Историята без име[ама сериозно... о0]

-Тук е по-различно от дома ти,и не се и съмнявам,че отдавна си се сетил.Горещината през деня става голяма,така че нека се движим през гората,където има сянка.Колкото по-тъмно,толкова по-добре и за мен.-отклони се от пътя и тръгна измежду дърветата.-Ще ни отнеме малко време,но не мога да ни телепортирам на друг континент веднага след други два портала.

-Йей,вятър,въздух,земя.-плесна с ръце Дейвид.
-Не е смешно,Дейвид.
-И все пак,наистина ситуацията не е за смях.-и се обърна към Мерик.-Но не си мисли,че няма да се справим.Имаме способности,с които мисля,че ти си запознат вече...

- Понякога е полезно да походиш...Така е казал някой - помнеше го, всъщност знаеше го откакто живееше на полюса, но не знаеше от къде..Беше пълен с много такива фрази, някои от които малко безмислени, но просто не можеше да разбере значението им..

- Да, мисля, че донакъде съм запознат. Не е толкова страшно.. - това, че не беше точно сега сам беше от помощ. Не искаше да знае къде се намира врагът..Винаги, когато той излизаше да пали Мерик си го представяше някъде съвсем наблизо.
Той всъщност беше наблизо, ако началото на гората беше наблизо. Там все още гледаше ранения ястреб, изпълваше го с някаква болка..Странно защо ли го болеше от това, че е наранил това същество
- Клайв, ела, не дразни птицата..Щом той е тук, то значи момчето е наблизо - каза след малко, сребърните прашинки се разпръснаха и Муртаг накара коня да се обърне към пътя. Започна внимателно да оглежда гората и полето..Криеше се някъде тук

-Да,но като се скиташ като муха без глава години,не се получава точно така.По-скоро да изперкаш.Същото и с това да живееш върху леда,не е ли?

Вятърът сякаш връхлетя вътре и се уви около Дейвид,шепнейки му тихо.Изражението му стана сериозно и той рязко се обърна към прозореца.
-Затваряме всичко,но Вичи...
-Да?
-Не показвай,че тук има един от Шестте.А,не,грешка.Двама от Шестте.
Стана и се захвана за заключва врати,да затваря прозорци и го правеше по възможно най-незабележимия и тих начин...незабележим за тези отвън де.Ако избягаха,щяха да ги усетят.Ако ги атакуваха,беше ясно,че щяха да ги усетят,но не знаеха точно пред какво се изправяха.А ако си кротуваха до перфектния момент...щеше да бъде най-добре.

- Ако живееш върху леда заедно с някого другиго не би полудял, но в моя случай всичко това е ужасно..там..Самотата не е най-добрият приятел на човека...Там дори няма една птица..Не знам какво съм правил там..Наистина самотата води до полуда..

- Досетил се е значи.. - Мерик поклати глава и стрелна прозореца с очи. Ястребът някъде там се снижи и се скри сред дърветата..Не беше виновен, но можеше да не се рее така високо. Конят беше леко изплашен, но все пак пристъпи в гората и изпръхтя разтревожено. Тази гора не му беше по вкуса..Той живееше в един друг вид гора..
- Тук е красиво..
- Може би, Арвен..Нека се съсредоточа. Конят продължи по-уверено, той усещаше целта си..Клайв вървеше след ястреба, а коня следваше някаква тайна диря.
"Господарю" изненадания глас на духа го стресна и коня спря. Клайв се завърна със странно изражение.. "Нека продължим напред..Да оставим..ястреба"

-Сигурна съм,че да се влачиш след някаква си сянка,защото така ме наричат вече,която не спи и дори през нощта не спира да върви и не спира да бъде преследвана от всякакви ловци,не е по-малко подлудяващо.
Всъщност това за спането не беше вярно.Рядкост беше,но все пак съществуваше...

-Вичи,нали всичко е на мястото си?-подсмихна се лукаво Дейвид.
-Ооо,да.
-Добре,а сега няма да бъде лоша идея да се скрием зад нещо.И си прибери крилете,засега.

- Ще бъде много по-добре, отколкото да стоя там сам..Това ми изглежда по-забавно, човек се нуждае от малко движение..Преследванията не ми пречат, а това, че и през нощта ще продължаваме да вървим..През нощта моето занимание беше да гледам звездите..Няма какво да се прави иначе..Не можеш да намалиш ентусиазма ми..

- Ако вземе да започне да гори ще стане малко лошо..
Конят продължаваше хода си малко по-бавно, вече само с момичето на гръб. Арвен, петгодишното дете, вече имаше на бузата си този така странен знак от изгоряло, изобразяващ някакво листо..И плашеше Муртаг..Мерик може би щеше да измисли нещо, ако го беше видял..Ястребът кацна на едно съседно дърво. Муртаг го погледна изкъсо..Клайв разказваше някаква странна история за тази птица

-А тъй,приятел.Само така.Ентусиязъм и нищо друго.-дори приятелкси го потупа по рамото,слънцето не и влияеше добре.

-Така,вие стойте зад дивана,аз съм в гардероба.И спокойно,веднага ще съм изхвърчал от тук,ако влезе в стаята.
Белите перца липсваха и Вичи стоеше на колене на пода зад дивана до Мерик.Гледаше как Дейвид бавно затваряше вратите и настана тишина.Беше мрачно,нямаше нито една запалена свещ.Отвън се чуваше само шумоленето на листата,но нищо друго.

" Брат ми..."- Ника се отдалечи, пристъпвайки към коня си, изказването на елфката се вглъби в съзнанието му и не искаше да го напусне.
" Значи той ми е брат, но защо не го помня... или не, помня го но слабо и не знаех, че той... кой е той?"- хиляди въпроси го връхлетяха, качвайки се замислено на коня. Погледна към ръката си, символът на дланта му беше угаснал, не, нямаше да го търси, толкова време само образът се явяваше в главата му, но никога не беше проявил желание да го търси, мразеше го, мразеше този белокос от отдавна, с всеки изминал миг и спомен за него го мразеше все повече, но не разбираше защо.

Нава достигна до ковачницата, бавно и замислено, отнесено и търкайки челото си. Влезе тихо и се облегна на метална греда, подпряна на стената вътре:
- Какво ти е младежо?!- попита мъжът вътре и забърса чернилката от челото си с ръка.
- Нищо, няма ми нищо... мисля.

- Към дълбините, за да свикна трябва да мине време - каза, след като погледна обезсърчено слънцето и измагьоса едно леко приличащо на стъкло късче лед..Само че през него светлина не влизаше. - Макар че бързо ще се стопи..

Тишината не беше много дълга, копитата на коня зачаткаха наблизо, но животното се спря.
- Стига, не го преследвай..Той е дете..Нищо, че е по-голям от мен..Все едно мен гониш
- Арвен, не разбираш..Трябва да го намеря..Виждаш ли, радвай се на дърветата и остави мен да си върша работата
- Ще видим..

-Аз съумявам да се спася с това.-и посочи качулката си.-Може и да се получава илюзията,че нямам лице,инъче доста ще пострада срещу светлината.

Вичи се загледа към гардероба,закрила устата на Мерик с ръка.Държепе го здраво,да не вземе да се втурне и да се жертва,за да ги спаси тях.От мъничкия процеп някакви малки нишки излизаха,които се насочваха в различни посоки-към тавана,към пода,към стените...

- Всяко нещо със свойте недостатъци. Моята качулка не пази толкова много..Платът е тънък..Но е хубаво, че аз мога да свикна бързо..

Конят отново изпръхтя и Муртаг се огледа внимателно. Виждаше къщата, но не искаше да я напада без да е сигурен.
"Трябва да си вървиш" ястребът говореше, лилавите очи го стрелнаха ядосано
- Не ми заповядвай и не ме предизвиквай..Не искам да си наруша обещанието..Алемаро..
"Както кажеш" съществото кацна на земята и застана в позиция за нападение..Само ако повелителя се заемеше с нещо, което можеше да застраши детето.

-Предполагам,че си прав.

"Ножовете...вилиците...килима...да,всичко е свързано.Само да влезе и да се опита да нарани когото и да е било."
Погледът на Вичи скачаше от едно нещо върхо друго,слухът и заострен заради звука от копитата.

- Обикновено говоря глупости, защото когато си сам си говориш сам..Като лудите..

Лилавите очи държаха под око ястреба. Момиченцето трепереше притеснено..А в къщичката той нямаше да влезе. Вместо това точно до вратата, пък макар и заключена се появи вихрушката сребърни прашинки и Клайв се образува, оглеждайки обстановката. Беше му заповядано нищо да не прави..Просто щеше да каже дали момчето е тук..Можеха да го причакат..Ако дотогава на Муртаг нещо не му хрумнеше..

-А,и аз съм в същото положение.С онзи кретен изобщо не може да се говори,така че си дрънкам самичка.

Дейвид се приготви.Бяха на прага...близо...но все още нищо не правеха.Можеше да дръпне дъските с едно дръпване на връвчиците и да ги накара да си потрошат главите,но не го стори...все още...

- Е, радвам се, че не съм единствения говорящ на съседното дърво например..

"Клайв, виж за детето и да си вървим, защото този ястреб няма да ни даде нищо да направим, а и да действаме по-внимателно..Тук нещо не ми харесва"
Духа кимна, за миг в къщата проникна сребърния прашец, завъртя се малко, после Клайв се отдалечи малко.
- Да си вървим, Муртаг
- Успокой се, Арвен..Мерик, ако ме чуваш..Аз ще те чакам...Сигурно го знаеш, нали? - провикна се после и успокои коня, който се плашеше от ястреба

-Че защо не и на някой камък?И те са много интересни същества.Изслушват те без да те прекъсват и ти дават достатъчно време да помислиш малко над проблемите си.

Стреснал се от гласа,рязко дръпна единия си пръст и едната нишка се задейства.Няколко врати,закрити вече с мъх и много листа и трева,в земята се разтвориха почти точно под краката на новодошлите и едва не ги запрати надолу.
"По дяволите!"

- Лошото е че там няма камъни..Виж ледените късове ги заместват..Там и дървета няма, така че май само на ледените късове може да се говори.. - харесваше му да говори с някой, можеше да сподели..Но не и онова, което усещаше..Някой, който не познаваше..

Коня отново се подплаши и този път побягна..Вече втори кон губеше. Момичето отхвърча от гърба на животното и отново попадна в ръцете на спътника си. Това й действаше много странно..Някога все едно той беше бил до нея..Беше й толкова познато..Може би и някога преди бяха били заедно?Тя беше сирак, възможно ли беше да имат нещо общо..
Муртаг успя да се задържи, това го беше стреснало..Не мислеше, че едно собщение щеше да предизвика проблеми. Клайв отново се образува наблизо намусено след миг вече се беше превърнал на прашинки и навлязъл в къщата, където огледа всичко внимателно. Изглеждаше му много тихо..Колко странно, господарят му не желаеше да изпепели тази къща..

- Нищо на този свят не е добро... вече. червенокосият конник се приближи към тях и ги огледа смръщено:- Знаеш, че няма да се отдалеча от теб, но ако тръгнеш да търсиш онзи, както го нарече, че е мой брат... няма да стане.- обърна се към Джесика и пришпори коня, който побягна назад по пътя, отдалечавайки се от града и от тях.

-С какво ще ме спреш,не знам.-иронично измъкна под носа си момичето и продължи напред,сякаш той не се беше появявал.-Докъде бяхме стигнали...ааа,да!Ледени блокове!Те обаче се топят тук,така че ще свикнеш с нови слушатели,в това число и мен.

Е,усети го вече вътре.Край,нямаше повече милост.Дръпна другата нишка и килимът под краката му се плъзна,карайки го да падне на земята.Дръпна другата и от Бог знае къде изхвърчаха някакви ножове,които летяха точно към него.

- И с това ще свикна..Приобщавам се бързо..Ето че и това се стопи.. - поредното блокче лед, но той повече не го смени..Скоро щеше да се приобщи към слънцето както към обстановката.

Духа се стресна, за миг забрави, че всъщност беше дух...За негов късмет той го наблюдаваше..Огнената струя беше толкова мощна, че разтопи метала. В резултат на това обаче ястребът нападна, Арвен изпищя, Муртаг се извърна в последния момент и получи рана в рамото
- Няма да докоснеш момичето!Добре, добре..Тогава ще си вървя
Щеше, но дали щеше да се махне от гората..Едва ли..С ммичето на ръце се обърна, но забрави нещо и се обърна - Клайв?
Духа се появи виновно..Птицата пак нападна, Мерик не се сдържа, откъсна се от скривалището си и тръгна навън. Дори и негов врак Муртаг не заслужаваше това..Нито пък момиченцето

-НЕ!-Вичи изкрещя след него и се опита да го настигне навреме.
Дейвид изскочи от гардероба,вече не държеше нишките.Изтича след децата навън,за да успее да ги защити.
-Мерик,какви ги вършиш?!Той иска да те убие!

- Алемаро! - птицата не можа да спре, беше набрала скорост. Корените я повалиха на земята. За пръв път Мерик виждаше Муртаг толкова спокоен..Не, че го познаваше добре. Детето в ръцете му беше в безсъзнание
- Следващия път, Мерик, задръж птицата си от по-рано - каза тихо, почти заплашително и се обърна с гръб. Не го интересуваше колко кръв ще загуби от вече двете си рани..Момичето беше по-важно за него..Но защо?Нямаше представа, просто знаеше, че трябва да я спаси. Знакът на бузата й пареше..Дали пак той не беше виновен?Знаеше, че детето нямаше да го спре, така че кимна на Клайв и тръгна по-пътеката..Засега нямаше желание да напада никого

Дейвид застана пред малкото момче,стрелвайки Клайв със сериозен поглед.Вятъра наоколо се усили и косите му отново се развяха настрани.Визи изтича притеснено до Мерик и го хвана за рамото,поглеждайки го така,сякаш му крещеше "Какви си ги намислил?".

Момчето отново погледна към мъжа..Той нямаше да се откаже, щеше да дойде отново за него, но какво ли го беше прихванало.
- Ще те чакам отново на поляната, Муртаг..Някой ден - подвикна му след малко..Знаеше какво ще предизвика това в огнения повелител и реакцията не закъсня. Той се обърна, изгледа го сериозно, после се засмя
- Не ще повярвам на думите си..Довиждане засега..Аз няма да идвам повече тук..Моето момиче не е в безопасност, нали? - каза, докато се отдалечаваше, а Клайв бързаше да го настигне
- Знам че е малко странно..Но нещо ми пречи да му направя зло както той го прави на мен

Ковачницата озвучаваше голяма част от главната улица на селището, ударите с чукове по нагорещения метал. За момент Нава отклони поглед към вратата:
- Тези двамата пак ще се карат.- промълви смутено и поклати глава, на вън просветна светкавица, макар и слънчево някой там не се интересуваше. Белокосият знаеше за скандалите между околните племена, за наводненията и изгорените от гръмотевици дървета, но беше безсилен, никога не ги беше виждал или поне така си мислеше. Просветна нова светкавица и тихо започна да вали, скоро тъмни облаци се насъбраха из небето и сформираха прегради пред Слънцето, закривайки го. Очите на Нава засияха ярко и няколко лъчи си проправиха път из между облаците, но за кратко, нечия сила беше по- голяма от неговата, пък и той не можеше да се концентрира добре, все още усещаше болката. Пороят се усили бързо, светкавиците и гръмотевиците също обсипаха небето, спорът беше жесток този път.
Близо до реката Джули вдигна глава нагоре и дъждовните капки обляха лицето й:
- Да се прибираме!- извика на брат си, седнал на брега на реката:
- Или да се скрием някъде?- запита момченцето и се изправи плахо.