Назад в миналото

-Ч-чудя се...дали и Винр е някъде наоколо...

Явно на Белендарон наистина му беше омръзнало вече,защото се осмели да направи нещо по въпроса.Така или инъче щеше или сам да се пребие върху леда,или някой да му навига главата в него,тъй че...какво имаше за губене?А,да,все още здрави кости.
-МАХАЙ СЕ ТИ КАЗАХ!-извъртя се доста бързо и Вичи падна от него,стоварвайки се на земята.

- Би трябвало, някъде навън е - обърна се към прозореца сякаш очакваше да го види там. Но нямаше никого там. Не помнеше кой от всички е и Винр така че как ли очакваше да го познае. Боже, бяха ужасно много...Вратата се отвори и Муртаг отново се шмугна вътре, като се предпази от няколко остри нокти, които пробиха дървото, но после се отказаха, защото някой заледи нещата отвън.
- Затворници сме, докато някой не отмрази или не намерим някой да ни пренесе отвън - каза след малко, като че ли говореше на себе си

И Джени даже не разбра колко бързо профуча от камината до вратата,но нямаше особено значение.Като се вклопчи здраво в палото му,поредната огромна вълна от сълзи и сополи застраши да излезе навън.

Заряза я,колкото и да му се искаше да й разбие и нейната глава в леда.Но си я залости вътре в тунела и сега се радваше на заглушените,но силни крясъци.
-Сега,накъде отпрашиха тези...

- Хей, спокойно, всичко е наред - усмихна се много по-мило той като я разроши спокойно, докато се оглеждаше и обмисляше и ситуацията. - Нали...Никой не ви гони или подобно?Съдейки по това как минахте по коридора чак мен уплашихте.

-...голям...едър...(подсмрък)...страшен...синьо,ч-червено...
Това беше най-смисленото нещо,което можеше да изрече в момента и отново се хвана за него,този път за краката.
-Страх ме е,тате!-даже всъщност не мислеше какво приказва.

Внезапния рев на онова драконоподобно го привлече към стълбите и той едва не се блъсна в зимния демон,когато зави.Като по навик изкара меча и се дръпна леко назад,само за да бъде блъснат напред от една синекоса,дошла да види какво за бога ставаше вътре в замъка.
-Пак ли ти?!
-Йо.-нещо като кълбо от тъмнина се образува върху пръстите й и тя го удари в корема,като ръката й мина право през бронята.

- О проблем - промълви след определението вцепенен от новото определение за себе си. После кимна на Нат да отвори прозореца широко и повдигна момичето - Сега ще опитаме да избягаме от този лош, защото може още да ви търси. Мога и да не успея да дойда с вас, но ще се видим после ако това стане, обещавам.
Приближисе до прозореца и погледна навън. Обстановката се беше успокоила с изключение на Дарсия, който още се биеше, неосъзнавайки, че е останал без войска до някъде.
"Винр, трябваш ми" едва ли не заповяда на съществото, което кръжеше във въздуха без особена работа май

Джени понечи да каже нещо,но веднага млъкна,щом видя как заледената врата за миг се разтресе,явно нещо се беше блъснало в нея.
-Споко,Муртаг!-Нощ!-Аз ще се заема с тоя!
Гласът й си беше леко заглушен,но ясно се чуваше как боят се развиваше.Още един ядосан крясък от страна на Дарончо и беше ясно,че вече се чувстваше изнервен.

Той кимна за миг готов да извади нещо за защита, въпреки че държеше и детето, но нямаше да я пусне просто ей така. Сърце не му даваше, пък и му напомняше за момичето, което беше видял в бъдещето. Винр се появи на прозореца и ги загледа търпеливо.
- Нат качвай се - твърдо каза лилавокосия като също се насочи към прозореца, гледайки напрегнато вратата

Анасази се отдръпна назад пак, започваше да осъзнава в какво се е забъркал, нападайки Дарсия, но все още упорстваше. Пак стисна синята катана и се стрелна към него, вдигайки определено количество сняг от размаха на крилете си.
Джули и Джин завиха по поредният коридор, попадайки на онзи синекос и червеноок човек и Джесика, които се спречкваха серизоно пред една от вратите.

-Ти можеш ли да не си вреш носа навсякъде?!-вратата отново се разтресе,този път май синекосата беше потърпевшата.
-Смотаняк!-пак,но кой беше метнат срещу нея,вече не можеше да се разбере.
-Дългуч!-тряс!
-Комплексар!-тряс.
-Клечка!-тряс...
-Чувал с картофи!-тряс?
-Какво?!

- Винр, знаеш най-безопасното място - обърна се към дракона, докато той отиваше надолу с децата, за да му направи място да скочи. Лилавокосия успя да скочи както трябва и кимна на дракона да тръгва. Можеше да остане но...Но... - Давай, Винр!

Някъде долу Дарсия започваше да му писва и сериозно увеличи нивото на магията си, като започна и леки атаки

- Джесика!- Джин не издържа, това беше прекалено. Джули потрепна и отстъпи крачка назад. Причините за обгръщащите го мълнии бяха гнева в момента и състоянието на синекосият ангел навън, използването на меча срещу Черен господар влияеше на кестенявокосото момче, предизвиквайки силите му без той да може да ги контролира сам. Мълниите се плъзнаха по пода, разпръсквайки искри и светкавици по посока на Даро.
Анасази се подсмихна леко:
- Най- сетне...- самоувереността му не си отиваше, макар и да осъзнаваше опасността в която можеше да се намира след минута или две.

Елфката тъкмо да го блъсне отново в заледената врата,когато чу крясъка на Джин и бързо превключи.
-Опа...-бързо се измъкна от там,като остави синекоското напълно уязвим срещу атаката.
Такъв силен крясък от негова страна не беше чувала изобщо,но пък остана доволна,когато той падна на колене от внезапната болка.

- Прекалено много хора - изръмжа Мерик, скрил се за миг в тъмното. Къде беше останал Клайв беше останало все още загадка, понеже никъде не се виждаше, а беше бил тук. Дракончето събра въздух и изтреля кълба огън по коридора, мразеше натрапниците.

- Сега ще ходим при драконите - тихо сподели Муртаг, като се събра до децата - Не е далеч, но там е приятно, надявам се...

Момчето коленичи леко и тръсна глава:
- Изтощително.- промълви и вдигна глава към елфката:- Този... за него ли стана дума преди...? Този със... здравата броня.

-Явно не е толкова здрава всъщност.-синекосата бързо се скри зад ъгъла при децата,за да избегне кълбото,което едва не й подпали и без това поразкъсаното палто.
Боже,това от ушите на Белендарон пара ли беше?!Очите му се замъглиха сякаш и той се люшна напред,като се стовари на вече мокрия под,защото ако не подпали никого,поне Мерик поразтопи леда.

Джени прехапа устни и си пое дълбоко въздух,в последен опит да се поуспокои малко.Погледна нагоре към Муртаг,след като поразтърка насълзените си очички.
-Съжалявам...

Дракончето подскочи малко напред и се огледа. По дяволите, опонента му още беше в неизвестност. Трябваше да го намери на всяка цена. Отново заръмжа ядосано и продължи да подскача наоколо.

Муртаг се усмихна мило и седна до тях.
- Няма за какво, за нищо не си виновна, вярвай ми

- На косъм.- отвърна Джули и се огледа:- Да намерим и Нава. Май е на вън, Анасази също и...- момичето замлъкна и погледна към брат си:
- Дайте ми ръкавици, надявам се те да поспрат прилива на мълнии от ръцете ми.- промърмори Джин и присви леко очи.

-Ето,вземи моите.-Джесика му ги подаде набързичко.-Аз ще остана тук да съм нащрек,ако той изведнъж реши да изчезне,трябва ни за няколко въпросчета.

И все пак имаше чувството,че в нещо беше сбъркала.Нещо,нещо,нещо...
-Н-нали мога да ти викам...'тати'?-и не усети как пръстчетата й стиснаха онази играчка,с която просто не се отдели повече.

Муртаг се замисли за момент всякаш взимаше едно важно решение, но всъщност не беше толкова трудно.
- Можеш да ме наричаш както пожелаеш. Към "тате" нямам нищо против, харесва ми - кимна след малко.

Май следите от страха й бавно започваха да изчезват,когато очите й внезапно блеснаха и тя набързо прибра играчката,за да се опита да му строши костите в една силна прегръдка.

Децата кимнаха и се спогледаха:
- Да измъкнем Анасази от Дарсия!- възкликна Джин, като сложи ръкавиците. Малко големи, но поне можеха да помогнат да не наелектризира някой неподходящ.
- Или Анасази да се наложи да измъква нас от Дарсия?
- Или и тримата...

Навън, Нава се подпря на стената и опря върха на зеления меч в снега:
" Пусни ме, само за минута, само за обезглавяването на няколко орка! Хайде де!"
" Проклет да си, Ника!"
Вече започваше да се затруднява с контролирането на чуждата воля, червенокосият набираше сила и да проявява собствена воля над тялото.

- Победа, победа в играта по гушкане - обяви през пресекулки като се засмя и направи същото на свой ред. Рядко се случваше, но...Просто не можеше да не си го позволи по някой път

Черният господар беше решил да стане още по сериозен и беше увеличил силата си на атака още повече, като се подсмихваше, сякаш това беше вид игра.
- Веселиш ли се?Само началото е

Анасази отстъпи назад, вече започваше да съжалява, но не мислеше да го показва видно:
- Тогава очаквам... средата.- изрече едва и крилата му трепнаха. Страх. За първи път усещаше това чувство и то за себе си. Но всъщност се боеше да не загуби катаната на Джин, оръжието беше като част от момчето, негова принадлежност, а синекосият ангел не би трябвало да я използва, особено срещу Черен господар. И все пак присви очи и пак кръстоса меча си с Драсия, като отново се озова изтласкан назад и почти паднал на колене.

-А някой мен нямаше ли да може да ме измъкне?!
Вичи успя да се дотътри до синекосата,от краищата на рокличката й висяха парченца лед,беше доста бледичка и трепереше доста сериозно.
-Н-не знаех,че с-ставаше чак толкова студено там!К-като фризер беше!!!
-Тихо,че инъче Мерик знаеш ли как ще те постопли като ти метне една огнена топчица!

-Няма да победиш!-уж се опита да го стисне още по-силно,ама нищо не направи.