Назад в миналото

- Гледай сега, приятел. Хавок каза, че Кевин остава за него. - тихичко подшушна очилаткото, докато Рой пристигаше, за да се покара малко и да оправи нещата...Както винаги...Пък и да срещне децата с родителите им...
- Да, ама Кевин го изпраща Дарсия...Хюг, трябва да се срещна с брат си...И без това ни предстои битка.
- Муртаг, това е лудо...Защо реши, че трябва.
- Рано или късно ще стане...Няма смисъл да стоя и да го чакам...И без това не съм готов...Никога няма да бъда.
Отскубна се от него и огледа наоколо замислено. - По-добре е да го спра преди да реши да ви убие всичките.
- Не за нас го правиш. Ще погубиш себе си! - разкрещя му се иначе шегаджията, а онзи повдигна рамене.
- Казах ти...Все някога ще стане така или иначе. Ако не сега, ще се привържете много към мен. Аз съм готов.

- Дали му е дошло времето?- обади се Анасази от далеч, като пак се издигна малко:- Имам в предвид това с... Дарсия?- синекосото ангелче се огледа, търсейки с поглед Дженифър, като всичко изричаше съвсем тихо и почти мислено, само и само тя да не чуе.

- Пак го казвам, че е без значение. Така или иначе дали сега или после...Никога няма да стане по-различно. Битката ще е еднаква така или иначе...Обърках си изказването...
- Емчо, знаеш, че не е същото. Ако тръгнеш сега ще си сам...
- Сам с трима...Това е повече от очакваното.
Очилаткото се намръщи и потрепери леко.
- Може би не си прав. Дарсия е подготвен. Но ти не си, сам го казваш. Ако почакаш малко ще можеш да...
- Не, няма...Нищо няма да се промени, разбери го. Знам го. - очилаткото вече разбираше, че не биваше да повдига тази тема и вече го беше яд. Самият Муртаг обаче вече беше решен, че така и така нямаше да успее в онази битка и щеше да стигне до там, където се беше видял преди

- И все пак...- ангелчето поклати глава леко и се издигна по- високо:- Помисли пак, може би Дарсия точно това иска, ами ако ти е подготвил капан?

- Той винаги така или иначе подготвя някакъв вид капан. - поклати глава замислено, докато ездачите около него не бяха съгласни с решението...Мислеха като един по дяволите...
"Според мен прибързваш. Муртаг, това че не знаеш какво да правиш, не решава проблема. Дарсия винаги ще те чака, бъди сигурен...Но това не значи просто да идеш и да опиташ, помисли за другите"
"Плюс това, дори да не ти звучи реално, малко или много брат ми ще бъде по-силен, когато ти не си сигурен и не вярваш на мен" тихичко отбележи Даедел и беше всичко, което имаше за казване, май възпираше Ним, който беше готов да изкаже лекция.
- Виж, ние ще дойдем с теб, както винаги на края на света. Но е по-добре да изчакаш правилния момент. Знам какво ще кажеш. Каквото и да решиш, знаеш, че ти вярвам. Просто...Изчакай - на очилаткото му беше писнало да бъде сериозен, не можеше толкова дълго...Оттегли се, може би да го остави да помисли

- Всички ще дойдем ако трябва.- Анасази трепна и се стовари в снега, придърпан от невидимата ръка на Джиерда:- Не бягай.- нареди на синекостоко и разроши косата му леко:- Та, да. Не мисля, че когото и да било би позволил да тръгнеш просто така към място, където и комар не може да оцелее. Най- малко пък онези горе...- вдигна глава към онази част от двореца, където се намираха останалите и през чиито прозорец все още наблюдаваше Джули.

- О знам. Това го знам - мразеше когато Даедел се държеше така...Загрижено?Или просто целеше да го ядоса и да тръгне веднага. Не, глупости. "Намери си ума бе, приятел". Каквото и да мислеше, не си позволяваше да го споделя така или иначе. Рано или късно Дарсия щеше да го повика сам. Знаеше го...Дали трябваше да го чака наистина. - Но може би наистина трябва да оставя това, нали...Кажете какъв е проблема? - обърна се наоколо към наобиколилите го ездачи, естествено получи вълна проблеми...Но поне щяха да го задържат далеч от другото, ефективен начин

" Стой на штрек!"- нареди Джиа на момчето и го пусна.
" Какво ти има?"- попита Анасази, като вдигна глава към нея.
" Нищо, просто наблюдавай внимателно кой къде отива и защо, това е най- важното. Нападенията на Дарсия зачестиха."- кимна към синекосото ангелче и се изпари мигновено, оставайки го покрит със сняг и разрошена коса.

Порталът пусна и последният ездач от мястото, което напуснаха и той се отпусна на рамото на приятеля си.
- Кевин каза ли нещо? - обърна се веднага към него Муртаг, след обикновените въпроси "Добре ли си?" и така нататък от страна на другите.
- Аз идвам, отнех нужното, ще отнема и още - прошепна Хавок, усмихна се и затвори очи.
- Още една причина да отида там... - кимна Муртаг и кимна да го отведат някъде на топло. - Какво предизвикателство.
"Дори да не е такова, за мен винаги има нещо подобно" тихият му злобен глас подсказваше, че е готов да иде там. "Нощем, когато всички спят, Муртаг"
"Леле, какъв план, не се бях сетил...Те ще усетят, глупчо"
"Но ще е твърде късно"

Не много далеч, пред портите едно голямо светлолилавишкаво цвете се появи като от нищото и разлиствайки се изчезна. Червенокосото момче, появило се от този вид портал се огледа замислено и някак стреснато, за първи път идваше тук, а и снегът. Чу се тихо кихане, но май не до толкова тихо, защото се разнесе като ехо из планината.

- Добре дошъл, който и да си...Я отворете на хората - предпочете да не се занимава с проблемите им сега и накара другите да отворят вратата. Нямаше смисъл да вижда кой идва...Те ездачите пристигаха на групи рано или късно...Означаваше още проблеми.
- Нали не е Дарсия...
- Не... - успокои го Рой, макар че изглеждаше озадачен...
- Сега ще сънувам само него...

Момчето примига малко стреснато, но пристъпи плахо напред:
- Извинете.- поклони се леко и се вгледа в Муртаг " Черен господар"- замисли се, познаваше ги, някак си, може би заради д4емоничното в него:- Идвам от Храмът в Пустинята, господарят Зини и господарят Грегор ми казаха да дойда тук и да предам... това...- погледна към вълчето в ръцете си и леко се усмихна:- На Нава Уайдет.

- Хм...Добре - объркано се обърна той към него, не му се виждаше лъжец...Ужас, сега пък щеше да му се струва, че всички лъжат.
"Даедел, Ним, направете ми услуга, когато не съм на себе си започвайте да се карате и викайте по-силничко"
"ДА!"
- Нава е в двореца, лесно ще го намериш, в голямата зала. Естествено ако искаш ще ти окажа вид помощ...Може би по-скоро другите около мен, понеже са малко напористи.

- Благодаря сър.- кимна момчето, като се приближи и леко се поклони:- Но нека се представя. Името ми е Курама, това вълче е Ишизу.

- Познато ми е...Имам предвид Ишизу - ама дали го беше чувал или просто си въобразяваше...Чудеше се, но...Едва ли имаше значение...Поне не и сега, не го засягаше. - Е, аз съм Муртаг, приятно ми е...Не съм сър, все още. Наричай ме както искаш, всичко приемам
"Дори не можеш да го наречеш първа младост...Най му отива да бъде батко и татко" подхили се Ним, но реши да млъкне навреме...

Курама кимна и пак се усмихна леко:
- Да.- кимна и погледна вълчето:- Предполагам наистина знаете за нея. Демон- пазител, както има ангели с такива задължения.

- Трябва да са я споменавали, след като ми е познато...
"Но може би не в моя живот"
"Ако не се бъркаш в моите спомени" Ним не беше особено убедителен, но сигурно не беше излязло от неговата глава. Е сега, една мистерия, която нямаше особен смисъл.
- Сигурно я чакат...или по-скоро не, но ще бъдат изненадани, надявам се

Колкото и да ми се пише, ставам егати Crying or Very sad

остава ми едно мнениице...

- Определено.- отвърна момчето:- Макар, че едва ли я очакват. Била е мъртва, а сега е преродена и затова е... вълк.- последното каза по- тихо и някак плахо, може би се замисли дали и той щеше да се прероди в някакво животно след време.

- Случва се, за жалост. Но хубавото е, че се е върнала...Предполагам...Понякога скъпите хора липсват и никога не се връщат. Но когато се върнат е хубаво...Дори да са променени...Е, това е лично мое мнение...

Курама се усмихна пак и наклони глава на една страна, на устата му беше да каже, че това е майка му, но трябваше да запази тайната поне докато вълчено не пораснеше и не проявеше някакви способности, до тогава беше беззащитно:
- Благодаря отново, предполагам ще се справя тук.- вдигна глава към двореца и пое дъх.

- Тук всеки може да се ориентира. Нека не те бавя.
Ако искаше да не мисли за нещото, което често разискваше с единствения си събеседник вечер, трябваше да продължава да си трупа грижите...Не завиждаше на Скай, когато пораснеше нямаше да е изобщо лесно.

Червенокосият кимна пак и продължи мълчаливо към входните врати на двореца. Пак погали вълчето леко и се усмихна, скоро щяха да се разделят пак, не, те никога преди не се бяха срещали за да се бяха и разделяли, просто се губеха един от друг.

- Аз ще..
- Не!
Нямаше смисъл...Щяха да го задържат...Нямаше да се измъкне дори през нощта...Наистина...Защо трябваше да си издава плановете...

На горе по- стълбите някой следеше Курама, скрит в сенките или по- скоро напълно невидим. Момчето се спря изведнъж, като се обърна назад и наклони глава на една страна:
- Извинете...
- За какво ти е Нава?- Джиа се появи пред него ,стряскайки го и скръсти намръщено ръце.
- Ами... вълчето му принадлежи, трябва да му го дам.- отвърна червенокосият и отстъпи назад, като се качи още едно стъпало нагоре.
- Вълчето? Ишизу Грифон значи, сестрата на Анубис.
- Да.- кимна леко и приведе глава, Анубис дори не можеше и да си го представи, а се надяваше и с него да се срещне някой ден.
- Ясно. Последвай ме.- тръгна към него, като го хвана за яката и го дръпна нагоре:- Много си тих.
- Такъв съм си...

"Те няма да усетят...Няма да усетят, сам ще те отведа, дори да не го искаш"
"Даедел, престани...Късно е за това. Можех да тръгна, но сигурно няма смисъл, когато те твърдят..."
"Цуки ни хоши аме ни араре да - кори кана!Не очаквай помощ...Няма да го позволя" заглъхна и предпочете да остане назад...Но сигурно нямаше да се откаже, след като темата беше вече повдигната.
"Естествено че няма да има помощ точно за теб, глупчо"