Назад в миналото

- Спокойно, те няма да ти сторят зло - "за разлика от мен, предполагам". Беше абсолютно сигурен, че в тези дни всичко вървеше на обратно. Той искаше да направи нещо, но излизаше съвсем друго...Все едно никой не управляваше живота му и нещо се беше променило...Но какво.... - Много говоря, но ще ми простиш, надявам се. Трябва ли ти нещо? - и се чувстваше така сякаш не беше себе си. С Мерик едно време беше нещо подобно, но това беше толкова отдавна вече...

Джени поклати глава и продължи да гледа някак стреснато.Даниел и Стивън се спогледаха,не знаеха как точно да подходят.Тъкмо зеленокоското да отвори уста и да се представи пред малкото момиченце,щом приклекна пред нея,когато тя го посочи с пръстче:
-Жабок.
Даниел остана така,сякаш се вкамени,а пък Стивън умря да се смее,когато...
-Вампир.
Елфът спря,и се вгледа в детето,когато осъзна,че то вече совечеше него.Вампир?!Той?!Беше ред на другите да се смеят.

- Интересни раси сме проимали напоследък - поклати глава Муртаг, след пристъп на смях, което може би щеше да го ободри. Онова настроение на странно очакване на злото не го беше напуснало. Нещо приближаваше. - Жаби и вампири...

-Хей,хей,ами аз?-Вичи заинтересовано се спусна напред и застана точно срещу момиченцето.
-Вичи,ти изобщо разбра ли какво каза?!-Стивън и Даниел я погледнха смахнато.
-Естествено!А сега кажи за мен.
Джени помисли за момент,преди да отвърне:
-Снежинка.
-Кияяя!Аз съм много по-добре от вас!-магьосницата се обърна към двамата елфи и се оплези.
-Моля те,просветли ни точно в какво...

- В какво, Снежинка звучи по-добре от Вампир и...както и да е...За пореден път се убеждавам, че за децата всичко изглежда различно... - пък като беше дете беше мислил какво ли не за хората, но си запазваше мнението само заради това, че беше живал в замък - Аз съм чичо Гадняр

Джени се обърна към него доста рязко и тъкмо да каже нещо,когато Вичи усети какво точно щеше да изрече и бързо прикри устата й с ръка,преди да е успяла да се спре.
-Ъъъ...да,нали искахте да знаете?Ами,мисля,че това са нещата,на които й напомняме,когато за пръв път ни види.-момичето бързо се отдръпна с невинна усмивка на лице.
Детето я погледна усмихнато и кимна лекичко.

- Да.. - съгласи се без да знае с какво и седна на един от столовете близо до огъня в камината в стената, която беше изкопана само защото ездачите се бяха изпокрили тук - Време за...Закуска - разбира се, измъкна ябълка, като отхапа замислено, сякаш цялото му настроение се беше изпарило отведнъж, не знаеше защо

-Как се казваш?-Вичи седна пред момиченцето на земята и го погледна с широка усмивка на лице.
-Д-джени...фър.
-Аааа,какво хубаво име имаш!Аз се казвам Вичи.Жабока е Даниел,а Вампира е Стивън.
Джени ги погледна любопитно за момент,преди да закотви погледа си върху лилавокосия.
-А...-магьосницата схвана намека.-Това е Муртаг,ако не се е представил до сега.
-Мур...таг?

- Здрасти - кимна като отхапа отново, беше станало някакъв вид традиция, въпреки че на Ним му беше писнало от ябълки. Добре че го нямаше сега, беше излязъл да поговори със сина си...Някъде... - Ще има да зопми доста имена изглежда...

-Не мисля,че това ще й бъде проблем.Нали така?
Детето отново поклати глава и също застана срещу камината.Щом свали ръкавичките си,протегна ръчички напред,и отново се усмихна.
-Имаш ли си родители?Може би те търсят из замъка...
Джени внезапно прибра ръцете си и това така стресна Вичи,че тя едва не изпищя.Усмивката се беше стопила прекалено бързо,а и тъгата в очите й не беше огромен плюс.
-Джени?

- Може би не е приятна тема - измърмори Муртаг доколкото беше разбираемо, понеже беше захапал закуската си докато говореше. После се поизправи на стола и преглътна храната, усмихна се на момичето - Каквото и да се е случило, аз не искам да го научавам, когато дойде времето тогава. Просто го забрави сега, става ли?

-Добре.-отново го озари с усмивка,въпреки състоянието си преди малко.
Вичи сведе глава,не биваше да пита.Знаеше какво беше да си сираче...трябваше да се досети.Какво инъче това дете щеше да прави тук?
-Аз защо според теб приличам на вампир?-усмихна се на опита на Стивън да подобри обстановката.
-Дълга синя коса,почти черна,и червени очи.Какво повече ти трябва?

- Зъби му трябват - Муртаг за пореден път се облегна назад, сега нямаше битки...За пръв път се чувстваше...нормално...без битки - По-странно ми е другото определение

-Жабок?-Вичи огледа Даниел и се ухили.-Къса зелена коса и жълти очи.
-Внимавай какво ще кажеш още...
-Спокойно,ще си трая.
-Какво ли определение ще има за останалите?
-Таралеж.-всички отново останаха като цапардосани.
-Дейвид ли,онзи с рошавата прическа?
Поредното кимване им отговори и този път и тримата избухнаха в смях.

- Само да не излязат прякори - усмихна се Муртаг като поклати глава обмисляйки определенията. - Че няма да са особено приятни за някои, мисля.

-Ами за Джесика,онази със синята коса?-Даниел пребърса сълзите си и същос една на земята.
-Нощ.
-Е,това си е малко разбираемо...ами...не,Нава не си го видяла,видя Ника...
-Кръв...

- Каквито и да са в тези определения има някакъв вид точност все пак.
"Говори за себе си, нали не си чувал своето"
"Я стига, на теб какъв ти е проблема, като те е страх не се показвай" ухили се Муртаг, пренебрегвайки следващия коментар на елфа.
- Но ако Мерик чуе нещо за себе си както си е ядосан сега ще има да троши наоколо... - оклюма после но само за миг, детето вече го гонеше от живота си и лилавокосия не можеше да му противоречи.

-Мерик?-детето наклони глава настрани,заинтересовано от това ново име.

- Да, нещо като брат... - какво определение...Но нямаше друго, вече нямаше смисъл да го нарича и така. - Ще го видиш скоро, може би, някъде наоколо е. Момче, което прилича на драконче, това е той...И се държи като дракон...

-Искам да го видя!-толкова бързо подскочи...
-Ъм...малко ще ни е трудно да го намерим...
-А и в момента е леко сърдит.
-Нищо!Искам да го видя!

- Мерик, Даедел иска да се бие с теб! - извика Муртаг, почти сигурен, че това ще довлече дракончето наблизо.
- Даедел? - изръмжа момчето като подскочи на прозореца, сякаш през цялото време беше бил над тях - Какво иска да ми каже?

-Теменужка!-очите на Джени се разшириха и то посочи дракончето,въпреки предупреждението.
-Олеле...

- Аз ли? - изръмжа момчето, дори извади меч наполовина, като все още търсеше опонента, заради който го бяха извикали. Замърмори, но не посмя да влезе и нападне, понеже срещна един доста по-страшен поглед. - Теменужка, теменужка друг път - замърмори и предпочете да се скрие, рушейки още една колона на покрива горе.

-Аз...-пристъпи напред към прозорчето и протегна ръчичка.-Убидих ли го?Съжалявам,не исках...

- Обида?Не се тревожи...Мерик в момента е много объркан, заради това, което представлява. На моменти си идва онзи, който познаваме, но в по-голямата си част изглежда така...Сигурен съм, че няма нищо против да бъде Теменужка