Историята без име[ама сериозно... о0]

Тежко въздъхна,това бреме започваше все повече и повече да тежи.Единият не иска нищо да знае,другият ще я отрупа с въпроси.Естествено...че как инъче...Усещаше как някои спомени си отиваха от съзнанието и обаче.Значи останалите се досещаха,така ли?Тя си спомняше.Беше луда,непокорна и много не в ред...И и харесваше.Харесваше и всеки ден да приготвя закуската заедно с Джиерда,харесваше и всеки ден да се съберат всички и да организират нещо,като турнир или някаква игра.Харесваше и всеки ден да се радва с приятелите си,да живее заедно с тях под един покрив и да дели щастието си заедно с тях...Не и харесваше,че сега всичко това го нямаше.

- Които да са..поне се стараят да изглеждат по.знаещи ако не са – всъщност, не знаеше защо изобщо трябва да се намеси в разговора..Но отново мислеше за съвсем други неща..Например за онзи знак..”По рождение” беше казал той..А как тогава беше изобразен на острието на меча на Ним..

Докато човекът, за който мислеше в момента бълнуваше..Според него бълнуваше едва чуто, но пък момичето го чуваше и то прекрасно..Но това не се връзваше никак с обстановката. Муртаг отвори очи и разтърси глава.
- Ти..Познаваш ли ме?
- Разбира се, какви ги говориш, Арвен?
- Спомена името ми насън..Говореше за мен..И за други хора..
- Така ли.. – замисли се..Клайв му беше казал преди че бълнува разни страннотии..Но Муртаг мислеше, че са просто безмислици.. – Какво съм казал за теб тогава?
- Как ще разбера като говориш на неразбираем език..
Но той знаеше само един..Може би наистина бяха само безмислици..

-Не се правят,наистина знаят...И знаят за слабостите ни,така че са опасни.
Сложи ръка на качулката,ако я беше дръпнал наистина,щеше да стане много лошо.Не и се помисляше какво щеше да се случи с лицето и,а не само с него,ами с цялото и тяло и сили.Слънцето щеше да я направи на нищо...

"Някой винаги знае повече" отново хвана оръжието си, което този път му се стори малко странно горещо. Повдигна рамене и продължи. Не беше възможно онзи да го беше достигнал, защото не можеше..Не би успял. Но горещината се усилваше, но доста странно..Не чак толкова, че да знае със сигурност че си има работа с огнения повелител. Огъня беше едновременно студен и горещ ако това можеше да се случи..

Защо толкова много искаше да разкаже?Не,нямаше да го направи.Но наистина,чувстваше как полудяваше бавно,малко по малко от всичките тези спомени вътре в нея.Искаше да обясни защо те знаеха толкова,защо тя знаеше толкова.И то нищо не и пречеше,освен самото притеснение как те щяха да го приемат и изобщо дали щяха да го направят.Но рано или късно щеше да се наложи...
-Искам да ви питам...интересували ли сте се някога...какви сте били,откъде сте идвали,кого сте познавали?

- В какъв смисъл...Миналото ми е свързано с полюса..Там съм роден.. - после се замисли..Не беше ли това много отдавна...Той беше ли бил някога дете..Това малко го обърка за момент..Повелителят беше казал че нещо не е наред..Не само с него, с всички..И всичко..Но зимната пустощ обграждаше цялото минало..Но после се обърка. Сериозно..Наистина не беше бил дете..тогава..Преди време.. - Всъщност..Като се замисля може би съм имал някакъв интерес към това..

А може би щеше да сподели...Мъничко...Може би...
-И аз не си спомням някои неща.
И така беше.Не можеше да си спомни вече какво беше като беше само дете,преди да се запознае с тях.Не можеше да се досети как изглеждаха родителите и.Но помнеше неща,които я бяха правили щастлива.И още и помагаха да върви.

- Това е естествено..Някои неща просто остават, не ги помниш, но все пак ги е имало..Някога.. - но той нямаше нито едно от тези неща за себе си. Само зимната шир, тишината, морето, студа..И това беше..Дете на снега..Сам..Имаше и тях..Онези, които го мразеха..Онези, които искаха да се отърват от него..И това беше всичко. Но имаше ли връзка с тях, имаше ли детство..Това нямаше, никога не беше имал

-Това е вярно,да.И се чудя какво ли бяха направили някои,за да си върнат спомените.
Не,че се искаше много.Но тя искаше да бъде сигурна,че нямаше да им попречи така или да ги обърка...защото някои явно вече бяха достатъчно объркани.В това число и тя вече влизаше.До онзи момент,преди тя да разбере за това как един от всичките не искаше спомените си обратно,тя имаше някаква точна цел.Сега беше безмилостно напукана,но още беше там...

- Въпрос на лично мнение. Дали си любопитен, искаш да върнеш миналото си или..не ти пука..Така де, има и такива..А други просто тези неща малко ги измъчват май..Постоянно и затова стават причина за приказки с които плашат малките деца..
А той от кои беше..Да, май знаеше..Не можеше да се е родил там..Как беше живял сам?Без родители..А имаше ли..Вече си задаваше глупави въпроси

-Хм...

-ААААА,МИШКИ!МАХНИ ГИ,МАХНИ ГИ!
-Какви ти мишки,бе,Вичи?!Я се събуди!
-Мишки...бяха много...и навсякъде...-рязко отвори очи и се изправи с ококорен и уплашен поглед.-Ужас...
-Спокойно,тук няма никакви гризачи.Било е само кошмар.
-Сигурен ли си...Мисляченещомръднатам!-и посочи към пода под шкафа,параноята вървеше плътно до нея явно...

- А някой..Някои искат просто да усетят отново това което са били - замисли се отново, но..Е, той беше търпелив по природа и..Обичаше всичко да бъде когато трябва..

- Искам да знам..Искам да знам какво знаеш за мен
- Нищо!Нищо, Арвен - той се изправи, после се огледа. Конят се приближи към него..Вече не беше същия и си личеше ярко..Очите на животното вече не бяха същите..Муртаг се усмихна после кимна на Клайв, който беше на близо
- Намери го..Ще го убия..

-Както ти ли?-под тъмнината се появи бегла усмивка.

-Сигурна съм,че там имаше мишка!Сигурна съм!
-Браво на теб!Ама няма...
-Има!
-Няма!
-Има!
-Няма!-имаше чувството,че беше спорил и с друг човек преди по абсолютно същия начин...

-Може би.. - наведе глава, всъщност..Май това отговаряше най-точно на него..

- Муртаг!Време е за мен... - момчето се приближаваше, насочило ръка към пепелта от където израсна ново дърво.
- Какво имаш предвид? - огледа се все едно беше направил нещо лошо..
- О, сега ще ти покажа..Арвен можеш да останеш тук или да влезеш вътре..А ти можеш да дойдеш с мен
- Но къде?
- Как къде...По пътя..Ще посетим пътя назад..Ще видиш..

-Престани с тия мишки бе!
-Кълна се,видях една!
-Въобразяваш си!Ууух,че си...
-АААА!ЕТО ТАМ!
-Ама то наистина имало мишка...
-ХВАНИ Я!ХВАНИ Я!ХВАНИ ЯЯЯЯ!-голяма врява се вдигна от къщата,особено след като Дейвид се втурна да хване животното и да го пусне навън.Ако не го направеше,Вичи нямаше да спре да пищи за цели часове...Предпочиташе да раскува да си разбие главата някъде,от колкото да му бъдат спукани тъпанчетата от силния и глас.

- Мишка! - Арвен се появи на вратата и седна на прага като се усмихна. От толкова много кръв и страхове..Вече уважааше всяко същество..Така че нямаше проблеми с мишките..Така че започна да я дебне..Обичаше животните.. - Ела, ела..
- Сядай на коня! - продължаваше отвън Мерик и наистина успя да накара повелителя да се качи на коня
- Не искам там..
- Ще успееш..
- Клайв..Ти побързай.. - коня тръгна по пътя, следван от ястреба и момчето...Само ако излезеха на пътя това можеше да е достатъчно

Мъничкото животинче се промъкна точно покрай Дейвид и се шмугна в ръцете на детето.Елфът изненадано я изгледа и седна до нея на прага.
-Как...-беше леко задъхан-Как го направи?
Вичи разтреперана внимателно се промъкна покрай масата,наблюдавайки внимателно животното.Имаше фобия към тези същества от както се помнеше...а имаше мнго неща,които не помнеше.

- Е..Мама казваше, че те усещат когато не искаш да им правиш зло..А пък не знам..Винаги съм се справяла с тях..Независимо какво е животното.. - вдигна съществото пред очите си..Единственото, което мразеше бяха насекомите..А мишката й харесваше въпреки всичко, което можеше да направи..Но вярваше, че всичко ще бъде наред..Както вярваше, че можеше да се справи с Муртаг

-Аз...нямаше да и направя нищо.Само щях да я оставя навън,нищо друго.Да накарам Вичи да спре да пищи като бебе.
-ОЙ!
-Кхъ-кхъм...Нищо не съм казал.Та казваш,че се разбираш с животните?

- Ами да.. - пусна животното навън, макар че то реши да остане около нея. Рядко имаше проблеми..Освен когато се заиграваше с дивите животни..Тогава й се караха..Но никога не можеше да узнае каква е причината за всичко това..Всички тези животни..Конският тропот отново се чу отвън и Муртаг се беше отказал..Дали пък защото животните й имаха доверие и него нещо да я свързваше с нея..Да белегът, но какво друго

-Той наистина ти е близък.-лека усмивка се изписа на лицето му.-Радвам се,че си намерила такъв другар.А и без теб можеше да нямаме никакъв шанс да можем да говорим с него...

- Отначало ме мразеше..Но когато се опита да ме убие по грешка преди да изгори ястреба нещо му стана..Не знам...
За миг отново срещна очите му и се замисли..Държеше се странно с нея..Като някой, който беше изгубила
- А ние никога не сме се познавали преди..Той уби семейството ми

-Оу...-смутено извърна глава настрани,мислейки трескаво за нова тема.-Ъм...
Мисли,Дейвид,мисли.Мисли,мисли,мисли.
-А това не ти ли прави впечатление?-умно...
Искаше да се разкъса,думите сами излетяха от устата му.

Момичето докосна замислено белега на бузата си. Отново видя същото на гърба му..Все едно винаги имаше нещо, което да ги свързва..
- Понякога си мисля, че..Че той не е непознат и че..че е баща ми.. - каза го, досега само си го мислеше. Но не можеше да пренебрегне всичко това. Макар и дете, успяваше да долови нещо, което можеше да усети, когато е близо до него..Познато нещо от самото начало..

-Кой знае...
"Въпреки,че няма особена прилика според мен."
Премести погледа си от нея върху мъжа и обратно.Освен онзи белег,друго не забелязваше.Но щом тя усещаше някаква връзка с него,значи може би той просто не можеше да види.