Назад в миналото

- Аз никога не успях да го нарека свой брат. Никога не ми се е изплъзвало от устата. Докато с Дарсия беше много по-лесно. Просто...Погледнах го и знаех, че мога да съм много по-близък с него, отколкото с момчето. Знаех, че ако някога нещо стане и се присъединя към него той щеше да бъде мой истински брат. Щеше да бъде по-лесно, щеше...Беше по-истинско, докато бяхме заедно омагьосани. Беше...Никога не бях го преживявал преди, винаги са ме отбягвали като малък...Радост?Не знам. - той повдигна рамене, Ним се усмихна
- Черната кръв си казва думата. Тя не търпи натрапници, които се числят за братя
- Това значи ли, че бате не ме обича? - попита някой, скрит за вратата. Подейства на Муртаг толкова мигновенно както би му подействала студена баня. Той се усмихна и прегърна момчето, което беше дотичало до него.
- Малкия, не говори глупости....Толкова ми липсваше - усмихна се топло на Скай като го погледна отново

-Явно си имаш нов брат Емчо.-засмя се леко Алексис

- Бате не ми е брат. Бате е приятел на тате. - намуси се детето, като чак сега се огледа по-обстойно от високо, защото Муртаг го беше повдигнал във въздуха.
- За него всички са батковци или каки...С изключение на единствения чичо Алвар на кулата. - усмихна се Муртаг - Но пък тези три години бяха забавни. Тук да не са те хранили с някаква странна зимна храна?
Детето се засмя и отново го гушна зарадвано.
- Толкова ми липсваше бате!
- И ти на мен, малкия..И ти на мен - като си спомняше какво беше преживял десет години напред му прилошаваше, но момчето беше добре сега

Нава се усмихна и свали меча съвсем. Малкия принц беше радост за очите на всички:
- Анасази?
Сенокосото ангелче се обърна към елфа и кимна въпросително.
- Какво е Новото?- въпросът го стресна и той затаи дъх мълчаливо:- Анасази, какво е?- повтори белокосият.
- Новото е съвкупност от души... няколко души или много на брой в едно тяло. По- точно те изграждат това тяло.- проговори тихо и плахо и приведе глава:- Не знам точно, Тя само беше споменала че иска да започне това каре... не знам.

- Не можем да гадаем...Когато и ако го срещнем тогава всичко ще се изясни, каквато и цел да има това Ново тук, при нас
- Не ви ли е студено? - попита тихо момчето, чувстваше се така все едно прекъсваше нещо важно, но не знаеше какво. И все пак характерът му не му позволяваше да мълчи много много. Трябваше да задоволи и любопитството си. За разлика от майка си той поне не страдаше от това, по което беше страдала тя

-Интересна тема подхванахте...точно когато трябва да с вървя.-въздъхна Алексис и сложи превръзката за око на лявото си око.Чернокосата леко се усмихна докато косата й ставаше бяла.-Ще се видим някой друг път когато Катрина не е наоколо!

- Че то изглежда, че тя никога не е наоколо - обади се Муртаг, после поклати глава - Или пък не е наоколо когато идва време за рожденници, та последните стават много зли

- Дано не е скоро!- отвърна Джули смръщено.
- И аз съм на същото мнение, но подкрепям и Скай.- отвърна Джин и присви леко очи:- Студено си е!

- Вътре има огън - побърза да каже детето, но после наведе глава - Само че бате Мерик каза, че не бивало да се приближавам, защото не бил в настроение да гледа дечковци. Какво означава това?

След минути косата й стана напълно бяла.Превръзката си остана на лявото око а Катрина със дясното се огледа сънено.
-Какво е направила отново?-леко въздъхна момичето все едно не вждаше че около нея имаше хора.

- Алексис? Досажда, отново...- отвърна Нава и притвори очи замислено.
- Но нали теб те върна.- обади се Джули и кимна към брат си леко.
- Скай.- усмихна се Джин:- Мерик е малко ядосан, но ще му мине. Аз съм свободен за... игри.

-Да...върна ме.-усмихна се леко Катрина.-Всъщност...къде сме?

- Динзел... - промълви Муртаг, след което пусна момчето на земята - А за теб ще е по-добре да си далеч от разговори, които не включват интересни неща

-Сигурно..-Катрина леко разроши косата си и погледна напред.
"Защо толкова искаш да си навън?!И аз искам!"-Алексис се ядосваше все повече със всяка минута.
"Защото ти вече беше прекалено дълго...а и исках да пробвам превръзката."

Детето заподскача до лилавокосия си батко и отново се усмихна
- Бате Рой каза, че после ще говори с теб. Искам да си играя, но ме е страх да не би бате Мерик пак да се ядоса. Сега той и Нат се карат в тронната и е много страшно. - започна отново, едва сега сетил се за това.
- Нат? - зяпна го Муртаг - Нат...Наталио ли имаш предвид?
- Да!Зимният демон

- Наталио? Зимен демон?- повдигна изненадано вежди Нава.
- Мислех, че са останали само Ним и Клайв?- запита Джули и погледна към Мултаг замислено.

- Наталио...Когато отидох там го срещнах...Но тогава беше на петнадесет...Сега трябва да е на пет...И не ми е мястото да обяснявам кой е, според мен.
- Нат...Нат е мой син - измърмори Ним, който беше замръзнал до стената

- Син?!- възкликна Джин, но сестра му закри устата му с ръка и се смръщи за да говори по- тихо.
- Как... така, щом е на пет? Ти и Муртаг сте заедно от... обърках се съвсем.- заговори тихо Нава и очите му се разшириха изненадано.

- Започна да ми се бърка от преди...вече са десет години. Тогава Ним загина и се всели в мен чрез мъничка измама. После се случиха много неща. Преди пет години Ним реши да ми направи първото гадно нещо и завзе тялото ми насила. Не знам какво се е случвало през двете години, през които бях затворен. Спомням си само гора в елфическото царство. Но после Ним се уплаши и ме пусна...Само това мога да кажа аз

- Разбирам.- кимна белокосият и погледна към елфа до стената:- Явно е наследил твоите сили? Млад зимен демон.

- Не знаех....Майка му...беше истинско чудовище....Мислех, че ще наследи нея, защото в нея имаше толкова много...магия - сякаш търсеше правилните думи или нещо му пречеше да говори. - Някога сгреших...Беше твърде опасно да остана до нея, обаче изглежда съм пропуснал нещо важно

- Миналото свършено, вече няма значение. Предполагам момчето... Наталио също не те познава? Няма да е зле...- Нава замълча замислено, опитвайки се да проумее някои неща от настоящето и бъдещето на повечето присъстващи.
- В повечето случаи майките са все чудовища, а той не трябва да остава без баща.- отвърна Джин, допълвайки изречението на белокосият елф.

- Моите деца станаха твърде много...
- Стига бе!Не издавай такива тайни - озъби му се Муртаг и Ним вдигна глава като го погледна.
- Щом момчето е тук, значи и тя е тук. Може би не искам да срещна нея, но пък искам да срещна него. Тя пак е намислила нещо...Всъщност - той погледна към момчето, което се криеше зад краката на Муртаг - Много други деца никога не са ме виждали досега...Не само...Сина ми

- Още едно дете?!- същото възклицание от страна на Джин, но този път Джули го стисна за врата силно:- И ти... няма да си добра майка.- прошепна момчето стискайки силно очи.
- Млъкни, моята бъдеща дъщеря ще е демон.- просъска зеленокосото момиче и го стисна още по- силно. Нава поклати леко глава и се обърна към Ним с лека усмивка:
- Ще ти го кажа като елф на елф. Понякога е достатъчно да видиш детето си дори и от разстояние, без то да вижда теб...
- Ти пък от кога говориш така за децата?!- смръщи се Джули.
- От както видях своите...- отвърна и вдигна леко рамене.

- От друга страна да се скриеш от зимен демон е невъзможно. Освен ако не се заровя под земята, където няма сняг, който да ме настигне.
- Разбрах! - проумя Скай, като се усмихна и заподскача отново - Ти си онзи, който бие бате по главата, когато бате не слуша.
Ним му се усмихна и кимна, като се засмя.
- Но Нат и Мерик още се карат... - промълви детето, като погледна уплашено към вратата