Историята без име[ама сериозно... о0]

-Оой,Ника,не си мисли,че не мога да усетя,че си се скрил.-момичето спря,подпря се на жезъла си и отчаяно въздъхна.-Ааагх...

-Само да не се случи така,че в крайна сметка да не може и той вече да ти прави зло,защото нещо ще липсваш...

- Прозорлива както винаги.- засмя се елфът и подаде глава от зад дървото на близо:- Странно, че май губиш форма... природата тук още не е опустошена?

- Онивам да потърся децата!- белокосият напусна ковачницата почти тичайки, бурята се усилваше прекалено бързо и това го плашеше, а и Джиа не беше с него сега и не можеше да я прати преди него.
Зеленокосото момиче дръпна Джин назад, преди приливната вълна на реката да го е достигнала:
- Какво правят?!- извика уплашено момченцето и стисна очи.
- Карат се. Пак!- отвърна Джули и се огледа, близо до тях падна мълния, която запали няколко храста и ги принуди да се затичат в друга посока.

-Не е пълнолуние.-момичето вдигна пръст към небето,сочейки слънцето.-А и ако всеки божи ден унищожавах всичко,върху което стъпвах,до сега планетата да се беше превърнала в абсолютно нищо.Но не си мисли...че ще ти дам да ме следиш ей така вече.
Мръдна жезъла и с бясна скорост се озова зад него.
-Мислех,че ти беше все тая.Нямаш ли пари за харчене,че да се загубиш пак нанякъде?

Ника се смръщи, но не помръдна:
- Да кажем, че не е точно така.- въздъхна и приведе глава:- Спомена брат ми, кой е... не го помня добре, кой е той и какво знаеш за него?- защо ли изобщо питаше, мразеше този човек подсъзнателно и все пак искаше да научи повече за него, да си спомни нещо което от отдавна е знаел, но е забравил.

Реката заля голяма част от бреговете си, включително и малкото мостче, което водеше до дома на децата. Сега двамата отстъпваха назад, към високи каменни руини, останали от миналите времена, за които се говореше че са остатъци от отдавнашна битка.
" Добре ли се забавлявате?! Или пък не чак толкова?!"- капките дъжд замъгляваха погледа му, но добре беше, че гръмотевиците не успяваха да го достигнат, сблъсквайки се с почти прозрачен бял щит.

-Хе...знам много неща,но защо си мислиш,че заслужаваш да ти кажа?Дори беше прекалено,че ти споменах,че ти е брат.А сега,ако обичаш,ПРЕСТАНИ ДА ВЪРВИШ СЛЕД МЕН!

- Невъзможно!- отвърна бързо и поклати глава, връщайки си онази лукава усмивка:- Казал съм, че няма да те оставя каквото ще да става.

Някой сграбчи двете деца и ги дръпна на един от по- високите камъни:
- Нава?!- възкликнаха радостно и го прегърнаха силно:- Добре, че дойде.
- Няма нищо, всичко ще е наред... а сега да се махнем от тук, водата приижда бързо.- отвърна белокосият и стисна ръцете им, притвори очи и косата му се развя назад, при отварянето на очите му пред тях се и отвори сияен портал, който буквално ги засмука и затвори почти веднага.

-Зарибен кретен...-отпусна раменете си отчаяно и се затътри обратно към пътеката.-Някой път тъй ще те сплаша,че няма и да си помислиш да припариш до мен повече.

- Това ще го видим с времето - птицата се освободи от корените, не можа да се изправи и в крайна сметка отново се превърна в човек.
- Не му вярвам..Знаеш го какъв е..Мерик можех да се справя сам
- Да, благодаря ти за предупреждението..Чудно ми е как още летиш?Я се погледни! - предпочиташе да отклони темата...Рядко виждаше птицата в тази форма..Беше се случвало досега няколко пъти, но..За много кратко..

Момичето отвори леко очи..Вече не бяха в гората?Леко се огледа..Беше красиво, сълнчево и спокойно. Нямаше и помен от ястреба. Наблизо Муртаг явно се лекуваше. Беше покрит с безброй белези, така че му беше все едно дали щеше да има още два..Но най-интересен беше онзи белег близо до лявото му рамо..Точно копие на онзи на бузата на момичето.
- Муртаг?
Той се обърна и я изгледа изучаващо
- Радвам се, че си добре..
- Онзи белег..И ти го имаш..Не ми каза..
- Защото точно това ме притеснява...

Вичи отвори уста,за да успее да каже нещо,но не стана работата.До сега не беше виждала птица да се превръща в човек,затова физиономията и беше толкова ококорена.Дейвид отвори отново вратата и вдигна ръка,преди брадвата да я излетяла навън и да е ударила някого.
-Явно някоя нишка не съм я застопорил като хората.-въздъхна той.-Хайде,влизайте...всички.Ще ви излекуваме и ще видим какво ще стане нататък.

- На мен нищо ми няма..
- В тази ти форма сигурно..Забранявам ти да летиш! - птицата, тоест човекът се изправи и въздъхна. Да наистина като птица не беше в най-добрата си форма..Беше решил да наблюдава момчето, макар че незнаеше как изобщо го беше намерил. За себе си мислеше, че е израснал някъде далеч..Много далеч..Двама решиха да останат..А после щяха да се разправят с повелителя.

- Мислиш ли, че има някакво значение?
- Има..Арвен, моля те да не ме объркваш повече..Не искам, не искам да знам какво означава..Това, че всичко се обърка не ми харесва

-Все пак влезте.-усмихна се бегло Вичи и последва Дейвид вътре в къщата.
"Какво ще правим сега?"
"Нямам си и на идея!"
"Е как?!ТИ винаги успяваш да...
"Е този път е по-различно,Вичи!Не съм господин "О,аз знам всичко на света,ха-ха""
"Ще ми се да беше..."

"Алемаро, ти се заеми с тях..Не си толкова огромен сега, знам, че можеш да се скриеш"
"Дадено, благодаря ти..И още нещо...Момиченцето..И мен ме тревожи..Нещо не е наред"
Не обичаше да стои затворен, не обичаше да не прави нищо. Шпионството беше по неговата част.

Арвен вдигна глава за да срещне отново лилавите очи
"Огънят, виковете, болката..После светлината и един човек, който я питаше как е.."
Сепна се, досега не беше й се случвало да вижда привидения. Той беше пребледнял..Дали не беше видял и той нещо. Отново й обърна гръб..
- Този път ще е по-трудно

-Слънцето изгрява,трябва да отида до рекичката.-тихо промълви Вичи,но Дейвид я хвана за рамото и я дръпна назад:
-Никъде няма да ходиш!Не и с този човек наоколо!
-Но Дейвид...виж,той не го уби.А и...имаше дете с него,не може да бъде толкова лош.
-Ти не си чувала за всичките градове,които той е изпепелил.Прекалено много хора са загивали заради него,за да успея да те пусна да излезеш навън.
-Но...
-Няма "но"!

- Ако ще се поправя сега му е времето..Бих отишъл да говоря с него, ако му вярвах повече..Но фактът, че премина и през моето село...Доколкото знам ако ще се променя, то ще дойде тук..С мирни намерения, ако могат да съществуват в него...

- Ти откъде си го получил ще ми кажеш ли?
- По рождение е...
- Тогава не е ли възможно и моят да е по рождение, но да е бил скрит?
"Тъмната стая и тихия разговор, който не се дочуваше. После някакъв рус човек да преминава набързо и да проверява как стоят нещата
- Ще се оправи.. - казва тихо в тъмнината"
- Възможно е...

-Не мога ей така да му повярвам.-поклати глава елфът и седна на стола.
-А защо не?!
-Ти май изобщо не ме слушаш!
-А ти може би не се замисляш той защо върши всичко това!
-Всъщност,да,защо върши всичко това?-и обърна погледа си към момчето.

- Голямата мистерия..За мен е просто обзет от някаква мания да унищожи света, а в същото време мрази..нещо..От друга страна обожава да измъчва, защото помни някаква болка много отдавна..Кара го да задоволява инстинктите си..Сега е значително по-спокоен..Досега можехме да видим гората окапала, както там, където живее..

- Кой е там? - изправи се и впери очи в храстите. Излезе човек..Никога не го беше виждал..Или беше?
"Кафявите очи и смеха
- Повози ме мъничко!
- Не мога всички де.."
- Кой си ти?
- Просто човек..Нуждаете ли се от помощ? - Алемаро не беше толкова глупав..Беше се издал, винаги забравяше, че той има остър слух

-Нека се радваме,че дърветата още тук са живи тогава.Въпреки,че съм сигурен,че ще му бъде трудно да унищожи и тази гора,щом ти си тук.
-На мен ми звучи просто объркан.-изражението на момичето стана леко натъжено и тя приведе глава към земята.

- Объркан и още как..А и аз също..Постоянно се питам защо по дяволите искам да се сдобрим..Ние не сме се карали, той просто ме взе на прицел, защото ме усети и реши, че има с какво да се забавлява..Може би наистина съм луд, но ми се ще да говоря с него с мир..Независимо че е избил повече от половината население по онзи път..

- Не искам помощта ти..По-добре си върви..
- Момичето е зле
Муртаг отново се обърна. Детето пак беше припаднало, той беше влез това за сън..Но като се замислеше..Не приличаше на сън. Доближи я и се надвеси над нея.
- Открих какво ти има, Ав.. - каза като че ли на себе си и вдигна окървавената си ръка. - Ястребът не може да помилва детето, както аз не мога да помилвам своите жертви.
Непознатият потръпна..Той беше създал белята..Но трябваше да се крие ако искаше да не се издава

-Може би да,може би не...луд или не,май наистина друг изход освен да говорим с него няма.Представям си какво може да стане,ако се сбия с повелителя на огъня...-елфът настръхна,той не беше един от шестте велики сили и беше доста по-слаб от противника,от Вичи и от Мерик.

-А,Ним,не те ли изненадва фактът,че знам името ти без дори да си се представил?-добре,това пък откъде изскочи?-Защото аз се изненадах,че изобщо не попита.
А как щеше да обясни?Браво,Джес,браво...

- Ще разчитаме на момичето..Ако не беше тя досега вместо ястреб да имах печено пилешко..Ако с него не може да се говори спокойно, то ще стане меко казано напечено..Не го познавам..Но не съм сигурен до каква температура може да стигне..Но рано или късно ще се опитам да говоря с него..

- Аз..Мислех да те питам..Първоначално просто ме изненада..Не го очаквах... - замисли се..беше му се случвало и преди, като се замислеше..Когато беше срещнал онова момче, което обичаше да наблюдава как се мъчи в училище..Той знаеше името му без да го познава.. - А после осъзнах, че дори и да не те познавам ти се доверявам..

-Егати нагорещената ситуация.-въздъхна тревожно Дейвид и потърка чело.
-Това не беше смешно...
-Така ли?
-Да...

"Просто не помниш..."-подсмихна се,както очакваше,нямаше никой да си спомня.
-Е,аз съм малко информирана.Знам тук таме по няколко неща,така че не се изненадвай за напред.

" Мой брат, трябва да си спомня, но не бива да се доближавам до него... не трябва да го виждам на яве."- Ника постоя още няколко минути до дървото и после отново пое по пътя, бавно и замислено, със сведена глава и без дори да хваща юздите на коня животното вървеше смирено зад него.

- Хайде, вътре!- вратата на къщичката се отвори, белокосият подкани двете деца и затвори вратата. От косите им капеше кода и дрехите им също бяха подгизнали.
- Кога ще спрат?!- попита Джин и се качи на леглото си, увивайки се с одеало.
- Кой знае.- отвърна Нава и се подпря на прозореца, светкавиците и дъждът се сипеха бурно от небето, а къде се загуби слънцето, трябваше му концентрация за да опита да пробие и прекрати налагането на двете природни сили:- Джиерда?- протегна се и мечът се озова в ръката му, а след малко елфът държеше ръката на зеленокосата призрачна фигура:
- С какво да помогна?
- Нужна ми е съсредоточеност...
Елфката кимна и го пусна, преминавайки през стената и озовавайки се от вън пред къщата, дъждовните капки просто преминаваха през нея и не я засягаха по никакъв начин.

- Нека ти помогна
- Оставиме, човече..Ще се оправя сам..
- Ама... - прекъсна го писъкът на момичето, а след миг тя вече дишаше спокойно. Алемаро се опита да се направи на изненадан, всъщност си и беше..Не беше виждал никога подобно лекуване на рана - Ама..
- Не знаеш ли, че това спира кръвта?Добре, върви си, достатъчно се разкрих пред теб..
- Но на нея й трябва почивка..
- Върви си - огънят в очите му му подсказа, че вече не е желан, предпочете да се върне..Арвен беше сериозно препядствие пред Муртаг. Предупреди Мерик че се връща и че Муртаг ще има да остане малко в повече..Не го интересуваше дали го чуват други или не..

- Предупреден съм..Но не съм сигурен дали няма да мина без изненади

-Хе.
"Джесика,Джесика,мъничка Джесика..."-този глас...този глас,онзи човек...не,не беше човек...
Стисна по-здраво жезъла,но друго не стори.Той не беше наоколо.Просто си играеше с главата и.Раната през ръката и запари леко,значи той я следеше с това?Страхотно.
"Чуваш ли ме?Ако да,погледни ръчичката си..."
Рязко погледна към ръката,с която държеше жезъла и забеляза,че белегът се беше разкървавил.По дървото се стичаше малка струйка кръв.Но болката липсваше,защо?
"Следя те,да знаеш.Никъде няма да си в безопастност,колкото и съюзници да си насъбереш."
Нищо не направи.Продължи със спокойната си крачка да върви заедно с русокосия,без изобщо да обръща внимание на ръката си.
"Намару,ще те накарам да съжаляваш..."

"Но..Дали е правилно?" поклати глава и отхвърли и тази мисъл. Не беше чак толкова зле..Зле ли?Не, за него тук беше много по-добре..Каквото и да се случеше все щеше да е по-различно от снега и леда там..

- Супер.. - плесна с ръце и се загледа през прозореца - Някой работи за моята кауза..Стоварва врага пред портата..Така да се каже..Но аз нямам куража, твърде лоши думи се изказаха за него