Назад в миналото

Анаю и Шадол се приземиха тежко малко назад и изреваха яростно, докато Киара нададе силен крясък от въздуха:
- Няма да си тръгнеш просто така!- извика Джин след него:- Върни ги! Промени ги, такива каквито си бяха!

Той се усмихна, макар че беше с гръб към тях.
- Моето решение е съвсем друго. Не мога да ти се подчиня - каза тихо, като отново погледна към наеженото момче. Мерик постепенно се успокои, после слезе от Глаурунг и се озъби, показвайки окървавените си зъби.
- Благодаря - после се обърна към останалите - Ти си твърде слаб, за да ги върнеш, Муртаг. Загуби всичко...Но те е страх. Аз няма да върна нищо както е било

- Никой не се страхува, не трябва...- тихият глас на малкото чернокосо моиченце се дочу от зад двата дракона. Сентмирамита се приближи, като мина покрай Анаю и Шадол и застана мирно, опитвайки се да запази някакво самообладание, но очите й издаваха уплахата.
- Върни се назад!- извика белокосият елф към нея, но тя поклати глава леко без да го поглежда. Ръката на Джин се обгърна от сини и зеленикави искри, които заплашително зажужаха, последвани от бумтенето на пламъчетата по ръцете на Джули.

- Страхува се - Дарсия се покачи на дракона, следван от лисицата - Дори от това да поведе собствения си народ.
Муртаг не му отговори. Стоеше все така с наведенаглава, втренчил поглед в червения сняг под краката си.
- Ако не се страхуваше досега можеше и да е оправил всичко...И да вземе правилно решение

" Муртаг?"- белокосият се обърна към него, но не каза и дума, замисли се и стисна меча си по- силно, като пак впи поглед в Черния господар.

- Брат ме знае, че е слаб - разхили се Дарсия, като се подпря на дракона.
Явно някой не издържа отново, като протегна ръка, готов за бой, винаги се биеше така. Беше отново Рой, водачът на униформените.
- Преди три години се разделих с Арвен завинаги. Муртаг загуби много повече. Но не е загубил всичко!Не и докато ние сме тук. Не и докато му се подчиняваме!Никога не е дръзвал да си помисли, че е станал водач на Ездачи. Все пак е такъв, каквото и да стане. Махай се!Изчезни, по-силен съм от огнената напаст, върху която седиш. Ще изгориш заедно с дракона

Една от малките светкавици, в ръката на кестенявокосия се уви около ръката му като змия, готова да се насочи към мишената си, когато синекосият ангел се намеси и хвана ръката му. Джин го погледна неразбиращо, но Анасази не реагира на въпросителния му поглед, а издърпа бавно едно перо от крилете си.

- Да, разбирам - усмихна се Дарсия, като се изправи - Чудя се дали да си отида. Вие сте хубава компанийка...Всички вие.
Замахна с ръка, но Лука беше проследил движението му и го спря точно, когато магията беше готова да удари Муртаг. Той изглеждаше като статуя, човек замръзнал в студа.
- Няма да стане...Няма да ти дам да прокълнеш и него - тихо каза Лука като за пръв път в живота си вдигна глава и погледна чистокръвен господар в очите

Джули и Джин отново вдигнаха мечовете, които просветнаха в типичните цветове. Анасази отстъпи крачка назад, не можеше да се сражава с черен господар, имаше право само да пази, но не и да напада или да отвръща на атака:
- Друг от нас няма да докоснеш!- процеди Нава, също вдигайки зеленото острие.

- Сигурни ли сте?Мисля, че поне един от вас в момента не е вдигнал дори глас, за да се защити

- Точно от този някой ще те държим по- далеч!- смръщи се още елфът.

- Не мисля, че някой ще ми попречи да го взема със себе си. Хората за експерименти свършиха. А неговата сила може и да послужи - озъби се той, като кимна на Кевин да кацне на един от шиповете на Глаурунг в готовност

- Тогава ще се наложи наистина да минеш през всички ни!- точно сега Джиерда му беше най- нужна, но тя спеше, оръжието беше напълно безжизнено, макар и леко да просветваше духът беше силно смирен и приспан, може би от дългата липса на господаря си. Нямаше обяснение.

- Мога да го направя, макар и да сме четирима на доста повече - ръката му просветна в черно сияние, но след миг сякаш се отказа - Може би ще трябва да изчакам да го оставите сам... - размисли се той

- А защо си мислиш, че ще го направим? Сега всички сме тук!- Джули свали леко меча си, а очите й просветнаха гневно с онези оражневишкави пламъци, с които преди време се топлеше в движение.

- О, сигурен съм, че някой ден ще го срещна и той ще бъде сам. - усмихна се Дарсия, после се изправи и отново им се поклони иронично - Благодаря за представлението, сега ще си вървя.
Рой стисна зъби, но свали ръка. По-добре беше господаря просто да си отиде. Вътрешно си каза, че нямаше да позволи Муртаг да остане сам.

- Най- добре...- промълви елфът и също свали оръжието си, предпочиташе господарят да си върви спокойно, пред това да ги предизвиква.

- Много добре. Да вървим, Алемаро. - ангелът просветна и се извиси бързо, следван от дракона. Мерик им изръмжа за довиждане. Муртаг потрепери отново, но не помръдна дори сега.
- Следващия път само ако не ме спрете... - закани се Рой като поклати глава

- Мисля, че следващата подобна среща ще бъде доста фатална за някого...- прошепна Джин плахо и тръсна глава.
- Как ми се иска да му отнеса главата!- изръмжа Джули и скръцна със зъби:- Сега ако Калисто се пръкне и ми предложи тъмни сили, бих приела без да се замислям.
- Говориш глупости!- повиши тон Нава и я хвана за раменете:- Не предизвиквай онази вещица.

- Дарсия...Глупако... - промълви Муртаг като стисна юмруци и вдигна глава. Изглеждаше странно и стискаше зъби, все още не спрял треперенето на тялото си. Лука сложи ръка на рамото му, отново усетил какво може да последва и поклати глава.
- Господарю, по-добре е да се успокоите - каза тихо, като наведе глава. Мразеше някой да пролива сълзи

- Муртаг, наистина...- белокосият въздъхна леко и опря острието на Джиерда в земята:- Вече спокойно... той ще си плати скъпо за всичко.

- Не знам.. - поклати глава, но все пак се раздвижи. Мерик свали поглед от небето, когато изгуби Дарсия от поглед и впери поглед в хората пред себе си
- Можех да се справя сам - изръмжа тихичко, скръсти ръце и погледна настрани, като затвори очи. Зимните демони се стреснаха, кимнаха си и побързаха да отидат на някъде
- Все му се чудя на Лука...Изглежда е бил прав. - това отклони вниманието на Муртаг от това, над което се мръщеше и той впери очи в Рой - Вероятно може и аз да се включа в групичката кандидати да ти викат "сър"
Това имащо за цел да го развесели нещо наистина успя и Муртаг се усмихна
- Внимавай какво си пожелаваш, Рому.
Другите около Рой се свиха при споменаване на прякора, но сякаш за пръв път Рой не стори нищо на нарекклия го така

- Така вече става.- усмихна се Нава и скръсти ръце, като преди това прибра меча в пуснатата от Шадол ножница. Присъствието на Дарсия можеше наистина да е опасно, но нещата за момента се успокояваха постепенно. Зеленокосото момиче пристъпи бавно към Мерик и се спря на няколко метра:
- Мерик... ти...- стисна очи за момент, привързваше се бързо към всеки един от хората около нея, а тези които бяха почти на нейната възраст чувстваше като най- добри приятели и това което господарят беше сторил я изгаряше от гняв:- Как се чувстваш?

Той впери поглед в нея, изглеждаше по-спокоен. Хубавото беше, че вече не беше настръхнал както преди малко.
- Физически добре. Но това, което става вътре в мен е повече от ужасно - изръмжа, вече свикваше с това, че не може да говори...като хората - Не мога да се контролирам

Момичето се опита да се усмихне, поне малко, но не успя:
- Ще се оправиш. Ще направим всичко възможно за да върнем предишният ти вид.