беше,че след като Намару я остави намира,кървенето спря.Дланта и не беше толкова нацапа с червено,затова не се забеляза,когато кръвта изчезна и белега отново се затвори.

-Аз го смятам за прекалено затормозяващо,честно казано.

- Той ме мрази..Честно казано за него всички са врагове..Там някъде..Не знам точно къде се намираме сега..Объркана личност с незнайни цели..

- Може би има нещо такова..Но всеки човек е различен.. - изпи чая си на един дъх..Обичаше да го чака да изстине и после да го изпие на бързо..

- Муртаг?
- Спокойно, момиче!Хей, не съм лекар, нито пък разбирам много от това..Способен съм да спра кръвта, но не й да затворя раната ти..Виждаш ли, не съм се специализирал и затова ме е..страх..
- Така ли? - на момичето му се стори странно, но остана да лежи..Той можеше просто да я остави..

-Ще я видим тая работа,когато го намерим.
Дали спомените щяха да му помогнат да реши проблемите си?Дори и да не знаеше точно какво му имаше,се надяваше,че щом го намерят,щяха да могат да говорят с него без да бъдат застрашени да се превърнат в някое печено ястие.

-Не съм казала,че не е така.
-А аз ти казвам да заспиваш!
-А аз ти казвам,че няма!
-Инастливо тинейджърче,трябва ти сън!
-За какво?!И без това няма да ме пуснеш да изляза от къщата!

- Дано дотогава да е задоволил манията малко..Наскоро пак тръгна на път.. - спомни си ледения блок и онова нещо, което отваряше света като прозорец..Но виждаше едни и същи картини..Едни и същи хора...Момиченцето и знакът..Любопитно беше как щяха да разберат истината..И той искаше да знае..Обичаше да знае..

Не ги чуваше вече..Имаше свойството когато се унесе да не чува..Дори и да викаха, пак нямаше да ги чуе..Негово предимство. Този, който се грижеше за него беше отвън. Алемаро, ястребът, беше вече тук..Обърнал се към мястото, от което можеше да се появи Муртаг..Но той беше казал, че няма повече да дойде насам..А спазваше думата си..Но ако момиченцето се влошеше?

- Какво правиш?
- Ловя риба.. - беше потопил ръката си в реката и осветяваше тъмното дъно. - Не е приятна гледка..По-добре е да ти намеря друга храна..Какво предпочиташ?Ябълки или круши?
- Ябълки естествено..
- Ще ги имаш..И на мен ми харесват..

-Някаква идея за това накъде ще да е тръгнал?И изобщо откъде е тръгнал...

-Добре,добре,отивам да си лягам!
-Победааа!
-Искаш ли да размисля?
-Не...
Момичето недоволно си стана от стола и излезе от стаята,избягвайки нормалното тропане,което попринцип се получаваше,когато спореха за глупости така.Затвори вратата след себе си,а на лицето и имаше лукава усмивка...Беше намислила нещо.Затърси нещо по шкафчетата и щом отвори вече четвъртото или петото,намери това,което търсеше.Сграбчи изсушените билки и ги остави на леглото.Сложи възглавници под одеалото така,че Дейвид да си помисли,че тя спи,взе отново билките и бързо и ловко излезе през прозореца,затваряйки го с магия.

- Тръгнал е от една гора, според остарели данни там живееше преди..Безрадостно, пусто място като моето..А къде е сега? - спря се и се замисли..Възможно ли беше да успее както успяваше там?Все пак нямаше никакво значение къде е ..Поне така мислеше..Съсредоточи се след миг, като продължи хода си. Не стана нищо, но не се отказваше лесно..После една съвсем лека мъглявина.. - Малко ми е мъгляво..Но е близо до река, според шума..

- Откъде я намери тази ябълка?
- Не питай..Не, не, не..Спокойно, никого не съм убил..Честно и почтенно се разбрах с продавача..Поне опитах..Говореше ми на непознат език..
Момичето му се усмихна и продължи да яде..Белегът на бузата й я болеше, а беше сигурна, че и при него имаше същата болка, лявата му ръка потръпваше леко, все едно беше готов всеки момент да се обърне и изпепели нещо

-Хм...
Стисна жезъла си и приклекна към земята.Замахна с оръжието във въздуха на няколко сантиметра от почвата и от ръката и,с която се подпираше,започнаха да се плъзгат черни ивички.Бавно оформиха нещо като карта на света,не имаше всичките детайли,защото знанията на магьосницата не бяха достатъчно.
-Трябва ми още информация,за да мога да се ориентирам...има си доста реки.-очите и шареха по изображението съсредоточено.

Момичето се огледа внимателно и се концентрира.Белите и криле се разпериха и тя полетя нагоре над короните на дърветата.Огледа се за това,което търсеше и след миг се насочи внимателно и предпазливо към реката,стискайки здраво билките.
"Онова момиче...има нужда от тези..."

Погледна мъглявината си и отново се съсредоточи..Постепенно чу гласа му..Странно, звучеше му много меко..Необичайно..Картината се избистри, реката стана по-пълноводна, тревата пожълтя. Зад двете фигури израсна гора, небето беше тъмно..
- Няма нищо друго около тях..Но мога да кажа, че има няколко града.. - картината с реката се отдалечи, изплува един град, в другата посока опожарено село, главния път..Една самотна карета..Голяма част от гората..Досега не го беше правил..Да размества картината чак толкова..Но беше някак лесно..

- Искам да ми изпълниш едно желание
- Кажи ми какво е..
- Искам във водата
- Не съм сигурен, че ще стане..
- Раната не кърви..Но горещината не ми действа добре..
- Може би имаш право..Изчакай за момент и ще ти помогна..Много знаеш за петгодишно дете..

-Хммм...
Река,градове...гора...Погледът и не можеше да се приземи върху нещо специфично,хората имаха ужасяващия навик да строят градовете си покрай реките...Но имаше нещо,което щеше да и помогне,стига тя да се сетеше.
-Ама разбира се!
Сложи пръста си върху една точка и започна да оформя кръг около няколко от точиците,които бяха градове и села:
-Тези места са напълно опожарени и унищожени.Значи той поне е бил в този район,който е...-отчая се.-На другия континет...
То не,че не се бяха запътили към другия континент.И нещо и привлече вниманието.Близо до кръга,който беше образувала в почвата,се намираше и Кафявата планина...точно там,където отиваха.

Вичи внимателно и безшумно се скри между дърветата и започна да ги наблюдава.Пристъпи напред,леко разтреперана от тревога,докато не се появи пред тях.
-Билки...за момиченцето...-и подаде ръцете си напред.
"Само не ме атакувай!"-не се беше била до сега...поне не си спомняше да го е правила.

Затвори очи, за да спре магията си..Някой път трябваше да се поупражнява..Харесваше му..
- Е, на другия контитент..Разбира се.. - промърмори..Знаеше, че ако огненият повелител беше тук, на този континент, то щеше да усети студа, който не беше някак истински сред горещината

Това го стресна. Беше се замислил, стиснал здраво лявата си ръка. Но магията, която често усещаше върху себе си..Все едно някой се опитваше да го намери..Сега утихна постепенно, той си пое дъх и се обърна. Не се доверяваше на никого, обичаше да действа сам..Но сега какво ставаше?Арвен го беше накарала да й се довери, караше го да се промени..А трябваше ли..Отново онова чувство го изпълни напълно, това леко пролича, когато очите му просветнаха отново..Но после нещо го накара да се разколебае.
- Идваш с помощ за момичето? - каза го съвсем тихо. Днес беше на път да унищожи дома й..Прозвуча и някак приятелски - Сигурна ли си?

-И само да посмее да се появи точно тук,когато ние стигнем това място!Тогава направо...Както и да е.
Отновов замахна с жезъла си и картата бавно започна да избледнява,докато напълно не изчезна.

-Да...-кимна Вичи,личеше си отдалеч,че се страхуваше,но не промени решението си.-Стрийте тези на прах и ги смесете с вода.Ако не премахне раната,то тогава ще премахне болката.
Пое няколко крачки,за да се приближи,но не отдръпна ръцете си.
-Вземете ги...ще и помогнат.

- Той да напусне онзи континет..Ха-ха..Представям си го..Той не смее да напусне дори своята територия.. - Ним поклати глава и се усмихна. Муртаг наистина беше личност, с която нямаше да скучаеш..Ако живееш сам..

Отново го завладяха онези неща..Не се доверявай, не се доверявай..
Сребърните прашинки се разпръснаха изведнъж, Клайв щеше да се погрижи..Радваше се, че има някой, който да го познава добре..Клайв знаеше, че точно сега нямат време за губене, поне според неговите представи..Знаеше, че Муртаг няма да се реши..А и без това разбираше повече от него..Вече беше край реката и момичето, което явно говореше с него..опитваше се. Муртаг от своя страна седна на пътя и отново се загледа към новодошлата. Тук се беше настанил и обичаше да определя мястото на заседяването си "своя територия"

-Кой знае...както ми казваш,че се чувства объркан,може пък да иска да препрува океана,за да си събере мислите.-въздъхна тя и се изправи на краката си.-Е,да не се моткаме,защото имаме дълъг път...Чак довечера ще успея да използвам по някой портал.

-Добре тогава...-изражението и стана тъжно,но все пак...
Бавно приклекна и остави билките на земята,след това отново се изправи.Обърна се с гръб към тях и разпери крилете си,готвейки се да излети.
-Той иска да говори с теб...без да го опичаш жив...-и полетя нагоре към облаците.

- Морето бая ще се затопли ако вземе да плува..Но от друга страна меча.. - замисли се..Нещото, което му даваше интерес беше мечът и по-скоро нещото в него, което май не беше точно огнено..Или беше?Какъв беше този син огън..

- Клайв? - духа се появи мълчаливо като изгледа господаря си изучаващо. - Намери ми коня и ми дай багажа, който носех..Мислех, че няма да ми потрябва, но..
- Както кажеш... - разпръсна се отново, а Муртаг се изправи. и взе билките замислено. Той да говори с него..Че защо?А той беше обещал да не припарва към онази част от гората..Не можеше да прекрачи думата си..Така че..Може би никой нямаше да говори с него..Жаждата беше вече задоволена..Трябваше ли да се върне?Но момичето..Не можеше да я върне там..Не искаше да продължи..
- Благодаря ти, Клайв..

-Ой,ой...
Това беше нейната версия на "Ох,ох"...Значи Муртаг беше объркан?Щеше ли още повече да го обърка със спомените му,които тя пазеше вътре в себе си?Тя пазеше спомените на всеки,ако ставаше въпрос за това...От мига,в който се събраха,до мига,в който се разпръснаха по света.

-ВИЧИИИИИИИИИ?!
Дейвид притеснено отвори прозореца и се огледа.Успокои се,щом видя фигурата на крилатото същество в небето,но в същото време и беше бесен.Такова конско щеше да и тегли...

Достатъчно беше мислил за Муртаг..Макар че още го усещаше някъде там..Разбира се..Момчето, момчето..Беше се събудило някъде там..А онази огромна птица никога не спеше и беше също там..

- Стига толкова почивка - прозина се Мерик, после се огледа..О да..За миг беше забравил къде се намира..И беше решил..Щеше да иде да говори с него каквото и да му костваше..Надяваше се да не е така опасно..

- Муртаг?
- Спокойно..Всичко е наред - той обикаляше коня и го стягаше за път. Замислено понякога поглеждаше гората, а понякога ръката му просветваше в някакво затъпено желание за нещо.
- Какво правиш?
- Не мога да остана тук..Ще продължим..Когато се оправиш..
Лошото беше, че пътят продължаваше край гората..А той вече изпитваше несигурност..Заради обитателите й

-НАКАЗАНА СИ!
-Не ме интересува.
-НЯМА ИЗОБЩО ДА ИЗЛИЗАШ ОТ ТАЗИ КЪЩА!
-Не ме интересува.
-И НЯМА ДА СЕ ОТДЕЛЯМ ОТ ТЕБ ВЕЧЕ ИЗОБЩО!
-Дейвид,престани да ме тресеш.
Елфът я беше хванал за раменете и не спираше да я тресе напред-назад.
-Къде беше?
-Да им дам билки...Исках да помогна на момичето...
-Оу...
-Още ли съм наказана?-невинна усмивка светна на лицето и,май донякъде я интересуваше.