Назад в миналото

-Това прави ли и него теменужка?-Вичи кимна към Муртаг.
Джени поклати глава и се върна към огнището,отново протягайки ръце.
-А какво е тогава?
Само онази малка усмивчица беше като отгвор,и той не им стигаше.

- Нали ви казах, че съм чичо Гадняр, това важи за децата от селото, в което живеех - усмихна се отново Муртаг, гледайки към прозореца, през който летеше пясък и парченца от счупени колони. Знаеше, че Мерик щеше да мине и през стаята на Клайв и колкото и да беше зле демона щеше добре да го нахока

-Драконче...
Сякаш изобщо не беше чула думите на лилавокосия.Мислите на момиченцето бяха много много далеч...
'Детският смях се разнасяше наоколо,както и някакъв гърлен звук,който май идваше от някой дракон.Високата жена се усмихваше на тригодишната си дъщерика,която седеше само на крачка от нея.Тя си играеше с опашката на един среден по големина кафеникав дракон,който също се смееше.Повдигаше съвсем леко опашката си,размахваше я насам-натам,а детето винаги се опитваше да успее да я докосне със съвсем малките си ръчички.'

- Доволни? - многозначително ги стрелна с поглед Муртаг и отново отправи вниманието си към прозореца, но се отказа, нямаше особен смисъл да очаква нещо от там. - Ним го е страх да дойде да разбере той какъв е.

-Ним?
Хайде пак...това дете беше любопитно.Прекалено...
-Аз страшна ли съм?
...Странно.

- За него може би. - мечът просветна недоволно, беше се върнал толкова внезапно на мястото си.
"Защо е нужно да ме провокираш?" заръмжа на глас
- Защото ми харесва, хайде де, направи ми удоволствието да излезеш един път когато те викам.
Мечът затихна, после намръщеният русоляв демон се появи пукайки пръсти, в знак, че ще има бой между него и лилавокосия в най-скоро време

Джени,естествено,го посочи с пръст...но мълчанието й беше странно...
-Глухарче!-май беше на тема цветя с последните.
Русите му коси някак успяваха малко да подразнят очите й,както когато светлината не искаше да я остави намира.

- Доволен? - заяде се Ним, макар че Муртаг му се хилеше насреща.
- Мога ли да ти Глухчо? - попита тихичко, а елфа изнервено им обърна гръб, правейки се на много важен

-Уаааа...-Джени игнорира този знак на раздразнение и реши да си попроси боя още мъничко.
Протегна ръчички нагоре към кичурите му,но й се наложи да заподскача,за да успее даже да доближи пръстите си до тях.И въпреки това не се отказваше...

- Ним, детето иска да си поиграе с теб, обърни внимание - започна Муртаг ухилено.
- Достатъчно дете си ми ти! - заяде се елфа и продължи да не обръща внимание, застанал с гръб, макар че едва ли беше чак толкова сърдит наистина

Джени реши да се откаже засега,но си намери друг обект за тормоз.Бързо застана до стола,в който Муртаг се беше разположил,и тъй като беше седнал,се оказа по-лесно да стигне неговата коса.Публиката само тихичко си хихикаше...ако щеше да има такова шоу всеки ден,нямаха абсолютно нищо против това дете.

- Все още нямам въшки, за да ме пощиш - ухили се отново лилавокосия, но нямаше нищо против, като за добро настроение. Ако сега беше Даедел мигом да беше изхвърлил детето на десет километра от себе си, само че сега господаря спеше

-Не...-каза тя някак отнесено.
След минута-две,вече успя да оплете част от косата му.Вичи не знаеше какво беше по-смешно.Цялата тази сценка,физиономията на лилавокосия,или съсредоточеността на Джени.

- Тогава ще пускаме пчели в гнездото, което правиш. Хем да стана по-умен хем ще имаме храна - отбеляза все така сериозно Муртаг, но ако се наложеше после да мине през един Лука с червени очи и гребен щеше да е много лошо. Защото Лука не търпеше кошери и разни подобни неща.

-Мисля,че това те очаква и теб,Ним,ако тя успее да те хване.-Даниел закри за миг устата си с ръка,болеше го лицето да се смее.

- В никакъв случай! - ужасено заклати глава елфа и след миг отново се скри, хич не му се искаше с часове после да оправя косата си и накрая да се наложи да я отреже, защото едва ли щеше да успее да я оправи.
"И си се оправяй сам после, няма да ти помагам"

-Ммм...-Джени се съсредоточи още повече и след още една минута сякаш изобщо не беше пипала косата на Муртаг.-Ето...не съм страшна...

- Само че ужаси Ним, той е малко болен на тази тема "коси". Ама сме и ние една комбинация... - последното го каза на себе си, отново замислен върху всичко, което беше се случило от самото начало до сега между елфа и него. Беше си все пак странно въпреки всичко. - Ще трябва да го успокоим, че няма да се налага да реже хубавите си дълги коси, а мен не ми дава да си пипна прическата...Това всъщност ако е прическа, но проблеми около косата, само това да искаш от нас.

Детето го погледна,мигна няколко пъти и след това последва една огромна прозявка.Търкайки сънливо очички,то се огледа и сграбчи първото нещо,което намери като за завивка-вълненото наметало на синекосата.Изкатери се на едно малко червено канапе,до което Вичи стоеше.Сви се на кълбо,след което се покри с наметалото и точно след втората прозявка отпусна глава.
-Лека нощ...-и затвори очички.

- Лека нощ, Джени - усмихна й се Муртаг, като се изправи, после се огледа, изчаквайки я може би да заспи или кой знае какво.
- Да й потърсим стая? - предложи после, не му се струваше някак типично канапето в тронната да се използва за легло.

-Ъм...
-Какво има,Вичи?
-Нищо...нищо.Наистина ще бъде добре да й намерим по-удобно местенце.-магьосницата внимателно стана и провери дали детето спеше...
Изглеждаше толкова спокойно,сякаш нищо не го тревожеше.Но Вичи знаеше повече от това...чудеше се на това момиче.Протегна ръце към нея прекалено внимателно,сякаш ако я докоснеше,щеше да се начупи на парчета.

- Ще намерим нещо свободно...То тук не е много заето... - доближи се бавно до детето, после сложи ръка на главичката му и се усмихна. Чудеше се дали наистина щеше да бъде същото с онези лудаци, които беше видял там. Това момиче му харесваше, всъщност всички деца му харесваха. - Даже знам къде...Стая точно за нея

Това леко изненада Снежинка,но след това се усмихна толкова широко,сякаш лицето й щеше да се прекърши на две за повече място.Последва го през залата,а двата елфа останаха зад тях,днес нещо го удряха на мързел.
-Но се притеснявам за нея...видя как реагира,когато попитах за семейството й.

Някъде долу се водеше дълъг разговор, който сериозно отегчаваше моментния слушател:
- Ти даде обещание, той ти повярва, дори сключихте сделка и ти се съгласи с условията, а сега си в неговото тяло и... и...
- Джиа, стига толкова. Повтаряш едно и също вече за... не знам кой път, загубих им бройката. Обещах на брат си, че тялото си е негово и ще се възползвам от време на време, а когато той си го поиска ще му го отстъпя. Като гледам за сега само ти се оплакваш, че Нава го няма, а той си е много добре. И не!
Зеленокосата скръсти ръце недоволно.
- Той не е затворник в собственото си тяло, а просто... това е трудно да го обясня. Трябва да отида другаде, тук вече става прекалено задушно.- опита се да я подмине, без дори да я поглежда, но друг застана на пътя му. Синекосият двойник на Джин беше решил да съдейства малко:- Ти пък какво?- намръщи се Ника и очите му просветнаха:- Разкарай се ангелско подобие!
- Няма да отиваш никъде!- противи се Анасази и пристъпи към него, като трепна с криле леко.
- И как ще ме спреш? Та ти си просто магия, дори не си истински ангел.- засмя се елфът и поклати глава:- Но ако искаш да се пробваш, нямам нищо против. Само, че не тук. Искам да отида другаде.
- Къде?- извърна се Джиерда и затупка нервно с крак.
- В Мраморната кула, може би. На Нава не би му харесало, но сега него го няма, така че...
- Не смей!- извика духът и се появи зад Анасази, взирайки се в червените очи на Ника настойнически.
- Ще ми е интересно да видя и друга съпротива, не само от ангелоподобно същество и триста годишен дух, но май няма да стане. Тук е прекалено спокойно, а аз искам друго, искам да се забавлявам. Те първа започва живота ми.

- Слава Богу, тук сте!- бързите стъпки на двамата Дракинзи се спряха на вратата и те огледаха помещението:
- Анасази изчезна, Джиа също я няма, а той... Ника, той...- Джин млъкна за да си поеме дъх и се подпря на стената, а погледът на Джули се насочи към новото момиченце, което всъщност беше забелязала навън преди с брат й да тръгнат след липсващият крилат двойник на Джин и да го загубят от поглед някъде из коридорите.

Дейвид се подсмихна,когато усети как синекосата се поразмърда.Пусна я на земята и реакцията й към думите на червенокоското не закъсня...Хвана го за рамото,обърна го и такъв шамар му зашлеви,още малко и щеше да го отнесе на другия край на коридора.
-Още ли мислиш,че е прекалено спокойно?-изкиска се рошльото.