Назад в миналото

-Как ми се ще Нава да беше буден...-прошепна тя тихо на себе си и мръдна леко назад.-Не си ли доволен вече?!Беше дошъл за бой,получи си го!Сега се махни и го върни обратно!

- Защо, може би трябва да свикне, до колкото си спомням не го видях там, където и да е било, да седи на трона, аз бях. Така че бъдещето му е да стои на мое място

-Не.Нямаш право да казваш какво ще бъде бъдещето му!Той само ще реши това!Сам!Не ти!-отдалечи се още малко,но й беше ясно,че файда нямаше от това.

- Аз съм той, повтарям го от три години. Тъй че и аз мога да решавам за себе си - обърна се към нея, но я подмина, насочвайки се към портите - Мисля да пообиколя, по широкия свят има толкова неща за вършене...Чудя се дали да не намина да навестя онзи малкия - говореше като че ли на себе си, може и да му попречеха, но това само щеше да го провокира. Само че спря отново за поредна битка с възвърналия се Ним

Синекосата притисна още повече кристалното топче към себе си и погледна през рамо.Не знаеше какво още да направи,затова просто остана там в снега.

"Махай се...Махай се, пречиш ми"
Но Ним беше твърде ядосан, за да слуша Даедел, лилавокосия затрепери и беше принуден да коленичи, причиняваше му болка, демона му причиняваше болка.
- Какво ми е грешното на мен - заскърца с зъби, после бавно се изправи отново. Защо все него спираха, не беше по-различен от другия, беше просто това, което си беше. И трябваше да бъде. Трябваше да го предвиди, но вече беше късно, оставаше да се бори, но това допълнително го ядосваше, очите му вече светеха яростно, готов да използва магия срещу демона в себе си, дори да се наложеше да го убие.

-Какво по дяволите се случва там долу?!-Даниел беше надвесен през прозореца и гледаше ту към разтрепераната си сестра,ту към онези двамата.
Стивън пък се опитваше да намери червенокоското,въпреки,че знаеше,че нямаше да бъде чак толкова лесно.

- Забавляваме се - усмихна се Даедел и отново се обърна, Ним изчезваше бавно, знаеше къде му е слабото място, толкова години се беше борил с него, знаеше какъв вид страх изпитва. - Някой иска ли да се включи или да чакам някой друг, който няма да е от този глупав дворец

-Джес?!-Даниел не знаеше какво да направи и се обърна към сестра си,но нямаше смисъл.
Тя гледаше в посока към Даедел,но не точно към него...нещо зад него,на входа на замъка.Тихи стъпки отекнаха в тишината,появила се само за миг след цялата тази суматоха.Малката фигура се приближаваше все повече и повече,но нямаше никакъв признак на страх в походката й.Пристъпи към светлината и се показа...едно малко дете стоеше точно зад лилавокосия,а малките й очички бяха пълни с любопитство.Облечено в малък пухкав пуловер и панталонки,покрито с едно палто,то изглеждаше напълно защитено от студа.Протегна бавно закритата с ръкавица ръчичка към мъжа без никакъв страх,даже да му стигаше само до кръста.

Стресна се, нещо отново не беше особено наред. Мразеше да има хора зад гърба си, само че рядко успяваше да ги усети. Може би другата му част беше по-добра в това. Дете?
- О, още някой, който не може да си играе с мен - каза, звучеше недоволно, но никога не можеше да нападне малко същество като това, за разлика от брат си, който експериментираше често с невинни - Търсиш някого?

- И Ника е там.- обяви Джиа замислено и тихо, наблюдавайки също, но от друг прозорец в залата:- Но се крие, крие се доста добре.
- Как е възможно, та нали той... преди толкова години...?- разтърси глава Джин и стисна очи, напрегнато.
- Нава ще ви обясни, когато се върне.
- Но е жив, нали?
- Да, но е като затворник в собственото си тяло.

Момиченцето спря.Кимна лекичко.Притвори очи и се усмихна щастливо,когато продължи да се протягна към него и накрая хвана ръката му.
Джесика стоеше като ударена с нещо тежко по главата,същият беше и Даниел,който може би и щеше да падне през прозореца,ако продължеше да зяпа така.Даже и Стивън беше забравил за задачата си и гледаше надолу.

- И... - той гледаше детето като гръмнат или поразен от светкавица. Очите му просветнаха за няколко мига в лилаво, после отново в черно и лилаво, но накрая си останаха черни. Огледа се, странно, отвън нямаше никой друг. Напомняше му за една друга история, но коя ли... Наложи се да прибере меча. - Покажи ми кой търсиш тогава. - каза по-тихо, доста нетипично за иначе мрачното му настроение в момента.

То само стисна съвсем леко ръката му,но не мръдна.Отвори големите си шоколадовокафеви очи и продължи да се усмихва.
"Само това ли ни трябваше?"-ако не беше дървото,елфката щеше да се претъркули назад от изненадата.

- Колко отегчително, но и интригуващо.- гласът дойде точно от зад дървото, на което тя се подпираше. Боравеше си добре се телепортациите, нещо което Нава дори не мислеше да изпробва някога, а червенокосият се местеше от едно място на друго само като си го помислеше.

Това малко го съмняваше, всъщност...Дали отново щеше да се наложи да...
"Се прибереш?" скептично завърши "вътрешния" му глас преди черния господар да си го е помислил.
"Но аз още...Я стига, да съм ти искал мнението?"
- По-добре говори с някой друг - каза най-накрая и на глас като понечи да се отдръпне, пренебрегвайки другата си същност

Усмивката на детето веднага се изпари,щом ръката му се изплъзна.То го погледна натъжено,но отново протегна ръце напред,този път само остана така.

Синекосата се обърна рязко назад и...този път нямаше опора,която да я задържи права.Червеният цвят я накара да настръхне и направо да си припадне.Очите й,издаващи още по-шокираното й състояние,се събраха,клепачите се затвориха и тя вече лежеше върху снега,напълно предала се.

Струваше му доста много. По дяволите ако се наложеше някога отново да има такива проблеми направо щеше да се откаже от всичко, което смяташе, че трябва да притежава.
"Ей, неосведомения, този път минаваш без бой" каза най-накрая с мрачно изражение
"Моля?" не разбра другия, но след миг залата в ума му отново беше заета от господаря, който рязко затръшна вратите, не му се коментираше, искаше му се всичко да се изпари, беше загубил. Лилавокосия хвана ръката на детето и се усмихна, черните му очи се смениха с лилави.
- Ако искаш, ще влезем, студено е. - каза тихо, най-накрая себе си, сякаш след цяла вечност.

- Джесика?!- Джин се надигна и надвеси през прозореца, като премина право през зеленокосата. Джиа го усети, само за миг, но знаеше къде е сега и къде ще остане поне за още няколко минути, трябваше да го спре да отиде другаде, преди да е загубила всякакъв контакт с белокосият, закотвен някъде в това тяло.

- Това беше странно.- червенокосият вдигна леко рамене и се показа, като се подсмихна поглеждайки към Муртаг и момиченцето, а после и към Джесика:- Топла или студена вода ще е по- добре?

Момиченцето отново се умихна до уши,кимна,и стисна по-силно от преди ръката му.

-Ако ще е върху твоята глава,да бъде студена!-някой изкрещя и го запрати настрани.
Дейвид,въпреки,че още беше прекалено разгневен,приклекна до синекосата и я огледа.Всичко беше наред.В ръцете си стискаше нещо,кеото за първи път виждаше,но нямаше значение.Взе топчето и онова листче,което за миг се изкуши да прочете,и го прибра в джоба на собственото си палто.После внимателно я вдигна и я сложи на гърба си.Задържа я здраво,след което прати един стъден поглед към Ника:
-После ще се разправяме с теб.

Муртаг също стисна ръката на момичето и се обърна намръщено, за да види каква е ситуацията зад него.
- Виж ти, още проблеми - отбеляза, но за нищо на света не можеше да остане и да позволи на току-що победения да се върне. - Влизаме на топло...Непознато момиче

-Джени.-беше първото нещо,което детето промълви през цялото това време,и то толкова тихо,че едва чу и себе си.
Обърна се за миг към приближаващия Дейвид,който също й се усмихна в отговор.Очите й погледнаха и към спящата елфка,но то бързо се обърна и тръгна заедно с лилавокосия напред.
-Най-сетне нещо хубаво да излезе от всичките тези неприятности...-прошепна си рошльото и продължи напред.

- Мърморковци.- отвърна Ника и скръсти ръце:- Дейвид, предай на Джиа да не си прави труда...
- Какво?!- прекъсна го, появявайки се точно пред него:- Ти наруши обещанието!
- А ти изобщо разбра ли какво беше то?- подсмихна се червенокосият:- Дишайте спокойно, Нава ще се върне, но не мога да кажа кога точно. Сега е мой ред да си поиграя наоколо.

Муртаг се отказа да присъства на следващите сцени, ако ги имаше и въведе момичето вътре, в залата от където всъщност беше излязъл само преди...Не знаеше точно колко време беше прекарал навън.
- Мястото не го притежавам аз, но се настанявай като у дома си...Джени? - чудеше се дали е чул правилно, или просто му се беше причуло от не се знае къде

-Да со "поиграеш" значи да изкарваш акъла на Джесика ли?!-Дейвид се спря и се обърна,намери на кого да си излее гнева.

Момиченцето кимна и огледа помещението.Щом видя и останалите вътре,то леко се смути и понечи да се скрие,но не пусна ръката на Муртаг.