Назад в миналото

Вратите на залата се отвориха и Джиерда блъсна червенокосото момче вътре с усмивка:
- Имаме си гост- изненада!- подвикна духът и мина през Курама, което го стресна и накара да потрепери:
- Това е...
- Не й се плаши, безобидна е, понякога.- отвърна Нава ,като се обърна към момчето с въпросителен поглед.
- Господарю Нава. Идвам от Пустинята, пращат ме да ви донеса... Ишизу.
Елфът се изненада още повече и се отдръпна от прозореца, като се вгледа в черното вълче в ръцете на момчето.

-Татеее...-Джени изхвъча обратно от двореца с едно недоволно изражение.-Изгубих ги!Ако ти беше с мен,сигурно нямаше да м исе изплъзнат.Какво толкова правеше тук?
Намусено тропна с крак до него и задърпа лекичко края на наметалото...

- Изпусна ги?Срам, лош баща...Ами виж сега, малко ме задържаха - леекичко се измъкваха един по един, под предлог че бяха намерили решение на проблема, всички, които до сега искаха да го питат нещо - Ама сега гледат да кажат, че не е вярно

- Ишизу, демонът?- попита Нава ,като се приближи, а в същия момент Курама приведе подчинително глава:- А на теб какво ти е?
- Извинете сър, така съм учен.- отвърна червенокосият като го погледна с искрящите си зелени очи.
- Сър? Я стига момче, не съм сър, а не съм и ничий господар.
- Мой. Но само мой.- намеси се Джия тихо.
- Това е без значение.- отвърна елфът, като пак погледна вълчето:- Къде я открихте?
- В Храмът, тай дойде от... не знам точно от къде.
- Разбирам, а името ти... твоето, как се казваш?
- Курама, само това.- отвърна като потрепна, едва не изрече и другото си име, което беше напълно забранено от него самия.

-Може ли да я подържа за съвсем малко?-прехапа устни Джесика,но очите й искряха от радост.
-Не й я давайте,никога няма да я пусне.Направо обожава малки животинки...-предупреди отегчено Дейвид и се върна към интересното си занимание-да зяпа през прозореца.
-Само за малко!-едва не подскокна,протягайки ръце.

- Разбира се.- кимна Нава с усмивка и се обърна към червенокостоко. Момчето също се усмихна леко и подаде вълчето на Джес, като след това събра кротко ръце зад гърба си и мина крачка назад.

Рошльото си запуши ушите за всеки случай,знаеше от личен опит,че това не беше хубаво за ушите.
-Аууу,какво е сладко!-не се сдържа накрая,разтапяше се пред всичко малко и невинно.-И пухкаво!И...и...аууу!
Внимателно го погали и едва се сдържаше да не го удуши в една силна прегръдка,изглеждаше толкова крехко и мъничко...

- И това е... демон?- попита Джули изненадано, като впери поглед в радостно джафкащото вълче, което се и опитваше да размаха опашка, но май беше прекалено малко и прекалено силно прегърнато... и все пак беше радостно.
- Демон- пазител.- отвърна Курама, като също се загледа в животинчето:- Преродена е, затова и е вълк. В истинската си форма прилича на човек с вълчи уши и опашка.

-Мъниче.-тупна го леко с пръст по муцуната и се усмихна в отговор на джавкането.
-Ей,Нава.Искаш ли да те превърна в малко бяло котенце да видим дали ще реагира така и на теб?-ухили се дяволито Вичи.

- А?!- възкликна елфа и се извърна рязко към магьосницата:- Не благодаря! Достатъчно вече съм превръщан в животни... лъвове, тигри... сега само котка ми остава и Ишизу ще ме подгони.
Червенокосото момче се засмя тихо и притвори очи.

-Е,сега,не си ли заслужава,ако тя няма да спре да те гушка,м?
Онази изобщо не им обръщаше внимание.Седеше на земята и си играеше с малкото животинче.Остави го върху колената си и леко присви очи,когато то веднага забучи ноктите си в кожените й панталони,за да не се изплъзне.

- Е, да, ама...- замисли се той и скръсти ръце, като вдигна поглед към тавана:- Не ми се ще да ме гони малко вълче и да ме хапе.
Курама отстъпи още малко назад и погледна към вратата:
- Аз мисля, че трябва да си вървя.
- Чакай! Къде ще ходиш? Нали току- що дойде?- подвикна Джин от другия край на залата, като го погледна за момент.
- Да, но мисля че господарите Зини и Грегор ме пратиха само за да донеса Ишизу.

-Бъзльо...-изсумтя магьосницата срещу белокосия и веднага забрави за него.
-Не си тръгвай!На Ишизу ще й бъде мъчно.-самата Джесика се натъжи и погледна към момчето с молещи очи.

Курама трепна леко и погледна към вълчето:
" Мамо..."- прошепна мислено и се усмихна бегло, не му се тръгваше наистина, нещо го дърпаше да остане и не беше само Ишизу:
- Добре.- кимна с глава и притвори зелените си очи:- Ще остана още.- отвърна тихо и се усмихна. Нава също кимна одобрително, като изчака отговора му и тогава се обърна към Вичи:
- Ми страх си ме е. Ами ако стана бяло коте с червена украска. И брат ми няма да е по- назад със сигурност.

-За какво става дума?-Джесика най-сетне започна да ги слуша,галейки нежно козината на малкото вълче.
-Аааа,нищо нищо.Тука му приказвам какъв страхливец е.-оплези му се насреща и се върна към позицията си до прозореца.-Скучно е да не поемаш рискове...
-Но и безопасно...-измънка сънливо Дейвид.
-Но и скучно!
-Както кажеш...

- Защо ли ми се струва, че скоро скуката бързо ще си отиде.- промълви Джин, като пак се загледа през прозореца, някъде долу беше и Анасази, изпълнявайки нареждания от зеления дух.
- И някой определено ще рискува.- въздъхна Нава и поклати леко глава.

-------
Suite а un grand nombre de rйponses, ce sujet a йtй automatiquement divisй. Vous pouvez retrouver la suite de ce sujet ici :
https://svetove.bulgarianforum.net/viewtopic.forum?t=209