Историята без име[ама сериозно... о0]

-Ще те фрасна пак в тила и ще се оправят нещата.-засмя се Джесика и му помогна да се изправи.-Искам да стигнем къщичката по-рано,защото още един изгрев без диван,на който да си почина,няма да издържа.

- Тя е близо.. - изправи се и погледна дърветата спокойно. Обичаше да не се отдалечава толкова много и тази гора я познаваше поне донякъде отвън..Беше така спокойно и близко - Да вървим
В къща не беше живял никога..Е, сега вече не беше точно така..Преди беше..Но много отдавна. Арвен се присъедини към тях, все още гледаше Ним и Мерик, които спореха леко за нещо, но на шега

-А,нещата вече вървят като хората...
Имаше къщичка.Можеше да спи на спокойствие поне веднъж.Радост,радост...голям кеф.

Арвен пусна Муртаг и прекрачи прага, макар че не искаше пак да го загуби от поглед..Той имаше понякога способността да се изгубва от поглед. Пропусна всички пред себе си и остана отново навън. Отново не беше съвсем сигурен, че може да влезе, пък дори и с един човек, който мразеше и можеше лесно да се разнервира заради него

-Хайде,влизай вътре!
-Я,нови го-очите на Дейвид се разшириха,щом съзря тъмната фигура.-ТИ КАКВО ПРАВИШ ТУК?!
-Ей,ей,по-спокойно!-тя вдигна ръцете си пред себе си в защита,без никакво намерение да започне бой.
-Искаш да ни убиеш ли?!-погледът му беше гневен,докато той буташе Вичи зад себе си.
Погледът на Джесика сеприземи върху стреснатото момиче и тя топло се усмихна...Образува още две черни перца и едното така рязко го стрелна срещу Дейвид,че той да спре,преди да се скочил да я бие.
"-Кака Джес!-двете ръце бяха протегнати към синекоската,която широко се усмихна и щастливо я прегърна."
"-ИДИОТ ТАКЪВ!МАЙКО,ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ НА ПУХ И ПРАХ!-млатеше го много здраво с ножницата на меча и той се беше изпокрил с ръце.
-Ой,Джес,само...
-САМО МИ ЗАЛЯ КОСАТА С МАСТИЛО?!
-Ама косата ти попринцип си е тъмносиня!
-Виж как залепна!!!"
-Ух,отървах се,преди той да е тръгнал да се бие с мен...-отдъхна си тя,когато забеляза как погледът на елфа стана ужасно объркан.

Муртаг влезе и затвори вратата, докато Дейвид гледаше объркано. Настани се близо до камината, разбира се, просто знаеше, че някак това е неговото място. Ним седна на противоположната страна, което пак ги срещна, не че с обърнаха внимание.
- Доста хора за кратко време - промълви след малко лилавокосия като се огледа..Откакто ръката го болеше не беше минало много време. От тогава Ним беше тръгвал..Сега беше тук..Доста бързо му се виждаше

-Кака Джес!-извика Вичи през мънички сълзи и се затича към нея,за да я прегърне.
Тя само се засмя и прия детето в ръцете си,докато Дейвид разтрисаше главата си,за да се осъзнае.Широката усмивка,която попринцип се пръкваше,когато той беше намислил нещо или когато беше в добро настроение,пак се появи.
-Джес,какво е станало с теб?Унищожила си половината Велика долина!
-Не ми напомняй,окей?

Срещна златните очи и леко потръпна, после усети ръката на Арвен върху своята
"Бил съм прав"
"Не мога да ти кажа повече"
"Ще те изчакам..Ти го криеш..Криеш нещо..Сигурен съм"
Беше краткият разговор, после се отказаха и отново станаха непукисти един към друг, в ъглите

-Вичи,Вичи,вече можеш да ме пуснеш!
-Не искам!
-Не мога да дишам!
-А,добре...
Пусна я и тя се задържа на жезъла си.Даде назад и седна на мекия диван...От кога не беше сядала на нещо по-различно от земя или корени на дървета,излезли извън почвата.Усети как умората натежаваше върху нея...
-Та,някой да иска нещо?-попита весело белокосото момиченце.-Муртаг?Ним?Мерик?Дже-
Щом се обърна към нея,видя,че момичето лежеше вече на дивана и дълбоко спеше.Тялото и леко и спокойно се повдигаше при всеки поет дъх,изглеждаше толкова изтощена...Няколко лъча светлина от изгряващото слънце проникнаха през прозореца и осветиха помещението.

- Аз съм добре.. - извади от джоба на наметалото нещото, което беше взел през краткия преход от място на място, облегна се назад и го подхвърли на Мерик - Може би ще ти потрябва..
- Ти унищожи полето - каза момчето след малко като огледа растението или по-точно плода на растението. Огнения повелител отново нахлупи шапката на главата си и затвори очи. Не че спеше, просто всичко още му беше объркано. Ним срещу него пък гледаше съсредоточено чернокосото момиче и размишляваше върху същите тези объркани неща, трябваше да преподреди нещата в себе си..
- Нещото от спомена.. - усмихна се на растението в ръцете на Мерик, после пклати глава и се огледа - Надявам се да има и по-различни неща от тези за ядене..

-Има,спокойно.-засмя се Дейвид,преди да излезе,за да вземе нещо за хапване от кухнята.
Вичи взе едно одеало и внимателно зави Джесика.Искаше и се да дръпне качулката и,защото не беше свикнала да я вижда с нея и я дразнеше,но не го направи.Седна на килима,гледайки останалите с усмивка.
-Пак сме заедно,даже и да не сме...всички...Но ще намерим останалите,нали?

- Разбира се...Не вярвам да е чак толкова трудно - Ним се усмихна макар че се съмняваше да е толкова лесно на съседа му да преодолее всичко това. Може и да не си личеше, но на Муртаг му беше твърде трудно...Поне засега. Не беше лесно и за него да свикне с всичко това, а пък колко дълго щеше да държи на обещанието си огнения повелител не се знаеше..До следващия проблем..
- С повече упоритост всичко се постига - Мерик цитираше учителя си, който беше..Е, не беше някой от най-добрите

-Трудно е,това е ясно...-гласът на Дейвид дойде от кухнята,докато той идваше с табла,в която имаше разни сладки и няколко сандвича.-Не мога да му свикна все още,но ще се види нататък...Но за нея какво ли ще е било,да носи всички тези спомени със себе си за...толкова много време сама?
Остави храната по средата на кръга,който се беше образувал и седна до Вичи пред дивана.

- Сигурно е трудно..Докато притежателите се забавляват.. - Муртаг може би щеше перфектно да влезе в ролята на заспал, ако разбираше се наложеше, но просто не му беше време все още. Спеше само за няколко минути, определени дни и повече..Но беше жизнен по принцип..
- Ако това да се биеш е забавление..
- Е, Ним..Преди няколко години беше, нали? - едно лилаво око погледна русолявия изпод шапката, после отново се скри. Предпочете да не спори, пък и Ним реши да не повдигат въпроса, не беше сега времето.
- Ще ходя да засадя домата навън..Трябва му слънце - Мерик се изправи и остави другите да си подхвърлят искрици..Правеха го постоянно, понякога скрито, понякога не..Не му харесваше..Знаеше си, че в една стая с тях щеше да е трудно от начало

-Ехехе...-засмя се нервно Вичи и бързо си взе една от курабиите.
Дейвид не искаше да казва каквото и да е било,знаеше какво можеше да се случи и предпочете да си замълчи.Тишината изпълни стаята,прекъсвана само от съвсем тихото дишане на Джесика.

Хубавото беше, че засега го пренебрегваше..Може би защото Арвен стоеше между двамата, затова просто нещо им пречеше да започнат по-сериозния спор..Момичето беше усетило враждебността, но май нямаше никакво намерение да се отмести, не се страхуваше от това. Муртаг веднъж вече беше я ранил, ястреба също. Като говореха за ястреба. Той сигурно сега беше човек..Къде ли беше..
- Тези са много хубави - беше вече на втората курабийка, като наруши тишината без да се притеснява, че някой ще й прави забележка вече..Все пак се постара да не крещи, както по навик

-Благодаря...-измънка Вичи,преди да отхапе отново.
-Радвам се,че Джес не е будна...Такъв джангър щеше да вдигне по този въпрос точно сега,че щеше да настане хаос...
-А ти щото не наливаш масло в огъня...
-Защо просто не млъкнем?
-Добра идея.

- Ако е тихо аз ще започна - промърмори Муртаг изпод шапката, което пак напрегна обстановката между него и Ним..Разбира се..Обичаше да говори така..Знаеше как може да го ядоса по-добре..Пък после щяха да си го изкарат един на друг..Само веднъж да останеха навън сами..Макар че по погледа на Арвен си личеше, че няма да стане в близко бъдеще
- За теб знаем, мърморко..По-добре си мисли ти там за своята къща.. - подхвърли му елфа, с което сложи край и на тази нападка, защото Муртаг се намуси и отново заглъхна. - По-добре някой от нас да се премести, защото все ще става една такава..

"Олеле майко..."
"Някой да ги спре!"
Напрежението караше Вичи да се чувства като смачкана и затворена в някаква клетка,а тя презираше това чувство...Но какво можеше да направи?Да рискува да каже нещо и да разпали още повече ситуацията?Не...

- И ти наистина знаеш нещо, нали?
- Да, знам че това те интересува..Млъкни..
- Кажи ми, като си толкова нахал..
Лилавокосия отново вдигна глава, после се изправи
- Но, по-добре не.. - каза, после излезе, разминавайки се с Мерик на входа. "Защото е много забавно да си играеш с огъня нали?"
Ним също се изправи и напусна стаята след Муртаг. Обстановката се разведри, те я отнесоха със себе си навън, за да си го изкарат някъде там..По-надалеч, просто за да не наранят някого.
- Когато ти казвам, че нищо не зная..
- Все едно ще ти повярвам..
- Ах ти..

-Какъв им е проблема на тях?!-изръмжа недоволно белокосото момиче и тежко въздъхна.

- Битката преди време..от тогава започнаха да се заяждат за щяло и нещяло.. - Мерик поклати глава и хвана нещо от подноса, нямаше значение какво, беше гладен

- Ти си този, който ме спря
- Опитах се да те защитя
- Ще съжаляваш!Ти си я взел, скрил си я..Къде е, Ним..Какво си направил?Убил ли си я, вероятно си я замразил?
- Слушай, нямам никакво намерение..
Посрещна го сноп пламъци, но този път беше готов. Бяха добре закрити от дърветата, сред които можеха да се защитават. Ледената стена този път издържа
- Нека да довършим всичко..Всичко е решено, ти го знаеш..Знаеше, че всичко ще се случи, когато се срещнеш с мен отново - очите на Муртаг просветнаха в опасен огнен отблясък, Ним разпери ръце
- Моля..Охлади духа си, мърморко, който помни само лошите неща..

-Ще ги набия...
Вичи се обърна изненадано към дивана,за да види как Джесика съвсем леко се надигаше от мястото си.Ако я нямаше качулката,щеше да се види как едва-едва си държеше очите отворени.Отпусна се отново,слънчевата светлина през прозореца я накара да размисли.
-Само да се върнат...

- Нямаш късмет..Трябваше да си останеш в скучния бял свят - съседното на Ним дърво се запали и падна почти веднага
- Ти от своя страна трябваше първо да доунищожиш природата там, където живееш.. - отвърна му спокойно, трябваше да действа по-бавно сега, ако искаше огнения повелител да си задържи леко спокойното настроение малко по-дълго. Макар че при Муртаг спокойствие и яд бяха трудно разграничими понятия..Беше готов когато и да е да попадне в двете крайности и никога не оставаше задълго в тях.
- Ти си този, който ме провали..Ти..Ти си влязъл вътре - второ дърво се запали и заледи след това, поради опасност от падане върху русолявия. Изглеждаше като чист кристал, странен кристал. Жълтобял и блестящ на слънцето..
- Не му е сега времето.
- Може би..Кога?Кога Ним? - лилавокосия се усмихна и заобикаля напред назад - Искаш ли да почакам?
Арвен се таеше някъде наоколо, излетяла от къщата като стрела след тях. Но не смееше да се покаже. Виждаше й се опасно. Те просто стояха там сред тревата, гледаха се напрегнато и явно очакваха кой пръв ще нападне, не че не беше ясно
Втората му атака беше по настоятелна, макар че Ним отново я отби в резултат на което се появиха още две-три ледено огнени дървета
- Обещанието което мога да изпълня някой ден, русолявчо ще е да те опека бавно и славно на ей такъв шиш

-Това не е хубаво...-Дейвид и Вичи наблюдаваха през прозореца,въпреки,че само те можеха да виждат толкова надалеч,защото вятърът им шептеше.
-Какво правят?-попита сънено Джесика и се размърда под одеалото.
-Ами...няколко дървета станаха някаква странна смес между пламъци и лед.Само виновниците да не станат накрая купища синини.
-Може дас е погрижа за това...