Назад в миналото

- Кой е татко? - обърка се още повече Нат, но нямаше шанс срещу борбата на момиченцето, дори и да опитваше да я успокои. - Джени, трябва да се успокоиш, всичко ще е наред

-ТОЙ!Кой...
На Вичи вече й омръзна това дете да я рита в корема и да се опитва да я одере жива,така че предприе някакви мерки.Сложи ръка на главата й и Джени внезапно спря всякак да се движи,просто замръзна така.
-И тя една инатлива...-поклати глава магьосницата.-Спокойно,Нат,не ме гледай така изплашено,това беше единственият начин да я усмирим.Инъче е глуха за нашите причини да я държим далеч от там.

" Не е ли вече мой ред?"- имаше още някой, който се бунтуваше. Вътре в Нава, неговият брат проявяваше ново желание да излезе, но и проявяваше слабост и неспособност да се бори срещу волята на белокосият.
" Определено не!"- отвърна елфът и стисна дръжката на Джиерда с две ръце. Ника искаше да се срещне с Дарсия, имаше тази възможност сега, но Нава не трябваше да го допуска в никакъв случай, не знаеше какви може да са последствията.

- Добре - кимна момчето и тръгна отново по коридора към дупката която сигурно щеше да бъде врата някога и зад която имаше само чернилка.

- Нека да кажа за какво дойдох, може ли?Отнася се до теб. И Ним, предполагам е ясно?...Добре, тогава имам позволението да се разходя. - не че беше питал, но Дарсия си беше той, а на моменти се държеше и съвсем като друг. Отново сложи крак на перваза. Имаше цел, това беше ясно, но искаше да я постигне по друг начин.

- Защо мислиш, че наистина ти е позволено? А и сам?- смръщи се белокосита елф и отпрати предупредителен поглед към него.

- Е, хайде, не съм сам, намерих една интересна сестричка долу... - тихо каза той и сложи и другия си крак на перваза - Пък и ако искам това място за себе си защо да не ми е позволено....

- Защото си има собственици, които тепърва трябва да срещнеш, а с тях и всички останали...- Анасази се появи пред прозореца намръщено, малките му криле създаваха лек вятър, който вкарваше сняг навътре в залата.

- А, нова личност. Собственикът бях аз и пак ще бъда. Нали се изразих ясно?Предполагам собствениците няма да имат особено против, понеже нямат много избор

Синекосото ангелче хвърли бърз поглед към Джин, в дъното на тронната, и махна рязко с крила, като вкара още сняг вътре:
- Веднъж загубил властта си над дадено място, трудно ще си го върнеш пак.
" Това хлапе си търси белята!"- в главата на Нава се разнесе кикотът на брат му, който някак се беше примирил да наблюдава само през очите на белокосият, но не и да владее тялото му.

- Защо мислиш така, може би аз ще успея да обърна нещата в моя полза. И да си взема един двама приятели дори ако щеш, стига да са в настроение - дали щеше да си намери повод да се сбие не знаеше, а понякога успяваше да вбеси другия лилавокос само докато се обясняваше надълго и широко, така че все някога щеше да постигне и това

- Доста ще трябва да се постараеш.- промълви по- тихо Анасази и присви очи още. През рамото му забеляза кетенявокосият си двойник, който му поклати глава в отрицание, сякаш искаше да му каже нещо, но не можеше да намери думите. Ангелчето пренебрегна недоволното и някак стреснато изражение на Джин и стисна ръцете си в юмруци, беше си наумил че няма да позволи никой да напусне замъка и планината просто така.

- Винаги се старая, но понякога не попадам на добри кадри. Кой знае, тук може и да ги има. Излитай, бързам, иначе ще трябва да се бия с някои, които не ме интересуват поне засега

" Искам! Искам!"
" Лигавиш се!"
" Искам!"
" Ника, замълчи, по дяволите!"
Вече започваше да се изнервя, не само от присъствието на Черния господар, но и от този досадник който крещеше из съзнанието му и проявяваше някакви желания, които бяха напълно невъзможни, поне за сега. Стисна дръжката на меча по- силно и го вдигна леко нагоре. До него Джин махна с ръка заповеднически и Анасази се отдръпна малко назад, не по своя воля, а по команда на двойника.

- И всъщност дойдох да видя демона, но явно не е тук. Колко странно, все пак нали той си притежава мястото - повдигна рамене, докато Муртаг направо се беше озъбил зад него и искаше да го нападне в гръб. Точно сега той и другата му половина бяха съгласни с това решение, но пък Ним не беше...Е, винаги имаше кой да оспорва решенията.
- Изглежда ще се видим пак, по-късно

- По- добре никога!- отвърнаха с възклицание Анасази и Джин в един глас:- Никога повече!- наложи се на кестенявокосото момче също да посегне към катаната си, имаше чувството че синекосият му двойник го подкокоросва.

- Аз казвам обратното - усмихна се господаря, като се спря и на Муртаг - Всъщност, Даедел може и да е прав. Ако не си извършил това, за което си дошъл трябва да направиш нещо по този въпрос, нали?Долу на двора е достатъчно забавно и за мен.
И не дочака отговора на Муртаг като отново изчезна през отвора, някъде долу наистина се биеха. За миг през прозореца провисна една зелена опашка, в следващия момент Мерик беше захапал острието на Гламдринг, защото беше най-близо, пък и най-незащитено.
- Аз поемам тук - изхриптя с чужд глас и се засмя

За секунда останаха като вцепенени. Джиерда просветна в ръцете на белокосият, а Джин подхвърли катаната си към Анасази:
- Можеш ли?- подвикна момчето, когато крилатият му двойник хвана оръжието.
- Аз да.- кимна синикесият и затърси с поглед Господаря.

- Ах ти...нахалник... - затрепери отново лилавокосия, но нямаше сили да тръгне, понеже Ним го възпираше.
"Провокира те, ще те пусна, ако се успокоиш"
"Няма значение, ще го скълцам на парченца"
- Здрасти! - хилеше се пък долу самия Дарсия, беше сигурен, че Ним нямаше да позволи на Муртаг да го последва. Но беше забавно да си играе с ездачите наоколо. Повечето ги беше виждал...Криели са се значи?Сегя няаше къде...Някои бяха перфектни за войници...

- Намерете ги!- извърна се белокосият ,като направи знак на Джин и Джули да излязат през вратата по- бързо. Зеленокосото момиче се възпротиви, но брат й я дръпна силно и почти повлече със себе си Нямаха работа тук, трябваше да намерят Джени, Нат и Вичи и да им помогнат ако са в опасност.
Анасази се спусна надолу, прекратил всякакви контакти с Джин, за да не се разсейва, беше прекалено самоуверен което можеше да му навлече проблеми.

- Дарсия!Понякога прекаляваш с присъствието си - Муртаг скочи на перваза, като веднага съзря онова, което търсеше.
- Както и ти прекаляваш с присъствието си в Кулата, "братко" - гласеше отговорът следваше порция смях и господаря се опита да нападне Рой, но по някаква причина ездачът успя да се измъкне точно навреме, макар че продължи битката с грамадния си опонент орк.

Стъпките на тичащите деца огласяваха коридора. Джули все още недоволстваше от това, че не е там където трябва, не обичаше да бяга от битки, не и когато битката е срещу Дарсия. И все пак продължи, стискайки дръжката на своята катана, не разбра какъв беше смисълът Джин да даде оръжието си на ангела, но се надяваше скоро да разбере.

Синекосият се снижи рязко, съсичайки един от орките. Прекалено бързо прииждаха, като появили се от нищото, сякаш са били заровени в преспите сняг до сега. Синьо- бялото оръжие засия бледо в ръцете на малкия ангел, като плъзна няколко малки гръмотевички нагоре по ръцете му.

- Избрах си хора - Дарсия кимна и изведнъж спря. Стисна меча, който засвятка леко и засега спокойно. Щеше да използва магия, пък макар и малка. Муртаг стисна зъби и нападна момчето, което се опитваше да го спре

По коридора пък цареше пълен хаос, понеже няколко същества бяха нахлули и там. С доста голяма изненада за себе си Клайв ги отблъскваше защитавайки своята "дупка" и без особени проблеми, беше се справил с всичко това

Няколко искри се разпръснаха из коридора пред тях, обгаряйки няколко от нападателите. Бяха вътре, но мълниите на Джин сякаш идваха директно от небето ,в случая от тавана и поваляха противниците:
- Вече разбрах.- обади се Джули, вадейки меча си:- С голи ръце или с оръжие не можеш, но...
- С магия мога. Затова дадох катаната на Анасази, той може да убива... аз не.- отвърна момчето и продължиха напред смръщено.

На вън излязоха и другите, които до преди минути бяха толкова спокойни горе, в залата.
" Хайде де, колко битки си имал, а аз? Нава, моля те... ако можех и на колене бих ти паднал!"
" Престани с лигавщините и си затвори устата!"
" Ще сме груби ли? Твоя воля!"- просъска червенокосият в главата на Нава и се разбунтува, въздействайки върху елфа и движенията му.

- Няма ли някой по-весел тук? - изръмжа господаря след миг, падаше си раздразнителен, ако нямаше с кой да се бие в такава ситуация. Поне така мислеше. Отново погледна нагоре и се усмихна при вида на Мерик, който гонеше досегашния си брат и току-що беше избълвал струя огън. - Бий се, бий се хлапе!

Клайв се облегна на стената като си взе въздух, не се беше възтановил, а ето че веднага имаше гости. Поне вътре беше безопасно...И топло, чудно защо ли

- Веселие ли търсиш, наистина?- запита Анасази, насочвайки се внезапно към него. Чул думите му и веднага зарязал орка, който разиграваше.
" Малчо си го бива. Уж е копие на другото хлапе, пък не си приличат толкова."- засмя се Ника, като се умири за момент и позволи на Нава да посече орка, насочил боздуган към главата му.