Назад в миналото

- Муртаг...- заговори пръв Нава, като двете деца до него стояха с разширени очи и като в транс:- Никога не си споменавал за... сестра, близначка.
- Това е странно.-обади се и Джин.
- Кое?- промълви зеленокосото момиче, като не отмести погледа си от новопоявилата се лилавокоска.
- Ами... всичко. Май разбирам защо мнозина мразят Съдбата.- промърмори момчето и леко се усмихна:- Здравейте, Минна, аз съм Джин Дракинзи, това е моята сестра Джули.

- Здравей - усмихна му се тя и отново се заоглежда
- Всъщност - промърмори Муртаг - Аз никога не съм я познавал. Сънувах я, знаех как се казва и къде е, но само това. Как можех да обясня на някой, че сънувам себе си в малко по-различен образ. Така изглеждаше. Дори не мислех, че може да е истинско същество=
- От друга страна аз трябваше да остана там завинаги, била съм родена мъртва

-А как си се съживила?-попита Катрина,като погледна момичето въпросително.

- Той е виновен - кимна към брат си усмихнато, после го погледна - Може би иска да се кара с някой.
- По-скоро го направих без да знам как. Ти си виновна, че се натрапваш в главата ми, когато спя. Но... - той не се доизказа и наведе глава замислено

- Очевидно връзката брат- сестра е по- силна от колкото се предполага, щом дори и в Отвъдното ти си сънувала него и живота му, а той теб.- отвърна Нава замислено и скръсти ръце.

- Някои връзки съществуват винаги....А пък някои вярват, че тези между близнаците са по-силни. Защо никой не говори за онези, които са родени залепени един за друг?И когато имат и магия в себе си цялата тази връзка става по-силна

- Възхитително!- пророни белокосият и се усмихна леко.
- Муртаг, семейството ти постепенно излиза на яве?- промълви Джин, като прибра ръце в джобовете на коженото елфическо палто.

- Едната част се разпада и се отказва от мен, а другата ме подлага на хиляди изненади и някои не много приятни неща.
- Мерик се отказа от теб, когато беше прокълнат. Може би ще му мине с времето, но сега, когато аз съм тук... - тя поклати глава, но после пак се усмихна - Ще му мине!

- Колко оптимистично.- усмихна се Джули и притвори леко очи:- Харесва ми!

- Сега си спомних!Ти беше там - като посочи към Ним - Ти беше там, когато аз и Даедел се родихме. Ти се караше с вещицата.
- Странни спомени. Но тази сделка беше между Вариаки и мен, не се намесвай където не ти е работа и теб те предупреждавам. Доста усилия ми костваше да предупредя него. Върни се към темата "Колко е хубав света" - беше станал по-намръщен и нападателен

-Та,Минна.-усмхна се леко Катрина-И ти ли си господарка?

- Господарка?Нечистокръвна, аз съм негова близначка. Нима се водим господари?Това не го знаех... - замисли се за миг, но после поклати глава - Може би се водим...Понякога някой от нас убива чистокръвния и става на трона...Макар и за кратко, защото наказанието е смърт, ако чистокръвния не е бил съгласен. Поне така мисля.

-Ами Дарсия?-попита белокосата и леко затрепери с ръка-А той какъв се пада?

- Дарсия също ми е брат, на който трябва да се подчиняваме по закон. Аз и Муртаг. Или по традиция, защото няма закон, който да ни задължава да му се подчиняваме. Но би трябвало да е по-силен от нас, онези като нас винаги се водят на второ място.

Катрина се опъна:
-Но пък щом сте заедно...-момичето замълча за секунди-Щом сте двама ще може да го победите.

- Дали, изглежда малко невероятно - измърмори Муртаг отново - Поне на моменти почти невъзможно.
Може и да го беше победил някога, което още не се беше случило, но предстоеше...Само че винаги изглеждаше невъзможно независимо от всичко.
- Не е толкова лесно, колкото изглежда може би.

-Да...така е.-усмихна се бегло Катрина и оправи превръзката на дясното си око да отиде на другото.
След секунди косата и стана черна и Алексис стоеше на стола й.Леко мърмореше за нещо

- А ето че и друг иска да си каже мнението - обяви мрачно лилавокосия, макар че сестра му едва ли знаеше за какво става въпрос и все пак беше изкарала своя любопитен поглед

-Хм...?-Алексис погледна Минна с ококорени очи.-Май имаме още едино лилавокосо детенце

- И това има ли някакво значение? - измърмори в отговор той вместо сестра си.
"Тя беше наоколо през цялото време" добави Ним, който се беше изнизал със сина си на някъде. Говореше самодоволно, някак доволен от това, че беше успял да запази тайната си за сделката с Вариаки

-Да-засмя се чернокосата и погледна ядосано момичето-Ще ми трябва още лайка...

- Ти още не си ми дала на мен - озъби се Муртаг
- Аз обичам лимон - отбеляза предпазливо момичето, усетило ядната нотка в гласа на брат си

-Лимонче ли искаш с чайчето си миличка...?-озъби й се Алексис

Муртаг спря отговора на сестра си с ръка и се усмихна.
- Ходи да си го пиеш чая с Дарсия, няма да имате нужда от нас. Нямаш нужда от ненужна информация нали?

Чернокосата се усмихна:
-Имам ненужна информация от всеки...защо не и от вас?