Назад в миналото

-Я,искам и аз да видя!-синекосата се набута при Нава и със същия интерес се заогледа за детето.

-Т-това значи ли,че...че ще мога да остана при вас?!-очите й вече сериозно се разшириха,още малко и сякаш щяха да хвъркнат нанякъде.
-Дженииии!-дори не чу как я викаха отгоре.

- Разбира се, че можеш. Не бих могъл да те накарам да си отидеш без да има причина, а пък нямам нищо против да останеш, знаеш ли. Сигурен съм че и другите биха казали същото. - светна така да се каже лилавокосия

- От къде е дошла и как? Чак до тук? Сама ли е?- последният въпрос не му се струваше много подходящ, гледайки и Муртаг долу, момиченцето определено не беше само.
" Гордея се със себе си!"- възкликна Ника в главата му:" Успял съм да запазя някои свои спомени от теб."
" Дразниш ме."

Накрая погледна нагоре и видя как всички й махаха.Някъде дълбоко в съзнанието й й се стори,че вижда родителите си и Лор да се подсмихват доволно...те знаеха...
-Ще се качиш ли горе?!-извика Вичи с цяло гърло.
-Да!-извика още по-силно тя,след което сграбчи ръката на лилавокосия и го затегли към замъка.

- Дракончето слуша - усмихна се Муртаг и се изправи, за да последва детето. По-добре, ако останеше тук щяха да се насъберат една хубава компанийка. Пък и това смяташе за по-важно

Дракинзи се засмяха весело. Беше интересно всичко това, момиченцето бързо беше привикнало с обстановката, а и си беше намерила добър приятел, Муртаг.

-Д...д...ден...-даже и да не можеше да си поеме въздух,тя пак сочеше към Нава.
Осведомените се ухилиха самодоволно.Джесика вече беше светната какво беше за детето и не се оплакваше особено.Даже много се накефи на определението за Даниел.

- Да никнеймовете са готови - Муртаг се облегна на стената и въздъхна, за да оправи дишането си, така да се каже - Защо не вземем да ги използваме накрая...

- Теб как те нарече?- запита Нава, усмихвайки се широко, също доволен от новия си прякор.
" А мен? А мен?"
" Ника, млъкни най- сетне!"

- Аз съм Драконче - подсмихна се Муртаг, нямаше нищо против това. Другата му част оставаше чичо Гадняр.
"А аз съм Глухчо" леко раздразнено каза и Ним
- Глухарче - поясни лилавокосия, като пак си наложи да не се смее

- Глухарче!- смехът на Джиа се разнесе наоколо и зеленокосата се появи зад Нава с широка усмивка:- Зимен демон с прякор на лятно цвете.

-Дали ще ни измисли и по някой друг?Въпреки,че на мен Снежинка си ми харесва!
Джени се ухили едно злорадо,не издаваше тайните си.
-Мисля,че имаме няколко без пракорче...-Джесика посочи към останалите деца и духа.
Момиченцето веднага се зае със задачата.Лепна "Шоколад" на Джин,"четирилистна детелинка" на Джули,"Звездичка" на Анасази и...
-Тревичка.-сочеше към Джиерда.

- Браво, отива им - ухили се за кой ли път днес лилавокосия, после затвори вратата, след като пусна и Нат вътре
- Ето ви Айзберг втори - проследи го с очи, докато тичаше и проверяваше карти, явно с Клайв правеха нещо долу

- Всички са пеименувани!- възкликна Джиа и събра ръце зад гърба си:- Предполагам Айсберг първи е Клайв, щом Ним е Глухарче.- вдигна леко рамене, продължавайки да се усмихва.
" Ти си Звездичка."
" Странно е."
" Кое?"- Джин хвърли бърз поглед към прозорецът, където на една от кулите се синееше светлата коса на Анасази.
" Това, че ме нарече по такъв начин, а аз дори не съм живо същество."
" И Джиерда не е, но какво от това."

- И то как са преименувани, перфектни прикрития направо - днес кой знае защо имаше толкова добро настроение. Може би защото онзи за пръв път беше напуснал доброволно...Или защото можеше да се занимава с това дете, май беше по-добре когато обикаляха около него, но не и някои "лоши" типове.

-Стига сте я глезили...-таралежко се сви още повече.
-Мърморко!-Джесика го бутна леко с пръст,но той не отвърна по никакъв начин.-Таралежчо не е наистина толкова зле.Предпочиташ да се казваш Теменужка като Мерик ли?
-...Не.-накрая си попоказа малко лицето,за да види усмихващото се момиченце пред него.-Наистина ли съм толкова зле с прическата?
За негова изненада,а може и би и за няколко други елфи,тя поклати главичка:
-На мен ми харесва.

- Да, очаква се...Може би - насочи вниманието си към масата, естествено плодовете....Навиците си отиваха най-трудно - А ние на теб не можем да ти измислим...

-Джени.-детето вдигна пръстче,сякаш щеше да раздава заповеди.-Джени...

- Знам - кимна лилавокосия и се усмихна - Джени си е Джени, това е напълно ясно. И няма нужда от друго име, сериозно.

-Гладничка ли си?-Даниел сграбчи една ябълка от купата с плодовете и я подаде на детето.
То прибра внимателно дървеното конче в палтото си,преди да приеме закуската.
-Аааам...-отвори широко уста и захапа,чак сега усети как стомахът й отчаяно плачеше за малко храна.

- Лош пример, сега ще има кой да ми яде ябълките - засочи детето Муртаг с ръката, с която държеше наполовина изядената ябълка, можеше да звучи недоволно, но пък нямаше защо да се сърди. Ябълките не бяха част от него, а от друг, за да може да го управлява. Странно, но действаше. - Аз сега какво, ще гладувам ли?Веднага минавам на круши.
"Не ща круши" заяде се и черния господар в ума му веднага

Виновно сви рамене и протегна ябълката към него,даже и в купата да имаше поне още две или три.

- Не, спокойно, взимай колкото искаш. Просто коментирам навика да ям след битка или когато ми скимне ако са на близо. Но върху това не мога да сложа край каквото и да ми струва. Хей, не мога да забранявам на никого да яде еди какво си и да пие еди какво си. Поне върху храната има свобода

Джени леко несигурно отхапа отново от ябълката:
-Нат?-Вичи погледна стреснато момченцето,като нищо да се блъсне в стената както постоянно зяпаше в тези карти.-Какви ги вършиш?

- Копаем... - повдигна рамене момчето и изхвърли поредната карта, в ненужния куп - Когато има слънце Клайв не го търпи, занимава се с копаене в планината...Казва, че търси нещо, но не казва какво. Но аз реших да му помагам, понеже иначе не мога да го разпитам за моята работа всъщност. Не знам какво да правя, откакто Дарсия ме върна тук