Назад в миналото

- С няколко думи връщаме се към нормалния начин на съществуване, доколкото си спомням преди години все на някой нещо му се случва - Муртаг поклати глава. Знаеше че...
"Пусни ме!Пусни ме, имам работа!" разбунтува се Даедел изведнъж, изглежда много искаше да разбере какво става наоколо.
"Ще се срещнеш с момичето"
"Ама тя спи"
"Ще се събуди" и ако това беше проблем... - Ще решим проблема се някак

-Има нещо такова,да...
Вичи притвори едното си око,когато усети как детето в съня си напипа няколко кичура и от нейната коса и доста здраво ги хвана.
-Но даже и да няма родители,все някой трябва да се е грижил за нея!Дрехите й не са мръсни или изпокъсани,така че някой явно я търси.

- Сигурен съм, че не е живяла сама - замисли се Муртаг, като продължаваше да седи до детето като го гледаше любопитно - Но може нещо да се е случило...Тя дойде до тук сама, странно как. Ще помоля да ми помогнат да намерим информация - говореше за ездачите, които обикаляха навън и само чакаха някаква задача

-Може би и тя сама ще ни каже.-огледа коридора,по който вървяха.-За каква стая точно говореше?В този замък още не съм свикнала да се ориентирам...

-Хехе,това е Джени.-Даниел застана до Джули,когато онези двамата заедно с детето излязоха от залата.-Много интересно дете,наистина.

- Не мисли, че аз се ориентирам, опитвам се да черпя от Ним информация, но ако е ядосан нищо не става. Все пак мисля че знам точно къде отивам - кимна неопределено по коридора и стълбите, които ги чакаха за надолу и нагоре - Едва ли ще слизаме под земята, така че горе ще мога да нацеля стаята, която търся

Ника се хвана за бузата и примига няколко пъти шашардисано:
- Това... наистина разбуди интереса ми!- отвърна и се усмихна, търкайки удареното място:- Добър удар, много ли си ядосана?

- Джени.- повтори зеленокосото момиче и се усмихна:- Изглежда толкова... спокойна.
- Типично малко дете.- кимна леко Джин и също се усмихна.

Очите й просветнаха за миг,това беше единственият отговор,който получи.Стисна със свободната си ръка рамото му и след миг там се появи нещо като верига,а магията блестеше по нея.Стисна здраво края й и го затегли обратно с една сърдита физиономия.

-Ооо,не,поярвай ме,не е никак типично.-Стивън се подсмихна.-Ще се убедите сами утре сутринта.

-Чудя се дали е нормален човек или нещо повече...Детето наистина предизвиква огромен интерес,като се замисля.

- Чудесно!- възкликна, опитвайки се да се съпротивлява на магията:- И сега какво? Ще ме държите като затворник ли?
- Ако се налага.- промърмори Джиа, но задоволство се изписа в очите й, имаше някой който наистина можеше да се справи с червенокосият, за разлика от зеленокосата.

Двамата се спогледаха замислено, но се усмихнаха и кимнаха:
- Да намерим Анасази, не знаем на какво е способен Ника.- проговори Джин и се огледа плахо.
- А и Джиерда, ако той може да я контролира както Нава..

-Спокойно,изобщо не се притеснявайте за това!-Дейвид влезе след Джесиак и Ника в залата,хихикайки си тихичко.
-Оооо,таралежчо!От кога не сме се виждали!
-Ей,внимавай какво...чакай малко,как ми казахте?
-Аааа,нищо,нищо.

Д3ецата настръхната, но се намръщиха срещу Ника:
- Още по- зле. Сега ще съм сред още мърморковци!- възкликна той и се опита да се дръпне назад.
- Можеш да си улесниш живота, ако освободиш Нава.- отвърна Джиерда, появявайки се до Джули и Джин.
- Този вариант не ме устройва.

След като синекосата го накара да седне на килима пред камината,тя седна точно срещу него,без да пусне веригата.Гледаше го смръщено,а в очите й се въртяха различни багри на синьо.
-Върни го.

Ника постоя така няколко секунди, взирайки се в очите й замислено, докато не се засмя и поклати глава в отрицание:
- Накарай ме!

Джесика остави топчето и листчето хартия в по-здравия джоб на леееко поразкъсаното си палто и посегна напред.Щом положи длан върху челото му...нищо не стана.
-Нямаше да те командвам,ако не бях сигурна,че ще вкараш Нава в някакво гадно положение.Не ме предизвиквай,не искам да те наранявам.

Лукавата усмивка се изписа на лицето му, това изражение Джин си го спомни добре, още от преди години, когато за първи път го срещнаха в Каз Модан:
- Определено брат ми има вкус. Обаче...- замълча и притвори очи:- Пак ще кажа не, щом мога да съм свободен, ще се възползвам, пък ти ако искаш унищожи ме... не, по- точно унищожи това тяло така ще си изпатя, но и Нава също.

-Какво трябва да направя,за да го върнеш...-Джесика се омърлуши и махна ръката си.

Очите му просветнаха заговорнически, но нещо го спря и усмивката му изчезна:
- Всъщност...
" Хайде де!"
" Как успя?"
" Това тяло е мое, и както двамата бяхме натрапници за Джиа, сега ти си натрапник за мен."
" Искаш да си върнеш контрола ли?"
" Проницателно. Да, така че кажи каквото трябва да казваш и се разкарай. Такава беше сделката, нали?!"
" Разбира се. Ще спазя обещанието си."
Червенокосият въздъхна и приведе замислено глава:
- Всъщност не го пускам защото...
" Хайде де!"- гласът на белокосият в главата му се засилваше, явно не искаше да го прогони насила, а искаше той сам да си отиде.
- Добре де, само не крещи!- просъска на себе си и се намръщи:- Целта ми е точно определена, искам да отскоча до Мраморната кула за да разбера как да си върна... Гато.

-Искаш да я намериш?-очите й се разшириха от изненадата,не очакваше точно това.
Даниел го изгледа недоверчиво,не му се вярваше да бъде чак пък толкова загрижен.

- Стая - отдъхна си лилавокосия, за миг си беше помислил, че както му вървеше тази стая сега щеше да е заета, но нямаше такава опасност, беше изиграл Ним този път. Влезе вътре, беше доста по-различно от неговото свърталище, но се свикваше. Поне имаше достатъчно място за всичко въпреки огромните мебели

Вичи влезе вътре след него и се поогледа:
-Интересно...
Остави детето на леглото и го зави внимателно.Сгъна вълненото наметало,виждаше защо Джени си го беше харесала...по-меко нещо от това не беше пипала никога.

- Не искам и да знам на кого е - любопитството му си беше на ниво и отваряше потайно едно шкафче с доста любопитни картинки вътре, някой беше рисувал и едва ли беше завършил училище за художници. Бяха детски драсканици.
"Пипаш на всякъде" замърмори Ним, после изчезна отново на някъде, напоследък се случваше често.
- Мисля че ще поостана тук... - може би просто нещо го тревожеше.

-Аз тогава ще се върна при останалите.-магьосницата махна с ръка,преди да излезе от помещението.
Джени гушна меката възглавница и се усмихна доволно насън...
'-Джени!-старата жена подскочи изненадано,май наистина щеше да получи сърдечен удар заради това дете.-Какво правиш?Прекалено рано си станала!
Детето се обърна към нея и й се усмихна.Старицата замълча,не беше виждала детето да се усмихва още от смъртта на родителите й.Изглеждаше на някакво малко ангелче така,с пижамата на звездички и разпилените й коси и тази усмивка...
-Мама също...се стряскаше така.-каза с леко затруднение момиченцето,беше наистина мъничко и говореше някак странно.'

Лилавокосия остана на стола, за миг отново загледа прозореца с недоверие, после качи и краката си и скептично загледа цветята в една ваза на гардероба.
"Много си напрегнат, Емчо"
"Стига де...Просто Дарсия не е предприел още почти нищо ако не считаме някои неща, зад които се крие. Това не ми харесва. До сега щеше да ме е нападнал над стотина пъти и отгоре, но..."
"Не го мисли" странно, Даедел не успокояваше, той действаше, само че сега беше малко сънен изглежда, отново. Чудеше се дали детето сънува кошмари...

-Топъл шоколад...-май не.
Току що си беше спомнило как баба му го питаше всяка сутрин какво искаше да пие за закуска-топъл шоколад или чай.И,както винаги,топлият шоколад спечелваше вниманието й.

Усмихна се и продължи да гледа цветята. Как се запазваха изобщо тук...Странното беше, че изобщо не му се присъстваше на нещата долу. И всъщност какво като беше там, нали пак щеше да стои безучастно, не го биваше в това. Изобщо. Какво ли го биваше и с децата...Чакай малко...Къде беше оставил Скай?За миг се паникьоса, но си спомни, че ездачите бяха отнесли момчето като вихрушка...От където минеха оставяха след себе си само дим от цигарата на един от тях. Но общо взето, той беше просто войник като тях...Май...

Завъртя се за еди си кой път,не можеше да свари на едно място,колкото и навътре в света на сънищата да беше.Ластикът й остана някъде насред завивките,предал се да държи дългите кафеви кичури в ред.