Назад в миналото

- Защо мислиш че е лош?Ние не дойдохме до тук все пак. Нещата не винаги са такива, каквито са. Защо не слезем да ги питаме и ще разберемнещата? - от къде на къде трябваше да лъже, това беше глупаво...Наистина

-Ммм,добре.-прехапа устни,имаше чувството,че сякаш не искаше да разбира.
-Джениии!Муртаааг!Нааат!-Вичи им викаше от долу,отначало не беше забелязала Снежинка.

- А, ето че май е разрешено да слезем - кимна на Винр, чувстваше се вече странно върху гърба му. Не беше...Торн...Имаше чувството, че вече никога нямаше да си го получи. Торн наистина беше загубен завинаги. Драконът кацна плавно и лилавокосия побърза да скочи от гърба му, за да помага ако се налага

Май се наложи,защото Джени се плъзна по крилото му и спокойно си се приземи на земята.
-Какво сте правили?Какво е станало?Какво пропуснахме?Важно ли беше?
И така нататък...Толкова беше потънала в желанието си да задава въпроси,че чак не усети как усмихнатата Вичи я отведе настрани,към ей онова хълмче там,правейки знак на Муртаг към двореца.

- Нат, ти защо не намериш Клайв, мисля че имаше нужда от...
- Картите!Боже мой - плесна се момчето без да има нужда от подсещане и хукна нанякъде. Лилавокосия въздъхна, потупа Винр по муцуната и изкачи на няколко крачки стъпалата, за да влезе в двореца и...в залата...

П.П. току що измислих и тоя дето ще ги венчае ината и ината - Скай бе^^

-Човек,има нещо много важно да ти казваме!-някои веднага го атакуваха,някои като тримата глупаци.
-Дайте му да диша бе!
-Ама това е важно!Ако това момиченце изчезне,знаеш ли какво ще ни се случи?!
-ТИХООО!Нищо няма да се случи!

П.П:Аааааа,страшно! xD

- Нали може да ме включите в темата? - тихичко попита Муртаг, това малко го беше объркало. Поне да затвореше вратата де... - Че малко трудно схващам от това което казахте досега

-Той ще я убие!
-Това не трябва да става!
-Тя направо грее,не е честно!
-Трябва да направим нещо!
-ВСИЧКИ ДА МЛЪКНААААААТ!-накрая изрева синекосата и май поразтресе двореца в процеса...-Така...Царицата аз,от бъдещето,да,ми остави бележка,в която обясняваше защо не видяхме Дженифър в бъдещето.

- Така..Добре... - кимна той още по-объркано, имаше чувството, че щяха да му казват някаква шега по начина, по който всички говореха объркано и...Ама не можеше да ги разбере. - Значи разбирам, че говорим за Джени и за бъдещето, и за това, че е застрашена от нещо, така ли?

-Дарсия ще я убие!-изкрещяха тримцата в хор.
-Съвсем сериозно,колкото и да не си личи заради паниката на някои хора,говорим.-въздъхна синекосата.-Колкото и да не ни се иска...

- Ох... - хвана се за главата той, можеше да звучеше малко трудно за разбиране, макар че това точно го притесняваше. Когато не разбираше нещо, значи наистина трябваше да внимава какви ги говори и дали наистина го интересува и...може да стори нещо. - Дарсия застрашава Джени, точка, не искам други обяснения. И трябва да обсъждаме как да го предотвратим

-Пишеше "последната битка".-успя да ги изпревари.-Това нищо не ми говори,дали ще бъде скоро,дали ще бъде след години,не знам...Ама съдейки по това какво моята Сълза направи,може и след пет минути отново да ни дойде на гости...

- Последна битка - звучеше му като...Ужас, защо използваха същото наименование. Пак ли за да му напомнят рождения ден?Мразеше това...Не искаше дори да се споменава. - Вероятно последната ни битка срещу Дарсия, от която за мен зависи дали ще стана господар, ако погледнем нещата от моята страна. И това сигурно е решило нещата за някои определени хора като Джени например.

-Промяната на едно бъдеще може да промени и останалите...
-Друго важно нещо...ъъ...ами...как да ти го кажем...
-Умира,в опит да защити теб.-Джесика реши проблема веднага,без изобщо да й мигне окото.

- Мен ли? - учудено се посочи той, сякаш се смяташе за някакъв не човек, за който разбираше никой не му пукаше, както винаги. Когато се възприемаше така успяваше да приема доста неща, които иначе бяха трудни. - От Дарсия?Разбирам...

-Та общо взето това е всичко,което знаем.-сведе леко глава,когато дочу веселото гласче на детето от коридора,водещ към залата.
-Джени,не искаш ли да видим Нат и Клайв къде са стигнали до дупката?Моля тееее!
-Не!Искам при татко!Не искам в онази страшна дупка пак!

- Разбирам... - повтори лилавокосия и замислено сведе глава, като отново напипа сълзата, чудейки се какво щеше да му помогне това изобщо. - Значи ще намерим решение.
Беше сигурен, че ще намери. Още не знаеше какво, но щеше да го намери каквото и да костваше. И на него и на Ним, който действаше в подобни ситуации. Може би да остави Даедел да действа?Глупаво...Не, щеше да го измисли

-Ммм...-беше коментарът на детето,когато открехна вратата и надникна вътре.
Вичи правеше някакви отчаяни знаци зад нея,обяснявайки,че не можеше да задържи детето.Веднага беше започнало да иска да се връща,но триъгълничетата и кръгчетата,които образуваше магьосницата с пръсти,нищо не показваха на останалите.Дженифър влезе напълно в стаята и застана по средата,дъвчейки палеца си.Седна с онова "Туп!" на килима и впери поглед в лилавокосия.

- Ей, ти не знаеш ли, че понякога е хубаво да не прекъсваш съвета на възрастните - усмихна се въпреки че изобщо не му беше до това. Беше някак неестествено, след като досега бяха коментирали нея и..И...Отдели се от стената и отновосе приближи - Някои неща нарочно се крият от такива като теб, не те е срам, подслушваш - все пак не можеше да се въздържи да говори по този начин. Не се караше, никога не можеше да го стори...Просто природа.

-Не подслушвам!-тросна се тя и стана на крачета.-Просто исках да бъда при вас...ако трябва ще изляза,ама не искам да отивам в страшната дупка все пак!

- Няма какво да правиш там - поклати глава лилавокосия - Тя е само за опасни случаи, понеже е най-страшна и орките не обичат да ги нападат от тъмното с лед. Знаеш, че на мен не ми пречиш, надявам се. Ако има какво да обсъждам с другите, да кажат дали трябва да излезеш или не

Изгледаха го тип "Да,мерси,страхотен си.".
-Мне,аз пак ще си изляза...след като подслушвам,значи не трябва да съм присъстваща.-направи се на нацупена и тръгна към вратата.

- Добре - нямаше си представа какви ги говори. Трябваше му малко усамотеност, трябваше да поговори с Ним и с оня другия...Само така щеше да приеме нещата...Щеше да е най-добре. Дори се наложи да мине през няколко трансформации - от русо към лилаво и обратното, понеже Ним вече беше приел задачата да му измисли успокоение, така да се каже.
"Според мен в тая последна битка просто ще използваш онова малкото" намеси се Даедел, имаше предвид сълзата
"И какво бих променил, ако той я убие?Аз не мога да връщам някого към живот, нали?"

Стигна до вратата,обаче се върна като ракета обратно,прегърна го и изфуча навън,пък Вичи стреснато се затича след нея.
-Ей,чакай малкоооо!Не тичай толкова бързо!

- Трудно се възприема... - промълви тихо той и отново започна да обикаля, якаш желаеше да изкопае дупка час по-скоро в земята. - Ако трябва да остане тук няма да стане, просто няма да можем да я задържим. Не можем да я заведем там...Някой трябва да я пази, но и да е някой, който да успее да го направи. Объркан съм...