Назад в миналото

-Не "трябва.Ще се събуди,в това съм сигурна.
Дори не усети как уви един от белите му кичури разпилени покрай него по пода около пръста си.Тревожният й поглед издаваше какво ставаше вътре в нея,но Даниел можеше да се закълне,че имаше и още нещо,което я тревожеше толкова много...

- Нава каза, че съзнанието на Джиа е безопасно.
- Но каза, че и само веднъж е бил там.
Двамата Дракинзи се спогледаха замислено и тръснаха едновременно глави.
- Най- вероятно да е заселено с много призраци.- обади се Анасази и събра ръце зад гърба си, покривайки ги с малките си криле.

-Интересно какво ли е точно там...дали е като някакво гробище пълно с духове или нещо много по-различно.-синекосата подпря брадичката си с ръка.

- Всяко съзнание би трябвало да е различно, по решение на дадения човек. Както той иска да изглежда, такова е, макар и понякога да не знае как изглежда собственото му съзнание и да се плаши когато го види.
- Анасази. Сигурен ли си, или просто предполагаш?- запита Джули и го погледна за миг.
- Предполагам, голяма част от знанията ми вече ги няма, от както Съдбата се върна където й е мястото.

-Джес,какво е твоето съзнание?-Даниел наклони заинтересовано глава настрани.
-Чакай да видя...започва като безкраен коридор,който води към Бог знае колко стаи,и аз не знам.-тя се намръщи в опита си да си спомни.-Някои стаи са абсолютно бели,други пък не можеш да ги наречеш точно стаи...

- Интересно.- усмихна се леко синекосото ангелче.
- Кое точно? Това с безкрайния коридор или...- Джин примига, сякаш озарен от нещо:- Джес, аз... не съм ли бил вече някъде из съзнанието ти? Още преди три години, когато искаше да ми помогнеш, когато говори в спомените ми с Горгодия?

-Да,спомням си.-Джесика кимна с глава.-И видя няколко мои спомена и сънища...
-Това ли имаше в предвид като "нещо,което не може да се нарече стая."?
-Ами,реално погледнато,наистина не можеше да се нарече стая.Той отвори вратата и картините направо му се вляха в главата.
Синекосата погледна тревожно към Джин и вдигна ръце към него,когато една малка усмивка озари лицето й.
-Но сега всичко това е минало,нали мъник?

Момченцето се усмихна широко и кимна с лава, като направо се хвърли в прегръдката й като все още онова петгодишно мъниче, което беше преди и се боеше от всичко и всеки, а слепотата му беше най- големият ужас:
- Сега всичко е наред.

Знаеше си!Знаеше си!Просто си го знаеше!Даниел едва не подскочи,когато усети как сестра му затаи дъх веднага след думите на детето.Погледът й отново стана някак отнесен,а и тя забрави нещо...
-Джес?
-М?-даже не се обърна към него.
-Няма ли да потвърдиш?
-Какво?-елфката вдигна очи към него и го погледна неразбиращо,но и някак уплашено.

Джули се подсмихна едва забележимо, но и леко стреснато, също като синекосата и наклони глава на една страна. Джин не мислеше, изобщо не беше и обърнал внимание на въпроса.

Предизвикателното изражение на Даниел не й се понрави и тя прегърна Джин по-силно,обръщайки се далеч от елфа.Само той й трябваше...с всичките си въпроси и тревога и...и умни съвети и подкрепа.Идеше й да се гръмне,не знаеше какво да стори.
-Още някой да има нужда от прегръдка?-подсмихна се,но всъщност тя искаше някой да я гушне.

Зеленокосото момиче примига няколко пъти и се усмихна невинно, като се приближи до Джес и приклекна, също прегръщайки я.

-Голямо мами ще ставаш ти,Джес.Като те гледам така,вече си напълно подготвена.-Даниел се подсмихна.
-Я млък!Още си помням какво беше в бъдещето!

- Близнаци.- подшушна Джин и се закикоти тихичко, но от този спомен и Джули настръхна:
- Бях забравила, че определено ще трябва да променя бъдещото си дете.

-Ти какво ще промениш?
Синекоската погледна Даниел за миг разгневено,но той й отвърна само с една невинна усмивка.Не можеше да замълчи,цялото внимание беше върху нея.
-Аз...
Две червени очи просветнаха точно пред нея в мрака,но вниманието им беше насочено някъде другаде.Злобно се бяха впили в заспалия белокос,което я накара да изтръпне.Внезапно пусна децата и посегна към очите,но те изчезнаха в мига,в който погледнаха и към нея,миг преди да ги стигне.

- Знаех си, че нещо не е наред - стресна се Муртаг, който се беше отнесъл, сякаш беше се хипнотизирал от прозореца, към който гледаше, но нещо го беше върнало към мястото, където всъщност беше. - Онзи пак е намислил нещо... - поне така смяташе, съдейки по това, което беше усетил

-Дарсия?!-Джесика веднага скочи на крака,щом осъзна какво точно се случи.
Но нещо я караше да се съмнява.Защо очите гледаха с такава омраза точно към Нав?А и беше доста необичайно Черният да покаже магиите си толкова лесно.
-Та битката беше само преди час,как така изведнъж...

- Не беше Дарсия, но беше нещо, което или той е изпратил или е говорил с него...Или просто е на негова страна....Просто знам, че е говорил с него или нещото, не знам...Нямам намерение да се свързвам със скъпия си брат да го питам.

-Едното или другото,пак не е хубаво,щом Дарсия е замесен...пак.-Стивън поклати глава.
-Щом ни наблюдават по този начин,не могат да влязат вътре.Ще изляза навън,за да се оправя с този натрапник.Някой да е заинтересован в още малко бой?-синекосата огледа всички.
-Аз ще остана да пазя тоя поспаланко.-Даниел се ухили невинно.
-Сигурен ли си,че просто не те е страх?
-Хей,извинявай,но тези червени очички не вещаят нищо хубаво!Предпочитам да знам какво ме очаква!
-Оправдавай се,оправдавай се...
Елфката въздъхна тежко,махна бързо палтото си и сграбчи ножницата с меча,преди да излезе от залата.

- Бой... - замисли се лилавокосия, като отново загледа през прозореца, през който летяха снежни топки, понеже ездачите се мислеха за непобедими тук - Звучи толкова добре - само че ако не прибягваше до онзи метод. До онзи от бъдещето, на който от сега му се беше дощяло да се освободи, но едва ли щеше да успее. После се изправи - Може и да огледам

-На вас не ви ли омръзва от всичкия този бой?-зеленокоското въздъхна и седна на земята при децата.
-Съмнявам се да бъде нещо,с което да не можем да се справим...-една голяма прозявка последва от страна на Стивън.
-Тогава защо не бяхте отишли с нея?-Вичи ги погледна скептично,седнала по турски на пода.
Пълна тишина...

Синекосата чу как тъпчеше снега с краката си и спря.Огледа наоколо,но не видя нищо,освен ездачи и техните дракони,които наистина се бяха поотпуснали прекалено.
-Нищо не виждам...-присви очи и се загледа към хоризонта.

- Едва ли ще видиш, не мисля, че някой вече ще иска слуги като Кейти на разположение да се покажат веднага - Муртаг излезе от двореца като се огледа, докато наоколо все така летяха топките от боя.
- Вие там, я по-спокойно!Загаси цигарата, не сте дошли тук за парти - не издържа най-накрая, а неочаквалите го залитнаха като кегли за боулинг на земята.

-Доста изненадващо им се скара.-Джесика погледна към тях,а опитите им да се посъвземам и да застанат на пост я накараха да се усмихне.-Предполагам,че са просто изморени от всичко това и искат да се позабавляват малко.

Белендарон стисна дръжката на меча още по-силно.
'-Всички имат нужда да поразпуснат малко,колкото и лудашки да го правят!'
"Ш-шиканта..."-стисна за миг очите си,но щом и отвори,поклати глава и се съсредоточи върху задачата си.Ако покажеше,че е силен,колко ли повече мощ щеше Черният да му даде...а колкото повече,толкова по-бързо щеше да се отмъсти.
"Шиканта...ще те отмъстя!"

Двамата Дракинзи наблюдаваха спящият белокос замислено и с неприкрит интерес:
- Дали и той сънува?- запита Джин тихо и скръсти леко ръце.
- Всеки сънува докато спи.- отвърна Анасази, но не по- малко заинтересовано:- Предполагам.

- Изненадващо, глупости...Просто три години са им много и са забравили иначе всекидневието си тогава. - повдигна рамене лилавокосия, после се огледа леко намръщено, като стисна дръжката на меча както винаги по навик