Назад в миналото

-Дарсия?-о,не...
Напълно забрави за ябълката,даже и все още да я държеше здраво в ръчичките си.

Момчето се спря замислено, хванало една от картите. После вдигна поглед като ги гледаше виновно, сякаш беше виновен той, че беше отишъл там. Е да, май сам беше отишъл...
- Не ми направи нищо, но...Промени мисленето ми, поне докато бях при него.
- Сигурно... - прошепна Муртаг тихичко, като стисна ябълката и потрепери

-Кой е Дарсия?-Джени упорито задърпа края на наметалото на Муртаг.-Кооой?

- Дарсия е мой полубрат, който е много лош - обясни Муртаг като я погледна за миг. Макар че...Не беше ли и той лошият на моменти... - Той иска да стане владетел на всички и честно казано сигурно е страшен за някои, не знам.

-Ще успея ли да го видя?-май не правеше разлика между добър и лош това дете...

- Страхувам се, че бих ти препоръчал да не го виждаш скоро, дори никога - загрижено заклати глава Муртаг, като я загледа - Не че той няма и да дойде тук някой ден, сигурен съм, но изобщо не е безопасно. Не би реагирал като моята друга част например

Докато го слушаше,дъвчеше с пълни бузи срещу него,сякаш изобщо не схващаше колко сериозно говореше.
-А защо...аааам-отхапа отново.-тфой е лош?

- Може би защото цялото му семейство е такова. Всички искат това, което иска и той. Когато израснеш сред лоши, ставаш лош, предполагам...

-Ммм...-тръгна да се разхожда напред-назад,без да казва нищо друго.

"Аз ли съм лошия?" попита той...Просто той, може би затова хората навън крещяха от едно време насам. Чуваше се драконски рев, последван от още нещо по-ужасно. На прозореца скочи една лисица, онази, която Муртаг щеше да язди след години...Може би. Лилавокосия остави ябълката на масата, вперил очи в животинчето.
- Дори и през планините ли ме чуваш?
"Хей, аз съм от твоята кръв, забрави ли?"

-Какво...?-Джени също свали ръката с ябълката,оглеждайки притеснените физиономии на всички.-Какво става?
Не разбра защо внезапно се разтрепери и изтърва плода,но наистина се чувстваше наплашена.Не беше ги виждала толкова напрегнати и щом забеляза как синекосата елфка Нощ държеше ръката си върху дръжката на меча,съвсем пребледня.

Муртаг въздъхна, после се отдръпна от масата и отново постави ръка на меча си.
- Ти си непоправим - изръмжа срещу прозореца, докато лисицата скачаше долу явно готова за бой. Прелетя и драконът...Торн, тоест вече не торн, но...
- А ти си глупак!Няма ли да излезеш? - хилеше се някъде долу и Дарсия.
- Нат, Джен, може би е по-добре да отидете при Клайв? - тихо подхвърли Муртаг с гръб, борейки се с желанието да скочи право върху господаря долу

Момиченцето се опита бавно да застане до вратата при Нат,но нещата не вървяха много добре.Едва-едва стъпваше,уж да не привлече внимание,но и това не беше кой знае колко успешно.
Джесика застана пред двете деца и даже не усети как Вичи ги скри още повече от поглед,като спря до нея,с магия вече готова в ръката й.

- Няма да дойдеш?Искаш ли аз да го направя? - нямаше смисъл и да пита. Вместо Муртаг да изпълни желанието си, срещна меча с този на брат си, който беше се появил през прозореца със своята магия.
- Ти ме повика!Дойдох да играя твоята игра - прошепна Дарсия, докато брат му се опита да го отблъсне и успя с залитване. Господарят застана до прозореца и огледа помещението
- О, то имало и други в тази пустиня. Колко изненадващо

Джени затаи дъх,но успя да дръпне Нат лекично назад,за да тръгнат.
-Здрасти...-отвърнаха мрачно повечето от присъстващите,а после кой меч извади,кой магия задейства...

- Да, очакваше се - кимна мъжа и извади меч пред себе си, за да си направи нещо като щит, поне за да остане в стаята и да не излети през прозореца най-малкото. - Не ми се води един разговор всеки път, но защо ще трябва да се замесвате?
На Муртаг пък това му звучеше точно като на него след десет години. Същата тази увереност, че ще има кой да убие и ще постигне своето

От двете деца нищо не остана...или не,точно когато Джени изтича през вратата,малкто дървено конче падна от джоба й на земята.Тъп дървен под,защо скърцаш чак така?!Обърна се и посегна да го вземе,преди да се е усетила какви ги върши.

- Опа, брат ми, внимавай с подаръците - набързо скицира момичето Дарсия и се ухили, като понечи да тръгне към нея, но този път Муртаг предприе действия да го спре.
- Забранено - простичко каза той, като едва ли не пусна доброволно Даедел, но в последния момент се отказа.
- Защо?Кое е това дете? - щеше да използва магия, ако не беше забелязал, че децата се пазеха от още хора.
- Много въпроси...Без оговор...

Джени го погледна стреснато,стисна играчката в ръцете си и преглътна.Толкова й беше блокирал мозъкът,че не можеше да измисли нищо за негово определение.Беше страшен...а до сега много малко неща я бяха стряскали чак така.
Внезапно усети как Вичи я вдигаше от пода и след това всичко внезапно се отдалечи.След миг осъзна,че магьосницата я беше изкарала от там и сега тичаше през коридора след Нат.

- Така - усмихна се Муртаг и отблъсна брат си - Сега нещата остават между теб и...нас вероятно.
- Защо "нас", някой да е казал, че ще се бия с всички?Дошъл съм по друга цел, но какво ли знаеш ти?Но мога да ви доставя нужната физкултура. - беше ясно, че щеше и да се бие, личеше по нападателната му поза. Само чакаше на някой да му писне

Вратата се отдалечи съвсем,още малко и нямаше да може да я види.Нямаше да може да бъде там.Нямаше да може да помогне.Нямаше да може...
'Детето се съдираше от рев,видяло как родителите й отлитаха надалеч с Лор.Баба му го държеше в ръцете си,галейки ги по главата.Това не можеше да се случва,не можеше да се случва.Не,не,не!Искаше си мама и татко обратно!Искаше ги!Опашката на Лор се скри напълно насред облаците насреща...и тя нямаше да може да я стигне...отново...'
-ТОУ-СААААААААААААН!-Вичи едва не изтърва разплакалата се Дженифър,която така изрева,че чак малката масичка точно до стълбите се поразклати.

Бележка:Ти ми даде да те шашна,така че....БУАХАХАХАХА!А,да,ако пак нещо съм объркала,въпреки,че специялно гледах в онлайн речници...
Тоу-сан=татко

Нат се хлъзна по пода както си вървеше от изненада, и стана в отбранителна позиция объркано гледайки на всички посоки.
- К...Какво има? - попита накрая доста объркан.

А в залата все още течаха разни токове между присъстващите и ухиления новодошъл

-Нищо,просто ни заведи при Клааааа-и тя едва не се озова на земята,но не защото се подхлъзна,ами заради бунтуващото се нещо в ръцете й.
-Върни ме!Обратно!Искам да се върна!Върни ме!Върни ме!-врещеше детето през сълзи и сополи.

- Опасно е - момчето вече се обърка тотално и пристъпи напред - Джени, не можем да се върнем там, успокой се

-Няма!Върнете ме обратно!!!!-вече започваше и да дращи с нокти и Вичи никак не беше доволна от промяната.-Искам обратно при татко!Върнете ме!Не искам пак!Не!Върнете ме!