Назад в миналото

-Лиооо!Върни се!Върни сееее!
Нещо голямо и тежко се стовари точно пред Джени,което я накара да залитне назад и да падне на земята.Изпищя изненадано и на свой ред се покри със снежинки.
-Мър?-опита се да повтори звука,който идваше от нещото до краката й.След като махна и послената снежинка от миглите си,отвори очи и видя едно голямо котенце,свило се точно в крачетата й,мъркащо сладко сладко.
-Подмазвач...-изсумтя и мъжа,който се спря точно зад лъва и го хвана за гривата.-Дръпни се!Плашиш детето!
-Котенцееееее!-Дженифър се хвърли върху животното и го прегърна силно през гушата.Зарови ръчички в гъстата му буйна грива и започна на свой си ред да мърка...
-Е това е нещо ново...-Нолор почеса главата си,без да е усетил как шапката липсваше...

- Дали ще реагираш така и на лисицата на Дарсия чудя се... - поклати глава Муртаг, като пусна меча отново, след като го беше извадил до половината. Не беше усетил нещо притеснително, а ако го имаше друг щеше да го усети по-добре...Нямаше значение, поне не засега. - Само внимавай да не го удушиш

-Котенце,котенце,котенце!-продължаваше радостно да вика.
Лео вече се беше отказал да демонстрира колко много съжаляваше,че беше взел това решение...Това детенце беше много по-силно в ръчичките,от колкото очакваше.
-Въз...
-А?-Джени се спря и погледна нагоре,сякаш чакаше някой да довърши.
-Благодаря ти.-въздъхна лъвът,но веднага след писъкът "То говори!",кошмарът взе да се повтаря.

- Сега няма начин да го отървем изглежда... - Муртаг се изправи, тъй като досега седеше, загледан в съществото, но съвсем за кратко. Нямаше нужда да се тревожи винаги за някои неща - Добре дошли, преди да решите да си тръгнете, все пак

-Благодаря.Как ли родителите й се справят с нея?-настръхна младежът,като си помисли какво ставаше с хората около нея,ако тя започнеше така да се лигави.
-Тихихи...-чу се от близката купчина сняг.

- Нямам представа - помръкна Муртаг за миг, що се отнасяше за него...Ами неговото мнение беше, че това неговото не можеше да се нарече родителски грижи за никого - Но аз лично започвам да схващам как става

-Извинявай...ама нямаш ли си...друга работа?-успя да изръмжи Лео,докато приятелят му стана блед каот призрак.
-Ъ...ъм...не бих се досетил,нямате никаква прили...-веднага забеляза как малкото момиченце беше спряло да души Лео и го гледаше с разширени очи...паника,паника,стори му се,че започваше да вижда първата сълзичка!

- Да, наистина нямаме и е нормално. Но това е друга история - погледна към лъва и момичето замислено, не че щеше да каже нещо умно, тъй че май нямаше да опитва...Не знаеше. - Или той ще се смили над теб, Джени, или ще трябва да го питаш от къде идва, за да доведем някой друг като него, за да не ти е мъчно

-Ама те няма да си тръгват!Нали?
-Не стискаааай!-извка лъвът на време и тя се спря.-...Май вече е време да си ходим.
-Не!
-Да,Лео,чу момиченцето.Хайде да не си тръгваме още...
-Ти луд ли си бе?!
-Тате,нали могат да останат?

- Разбира се че могат...Не че съм много близък на чичо ти Клайв, но като че ли той каза, че всички са добре дошли- кимна Муртаг, поне за това не му трябваше мнението на зимния демон, който вече го беше дал преди време...А сега както беше ядосан най-много да получеше отговор сняг. Е, не изглеждаше толкова ядосан, май му беше поминало, но кой знае.

-Ааа,ние няма да бъде толкова нахални...-Лео се опита да се дръпне,но Джени упорстваше.
-Благодаря.-пренебрегна го Нерон,даже се поклони и дългата черна плитка увисна надолу за момент.
-Ууу...-Джени забеляза дълбоките сини очи на младежа и се зазяпа в тях,докато лъвът се опитваше да се измъкне безусетно.

- За нищо, тук всеки може да се чувства като у дома си - беше ясно и за останалите които цъфваха наоколо като кокиченца от снега, пък макар и да ядосваха домакина...Търпеше се, явно... - За останалото не отговарям аз
- Само за нас - заканително го подмина един униформен за да извади другаря си от бъркотията
- Е, казвам се Муртаг, приятно ми е

-Нолор.-леко се поклони и плитката успя да докосне снега.-А това е Лео,както вече сте разбрали.
-Здрасти...-измънка едно недоволно и увеличи дистанцията между него и момиченцето с още няколко стъпки.
-Лео котенцето!-плесна с ръчички Джени и се изправи на крачета,което накара животното да отскочи съвсем назад.
-Аз съм лъв!Не котенце!
-Леооо...-Нолор го погледна строго с кафевите си очи и животното се укроти,въпреки,че гривата му още стоеше настръхнала от раздразнение.

- Приятно ми е. А това, сигурно вече знаете е Джени. И е по-добре да остави Лео поне за момента. Как да ти кажа може да го ядосаш и да иска да те изяде, а това не е много хубаво. - не че мислеше че ще стане, доколкото помнеше не всички обичаха да ги душат, беше си патил от подобни прояви навремето...Рани от обгаряне...

-Добре...-нацупи се за момент момиченцето,но естествено бързичко забрави.-За колко време ще останете?
-Няма да е дълго,това е сигурно...-измърмори животното и тръгна нагоре към портите на двореца.
-Сръдльо...а сега ме извинете,но ми е студено и искам да се стопля.-затича се след животното и ги остави намира.
-Гарван!
-Какво?!-мъжът се обърна назад стреснато и видя детето да го сочи и да го гледа с разширени очи.-Къде?!
-Ти си Гарван!
-Ъъъ...
-Я кажи 'гаааа'!-разкикоти се Лео.

- Измисля определения за всички - добави лилавокосия като повдигна рамене, нямаше абсолютно никакъв смисъл да се обяснява повече от това. - Май само на другите не, понеже лъвът си е лъв например

-Гарванчо,Гарванчо!-Лео заподскача около него.
-Ти пък си пренебрегнат.-набързо го отряза и това накара лъва да спре внезапно.
-Искам и аз едно...-вдигна жално-жално поглед към детето,което обаче сега му се правеше на сърдито.
-Ти си котенце,няма какво да му мислиш.
-Не съм котенце!

Предпочете да си запази глупостите за себе си...Или за недоволника, който не пропускаше шанс да сподели, че мрази "Глухчо", само че когато го наричаха така го приемаше, което изобщо объркваше нещата още повече.
- Въпрос на време дали ще остане или ще се промени това "котенце". Да ви опътя към големия огън в двореца или ще го откриете, лесно се усеща още от входа

-Ще си го намерим сами.Хайде,котьо!
-Грррр!
-Бай бай.-замаха с ръчичка Дженим,въпреки че скоро пак щеше да ги види.

Муртаг кимна после се огледа за миг да не би Клайв да не е особено съгласен, но него го нямаше, понеже явно беше отишъл да се поуспокои...Само няколко ездача бързо бързо се оттегляха на някъде.
- А ние сигурно ще си измислим игра без да ядосваме Клайв или ще ги последваме?

-Да ги последваме!-заподскача детето и само за миг сякаш някакво лукаво изражение се появи на малкото й личице.-Да ги последваме!

- Напред да ги догоним тихичко тогава - обърна се към замъка сякаш преценяваше дали щеше да се сблъска с намръщен зимен демон, ама какво значение имаше, днес вървеше като по...сняг и вода

- Какво има?- въпросът обаче не достигна до ушите на зеленокосото момиче. Джули стоеше на прозореца и гледаше навън отнесено, сякаш беше другаде, в спомените си:- Хай!- Джин я хвана за едни от кичурите и леко я подръпна:- Какво ти е?- попита пак и едва тогава тя му обърна внимание:
- Чудя се...- въздъхна тихо и го погледна някак натъжено:- какво ли правят Зини и Грегор. Зима е, а те са свикнали да живеят в постоянно обкръжение от зеленчукови храни.
- Спокойно, ще се справят. Винаги се справят.- намеси се Нава, който стоеше на друг прозорец и също се оглеждаше навън:- Грегор вече е претърпявал зима, така че предполагам знае какво да прави.
Джули извърна поглед към него и кимна леко:
- Дано, наистина да е така...

- Муртаг!Хавоксебиескевин и...
Тъкмо беше решил да отиде където трябва и ето че на главата му се изсипаха хиляда човека...Ама защо всички бързаха толкова много...Той беше само съветник, по дяволите...Очилаткото изговаряше всичко толкова бързо, че нищо не се разбираше.
- Млъкни, по-бавно. - спря го накря вздъхвайки, всички други от лагера вече се разотиваха...Защо бяха тук...
- Хавок остана да се бие с Кевин. Дарсия нападна лагера - спокойно и бавно нареди този път ездача. Остави в лилавокосия една намръщена физиономия.
- Нужно ли е да ходя да се видя с него?
- Не!В никакъв случай!

Врявата вдигнала се внезапно долу привлече вниманието на белокосият:
- Какво става пак?!- промърмори и присви очи, без да получи нареждания от когото и да било, Анасази се спусна надолу и кацна близо до събралите се около Муртаг хора, като ги изгледа любопитно и се опита да разбере за какво толкова усилено говореха и обясняваха.