Назад в миналото

- Дарсия! - излезе като стрела, носейки ястреба на рамото си и влезе в директен бой с брат си. Сега нищо друго не го интересуваше. Дарсия се засмя срещу него и кръстоса черния си меч с Гламдринг
- Ним го няма, а?
Ястребът се сбълска с Белия ангел. Лука и останалите последваха новопоявилите се орки и лисицата

- Дръж!- подвикна Джин и подхвърли синьо- белия меч към Нава.
- Твоят?!
- Джиа я няма, а тя беше твоят, взимай и се пази от мълниите.
Елфът стисна меча и го погледна, мълнии, по- скоро високо електричество се прокара по острието и обхвана ръката му, предизвиквайки неприятно парещо усещане.
Джули вдигна поглед, Анаю беше там, това я накара да се усмихне и за миг да забрави за бъдещата смърт на дракона с:
" Действай както ти си знаеш!"
" Знаех си, че си се върнала... само ми трябваше доказателство."- подсмихна се сребролюспестата и нададе нов рев. Оранжево- белият меч просветна в ръцете на момичето, а гневът й се насочи изцяло към орките.

- Ти...Ти - това беше нова ярост, но Дарсия се смееше все така безгрижно
- Хайде, хайде, Муртаг....Можеш и по-добре - хилеше се срещу лицето му той
Драконски рев, малко по-различен от останалите огласи Динзел и Мерик отново стъпна на върха на кулата. По драконските му зъби капеше кръв от орки. Глаурунг отново се изправи срещу него

Зеленокосата вдигна глава, позна го, макар и малко трудно. Поредната глава на орк падна в краката й, онзи оранжевишкав огън в очите й се разгаряше все повече и повече, както и малките синьо- зелени проблясъци в очите на брат й, искрите от ръцете му поразяваха нападащите го буквално като ударени от гръм.

- Ще ти покажа как се убива дракон...И се прокълва дете...И се създава майка на злото! - крещеше по-силно и по-силно Муртаг, който никога досега не беше бил толкова сериозен. В очите му светеха черни пламъчета, беше дори готов да обърне острието към себе си като онзи господар и да се пореже, за да отрови брат си. А създанието Мерик отново изръмжа и нападна дракона срещу себе си. Отказа помощ от останалите дракони.
- И ще ти кажа къде ти е мястото, хлапенце! - закрещя още по-силно Муртаг и замахна отново, Дарсия продължаваше да се смее спокойно

Прилепоподобните създания бяха и тук, даже в още по- голям брой и нападаха. Весела усмивка се изписа по лицето на малкият ангел, когато ги забелаза, остави чернокосото момиченце и се издигна бързо, нападайки. Не беше способен боец, боравещ с мечове или ками, но перата му бяха достатъчни за стрелички, с които поваляше зловещите създания.
" Хвърли едно око насам."- подвикна Джули и вдигна меча над главата си, Анаю се извърна и запрати огнена струя към момичето, която не навреди на нищо и никого, а беше погълната от меча:
- Студено ли ви е? Ето малко топлина!- извика към ордата орки пред себе си и замахна с оръжието, като огнената струя на дракона се изстреля от меча под формата на вълна, която заля противниците и ги обгори почти до кости.

- Стига, бате, много си се развихрил. Ето ти почивка - Дарсия кръстоса меча си с този на Муртаг и постави ръка на главата му. Муртаг потрепери, Дарсия се усмихна зловещо.
- Знаеш какво е това, нали?Искаш ли да те унищожа?Искаш ли?Погледни ме. - Муртаг се противеше доста, но не беше толкова лесно. Накрая падна на колене треперейки, но стискаше зъби. Чувстваше ужасна разкъстваща болка в себе си. Все едно му взимаха...Всичко...Малко му оставаше да изкрещи. Докато не чу...Онзи глас.
- Остави Муртаг намира! - ако Ним беше тук, Муртаг можеше да го помисли за него. Но Ним го нямаше. Дарсия се разконцентрира и изостави брат си, като се обърна натам, от където го бяха уцелили със снежна топка. Беше просто Клайв. Просто Клйв, ако Муртаг го виждаше достатъчно добре, защото му се виждаше размацано
- Ще ми попречиш ли?
- Ще те изгоня от замъка си - макар че момчето горе беше го обявило за свой замък, Клайв се беше върнал, заедно с младия Нат на гръб.
- Лош батко! - извика момчето, като хвърли втора топка

- Никой да не се намесва!Никой! - ръмжеше Мерик по хората със сини униформи и Лука. - Аз сам
- Мерик, ела на себе си! - разкрещя му се главният униформен като вдигна ръка и щракна с пръсти. От пръстите му се появиха огънчета като светкавици, които се насочиха към момчето, но Мерик отскочи.
- Няма да се месите!

- Мерик!- изкрещя Джули от долу, видът на момчето, вече дракон не я стряскаше толкова, колкото държанието му, той беше като същински див дракон. Поредният орк се насочи към нея с ятагана си, но вместо та да го повали, брат й го сломи с мълния. Някъде горе Анасази видно се веселеше с прилепоподобните създания, белите перца ги пронизваха и поваляха директно долу.

Момчето я погледна така, все едно не я познаваше. После се покатери на кулата отново и изрева пак. Униформения се помъчи да се изпречи на пътя му, но Лука го спря. Момчето не беше на себе си сега и най-доброто за Ездачите бе, да не му се месят в момент на атака. А този момент беше сега. Мерик скочи върху Глаурунг и го захапа яростно за шията, като го повали на средата на двора. Не пожела да пусне дори когато се опитаха да му помогнат, а който се доближеше рискуваше да бъде нападнат.
Наблизо зимните демони продължаваха да се гледат накръв с господаря

На растояние от замъка драконите от въздуха бяха подпалили няколко нападащи групи, оставяйки ги горящи на място. Въздухът се разцепи от нов рев, нов дракон се присъединяваше към битката и носеше още нещо със себе си:
" Хващай!"- подвикна на белокосият елф и пусна зеления меч в другата му ръка:
- Джиерда?!
" Но спи, не знам как да я събудя..."- отвърна дракона и се издигна, насочвайки огнена струя към няколко трола.

Дарсия вероятно се забавляваше доста. Зимния демон скачаше из стълбите за замъка и по някакво чудо оставаше невредим всеки път когато върху него се излееше цялата злоба на господаря.
Лука дотича до Муртаг и приклекна до него
- Господарю, затворете очи и дишайте спокойно - тихо каза младия магьосник, зарови ръце в косите му и съсредоточи магията си в това да помогне на лилавокосия.
Мерик скочи на дракона и отново нададе рев. Глаурунг обаче се изправи под него и това събори момчето на земята. Той изкашля кълбо огън към Ездачите наблизо, за да ги държи настрана и отново се покачи на черния дракон. Само че лисицата го захапа за опашката, което го разяри още повече

Смесен лъч от светкавици и червеникав огън изтласкаха лисицата на страна от момчето- дракон. Двамата Дракинзи се спогледаха и кръстосаха мечовете си, синьо и червено сияние ги обля и в следващия момент се обърнаха рязко на страни като запратиха мощна вълна по група тролове, с които драконите се занимаваха.

Мерик започна да хапе по-настървено. В същия момент Муртаг се изправи, а зимните демони скочиха до момчето, малко по-настрана
- Лука! - извика Муртаг помощника си, магьосника скочи пред него и се зае с Дарсия, за който всичко дне изглеждаше смешно. Другия лилавокос се присъедини към Ездачите, които изтласкваха последните орки

Зеленото острие просветна леко в ръцете на белокосият, духът го нямаше, но още имаше енергия в оръжието. Нава пое ударите от брадвите на двама и ги изблъска назад с магия, за миг затърси с поглед Дарсия, но пак го отклони насочвайки бели искри към няколко вече отстъпващи, които ускориха бягството си още повече

Лука беше станал малко по-способен. Преди три години беше просто начинаещ, но сега....Дарсия кръстоса меч с него и му се усмихна
- Браво, браво, момче. Чудя ти се на теб...
- Нямам време за разговори с някой, който господарят ми не харесва - изръмжа му синекосия и го отблъсна. Муртаг се присъедини към него, ездачите идваха един по един
- О...Обсада - усмихна се отново Дарсия като ги изгледа един по един

- Много повече.- обади се Нава зад него, Джули и Джин също пристъпиха от двете страни на елфа, а Анасази поваляше и последните няколко прилепоподобни, като плавно се спусна надолу.

- Така ли..Хубаво - усмихна се отново той като помаха на белия ястреб да слезе долу. Кевин кацна на рамото му, като гледаше недоволно брат си, който кацна на рамото на Муртаг. - Значи се очаква нещо от мен, така ли?
Лисицата се промуши покрай хората и застана на пост до краката на Дарсия. Единствено дракона и Мерик все още се боричкаха

- Като започнем от проклятието на Мерик, продължим през създаването на нова майка на злото и... това, че Кевин е на твоя страна!- повиши тон белокосият и стисна меча си по- силно: - Изисква се обяснение?!

- Не, аз съм на друго мнение - поклати глава Дарсия - Нещата си вървят както са си по реда. Всъщност дори забрави за дракона.
Глаурунг, черното като нощта чудовище, което беше захапало Мерик сега беше било някога Торн. Вече едва ли някой щеше да го познае.
- Ти... - започна Лука, но Муртаг му препречи пътя, като поклати глава.
- Няма да стане така

- Този ред ще се промени!- подвикна Анасази, все още във въздуха. Синекосото ангелче предпочиташе да е там, от където се виждаше почти всичко долу, дори и скритата зад колоните на замъка Сентмирамита.

- Да, може би. Но нещата, случили се досега си имаха ред и се случиха по план. - усмихна се отново Дарсия, после погледна към брат си. - Ако не бъдеш така добър да ме пуснеш ще се наложи няколко човека да пострадат
- Не и преди да минеш през мен! - изръмжа му чернокосия водач на униформените, личеше си кой характер беше повлиял на Арвен преди. Наложи се хората му да сложат ръце на рамената му, но не го дръпнаха назад.
- Значи мислиш, че ти прощавам, нали? - тихо проговори брат му, беше навел глава и трепереше съвсем леко.
- Ти не си злопаметен - подсмихна се Дарсия като хвана оръжието си по-здраво и се обърна за миг към ездачите - За вас ще е по-добре да седите настрана
Онзи му се изсмя дръзко в лицето.
- Говориш глупости, господарю. Страх ли те е? - озъби се, като се наложи ръцете, които го държаха да го стиснат по-здраво

Май ще трябва да пускам нови герои...Като Лука например Rolling Eyes

Анасази реши да се спусне надолу и стъпи плавно до Джин, като сега двамата, един до друг наистина издаваха ясно приликите във външността си.
- Драсия, просто...- Джули прехапа устни за момент, сдържайки нервите си и продължи:- Махни проклятието от Мерик и напусни Динзел!

П.П. То и аз... но едитнах малко.

- За второто дори няма нужда да ми напомняте. Стига дракончето ви да пусне моя - насмешливо кимна към Мерик и Глаурунг, които още се хапеха, драскаха и така нататък. - Само че да махна проклатието бих казал не. Опитните зайчета често остават повредени завинаги

- Защо не експериментираш върху собствените си хора? Или подходящите зайчета свършиха и реши да пробваш с нови?!- просъска Нава и очите му просветнаха гневно.

- Много си прав. А и върху орки не се екпериментира лесно, защото са глупави.
- Сайва...Кевин...Торн и Мерик. Чудех се защо трябва да се изправя пред теб някой ден. И знаеш ли какво?Разбирам защо заслужаваш смърт - въпреки, че говореше спокойно Муртаг беше затреперил още по-силно. Дарсия се усмихна и на него, като му се поклони иронично
- Благодаря за комплимента. Следващия път ще довършим разговора за това кой от нас ще умре. Вярвай ми, няма да е толкова лесен. Матилда... - той и лисицата минаха покрай Муртаг. Господаря застана пред дракона и момчето, което щом го видя заръмжа и се наежи