Историята без име[ама сериозно... о0]

Мерик се усмихна в тъмнината, но после смени физиономията си със сериозна. Толкова бързо?Май сериозно го бяха стреснали. Той мразеше да прави компормиси към повече от един човек
- Той си тръгва..Ще си тръгне..

- Клайв внимавай, че този кон не искам повече да го губя
- Едвам го хванах днес..Плаши се от духове..
- Ама че нямам късмет..
Арвен се засмя и се надигна леко като хвана палтото, с което беше завита, за да не падне във водата..
- Наистина ли си тръгваме?
- Когато се оправиш..

-Да ти помогна ли да го стигнеш по-бързо?-Вичи реши да игнорира Дейвид,който такава физиономия направи след думите и,че човек да се стресне:
-Ти слу-
-Не,не те слушам.Започваш да ме изнервяш,Дейвид,и ако не престанеш,ще те ударя.Той има нужда от помощ и няма да стоя тук със скръстени ръце,ЯСНО?!
Едно дете го накара изплашено да се свие.

- Не съм готов за печено, но ако добре мисля бяга, защото сме го стреснали доста..Ако сега не го настигна..Да кажем че няма да постигнем нищо при следваща си среща

- Знакът..Заболя ме..Теб боли ли те?
- Белегът ли?Да..По рождение ми е..И боли, когато един човек ме търси..Но това е дълга история..Ще тръгнем към града..Дали си способна да издържиш още една кървава история, м?
- Не съм сигурна, но вече видях достатъчно кръв - той дръпна юздите на коня и потегли, оставяйки ненужния багаж на пътя

-Само това ми трябваше.-сграбчи го за ръката и преди той да е успял да каже каквото и да е било,изхвърчаха през прозореца.
-Ой,ами аз?!-Дейвид ги последва,само че при него разликата беше,че нямаше крила на гърба си.
-Ако няма да досаждаш...

Ястребът естествено беше на линия..Въпреки забраната пак беше птица..Не трябваше Муртаг да разбира с кого си беше имал работа..
Конят препускаше по пътя, момичето се беше облегнало на ездача и отново се усмихваше, затворила спокойно очи. Стараеше се да се успокои в противен случай рискуваше да си има печен кон..Понякога силите му малко му изневеряваха, когато не му трябваха, но много му харесваха

-Ето го там!-Вичи държеше ръката на момчето здраво,а с другата посочи конника с малкото момиченце.

Мерик огледа местността..Трябваше да го спре..Имаше един начин..Погрижи се да е на известно растояние, за да не го ядоса с внезапното повдигане на земята, като преграда. Но не знаеше, че конят на повелителя беше малко плашлив..Малко ли?Направо полудя.
- Глупаво животно! - беше му дошло до гуша..Следващия път щеше да си избере нещо по-екзотично..Каквото и да беше, щеше да е по-добре от кон..Беше съгласен и на магаре, ако се стигнеше до там..Въздържа се да не опърли и това същество само защото не беше сам този път. Укроти животното, после се зае да се оглежда, хванат като в капан..

-Май го ядосахме.-тихо прошепна Вичи.
-Май ли?Какво май?Погледни го...
-Ще се справим.Нали?
-Надявам се...

"О, въобще не биваше да се стига дотук" - после се наведе към момичето и му прошепна да се държи здраво. Не беше сигурен в този кон..Все пак успя да се изправи прав върху гърба му и погледна причината за спирката си.
- Много ми е приятно пак да се видим..Но това не е ли малко прекалено? - избухна после, в този момент поне не беше до толкова разгневен, за да започне да говори глупости. - Нищо не съм направил, за да ме спират по пътя към следващата ми цел, която доколкото знам вас не ви интересува..
- Млъкни - просто му отговори Мерик, което неочаквано подейства. Да, правилно беше мислил огнения повелител беше прекалено стреснат от проявите си на търпеливост

-Да те пуснем ли...?-момичето не мислеше,че разговорът им щеше да стигне до някъде,ако той висеше във въздуха,хванал се за ръката и.
Нямаше да го пуснат ей така да падне на земята и да се разбие на парчета,това беше сигурно.Тя погледна за миг Дейвид,който просто кимна.Внимателно пусна ръката му,докато вятърът го наобиколи и внимателно го пусна на земята.
"Тук сме,ако ти трябваме."

- Какво искаш?Достатъчно се разправях с теб и с..ястреба ти.. - тъкмо долиташе и кацаше наблизо, Муртаг го беше проследил с очи - Дадох ти свобода, отказах се..Какво искаш от мен?Искаш да се бием ли?Мерик изобщо, изобщо не те разбирам - още не беше изчакал Мерик да се изравни с земята, но втората заповед "млъкни" отново го накара да спре.
- Дойдох за нещо по-различно.. - реши да опита по този начин просто от някакво чувство на задоволство, че другият повелител в момента нямаше шанс за бягство. Нещо просветна в ръката на момчето, което докара другия до една много лоша физиономия дори и захвърли струя огън по посока на Мерик
- Никога!Никога!По-добре ще е да ме унищожиш, унищожи ме още сега..Никога! - закрещя още по-бясно
- Добре де, добре..Разбрах..Всъщност не идвам за това..Идвам..за да ти предложа примирие..
На него ли?На него!?Гледаше го глуповато..Защо на него, като допреди време момчето се криеше само ако чуеше, че се е раздвижил..

Вичи внимателно слушаше и наблюдаваше от високото.Не знаеше как да отвърне на изражението на повелителя на огъня,но...Малък спомен,един от много малкото,се промъкна в ума и.Някаква фигура леко и щаслтиво махаше с ръка...винаги,щом си спомняше тази фигура,усещаше някакво чувство за уважение.И направи същото.Приятелски махна с ръка,а и също така в съгласие,че не искаха нищо друго,освен мир.

- Ти..луд ли си?С онзи, който унищожи училището ти?Селото...Преди години, а и не толкова преди едва не убих птицата ти..С мен, който убих дядо ти?Аз, който пръв започнах битката избивайки съучениците ти?
- Знам..Не мисли че съм забравил..Но виж, щом ти предлагам примирие значи че не взимам това в предвид..Това което правиш си е твое право..Не е хубаво, признавам..Но мен не ме интересува..
Муртаг така и не беше забелязал кога беше се озовал на земята, защото конят се беше обърнал, качулката паднала и чернокосото дете с белега на бузата се обърна. Справяше се много добре с коня..Може би защото сега беше спокоен.
- Примирие?Имаш предвид..Той вече да не убива? - прозвуча гласа й, като огледа всички присъстващи..Отдавна мислеше как да накара Муртаг поне малко да излезе от това ужасно състояние

-Ами може да не се опитва да ни изпече...-засмя се нервно Дейвид,само за да бъде ударен в тила от Вичи,и то много силно.-Ау!
-Идиот...

- Може би съм малко съгласен.. - призна си Мерик с виновна усмивка. Конят изпръхтя и застана пред огнения повелител като момичето сложи ръце на кръста си.
- Знаеш ли какво?... - продължи мислено, беше успяла да намери съзнанието му когато той я лекуваше. Той ставаше все по-бледен, клатеше глава и това което тя казваше вероятно го плашеше.
- Не, не, не..Не мога..Не мога..Аз съм просто един убиец - прошепна накрая, когато конят пак не издържа и принуди момичето да слезе.
- Ако приемеш може би няма да е така.. - включи се отново Мерик, вече малко по-сигурен, когато Арвен беше започнала
- Мислиш ли че такъв като мен би се променил?

-Аз да.Според теб щеше ли това да се случва,ако не вярвахме в това?-не,че много я засягаше,но ако щеше да помогне...
Дейвид малко се замисли.Получи поредния удар.

Преглътна притеснено. От една страна беше манията да изпепелява а от другата..Беше толкова странно..Наведе глава, шапката му закри лицето му
- Мисли, Муртаг - напомни му Мерик, за което забавянето траеше цяла вечност
- Бих могъл..Но е толкова трудно..Неестествено.. - прошепна Муртаг, което на Мерик му подсказа нещо добро..Беше безопасно..Така че се осмели за пръв път да доближи огнения повелител..Само веднъж се беше случвало, а тогава той беше много ядосан..Сега обаче беше като един истински човек. За пръв път го доближаваше..
- Трудно е да осъзнаеш грешките си, или пък да решиш кой да убиеш..Но Муртаг..Аз ти предлагам примирие и съюз..Това е хубаво, нали?Отговорът е прост..
Щеше да се предаде..Рано или късно..Мерик не беше способен да се откаже по средата

"-И да знаеш...всички сме тук с теб и ще вярваме в теб до край.
Фигурите бяха някак замъглени,сякаш нещо им пречеше да бъдат по-ясни.Бяха много и единствено най-добре забележими белези бяха разноцветните коси...сини,бели,руси,кафеви...имаше и по-нисичка фигура,с лилави коси.
-Каквото и да се случи...каквото и да направиш...ти ще си си Муртаг.
-Който си пада много по домати!-главата със синята коса се наклони леко настрани.
-Развали драматичния момент,бе!"

- Правилата са много прости..Без огън за ненужни неща...Знам, че можеш да бъдеш и друг..Виж Арвен..
Той всякаш не го чуваше, мислеше за свои неща. После вдигна глава
- Сигурен ли си че говориш сериозно?
- Абсолютно..
Думите на Арвен, после повелителят на Земята и всички тези..Въздъхна и подаде ръка на момчето. Не можеше да пренебрегне това..Всичко този път беше поело в друга посока. Мерик се усмихна някак доволно и победоносно, здрависаха се, при което се появи лека светлина на съгласие..Беше станало лесно, но наистина имаше ли силата да се бори срещу неговия характер..Поне беше изпълнил нещо, което отдавна го подтикваше да поговори с този човек

Вичи се усмихна доволно и започна бавно да се приземява.Дейвид я последва,докато не стигнаха твърдата земя.
-Това значи ли,че вече мога пак да излизам и да събирам билки и да летя?-това беше достатъчно тихо казано,за да не я чуят останалите.
-Ох,добре,добре...Упорито лудаче такова...

- Мога ли да знам сега кой пътува с теб? - Мерик се обърна кък момичето с белега. Стори му се странно. В една битка случайно беше забелязал същия белег върху гърба на Муртаг
- Арвен Уин - поклони се детето доколкото беше запозната с това как да се запознае..Тя май беше най-доволната..Желанието й се беше сбъднало. Муртаг се изправи и отново хвана коня, който леко подтичваше из капана. Трябваше да направи нещо с този кон..
"А това ще означава ли, че вече нямам работа?"
"Ще ти дам работа, Клайв..Виж имаш цял кон на разположение.."

-Аз съм Вичи.
-Дейвид Ийгъл.
И двамата се поклониха учтиво.Детето прибра крилете си,но усмивката и не си отиде никъде.

- Муртаг Моуси.. - каза след малко, докато земята отново се свиваше и пътят отново се връщаше към истинското си предназначение. Муртаг погледна пътя, но..вече нямаше работа натам..Всъщност нямаше и преди всичко това..Все пак отново се случваше така че не напускаше "територията" си.
- Някои те познават много добре - усмихна се Мерик - Но второто ти име ми бягаше малко..Наричаха те просто убиец..
- Аз съм такъв
- Да, да..Ще го променим това

-Е,хайде към къщичката,че ми се доспа.-момичето бавно се обърна към мъничката къщурка и бавно се затътри към нея.
-На теб?!Доспа ти се?!
-Мхммм...
Елфът само поклати глава,но се сети за нещо и бързо се обърна към Муртаг:
-А използвахте ли билките все още?

-Какво...беше това?
Огледа стрелата,която току що беше уловила между пръстите си доста заинтригувана.Профуча още една,но не улуци целта си,тъй като тя се мръдна точно навреме.
-С Робин Худ ли си имаме работа?-повдигна глава нагоре,към клоните на дърветата,през която се промъкваше светлината,която раздразни очите и.

- Да..Преди да тръгнем.. - обърна се към момичето, което стоеше съвсем мирно и изглеждаше съвсем здрава. Тревогата по нея беше го изморила леко, но досега не го усещаше..Клайв кимна в съгласие, понеже беше по-запознат с това..Беше се постарал да се справи..

- Робин Худ..Това винаги ми е изглеждало като измислица..Шеруудската гора обикаляме ако ще се срещаме с него.. - усмихна се и все пак се огледа. Някога обичаше да си служи с лъкове..Но не му харесваше, че някой ги е взел на прицел..Макар че разбойниците не го интересуваха толкова..