Назад в миналото

- Ами не ти трябва особено сигурно, нали?Защо пък трябва да си споделяме? - погледна я въпросително, нямаше никакво желание да продължава, така че сигурно скоро щеше да си направи труда да излезе

-Бих искала да тръгвам...-промърмори си Ал и се усмихна бегло

- Тръгвай тогава, като се замислиш май никой не те кара да останеш - повдигна рамене той, спираюки отново порива на сестра си, за която всичко беше твърде ново. Досега го беше виждала само насън.

Нава прокара хладен поглед през Алексис и се загледа към зеленото острие на меча си. Вече прекалено дълго, нито блясък, нито трепет:
- Трябва да...- заговори тихо, но се спря и вдигна глава към останалите присъстващи:- Май съм свикнал Джиа да ми досажда постоянно и сега, когато не я усещам е някак... пусто.

- На мен ми е познато. - измърмори Муртаг като забрави да добави, че не му липсваше досаждането, а направо боя, но пък нямаше проблеми вече. - Изглежда ще трябва да я потърсим някак

- Да.- отвърна отнесено и тръсна глава:- Сещам се за един начин...
- Да отвориш вратите към съзнанието й и да отделиш духа си от тялото си, а после да го вкараш в оръжието?- прекъсна го Джули и го изгледа смръщено.
- Ами... на кратко, да.

- Изглежда по-страшно, когато го описваш така. - доколкото си спомняше подобни, макар и не точно подобни неща Ним правеше дори без да го пита...Муртаг си го наричаше скептично "елфска му работа" доста често. - Други начини няма ли?

out винаги като ми се пише, но ще оправя набързо доматките

Белокосият се замисли и присви вежди:
- За момента не мога да се сетя. Джиа е затворена вътре, в оръжието, макари тя самата да е то.
- Може би спи?- запита Джин и вдигна леко рамене:- Все пак доста време отсъствахме май, а и в бъдещето тя не съществува...
- И не разбрах защо.- Нава поклати глава и въздъхна:- Може би отсъствието ни, така й е подействало и наистина спи, непробудно.
- И какво?
- Ще я будя, очевидно.
- Сам?- вдигна вежди зеленокосото момиче.
- По принцип да, но никого не спирам, съзнанието на Джиа е безопасно. Изградено е от цветни градини и множество призраци, които обикалят из тях, тези които са част от нея, като нейни роби.

- Може и да има начин да я събудим. Не че аз се падам специалист, за да го знам - замисли се лилавокосия, гледайки към сестра си, сякаш чакаше отговор от нея, само че тя едва ли щеше да каже ако знаеше. - Но от страни изглежда твърде лесно, а после...Но трудното си е между мен и Ним, различно е

- При всички духове, обитаващи някого е различно. Мен и Джиа, теб и Ним, Катрина и Алексис...- заговори Нава и пак се вгледа в меча:- Когато се събуди просто ще ни изхвърли, до сега веднъж съм бил в онези градини в съзнанието й, по принцип тя ги пази... градините на миналото й.

- По-добре градини от лабиринти, където не знаеш какво те очаква. Попаднеш ли на тъмни същества е голям късмет. - само че действаше добре, ангелът никога не беше успял да победи там, където Ним пазеше. Беше доста сложно място - Не съм много подходящ за подобно приключение, но бих ти помогнал до колкото зависи от мен.

- Всъщност и сам мисля, че ще се справя.- заговори елфът и се усмихна:- Единственото, с което можете да ми помогнете е да наглеждате тялото ми да не замръзне, докато духът ми се рови из съзнанието на Джиа.
- А...- Джин се опита да каже нещо, но синекосият му двойник го прекъсна:
- Да, последствията от застиването могат да са фатални.
- Да, благодаря!- промърмори Джули, като го погледна леко пренебрежително.

- Това лесно ще се реши. Само ако Клайв беше тук - беше, но отново му беше зле. Вече ставаше все по-зле. И всичко това заради Кевин...Дали ангела щеше да се върне. - Но и без него ще има решение.

- Някои решения имат хубав край, други не чак толкова...- вдигна леко рамене и въздъхна.
- Стига философии! Какво ще правиш?- смръщи се Джули и вдигна поглед към белокосият.
- Просто ще заспя... медитация, хипноза, транс... нещо подобно.
- Като те знаем колко можеш да спиш, когато не си уморен, а да си уморен е научна рядкост.
- Това му е хубавото.- усмихна се и погледна за момент към Муртаг.

Той се усмихна и задържа коментара по спането за себе си. Истински сън, това беше преди три години и толкова. Нито до тогава нито след това не беше заспивал...Може би в бъдеще, но това все още не беше особено определено.
- В такъв случай ще гледаме и да не те събудим ние случайно. Някои личности обичат да вдигат много шум за нищо работа.

- Благодаря.- усмихна се и кимна с глава, след което се огледа замислено:- Надявам се ъглите да са достатъчно удобни.
- Шегуваш се с живота си?!- подвикна зеленокосото момиче.
- А да се депресирам ли?
Джули изсумтя и скръсти ръце, а белокосият се отдръпна назад и се насочи към един от ъглите на помещението.

Муртаг се огледа за момент, след което се стовари в един от столовете, близо до масата до една от стените. Какъв заплес....Беше изпуснал сестра си и сега кой знае къде беше. Да, знаеше, че ездачите я бяха заловили в опит да го провокират, обаче нямаше да стане. Тази игра нямаше да върви днес.
- Удари му една почивка - усмихна се после - Докато някои не побързат да нахълтат заради мен.

Нава се подсмихна без да се обръща и кимна едва забележимо с глава. Приближи ъгъла и спокойно седна на земята, като затвори очи. Джин затаи дъх и прехапа устни, но спокойната усмивка на Анасази му действаше също успокояващо. Елфът пое дълбоко дъх и се облегна на стената. Последва падане, можеше да не спи изобщо, но когато решеше че ще дремне заспиваше изключително бързо и всеки негов сън представляваше падане.

` Падане, което завърши със сериозен удар и вода:
- По дяволите! И реки ли има тук?- промърмори, излизайки на брега. Потърка силно очи и се изправи бавно като се огледа:- Изглежда по- голямо, сякаш...`

- Сега остава да пазим тишина, така ли - лилавокосия се облегна назад гледайки към прозореца. Вече не можеше да чака Торн през него, но знаеше, че дракона ще се върне с някой друг на гръб рано или късно. Пък и ако излезеше от тук го очакваше едва ли не смърт, стига онези да го пипнеха веднъж.

- Колко може да продължи?- запита тихо Джин и погледна към крилатия си двойник.
- Зависи...- отвърна замислено Анасази и поклати глава:- Всяко съзнание е различно, по размер и сложност, хиляди лабиринти и непознати местности.
- Това нищо не ми говори.
- И не би трябвало.

А на него винаги му се падаше най-мрачното същество. Муртаг продължи все така да гледа през прозореца, очаквайки нападение. Нещо не беше наред, Дарсия отново беше...Не знаеше, не беше свързан с брат си, но се чувстваше твърде странно, за да остане спокоен.

"Нима няма да му помогнеш?"
Даниел погледна към сестра си замислено,без да усеща как прибираше ръцете си в ръкавите на поразкъсаното си палто.
"Казваш го така,сякаш го изоставям...не,не мога да го последвам,колкото и да искам.Забрави ли за моята 'тъмна страна'?"-синекосата прехапа устни,откачайки въленото си наметало от гърба си.
"Как бих могъл?"
Джесика внимателно покри Нава с наметалото и седна на земята.Щом прибра ръцете си в джобовете на собственото си палто,пръстите й се опряха в малката кристална сълза и едно листче хартия-единственото материялно доказателство,че са били в бъдещето.Думите все още се въртяха в ума й и тя продължи да си дъвче устната,гледайки напред в пространството.

Джин пристъпи бавно към тях и приклекна, взирайки се замислено в синекосата:
- Ами ако...- заговори тихо и тръсна леко глава:- Ако тя го е изоставила? Отказала се е от него и вече не иска той да й е господар? Възможно ли е?
- Както се беше отказала от Шифт, тогава беше заспала и се събуди едва когато попадна в ръцете на Нава. Ами ако наистина е така? Ако вече не иска да се подчинява на него, а иска някой друг?- намеси се Джули и застана до брат си.

-Не говорете глупости.-Джесика не успя да спре усмивката,която излезе наяве от това,което й се стори абсолютно абсурдно.-От къде на къде ще се откаже ей така от него?Пък и с кого ще иска да го замести?

- С никого. Предполагам.- отвърна момчето и очите му затрепериха:- Но Джиа я няма толкова време...
- Просто спи! Спи.- прекъсна го зеленокосото момиче и се усмихна бегло:- И ще се събуди. Трябва, той също.