Назад в миналото

- Предполагам ти също? - направи се на изненадан господаря, като се обърна, след като подари на един от ездачите в синьо дълбока рана през рамото. Някои от тези ранени можеше да си ги вземе после...Така де, без нищо ли щеше да си тръгва...

- Определено.- кацна внимателно и събра крилете си. Определено имаше разлика между него и Джин, израженията им, увереността в очите макар и неговите да бяха сини, а на другото момче кафяви, начинът по който държеше катаната. Анасази беше войнът, който Джин никога нямаше да бъде.

- И не намери веселието наоколо?Колко странно - и стисна меча по-силно, което предизвика малко усилване на магията. Щеше да е забавно...Вдигна глава към момчето дракон за миг - Мерик, увери се, че ще му подариш няколко белега на брат ми!

- Същото мога да попитам и теб, Дарсия?- смръщи се повече като вдигна меча и го хвана с две ръце:- Но аз няма къде другаде да отида, така че..., намерих веселието точно тук, срещу теб.- крилете му пак се разпрериха рязко и той се стрелна към Господаря уверено.
" Сигурни ли сте, че това... нещо е ангелоподобно, а демоноподобно?"- внезапният интерес и спокойствие на Ника, раздразни белокосият още повече, но май започваше да му свиква, щом не отговори на няколко подобни на този въпроси, а продължи с противниците.

Господарят се подсмихна и отново повдигна оръжие, просто за да започне като на шега. Нямаше особен изглед тази битка да продължи дълго, но кой знаеше. Беше постигнал своето, беше успял да вземе и Мерик. Беше го казал веднъж и нямаше да го казва отново. "Ще отнема всичко важно за теб"...Муртаг си го знаеше, така или иначе...Въпросът беше докога ще издържи

Остриетата се срещнаха и чак тогава Анасази усети силата на Господаря. По острието на катаната му се плъзнаха гръмотевички, които изглежда извираха от самата дръжка и се спускаха до върха на меча. Отдръпна се за момент и пак замахна, беше си го наумил и нямаше да се откаже, сякаш изразяваше желанието на Джин да се изправи срещу Дарсия, но не можеше.

Кестенявото момче се спря и се вгледа в ръцете си. Гръмотевиците се оплитаха около пръстите и дланта му без той да ги предизвиква:
- Какво?- запита Джули, като го дръпна настрани.
- Използва меча срещу Дарсия, ще загуби, магията е прекалено силна.

- Желание, интересно - отбележи господаря, като се отбраняваше меланхолично, сякаш го беше правил цял живот. Магията му се усили още малко, май си правеше експерименти. Обичаше да го прави често, срещу който и да е. Друга работа засега нямаше. Само му се искаше Даедел да се събуди някак

Вичи държеше вкамененото дете в ръцете си и се опитваше да се скрие още повече в тъмното.Проклети да бяха искрящите й дрехи с тези смотани символчета!Не можеше ли нещо по-семпло и непривличащо вниманието да си избере,а?!
Внезапният й писък оглуши цялата дупка и тя изгуби контрол над магията около Джени.Детето падна от ръцете й и се търкулна по земята,все още ронейки сълзи.Причината за изненадата и ужаса на магьосницата стоеше точно пред него,сякаш изскочи от самата земя.
-Аз ще взема това...-изръмжа Белендарон и протегна ръка към свилото се на кълбо момиченце.

- Не може! - извика Нат, който стоеше наблизо, въпреки че едва ли щеше да успее в нещо, в което дори по-големите и опитни не бяха успяли. Но не можеше да го позволи искаше да защити момичето с това, което притежаваше като сила. Как...Само бъдещето щеше да покаже, може би

-Аааа,да,и теб трябваше да хвана!Мерси,че ме подсети.-протегна другата си ръка и към него,но внезапно беше изтласкан назад:
-Само през трупа ми!-Вичи вече готвеше поредната магия,която да хвърли към врага.
-Това може да се уреди.-очите му проблеснаха в тъмнината,което я накара да изтръпне...ей,не беше смел войн като някои хора,които познаваше,и тя спадаше към катерогията "дечица".
Чу как вадеше меча от ножницата си и различи острието с вече привикналите си на тъмнината очи.
-С-стой далеч!

Джесика посече поредния орк и отнесе и още един в процеса.
"Тъмна енергия!Тъмна енергия!БЛИЗО!"
"Млъкни бе!С него не можеш да се мериш,не си създавай илюзии!"
"Ама аз искааааам!"

Нат стисна зъби, нямаше си на идея на кого трябва вече. Мислеше, че всичко е свършило...Очите му засветиха в синьо и се приготви да заледи оръжието или нещо, което щеше да го забави. Къде се губеше Клайв...Нямаше да се справи...

"Нат!" беше единствената дума, която отслаби защитата му и Мерик успя да го ухапе, за радост на Муртаг не толкова лошо. Мъжа поклати глава и за миг се обърна към двореца, сякаш искаше да види какво става...Но Мерик отново го нападна.

-"Само през трупа ми"?Сигурна ли си все още?-насмешливия му тон не й се понрави никак...той изобщо не й се нравеше никак,но това беше друга тема.
-Махай се!Какво искаш от нас?!
-Децата...-посегна над главата й към тях,но тя се вкопчи в бронята му и задърпа.
-Остави ги намира!Нищо не са ти направили!Те са още малки!
-Не ме интересува...
'-Малките деца са най-беззащитните същества на света.И точно това ги прави толкова сладки!'-усмивката й пак започна да тормози ума му и той се намръщи,опитвайки се да изгони спомена,да го прати надалеч.

Зимния демон продължаваше да стиска ръце в юмруци, застанал до момичето на земята. Чудеше се дали може да я защити...И себе си дали можеше да защити...
- Няма да ти позволя да се доближиш! - изръмжа накрая, като хвана Джени за ръката, готов за някакъв вид отбрана

-Сериозно ли,дребус?-Белендарон спря ръката си точно на сантиметри от тях.-Доста по-внушителен трябва да станеш,за да се държиш като голям мъж.Ако Дарсия ти позволи да порастнеш,тогава ще говорим.

Не можеше да отговори, но стисна ръката на момичето малко по-силно. После заледи част от пода наоколо, готов за отбраната колкото й слаба да беше, поне да опиташе, все нещо щеше и да получи...Надяваше се. Как му се искаше...Искаше баща му или Клайв да са тук, но по някаква странна причина ги нямаше

Магьосницата го халоса в гърдите с още някоя магийка,но той не помръдна този път.Продължи да се протяга към децата,сякаш нея изобщо я нямаше.
Оп...Даро усети как изведнъж крайниците му се хлъзнаха по заледената земя и впаниката си погледна надолу.Какви бяха тия котешки лапи?!Като се подхлъзна съвсем,едва не се стовари с всичката си тежка броня върху Вичи.Тя се отдръпна достатъчно бързо,но пък сега тялото на човека блокираше изхода и те не можеха да се възползват.

Нат се изправи бързо като протегна ръка отново за отбрана и остана до момичето треперейки. Не можеха да минат, нямаше друг изход...Ама че късмет...
"Мога да счупя меча...Така мисля...Но едва ли ще ни помогне"

-Ах ти!-още една лапа,която преди беше ръка...май...се стрелна напред,да хване магьосницата,но само ноктите се забучиха в леда.
-Ня!-изкуши се и фрасна главата му в леда,той не смееше да помръдне повече и сега май и нямаше възможност с нос залепен за земята.

Момчето се приготви за още лед, поне за защита...Само ако можеха да се измъкнат и да намерят някой...По пода заизлизаха още ледени нишки, които той изпускаше, насочени към врага. Беше успял да изгони Дарсия веднъж, защото беше го изненадал...Но сега вече се знаеше всичко за него

-Ще ви...хвана за това...-беше наистина здраво залепен,не можеше да мръдне!
-Бързо,бързо!Излизайте,преди той да е успял да се измъкне!
Джени стисна здраво ръката на Нат,а в другата си длан притисна още по-силно кончето към себе си.Сълзите й бяха понамалели,но все още имаше по още някоя,която да капне.

Момчето не чака втора покана и набързо изведе момичето със себе си навън. Клайв наистина го нямаше, тоест нямаше никого, което беше добре дошло. Тръгна нагоре по стълбите, където май беше по-безопасно.
- Нат, скрий се в стаята на Клайв - изсъска му един глас, който едва не го замрази, идваше от един от прозорците. Мъжа скочи от там и ги бутна в стаята, където преди време Клайв пиеше бренди. - По-безопасно е. Ним каза, че стаята била защитена доколкото това е възможно. Имам битка с Мерик, така че ще вървя, може да ни намери

Джени понечи да го сграбчи за палтото,но той изчезна от там точно преди да успее.Детето се катурна назад и се приземи на килима.Подсмръкна няколко пъти,преди да затърка очи с ръце.

-Ела ми тук!-накрая успя да изкара ноктите си от леда и замахна към краката на момичето,но то подскочи лекичко,колкото да не си блъсне главата в тавана.
Приземи се точно върху гърба му и започна буквално да го тъпчи,като около ботушите й се въртяха няколко разноцветни ивички.
-Бронята ти не струва срещу магия,а?Хаха,да те видим сега!

Нат седна до момичето, като отново я хвана, сякаш очакваше някой да влезе и този някой да не беше отново Муртаг. Отвън ядосаните ревове на Мерик се чуваха близо, а забързаните стъпки на лилавокосия показваха как тича надолу по стълбите, за да срещне побеснялото момче. Ако Дарсия си тръгнеше детето поне щеше да се успокои до толкова, че да не го напада, но сега...

-(хлъц)Т-то наистина..(подсмрък)...не било толкова...спокойно...-опитваше да се съвземе,след като го видя отново,и то все още жив.

-Да.Ти.Е.Гадно!-след всяка кратка пауза тя подскачаше наново върху него с тежките си ботуши.
-Мфестфани!-само това успя да чуе.

- Да, не е - тихо каза момчето като наведе глава - Затова искаха да ме пратят надалеч, но аз избрах да съм тук, заради татко...Всеки избира мястото си, но понякога...
Е, нямаше какво да каже, всеки си имаше свой начин на мислене, пък и Муртаг беше го коментирал това за спокойствието май. Все още се биеше в коридора и се приближаваше отново, сякаш Мерик вече се отказваше от него. Може би защото някъде по-назад някой му отвличаше вниманието, май Клайв