Историята без име[ама сериозно... о0]

- Илуве.. - прошепна, а вълка послушно и доволно седна да си почине като новия му господар слезе от гърба му. "Онези лошите" крещеше някой, който не си спомняше, но се опитваше да го събуди. "Боли..Не мога..", "Какво ти става..Тези пера?За бога..Боже мой..". Прекъсна го Клайв, който вече не издържаше, така че се прибра в меча и накара Муртаг да се върне към настоящето
- Единствения начин да не се млатим с него.. - каза после, като обмисли отново всичко от начало. - Е онова, което мразя.. - вдигна ръка, около китката му се обвърза огнена нишка, после изчезна, дори не удостои с поглед русокосия, но на Ним му олекна. - Но все още някои знаят че си падам недоверчив..Поне сега, ако ще съм съществувал и някога преди.. - отново замлъкна - Трудно ми е да работя с някой друг..Току-що..преди малко..избягах отново от тях

-Тогава ще ти помогнем да се върнеш.-усмихна се невинно и свали ръката си.-А аз държа на думата си и много добре знаеш,че на всички ви...и на двамата...-каза го с леко строг глас,с който искаше да подскаже,че не я инетересуваше,че не се разбираха-че няма да се откажа да ви наричам приятели.Ако щеш в някой вулкан да се хвърлиш,за да се отървеш от мен,няма да стане!

- Е, значи от сега да се подготвя за спор..Защото аз и той не сме приятели..Независимо от това, че няма да го нападам засега..Но онази гора.. - млъкна преди отново да е заговорил за момичето..То сега обграждаше по-голямата част от мислите му, защото просто беше любопитен към всичко това. Съюз..Пак му предлагаха нещо такова..И той не можеше да приеме толкова лесно..Никога не можеше да приеме подобни неща..И преди Мерик му бяха предлагали..Но не се беше получило..

-Порови се малко из спомените си,които ти върнах,и може и да размислиш.
Хвана ги двамата за ръцете и погледна към облака от сребърни прашинки с усмивка.
-Клайв,ако можеш да ни пратиш обратно при останалите?Обещавам,че това е последният път,в който ще те тормозя с мои желания.

"Опитай се да служиш на Муртаг и ще видиш, че ежедневието на духа си е ежедневие"
Вълка скокна веднага, когато усети прашинките около себе си. Клайв го беше омагьосал да им служи според нуждите им..Щяха да го пуснат ако коня се оправеше..Но едва ли..Клайв не можеше да го остави тук, тъй далеч от родината му. Беше честен, доколкото успяваше..
Сребърния портал отново потрепна за миг, все едно щеше да изчезне, но този път беше по-стабилен от онзи, от който Муртаг беше излетял преди малко. С повече упражнения духа щеше да се справи

-Само Ника после като се пръкне от някъде,да не ми се размърмори...пак изчезна нанякъде...-обърна се,за да провери дали беше зад тях,но го нямаше.
Е,той винаги успяваше да я намери,където и да беше.Щеше да се справи и с това...И онези двамата колкото и да и упорстваха,ги издърпа напред,докато не влязоха в портала.

Лявата му ръка потръпна, когато отново изпита желание да започне спора с Ним..Но вече беше обещал и това обещание не можеше да прекрачи толкова лесно..Мразеше да го дава. Вълка послушно ги последва докато порталът се смаляваше, защото Клайв беше значително по-слаб сега, след хилядите портали преди до дойде на този континет.
Появиха се близо до реката, където Арвен беше покосена от огъня на спътника си и белегът се беше поянил..Водата още бълбукаше и изпускаше пара от скорошното "ловене на риба" извършено от Муртаг..Вълкът се скри сред дърветата.
- Сега отново отначало..За мен

-Йес,йес,тъмнина!
Що за ликуване...Въпреки,че усещаше,че на това място скоро щеше да се съмне,се радваше на тъмнината около себе си.Пусна ги и изтича напред,разпервайки ръце,наслаждавайки се на последните малки звездички.Луната почти беше изчезнала,но тя можеше да я забележи.Силите и започнаха да се връщат и тя се почвуства по-бодра.

- Забрави да обещаеш, че обещанието свършва след няколко дни - подметна Ним, после остави повелителя до водата да гледа нагоре към върховете на дърветата, където очакваше да види огромния ястреб..Но странно, нямаше го..В гората, някъде навътре обикаляше единствено малко чернокосо момиченце и притеснено търсеше онзи, който я беше замесил във всичко това..А пък друго момче я търсеше упорито сред храсталаците
- Арвен.. - реше да я извика след малко Муртаг, сигурен, че тя е наоколо..Наистина беше, изхвърча от редица храсти в началото на гората
- Тате! - не се сдържа..от доста време го наричаше така в мислите си..Просто й се изплъзна..

-"Тате"?!-това я изненада,не си спомняше Муртаг някога да се е замислял за деца,пък се съмняваше сега да тръгнал да се тревожи за това...
Загледа се в момиченцето и мило се усмихна,обичаше децата...Да,точно,една от най-опустошителните и най-мрачните стихии ще обича децата...Умно...
-Здравей.-леко прилкекна пред нея и и се усмихна.

- О.. - леко подскочи, все още загледана в странното му изражение, там до реката и премести погледа си от Муртаг на нея - Здравей!Аз съм Арвен - откликна веднага..Съмняваше се, че Муртаг нямаше да направи нещо, ако не искаше тя да се запознава с някого. Пък и някъде наоколо Мерик също се приближаваше като се цупеше на храстите по пътя.
"Ръката..Белегът...Призракът.." новото, което се беше появило в него му припомни още нещо..Нещо малко..Съвсем, съвсем мъничко.
- Аливейл.. - прошепна, като гледаше замислено тревата, паднал на колене.. - Аливейл..
Аливейл беше..Нещо, което беше пълна противоположност на Арвен..И с по-оскъдните си спомени си спомняше, че я беше изгубил в пламъците..

-Аз съм Джесика.-подаде и ръка,а усмивката и не изчезна изобщо.-Радвам се да се запознаем.Един момент само....Мерик!-това беше по-силно.-Ела тука!Не се крий,няма да те изядем!

- Ами..Няма проблеми.. - чу се леко боричкане с нещо, после момчето се претъркули и се изправи с помощта на един корен. - Ти?! - веднага се обърна към Ним.Да и той го помнеше..Онзи, който беше прекъснал битката..Но за разлика с Муртаг, Мерик не мразеше всички..Ним му беше дал шанс за живот.. - Какво правиш тук?
- Кръстосвам... - повдигна рамене успокоен, че ще се размине с земните магии..поне с тях..
- Няма да питам ти коя си, защото.. - момчето остана с отворена оста и потръпна - Какво прави той тук? - посочи напълно неадекватния огнен повелител - Той избяга..

-Аз го връщам.И имам едно нещо за теб,и ако Ним се чувства пренебрегнат-заповядай и на теб.Ти знаеш какво е,реши дали го искаш обратно...
В двете и ръце се появиха две мънички черни перца и тя протегна ръцете си към двамата,за да можеха да ги вземат.
-Само не се стряскайте...

Момчето остана леко учудено, но все пак взе перото..Ним се колебаеше, като задълбочено обсъждаше проблема в себе си.
- Мисля, че вече достатъчно мислех за този въпрос - каза накрая, отказвайки се от нещо, което досега беше мислил, така че разруши преградата на двусмислиците си. Отново погледна Муртаг, продължаващ да си седи неадекватно на едно и също място и да гледа тревата пред себе си. После отново му обърна гръб. С години бяха спорили..Продължаваха и сега..Вече..Едва ли можеха да се нарекат приятели, ако изобщо някога бяха били. Отказа се да мисли по-нататък и взе перото, за да не се откаже отново с някоя и друга мисъл

"-Ела тука,бе,мъник!-ръцете се увиха около Мерик и тя го вдигна радостно във въздуха.-Накъде си се рязбягал,а?"
"Не спираше да се смее на шарената му косичка,превърнала се в смес между русите коси,червените домати и боровинковия сок,който се беше излял върху него.
-Е,Ним,признавам те...страхотен си!-изрече това през сълзи от смях,едва не падна на земята."
Момичето само преместваше погледа си от единия на другия.
-Е?

- Ще..Ще ми трябва време да го осъзная.. - беше все пак трудно да беше живял и някога преди, както му се струваше сега. Досега просто нямаше детство..Нямаше нищо, а и..просто се свикваше с това. Първо битката, после постоянното дебнене..Точно сега не му беше до нищо...Дори заплашителния поглед който странно просветваше от страна на Муртаг. Ним беше обърнал гръб на гората и Мерик и всички останали и гледаше замислено повелителя пред себе си без да го вижда. Дори не виждаше че Муртаг беше готов да му каже нещо, или просто да опита, защото изобщо не се разбираха.
- Колко странно.. - беше Мерик, някъде зад него, явно доста по-объркан от него, защото досега беше просто мирният ученик със способностите, забъркан в малко объркани истории с двама други подобни нему - Аз съм просто ученик от училище в несъществуващо село..Роден съм там..Мисля, че просто възможностите ми са по-големи и съм забъркан в историята на Арда..
Говореше за земята, но я наричаше така, просто защото и преди го беше чувал от някой друг или от някоя песен или книга..

-Ехехе...Не исках да ви обърквам,но е нужно да знаете какви сте били преди,за да можем да се справим срещу това,което се изправя срещу нас.Но се радвам,че поне не сте се разбягали насам-натам паникьосани.
Пое няколко крачки към огнения повелител и приклекна пред него.
-Какво има?-каза го съвсем тихо,а и беше сигурна,че останалите още ошашкано щяха да размишляват.

- Просто имам още една причина да го мразя..Той е последният човек, който си спомням след инцидента да влиза в онази къща.. - говореше объркано като посочи Ним, пак обърнал се към мочето, опитващо се да изясни нещо. - И може да е направил само две неща..
Горящата къща и някой зад него..Всъщност..Този някой също беше виждал..Ами как не се беше сетил..Непознатият, който се беше скрил в гората след като разбра за състоянието на момичето..Същият този..И той фигурираше в спомените му, малко странен..Леко рошав и стоящ настрани. Муртаг го питаше тогава какво има, а той, кестенявкото, просто беше се сгушил в тъмнината и се беше скрил там..

-Той?-погледна русокосия леко изненадано и пак се обърна към Муртаг.-Нима си мислиш,че той е сторил нещо нередно?
Имаше спомени,в които дори не беше влизала.Не искаше,а и не и и трябваше.Те принадлежаха на други хора и тя просто ги беше носила със себе си за няколко години.

- Той и нещо лошо..О не..Поне се надявам..Но ако е така то просто ще трябва да го изчакам да си спомни къде е скрил нещото, което е изнесъл със себе си от къщата, защото съм сигурен, че не е минал просто ей тъй да види разрухата...Търсеше това, което аз не можах да намеря..
Отново същите видения докато говореше. Вече беше сигурен, че призракът трябваше да е Ним..Но чия беше ръката и бледото подскачащо нещо и съществото в облаците още не беше съвсем сигурен

-Ще...видим...
Леко се притесни.Нещата щяха да се разтресат...и нямаше да е никак малко.Изправи се и му подаде ръка,за да му помогне да се изправи.
-Хайде,да намерим онази къщичка и да си починем...признай,че и ти вече се поумори,или не познах?

- Аз се разхождам върху преворзно средство..Доколкото то ме издържа.. - спомни си отново за коня.. - Но за къщичката не съм сигурен..Ако ще е дървена ще е малък проблем..

-Споко.Нищо няма да стане,аз ти вярвам.

- Щом казваш.. - малко го съмняваше да се размине без нито едно произшествие. Момичето още седеше край дърветата, загледало с особен интерес новодошлите, по-скоро наблизо стоящия русокос..Просто гласът му беше по-силен от този на Мерик.
- О, Муртаг..Само едно нещо за последно преди да си влязъл в гората..Ястреба е човек - аха, значи това беше човекът, който си беше спомнил преди миг..Кимна на момчето, това не го учудваше..Беше го усетил отдавна, макар и да не беше разбрал точната истина