Назад в миналото

- Да вървим, бързо! Нещата станаха сериозни.- Джули хвана магьосницата за ръка и леко я дръпна назад, в края на коридора започваха стълби, водещи до долния етаж и от там навън. Джин не ги последва веднага, а се вгледа в елфката:
- Джес, остави го този, пак ще ни падне и тогава ще го разпитваме. Да вървим.

-Не,вие вървете.Не мога да го оставя да избяга.Потърсете брат ми,или Стивън или пък Дейвид да ви помогне с Дарсия,но аз този не го оставям...Имам прекалено много въпроси...

- Среда, тя се подминава - отсече Черния Господар без никакви принципи да премине границите на силата си в момента, май не беше особено въодушевен, за да го стори - Смятам, че за тази битка няма нужда да го доказвам.

- Не искам да побеждавам, предавам се - каза бързо Муртаг, вдигайки глава за момент, наближаваха...отново пещера...Ами така беше, щом се отнасяше до дракони, винаги се криеха в пещери.

Този път Джули завлече брат си след себе си по коридора. Джин последва нея и Вичи, но все още гледайки през рамо назад. Всички се разделиха, прекалено бързо, а това можеше да е в полза на нападението.

- А аз чух, че обичаш да се забавляваш, тормозейки по- малките?- издигна се на няколко метра, стискайки меча все по- силно. Усещаше че губи контрол над мълниите по острието, които вече обвиха и ръката му.

- В момента се забавлявам с теб - тихо отговори Дарсия като замахна вече по-сериозно, обърнал битката на атака от своя страна. Следващия път нямаше да си вземе орки, а може би нещо по-добро. Омръзваха му вече, сериозно

Анасази се дръпна настрани, инстинктивно, сякаш забравил че и той държи меч. Силната болка го прониза, обхващайки го почти напълно. За първи път изпитваше и това. Падна в снега, коленичил едва и подпирайки се на катаната, вгледа се в едното си крило и очите му се разшириха. Раненото не кървеше, не можеше да кърви, но белите пера се отронваха надолу, като оскубани, а с тях от прободната рана се проронваха и лъскави песачинки. Значи това беше да е ранен? Уплашиш се, вече сериозно, но не искаше да го показва и вдигна поглед към Дарсия връщайки сериозното си изражение.

- Приличаш ми на Кевин...Само че за толкова дълголетен ангел той се поддава твърде лесно на болка и нещастие. Е, няма значение, всеки за себе си - стисна меча по-силно, обаче хич не му се приближаваше до това същество без магия, а пък да я активира. Не, нямаше да стане. - Сега позволено ли ми е да си вървя?

- Кевин Ру Уърт, предполагам...- промълви и се опита да се изправи, все още подпирайки се. Нима осакатеното крило влияеше до толкова на движенията ме, че го затрудняваше дори да се изправи на крака? Успя, макар и с много затруднения и се вгледа в Господарят:- Няма да си тръгнеш толкова...
- Анасази, стига се инати.- дрезгавият глас стресна синекосият ангел и той извърна поглед на страни.
- Нава?- запита с треперещ глас онзи, вече червенокос. Явно Нава не беше успял да задържи брат си и сега той проверяваше до колко Джиерда му се подчинява. Замахна към приближаващ се към него с вик орк и го разсече, усмихвайки се лукаво:
- Ника, вече ника... Нава е някъде тук.- засмя се леко и посочи слепоочието си, като погледна към Дарсия:- Разбира се, че ще си вървиш. Това ангелоподобно същество не може да спре никого, няма силата.- Анасази стисна зъби, но преди да каже нещо червенокосият елф му направи знак да запази мълчание:- Искам да питам нещо, преди да си тръгнеш... демонстративно?

- Питай - отегчено повдигна рамене Дарсия след кратко мълчание през което търсеше "своя" дракон и лисицата, която лочеше кръв наблизо - Не съм толкова зает, колкото се опитвам да се изкарам

Ника се подсмихна и присви очи.
" Внимавай какво ще питаш!"
" Сега е мой ред да ти кажа да мълчиш, след минута ще те пусна."
- Мраморната кула има голяма библиотека, а книги за съживяване на демони да се намират? Мисля скоро да намина, само трябва да се отърва от брат си за по- дълго.
- Да го разкараш?!
- Тихо, ангелче. Не си хаби силите, че и твоето момче може да го усети.

- Има и такива книги - тихо потвърди господаря, като загледа към Ника спокойно, явно нещата не го интересуваха особено - Намини, но те предупреждавам че в библиотеката има кой да ти хленчи, докато не я разкараш

Червенокосият кимна одобрително и съвсем леко се поклони:
- Защо не се присъединиш към него?!- просъска Анасази, като вси поглед в елфа.
- Защото това тяло не ми принадлежи, иначе с удоволствие.- отвърна простичко той и се подсмихна:- Значи скоро...- скоро, да, скоро щеше да намери това, което търси и щеше да се постарае никой да не го спира.

- Хубаво, сега след като аз не постигнах своето, тръгвам си - драконът беше едва ли не "катастрофирал" зад него, гледаше злобно с червените си очи и чакаше заповед да си върви, не обичаше да се показва често. Не беше останало нищо от предишния Торн. Лисицата се забави, но в крайна сметка господаря я изчака, защо ли...Просто си имаше обичаи, така да се каже

Джесика вървеше напред към коридора с доста недоволно изражение.Теменужчо беше успял да й подпали няколко кичурчета,а и сега цялото й лице беше в черно от сажди.С едната си ръка влачеше все още несъбудилия се Белендарон по пода,което й помагаше да си излее малко гнева.
-Това момченце няма никакъв контрол...-изръмжа си тя,повече нямаше да се навърта около него,нямаше да си жертва скъпоценните сини кичурчета!

Джени погледна през рамо,като пусна лилавокосия,и се усмихна:
-Натам ли сме?-посочи с ръчичка.

- Точно. Можеше и да не се отдалечаваме толкова, но какво да се прави. Когато врага чука на вратата имаш възможност да избягаш или да се биеш, а аз избрах първото. - дракона се сниши и Муртаг стори същото, иначе щеше да си удари главата в стената и да си остане там...Вътре драконите изглеждаха малко объркани, няколко бяха ранени и за пръв път сериозни, някои униформени се занимаваха с това

Детето не можеше да смогне да им се нарадва на всичките,толкова много дракони!Едва не падна от Винр,когато се опита да протегне ръчички към един от тях.До сега не беше виждала такова място,вярно,родителите й бяха Ездачи,но тя тогава беше прекалено малка,за да я учат за такива неща...а пък до сега нямаше кой да й покаже.

- Рому, как върви? - подвикна Муртаг леко сериозен, гледаше право към лилавия дракон на Мерик направо ужасено. Сякаш онзи лош сън се изпълняваше вече, Вилла беше с нарязани крила на ленти. Слезе, като свали и децата, а Винр се поотмести, за да има място за всички наоколо.
- Малко зле с Книфр, но Нат, ако искаш помогни, ще ти кажат как - заобяснява така нареченият Рому и въздъхна - Е, иначе се справяме, няма сериозно пострадали и всичко е под контрол, скоро пак ще летят

Попринцип щеше да каже "Може ли и аз да помогна?",но от случките напоследък много не искаше да ходи напред-назад сама,колкото и да знаеше,че точно тук нищо нямаше да се случи.Със зяпнала уста,тя огледа всичко пред очите си с огромо внимание,чак толкова,че залитна назад и падна в седнала позиция на земята пред муцуната на Винр.

Дракона изпръхтя спокойно и я побутна в опит да се изправи, докато Муртаг се оглеждаше, а после се сепна.
- Извинявай, предполагам е ново за теб. Това е пещера за дракони, където ако нещо ги боли се опитваме да им помогнем. Или просто си почиват. Ако искаш, можем да се поразходим наоколо

В отговор само се изправи и го хвана за китката,като не спираше да се оглежда наоколо.Пък и новото нещо беше,че толкова задълбочено се опитваше да запечата абсолютно всичко,та даже стоеше захапала палеца си.

- Мястото не е голямо - отбележи, въпреки че нямаше значение. Драконите просто ги гледаха добродушно без да мърдат, докато ездачите обикаляха наоколо някои с билки, други с разни странни неща и какво ли още не. Нямаше да се отучат...
- Емчо, ще ти дадем и униформата после - подминаха го, докато се разхождаше с детето около драконите, някои от които потупваше по муцуната

-Наистина ли ще се оправят?-вече загрижеността й надделяваше над любопитството и тя попита.

- Да, повечето имат само драскотини. Разбира се, за нас това са сериозни рани, ако сме ранени като тях, но драконите са много по-силни. Някои ще се нуждаят от повече почивка - спря погледа си на Вилла, която тишаше тежко и го гледаше сякаш беше дошъл някой бог.
"Мерик, той го направи" простичко каза след миг и обърна глава настрани

-М...-Джени протегна ръчичка към нея,но се отказа,реши да я остави намира.Какво можеше тя да направи...

- Не мога да ти обещая, че ще оправим нещата напълно, но съм сигурен, че ще се справиш - усмихна се Муртаг, погали дракона и се насочи към следващия, бяха малко, наредени в кръг заедно с една драконка и две яйца, което тя пазеше. Пещерата с яйцата вече не беше толкова сигурна и ги бяха преместили из разни места, което се беше оказало доста трудно