Историята без име[ама сериозно... о0]

Ника замълча и извърна поглед от светещия кръг:
" Скоро..."- промълви мислено и стисна по- силно юздите.
Тази дума прокънтя в главата на белокосият и го стресна, погледна към един от отворените прозорци, винаги оставяше някой отворен, към планинските върхове. Проблясваха Слънчевите лъчи, скоро щеше да изгрее, високите планини наоколо засенчваха голяма част от подножието, особено при изгрев и Слънцето се извисяваше бавно над селцето.

-Така,къде сме се озовали?
Чу дрънчене на броня и се досети,че явно са се телепортирали близо до някое градче.Щеше да става луд купон.Спокойно се подпря на жезъла си и се загледа към пътя,по който бягаха някои от стражите наоколо.
-Стойте там,където сте!-изкрещя този най-отпред и щом ги стигнаха,ги наобиколиха.-Арестуваме ви за обвинения за унищожаване на притежавана земя и за множество кражби.
Джесика само вдигна отегчено ръка към лицето си,за да заглуши прозявката.
-Хванете ги!
Няколко от мъжете се хвърлиха срещу тях,но тъмната фигура се размърда.С жезъла си ударио единия в крака и после с края на оръжието така му отнесе чинето нагоре,че войникът едва не излетя като ракета към небето.
-С нас е изключително интересно,Ним,повярвай ми.

-А,виж!-Вичи скочи на краката си,съзряла усмивката върху лицето на Мерик.-Това значи ли,че...
-Не знам...
Момичето изведнъж се навъси и закрачи към дивана.Хвана краищата на яката на униформата му и силно го разтресе.
-Ей,ако ще се правиш на полумъртъв,не си познал!
-Вичи!Престани!

- Не се съмнявам.. - каза тихо, като стисна по навик дългата ножница. Много отдавна не ги беше използвал, но само ако се наложеше..

- Никога не съм бил полумъртъв.. - извика детето, като се отскубна, отвори очи и се настани на дивана за рекордно кратко време.. - Просто ми дойде в повече..
Едва ли знаеха за какво говори, но не го интересуваше..Мразеше да го страскят

Някой понечи да я хване за качулката и да я дръпне,но момичето бързо го удари с жезъла в лицето и той напълно забрави за това какво щеше да направи...и за всичко останало.Кристалът не спираше да сменя цвета си от тъмен на светъл,но Джесика избягваше да използва магии сега.Не и на изгрев слънце,когато се чувстваше отвратително слаба в магиите.

-А,че ме стресна!-изпищя момичето и се дръпна назад.
-Той теб или ти него?
-Млъкни!
-Ох...-Дейвид поклати глава и пристъпи към детето.-Добре ли си?Какво ти се е случило?

Трябваше ли да стои безучастен?Не му се искаше..От доста време двете кобачи, както мечовете му се наричаха незнайно защо не бяха влизали в действие. Целта му беше просто да си поиграе..Не искаше да убива както правеше един негов враг, който сега обикаляше някъде с кон и едно дете с качулка.

- Аз..Съм добре.. - замисли се и отново затърси съзнанието на ястреба - Надявам се и другарят ми също да е добре..Двамата бяхме преследвани от един човек..Ако това може да се нарече човек...

-Скучнооо.
Удари един в корема,друг спъна,трети го запрати към най-близкото дърво.И не си даваше никакъв зор.

-Защо те е преследвал?-попита изплашен елфът.
Бил е преследван.Това значеше ли,че някой опасен обикаля наоколо?Беше много вероятно.Тръпки го побиха и за миг отклони поглед към прозореца.Нещата не вървяха на добре,ама никак...

- Дано не попаднем на отмъстителни..За което друг е виновен..

Мерик се замисли леко..Трябваше ли да го каже?Трябваше ли да го покаже..
"Няма смисъл да криеш, Мерик..Рано или късно ще се забележи" прекъсна мислите му ястреба, после момчето усети, че птицата прави опити за полети отново
- Е, не мога да го скрия..повелителят на огъня..Той е по петите ми от доста време..Най-близко съм..

Момичето издаде няколко болезнени съсъка, скоро качулката беше свалена. Арвен беше напълно добре, само че през дясната й буза минаваше огнен белег във вид на някакво странно листо. Муртаг се изплаши..Листото..Листата..Онзи сън..Какво общо имаше всичко това..

-КОЙ?!-Вичи явно се изненада.
-Къде е той?-Дейвид се опитваше да подходи спокойно към ситуацията,въпреки,че отвътре щеше да се пръсне от напрежението.
Първо се разнасят слухове за това как на хиляди километри една от най-обширните долини бива наполовина унищожена от огромна тъмна сила.Доста се изплаши,но фактът,че всичко беше на хиляди километри,му помогна да се поуспокои малко.Но кражбите странно защо обикаляха всичките неща,които се бяха случвали заради тази тъмна сила.И сега и това!Щеше да се пръсне накрая,просто го предчувстваше.

- По главния път замина..Дошъл е да вилнее както преди една две години, но тогава не беше така настървен..Ако не ме открие в града ще се върне..Което значи, че двамата с моя приятел трябва да сме по-внимателни и отново да се опитаме да му задоволим желанието за кръв.. - момчето се намръщи, спомняйки си отново онзи човек..С право казваха, че не е много приятна компания..Ястребът беше близо, но не смееше да се приближи...Щеше да го чака..

- Спокойно Арвен, не си грозна - коня продължаваше да обикаля улиците и да търси..Но никъде го нямаше онзи младеж...

-Ох...-въздъхна отчаяно мъжът и се замисли какво да правят.
-Защо е толкова кръвожаден?!-изкрещя недоволно Вичи,докато цвета на очите и започваше да се променя по странен начин-цвета започваше да се върти и да се превръща в нещо като светло-сиво.
-Успокой се,Вичи.Не помагаш.

- Той..Допреди време предпочиташе да измъчва само своя край..Но не знам какво се върти из главата му..Знам, че рядко проявява някакви чувства..Знам, че ще се върне скоро и трябва да вървя..С него никой не може да остане да живее в мир..
Замисли се..Муртаг вероятно беше преминал и през неговото село..Значи не беше пощадено..Освен да участва в безкрайното бягане и криене заедно с огнения повелител нищо друго не можеше да предвиди за в бъдеще

-Засега ще те скрием тук,докато нещата не се поуспокоят малко.-взе решението.-Няма начин ей така да разбере от нищото,че си в тази къщичка,нали така?
-А ако има?
-Ако има,тогава ще го защитим от него с всичко,което имаме!

Червенокосият конник се отдели от цялата врява, привличаха го някои от малкото хора из улиците, а пък и от отдавна не беше заграбвал нищо. Просто за удоволствие и за тренинг на бързината си, слезе от коня и го остави с висящи юзди към земята:
- Само веднъж и пак на път...- подсмихна се и закрачи самоуверено напред, хвърляйки леки погледи назад, към войниците които беше отминал преди малко.

- Добро утро.- Джули се прозина и потърка сънено очи, белокосият отваряше прозорците един по един и светлината озаряваше лицата на децата, най- вече на момичето, тъй като брат й беше заровил глава във възглавницата, сутрин зрението му беше чувствително и докато се разсъни се дразнеше от светлината. Мечът издрънча и се озова до стената, където по принцип й беше мястото, рядко се материализираше денем, причината, че просто прозрачността й плашеше съселяните.

-ТЪПАНАР!-разнесе се разгневения крясък на Джесика навсякъде.-Дааа,махай се,докато аз се занимавам с цяла банда стражи!Много си добър,просто същински-фрасна поредния войник толкова силно и разгневено,че му отнесе акъла и го запрати към стената-ангел!

Хората бяха съвсем лесни за отблъскване. Леда вършеше чудесни работи..Само че какво ставаше..Усещаше нещо странно. Повечето, които се изправеха срещу него не му приличаха на това, което бяха, а на нещо, което всякаш му се привиждаше съвсем за кратко..Недостатъци от слънцето?

- Не съм съвсем незнаещ..Имам известни познания относно това как да се защитя срещу повелителя..Не искам да ви създада проблеми.. - момчето вдигна глава и погледна за миг през прозореца..Муртаг не беше толкова глупав, вече се връщаше

- Все тая...- промърмори Ника и се облегна на стената на една близка сграда. Усмихваше се самодоволно и лукаво, подхвърляйки златна монета в едната си ръка, а в другата държеше кожена кесия, открадната току що от човек, с който червенокосият се беше сблъскал... нарочно.

- Ставай, мъник!- подвикна Нава с усмивка и вдигна момченцето на ръце, Джин потърка очи и се усмихна в отговор:
- Свети... силно...- промълви детето и се опита да отвори очи, но светлината наистина много му пречеше точно сега. Елфът се подсмихна и постави ръка на челото му, притваряйки очи дланта му засия и обви Джин в бледо сияние, което помогна на детето да привикне със сиянието на слънцето от вън:
- Така?
- Много по- добре!- възкликна с широка усмивка и отвори рязко шоколадово кафявите си очи.

-След тия ти си следващият!
Опа.Усети силен удар в гърба.Всичко за миг замря,а момичето бавно се обърна към този,който се беше осмелил.И нещо стана...Насред тъмнината под качулката две словещи червени очи блеснаха рязко и мъжът пред нея притеснено преглътна.Последва и някаква лукава усмивка и онзи остана с разбити зъби и сигурно прекалено много унищожени мозъчни клетки.Наоколо имаше няколко заледени,други заскрежени,трети лежаха с по няколко крайника счупени.Беше свършило и нямаше никой друг наоколо.
-И сега...-гласът беше дрезгав и много зловещ,кристалът на края на жезъла блесна в червено и фигурата закрачи към червенокосия.-Ще ти кажа аз на теб "Все тая"...

- Опа...- Ника потръпна стреснато и се отдели от стената отстъпвайки назад:- А това какво е?- мразеше по- силните магии, не обичаше изобщо да използва магии, винаги чуваше болезнен крясък в главата си, идващ от някой друг, а този крясък го плашеше:- Не може ли да се разберем без такива?!- присви очи и продължи да отстъпва, притискайки малка магия за телепортиране в себе си, не искаше да прави нищо такова, никога.

Нава пое дъх и разтвори вратата:
- Ще бъда на централния път, при ковача.- заговори и пристъпи навън.
- Защо там?- попита Джин след него, опипвайки и търсейки палтето си.
- Иска да му покажа как да издълбава руини по върха на острието на ножове.- отвърна и с усмивка продължи към пътя, отдалечавайки се от къщата.

-Дай ми една причина само да не ти размажа физиономията.-и все пак се спря на едно място,взирайки се в лицето му с гневните червени очи.
Беше изгубила тотален контрол над силите си,а сега и спомените...
"-Хайде,давай,давай,давай!
Над спокойната река беше вързано въже от единия край към другия.Беше здраво опънато,но някой се опитваше да балансира върху него.Синокосо момиче упорито се опитваше да се задържи върху въжето само с единия си крак,докато другия беше във въздуха.С устата си държеше малка сребърна лъжичка,с която пък държеше мъничко яйце.С ръцете си се опитваше да не спира да жонглира във въздуха чиниите и до сега добре се справяше.
-Дейвид,как успя да я убедиш да направи тази лудост?!-Вичи не спираше да се залива от смях,сълзи вече бяха бликнали в очите и и тя се търкаляше на земята.
-Мммнннм!-превод "Млъкни!".
Вятърът развяваше краищата на кимоното и,а това не и помагаше.Опитваше се да продължи,но нещо губеше концентрация."

-Не можем да те оставим ей така!-протестира Вичи.
-Права е,не сме способни да те оставим в ръцете на съдбата.

- Хей и преди ми се е случвало - протегна ръка от която израсна малко стръкче растение - Нещо ми подсказва, че той желае да се сбие с някого подобен на него..Затова напада..Предишния път набързо се отказа, когато някакъв странник се появи..Огненият повелител е непостоянен и мисля, че този път има препядствие..

Конят препускаше назад, воден от сребърните прашинки, които Клайв беше оставил по пътя..Имаше за задача да намери Мерик..Този белег върху лицето на момичето плашеше Муртаг..Напомняше му нещо, което някак беше част от него, но не знаеше какво е и това го дразнеше..Плашеше се от този белег върху бузата на Арвен..Беше й го направил сам, но защо..Какво означаваше това..

Червенокосият преглътна стреснато и проумя да проговори тихо:
- Приликата...- за първи път признаваше това, приликата си с някой друг, който беше виждал, помнеше че беше виждал отдавна, макар и някои спомени да бяха напълно избледнели с времето и под натиска на чужда намеса, Ника още помнеше онова лице, онзи белокос, с който си приличаха толкова много. Символът на дланта му просветна и елфът стисна ръката си от болката.
Същата тази болка накара белокосият да стисне силно чело и да приклекне:
- Сега пък какво?!- промълви тихо и стисна зъби, при него болезненото влияние беше по- силно проявено, беше на челото и обхващаше цялото му тяло понякога.

"-Опа,залита,залита...
Чу се лек писък и плясък.Всичко попадна във водата,а главата на синокоската изскочи над повърхността.
-Сега обещаваш ли,че няма да им скрояваш никакви номера?-вдигна заканително пръст към елфа.
-Обещавам...че всички,без Нава,няма да бъдат залети със слуз.-оплези се Дейвид и се втурна да бяга,последван от ядосания красък на момичето."
Картината в главата и се разцепи на две и блясъкът на очите и се намали.
-Бъди благодарен на брат си.-изръмжа тя с нормалния си глас и поотпусна малко жезъла.-Хайде,Ним,да продължаваме по пътя си,без тоя бъзльо.

-Чакай малко!-Вичи рязко го хвана за ръката и се загледа в зеленото стръкче.-Какво е това?
-О,намерихме си покровителя на Земята.-усмихна се широко Дейвид и се облегна на стола.
Момичето се втренчи в дланта на момчето с широко отворена уста,останала без думи.

Ним, останал наблизо кимна, дори и да не разбираше какво точно става или с кого си имаха работа..Е..Неговата работа тук беше в друга насока, според него..Но нещото, което беше видял го тревожеше..Преди не можеше да го усети, но сега..

- Да така е..Аз съм повелителят на Земята..Колкото и да не го искам е така - стръкчето се сви и изчезна. - По принцип мразя да се проявявам, но все пак трябва да знаете поради каква причина ме преследва..

Ястребът нададе своя крясък предупредително, из цялата гора прозвуча макар и много по-тихо от преди, беше ранен..Клайв беше тук..Ястреба целеше да го привлече и така и стана. Можеше да задържи огнената напаст колкото си искаше, можеше да го разиграва, защото сега той беше объркан..Значи не мислеше както трябва..

Подхвърли жезъла си към другата ръка и заобиколи няколко в шок или в безсъзнание човека,проснати на земята.
-Тръгваме на запад,към другия континент,Кафявата планина.Разнасят се слухове за крилато същество,със снежно бели криле.Точно това ми трябва сега...

-Ой,Вичи,ще му покажеш ли?-подсмихна се Дейвид и понечи да я побутне,за да види дали тя щеше да реагира по някакъв начин от шока,в който беше,но нямаше нужда.
Малките бели перца се пръснаха във всички посоки и снежнобелите искрящи криле бавно и спокойно се разпериха над нея.

- Същество с крила..Интересно започване. - хвана мечовете и ги прибра в движение. И по-далеч от това място, още по-добре..Беше му някак гадно, никога не беше бил тук, а сега нещо се опитваше да го повика..Не беше тук, а някъде далеч..Отърси се от тези мисли, предполагайки какво можеше да се случи и предпочете да си сложи качулката, защото слънцето все още го дразнеше леко..Доста силно беше..

- Изглежда съм късметлия..Не се налагам да обяснявам положението си - това леко го изненада, което си пролича най-много с пребледняването му..Това винаги го издаваше..

- Птицата.. - просъска Муртаг, гледайки нагоре, където ястребът бавно и едвам-едвам обикаляше..
- Ти ми обеща.. - запротестира Арвен като погледна лилавокосия
- Обещах ти.. - вече й говореше по-странно..Колко бързо беше променил отношението си към нея..Заради белега ли беше?