Назад в миналото

-Вече бях там.-Алексис направи снежна топка и я загледа замислено.-Не че беше нещо кой знае какво...Дори малкия Дарсия не е гостоприемен,но пък сигурно Муртаг най-добре го знае.

- Защо не млъкнеш и ти?!- изсъска Джули и скръсти ръце, достатъчно й бяха арогантните чернокоси днес. Верижката в ръката й издрънча леко, когато се обърна към Алексис, но момичето сякаш забрави за този предмет, замисли се дали наистина го иска за себе си.

- Дарсия и гостоприемство, какъв смях - изръмжа Муртаг и се изправи като сложи бижуто на врата си - Това никога няма да се случи.
Предпочете да не обръща особено внимание на думите й. Много добре знаеше какво може да се случи...Три години беше се опитвал да премахне тази част от себе си

-Спокойно Емчо.-усмхна се Алексис и започна леко да разпуква опката сняг.-Надали ще успея да извадя на яве тъмната ти страна,така че бъд спокоен.Все пак имаш и Ним на своя страна.

- Ним?Той не може да спре тъмната ми страна по никакъв начин. Може просто да бъде помощ в битка.
- Както и при Лука така и при мен няма значение кой от двамата е. Муртаг или Даедел, както и да изтлежда, господар ми е. Мога просто да го подкрепя - спокойно заяви Ним, като се облегна на стената - Опасно е да си изпусне нервите, тогава ще се появи другият...Сега е значително по-лесно

-И той най-вероятно ще сее разруха.-засмя се леко Алексис и погледна портите на двореца.

- Зависи... дали ще допусне на онзи Даедел да се появи.- намеси се Нава и се подпря на меча смръщено.

- Това не зависи от мен особено много....Това просто се случва без никакви начини за предотвратяване

- Може би затова помагат и тези.- вдигна верижката с топчето пред очите си и се загледа в него замислено, сякаш виждаше отражение на себе си след десет години в лъскавата повърхност на бижуто.

- Не мисля, че това ще помогне особено. - повдигна замислено рамене той, като отново сложи ръка на врата си, където беше сложил и "подаръка" - Как може да помогне подобно нещо за раздвоение на личността

- Може би за намаляване на вероятността да се случи това... раздвояване.- Анасази поклати глава, не говореше спокойно, нещо липсваше от него и май почваше да разбира какво. Съдбата го беше създала, беше му дала да наблюдава плетенето на каретатат, а сега след като той беше останал тук, вероятно беше отнела спомените му за бъдещето на някои.

-Аз не бих го нарекла раздвоение.-каза усмихнато Алексис-По-скоро..."скритото желание на Емчо да бъде черен господар".

- Може и така да е...Ал. Както казах, това не зависи от мен и неговите желания са ми неизвестни. Никога през живота си не сме стигали до съгласие, за да бъдем един и същи човек....Едва ли ще се случи, но няма значение.

сапунките зоват....

- Не ти и трябва да си в съгласие с него.- промърмори белокосият елф и вдигна зеления меч към Алексис:- А ти какво търсиш тук? Сипваш сол в старите рани ли?

-Не.-вдигна рамене Алексис-Всъщност си мислех че са нов рани...а и дойдох защото скоро и Катрина ще дойде...и ще завземе тялото.Предполагам би била радостна да ви види...?

- Още по- добре.- отвърна елфът и леко свали Джиерда:- Даже по- бързо освободи тялото й.

-Не благодаря,все още не искам господар който да ми казва какво да правя.-изръмжа Алексис и взе нещо от чантата на Катрина-беше малка превръзка за око.Чернокосата я слож пред дясното с око...не,беше все още рано.

- А ако този твой господар реши, че вече не те иска?- белокосият свали напълно меча си, може би този въпрос трябваше да зададе и на себе си. Но той не се отказваше от Джиа, даже искаше да я върне, но духът просто се съпротивляваше в оръжието. Спеше, колкото и странно да изглеждаше и не реагираше на никакви енергии от страна на Нава.

-Може би щеше да ме махне.-засмя се Алексис-Но тъй като нямам господар,ще си стоя тук.

- Такива са старите и мъдри духчета, нали - засмя се Ним и поклати глава. - На теб не ти е трябвало да ставаш дух, не те бива за тази работа

Алексис също се засмя:
-Кой знае Ним...-тя погледна русокосия-Никой не може да те опознае добре освен чистото зло.

- Може, стига да го иска...Но ако ще има път като този на Мерик може би няма да има нужда от това
Муртаг му направи знак да мълчи, що се отнасяше до момчето. Някак си му се струваше, че не иска да чува повече за него. След първата им среща не беше особено щастлив да се види отново с Мерик.
- Аз и той вече вървим по различни пътища...Всъщност аз го очаквах отдавна...Още когато го видях там си помислих...Помислих, усетих го...Той наистина не е мой брат вече, макар и другите Ездачи да ме прибраха отново при себе си

-Тъжна история.-усмихна се Алексис-Може би Мерик си го е заслужил...Съдбата не прави нещата просто така.

- Тъжно...Не чак толкова...Той никога не ми беше толкова близък...Така го чувствах, защото никога не можах да го приема като член на някакво семейство...Вероятно защото той не е мое семейство. Брат ми е...Да кажем по-различна форма на живот

- Брат ти е, разбира се!- възкликна Джин:- Аз и Джули също не сме точно семейство...- момчето примига леко стреснато, но не погледна към зеленокосото момиче:- Тя има демонично в себе си, заради Калисто, а в моя случай Горгодия е изтръгнала това от себе си, в последствие и изобщо от мен... резултатът е Анасази. Но все пак наричаме себе си брат и сестра, различни майки... един и същи баща.- Джин потрепери и направи ужасена гримаса:- Как можах дори да си спомня за това?!
- И аз се чудя.- въздъхна Джули и поклати глава:- Но е така... почти същото е.