Назад в миналото

- Ако ми позволите...- обади се плахо Анасази и огледа набързо всички:- Мога да опитам аз да ги помиря, поне за малко?

- Да вървим натам и ще видим каква е ситуацията...Звучи ми толкова странно познато. - от друга страна изпитваше странното чувство, което не му даваше мира откакто беше хванал Муртаг като бебе в ръцете си. Беше отдавна, но не знаеше защо си го спомня сега. Чувстваше се странно както когато Муртаг пресрещаше Скай на някой ъгъл и двамата се смееха дълго прегърнати. Ним предпочиташе да не им пречи...
- Само че за разлика от Мерик аз не съм побесняло драконче - промълви Муртаг и хвана Скай за ръката, като кимна на Лука, останал в тъмнината, да се приближи. - Мерик, доколкото разбрах мисли замъка за свой

- И сигурно от там идва разпрата с младия зимен демон.- отвърна Нава:- Мерик наистина приема това, че е дракон и защитава замъка като такъв.

- Ако имаше богатства щеше да е още по-лошо. За диви дракони богатството е най-ценното нещо на света. Само че всичко, което някога беше тук го няма сега.
- Но бате Мерик иска короната, която Клайв скри наскоро някъде - обади се Скай отново, самия Клайв стоеше облегнат на вратата и изглеждаше меко казано бесен.
- Може би Дарсия го е обмислил предварително...

- Дарсия определено не си губи времето в обикновени размисли и разсъждения над плановете си.- промълви Нава:- А Мерик да иска короната, това е странно... нима постепенно губи предишната си същност

- Тя е вид богатство...Но не знам за какво ще му е. Не мога да го разбера, още по време на битката не изглеждаше на себе си. И след това също...Беше дракон, който говори свободно на човешки език.. - Муртаг поклати глава и се спря пред Клайв, който го погледна под вежди.
- Мога само да добавя, че на моменти се...как да кажа..."връща" - измърмори му зимния демон, който все още дишаше тежко. После кимна към вратата - Който иска да се кара може да последва гласовете...Водят при Мерик и Нат

Катрина гледаше замислено ситуацията.Леко започна да ходи до края на стаята.
"Какво правиш?!"-изсумтя Алексис
"Нищо..."-отговор белокосата

- Не сме желаещи да се караме с тях, а по- скоро да ги умирим, ако изобщо подлежат на умиряване.- въздъхна Нава и леко поклати глава:- Как може да се карат...да не би нечия играчка да е изчезнала...

- Досега никой от тях не си е играл с играчки, без да считаме Скай. По-скоро съм съгласен с Ним - Клайв погледна брат си, който се удържаше да не прихне.
- Ехо, аз толкова ли съм лош? - измърмори им Муртаг схванал намека. После влезе в коридора и се заслуша в доста високия разговор, който водеха някъде вътре

- И двамата са гласовити...
- И не отстъпват от своето май?
Двамата Дракинзи се спогледаха и вдигнаха леко рамене.

- Изглежда зимните демони и някои видове ездачи хич не се спогаждат. Ако хипотезата на Клайв е вярна и те приличат на нас с Ним, когато се стигне до това. - Муртаг поклати глава невярващо, опитвайки се да не обръща много внимание на Ним до себе си, който вече едвам се сдържаше

-Може някой ден и да са добри приятели като вас.-усмихна се леко Катрина и седна на едно столче.

- Приятели по принуда - усмихна се Муртаг, не го казваше с лоши намерения или недоволство. Бутна вратата на така наречената тронна и се вгледа в картинката вътре. Дракончето Мерик ръмжеше срещу момчето, което му беше направило впечатление дори да го беше видял като пораснал. Сега беше още по-чудно. Можеше да мине за син на Клайв, не на Ним. И беше толкова разгневен, че кожата му беше станала призрачно бяла. Момчето, което помнеше Муртаг от бъдещето си беше весело и любопитно...опасно в способностите си, както впрочем всички, които бяха заобиколили господаря Даедел тогава. Нат наистина беше син на елфическа гадателка.

Катрина се усмихна и поклати глава:
-Явно с тях,управия няма.

- Има. - русокосия протегна ръка, не беше предприемал действия към деца откакто Муртаг се помнеше. Ледените нишки стреснаха децата и те обърнаха внимание на хората при вратата, като запазиха мълчание.
- Ако си живял с инат, трябва да знаеш, че за всичко си има оправия

- Май ми е познато...- прошепна Нава през тих кикот, когато двете момчета впиха погледи в тях.
- Да не намекваш нещо?- смръщи се Джули и хвърли бърз поглед към белокосият елф, който се подсмихна невинно без да я поглежда.

- Никой не ви е канил тук! - изръмжа Мерик, най-вече заради Муртаг
- Млъкни!Аз се самопоканих - отвърна му Ним като пристъпи в залата - Аз живея тук.
- Но...
- Без "но". Аз живея тук, брат ми също. Това, че не сме те изгонили, заради тона, който ни държиш и ред други неща е само защото ти си Мерик и си важен за нас по някакъв начин.
Дракончето се наежи срещу него, но после изведнъж се отказа и излезе набързо през прозореца.
- Беше по-лесно отколкото очаквах - измърмори Ним.
- Шегуваш ли се?Ти му уби желанието с тоя поглед - поклати глава Муртаг, само че Ним сега си имаше още един проблем, който също трябваше да премахне.
- Ти трябваше да си останеш вкъщи - каза той като кимна към стената. Младата елфа се засмя тихо и го погледна с убийствено кръвожаден поглед

Катрина поклати леко глава:
-Мерик май никога няма да се научи...-пртвори очи и се усмихна

- Ако можеш да наречеш това нещо Мерик - измърмори Муртаг вперил поглед в жената в дъното, която едва ли беше особено добре дошла тук. Ако се съдеше по намръщеното лице на Клайв, почти ядосания Ним и нейната ужасно гадна усмивка.
- Доведох сина ти. Не си ли доволен?
- Довела си го?Не ме карай да се смея. Радвам се, че поне Дарсия е имал малко ум, за да му каже, че не бива да има земане даване с теб. - извика й Ним, докато детето ги оглеждаше скептично - И че самият той не се е заел да слуша щуротиите ти...
Хвърли един поглед на Муртаг, който се беше се подпрял на стената и дишаше тежко, като беше сложил другата си ръка на сърцето си
- На теб какво ти има?Да не си решил да се правиш на Дарсия и да повикаш така добрата Кейти? - Ним знаеше как става, само че не можеше. Муртаг обаче да, а както се държеше...Нещо подобно се беше случило.
- Ще говорим после - гадателката не му се харесваше. Затвори очи и образът му избледня

Катрина погледна жената леко недоверчиво:
-А вие коя сте...госпожо?-попита учтиво белокосата и се загледа в лицето на гадателката.

Тя се ухили, после застана до момчето, но то рязко се отдръпна от нея. Жената не прояви никакви признаци, че това я е разтревожило, но вътрешно беше яростна.
- Що за въпрос - каза все така надменно и се усмихна - Аз съм гадателката Елмазия...Майката на Нат.
- По-добре да не се бях раждал! - изкрещя и детето както преди малко беше направило и с Мерик и побърза да се приближи до баща си
- Семейни глупости - изръмжа тихо Ним на свой ред
- Винаги ги има, сладурче - това го накара да подскочи като ужилен. А това бяло петънце беше толкова подвижно. Обиколи го няколко пъти преди Ним да разбере какво е. После се спря пред него и го погледна със същото това изражение...Толкова му беше познато. - Да!Ти си русият гадняр. Значи ти - тя посочи Муртаг, който я гледаше щастливо - Ти си Даедел! - и се хвърли на врата му, като го заля с вълна лилава коса, белегът й, досущ като неговия засия.
- По-добре е да не пречим - каза тихо Муртаг след миг, като погледна към Ним - Ще излезем, Ним и ще ти обясня по-късно
Не искаше да пречи на спора. Ним никога не беше преживявал това досега. Искаше да се справи сам. Подаде ръка на лилавокосата и се усмихна любопитно. Бяха еднакви на височина, почти еднакви в лице...По характер бяха пълни копия.

-Не,не съм ви чувала.-отговори Катрина и отново разроши косата си-И не мисля че ще трябва да запомня и името ви...госпожо.

- Толкова по-добре за теб - тросна й се елфата и обърна гръб надменно. Новата лилавокоска се намръщи, но след краткото предупреждение от страна на Муртаг повдигна рамена
- Чувала съм за теб. И знаеш ли, гаданията ти не струват пукнат грош - каза все пак, защото не можеше да се сдържи, а после се разсмя и се огледа. - Това място е по-красиво, отколкото го виждах на сън

-На сън...?-повтори тихо Катрина се вгледа в момичето-наистина между нея и Муртаг имаше...голяма прилика.
"Внимавай.-отговори Алексис.По тона й си личеше че се усмихва-Надявам се наистина да е по-добра от предишната..."
"За какво говориш?"-попита я Катрина докато гледаше лилавокосата но отговор не последва.

- Освен да сънуваш в Отвъдното нищо не се случва - каза го на себе си и погледна Муртаг отново - А ти си ми откраднал външността!
- Аз ли?Ти си родена втора? - заяде се по същия начин и той, а Ним хвана главата си с ръце.
- Сега някой е решил да ми причини двойно зло. Един инат, но и втори като него. Прав ли съм? - двамата лилавокоси повдигнаха рамене, после момичето се усмихна
- Не е нужно близнаците да си приличат. Но сиамските...Кой знае - и Ним я зяпна така, все едно не знаеше къде се намира, което стресна пък момичето
- Новините би трябвало да се казват бързо, защото после могат да се получат недуразумения... - тя се усмихна после застана до брат си леко объркно, никога преди не беше била тук. После се сепна и се огледа - Извинете ме. За всички вас съм просто Минна...Никога никой не го е използвал, защото...Ами, другото ми име е по-добро, поне за мен