Назад в миналото

- Загубих я преди повече от три години, а тя беше първото същество което срещнах. И все пак се радвам, че е помогнала... тогава.
- И само заради нея?- запита Джин и се вгледа в него изненадано:- Заради демон?
- Питай Джули какво би направила за Анубис.- отвърна Ника и скръсти ръце. Зеленокосото момиче трепна и огледа присъстващите:
- Той не ме засяга особено, но ми липсва, колкото и гаден да беше на моменти, Анубис ми показа някои неща които никога не бих успяла да разбера без него.- отвърна тихо и прехапа устни.
- А Гато е дете. Добре де, не точно, но е млад демон, първата с която се запознах.- вдигна рамене и се загледа към огъня на камината:- Не ме интересува дали ми вярвате, така или иначе ще отида там, ще я върна...

- Хубаво било да спиш - въздъхна Муртаг, но доколкото си спомняше всичко в онези сънища беше кошмарно и ужасно.
"Естествено, аз спя с години" тихо продума Даедел някъде в онази зала в ума му
- А аз...

-Ох,страхотно.-синекосата сложи ръце на главата си в знак на пълно отчаяние.-И сега какво,просто ще нахълташ в Мраморната кула и това ли?!
-Какво става?-Вичи влезе вътре и гласът й привлече цялото внимание,тъй като беше единственият спокоен от всички останали.
-А ти къде беше?-Дейвид повдигна вежди,Вичи попринцип не се отделяше много от тях.
-Помогнах на Муртаг да намери стая за Джени.
-За детето ли става въпрос?-попита синекосата.
-Мхм.

-Престани да ме закачаш!-вече си беше будна...колкото и малко да беше спало.
За момент й се стори,че вижда края на опашката на дракона някъде насред тъмнината на стаята,но щом очите й се фокусираха,нямаше нищо подобно.

- Добро утро? - предположи лилавокосия, после се изправи, беше се схванал за доста кратко време. Никога не беше се осмелявал да пита за онова, което го интересуваше, пък и нямаше смисъл да пита кой я е закачал.

- Тук е пълно с деца!- възкликна червенокосият с ясно недоволство:- Как се справяте с всички тези дребосъци?! Толкова е досадно!
Думите му успяха да накарат дори Анасази да се начумери сърдито.

-Още е тъмно...-и как се напълни с енергия само!
Очичките й отново сякаш искряха и нямаше и следа от умората.Щом видя как повечето й коса падаше по чаршафите,тя затърси ластика с ръчички.Намери го,но не се зае с прически,а погледна към лилавокосия:
-Някой е живял тук преди...

-Ти си абсолютно противоположното на Нава!

- Да, но все още не знам кой. Не си е надписвал картинките - беше ги оставил на шкафа, не му бяха особено интересни. Сняг и някакви човечета...Явно притежателят на стаята беше се родил тук, може би Ним или Клайв...Кой знае още кой беше живял тук някога

- Естествено!- отвърна троснато и се подсмихна:- Сетих се нещо. Едно малко предложение, към теб.- очите му отново просветнаха лукаво и се впиха в синекосата срещу него:- Нава успя да завърже твоята тъмна страна, но сега него го няма... всъщност предложението ми е към нея, дали иска да премахна въжета?
" Само смей и повече няма да получиш втора възможност да си нормално жив!"
" Това заплаха ли е?"
" Предупреждение! Време ти е да се махаш, вече ставаш нахален!"

-Въжетата така или инъче си ги няма,умник.-лицето й се изкриви в раздразнена гримаса.-Съжалявам,ама си намери друг,с чиято тъмна страна да се съюзяваш.

-Как ли се е казвал...Какво ли е правел...-по скоро говореше на себе си,от колкото на него,докато оглеждаше стаята.
Накрая впи очите си в него.Той също пораждаше прекалено много въпроси и детето искаше да ги зададе.

- Не съм живял тук, Ним е ядосан, не иска да сподели, но сигурно знае. Ако имаш въпроси ги задади, лошотията заспа и ще се събуди само по специален повод...Дано не е скоро

- Не искам ничий съюз, достатъчно ми беше че преди време работех за Сянката...- прекъсна внезапно и очите му се разшириха някак ужасено.
" Това не е по договор?!"
" Ти прекали, нарушавам договора!"
- Май брат ти иска да си върне тялото.- промълви тихо Джиа и скръсти ръце, изненадваше я това, че Ника все още не се е и опитал да я контролира. Дали не можеше или просто не искаше? Или може би нещо друго?

Беше на ръба да фрасне някого и най-близкия беше червенокосия,но се въздържаше,защото Нава можеше да се върне всеки момент.

-Кой е лошотията?-както преди,наклони глава настрана.

- Онзи, който срещна когато се появи тук. Виждаш ли, аз съм няколко личности в едно, но не знаем кой е истинският и кой трябва да бъде. Трудно е за разбиране...

" Не можеш да го нарушиш. Ще се разбунтувам и ще стане по- зле..."
" Мислиш, че ще успееш ли? Вече не съм толкова лесен за манипулиране."
" Но и аз не съм от елементарните!"
" Слаб си, Ника. Убедих се в това, когато Джиерда ти се противопостави. Нуждаеш се от още време на свобода, нали?"
" За да си набавя нужните сили, да!"
" Махай се!"
Краят на разговора между двамата братя. Червенокосият стисна очи и приведе глава към пода, като покосен от болка. Няколко кичура върнаха белия си цвят почти веднага, а след миг и всички останали. Елфът пое дълбоко дъх и отвори очи, където черевното сияние угасна бавно, оставяйки кристалносиния цвят размътен от напиращи сълзи.

-Най-сетне!-синекосата се стрелна напред и го прегърна,беше й се насъбрало доста за един ден.

-Доста странно...Аааа,мама на хора с такова странно положение им викаше "болни от шизофрения"!Но не съм сигурна какво точно значеше това...

- Значи и аз съм шизофреник - поклати глава със съгласие, кой знае може и да си беше вярно - Но си имам строг лекар, за теб Глухчо, живее в меча, тъй че имам много голяма компания

- Боже.- въздъхна някак облекчено и също я прегърна:- Какъв Ад.
- И пак сключи договор с него.- промърмори Джиа, но беше доволна, че господарят й се върна.
- Договорът си остава, само че при друго обстоятелства...

-Мама винаги казваше някакви странни неща,например като се ядосаше на Лор го наричаше "детска играчка".Лор беше хубав дракон,винаги си играеше с мен.-погледна надолу към малките си ръчички,с които се беше опитвала да докосне опашката му.Колко много искаше пак да се опита,да го победи най-накрая.

-Договор?Нава,какво се е случило в съзнанието на Джиа?!

- Дракон?Това обяснява нещата - замисли се за мит Муртаг, после отново се усмихна - Каквото и да се е случило с него, дори вече да го няма пак ще се видите някой ден, вярвай ми, случва се.
Като се заговореше за дракони...Какво щеше да прави с Торн...Не, с Глаурунг...Нима щеше да стане както го беше видял и тогава?

Белокосият я погледна смутено и заговори леко отнесено:
- Може да се каже, че той ме отърва от група разгневени градинари в съзнанието на Джиа. Ника е станал самостоятелна душа, вече не е част от мен, а е нещо различно. Когато сме отишли в бъдещето, той се е отделил от мен и духът му се е трансформирал, превръщайки се в самостоятелна единица. Иска да съществува отделно, да има свое тяло, но тъй като е невъзможно реши да се възползва, а имаше вероятност да остана затворен в Джиерда завинаги и само Ника можеше да ме измъкне, сключихме сделка той да използва моето от време на време, но нещо се обърка.
- Той май забрави за условията, които му постави?- запита зеленокосата замислено.
- Просто реши, че може да ми се противопостави за по- дълго време, но сгреши. Трябваше да се съглася с предложението му...- замълча и затвори очи:- От съзнанието на Джиа нямаше измъкване, или излизахме всички, или никой... никога.

-Не знам за това...-поклати главичка.-Последно,когато го видях,той ми се усмихна,даже и целият да беше потрошен.И ми каза,че се радвал,че ме е видял за последно,защото повече нямало да може да ме кара да гоня опашката му...Понякога не мога да повярвам,че с тези две ръчички съм се опитвала да го докосна,изглежда ми като някакъв сън.
Протегна напред ръце,сякаш да ги провери отново,и поклати глава.

-Тогава...предполагам,това е било най-доброто решение.

- Единственото.- прошепна зеленокосият дух и просветна за миг, превръщайки се в меча.
- Май ще се наложи да свиквам с този досадник.- въздъхна тежко и поклати леко глава:- Добре, че не е достатъчно силен за да се противопоставя прекалено много.
" Не ме дразни!"- подвикна в главата му, но гласът прозвуча заглушено, като затворен от плътни и дебели стени.

- Но ще се срещнете, рано или късно въпреки всичко. Винаги така става, знам го и то прекалено добре. Но не следвай моите примери, за които дори не трябва да узнаваш. Нещата винаги се оправят, но има доста трудности за преодоляване. Сега ми сложи цип, за да не философствам, че нали съм много умен...

-Хихихи.
Изведнъж спря да се смее и се обърна към прозорчето.Стори й се...
-Някой е болен?
Постоянното кихане накрая й направи впечатление и тя вече стоеше до прозореца,оглеждайки се.

-Не само ти си потърпевш...

- Само Клайв, зимния демон от горния етаж. Други не са се оплаквали, мисля - повдигна рамене лилавокосия, нищо чудно някой от ездачите да беше хванал настинка в студа, който Клайв вече трудно управляваше. Муртаг знаеше, че Наталио или както му беше името е също горе и се старае да помага. Но нещата все пак си оставаха зле. Но демона беше на кризи, понякога му минаваше, понякога ставаше зле...Зависеше може би от крилаткото, някъде там, твърде далече