Назад в миналото

-Защо да ти казвам аз на теб?!-накрая успя да събере други думи в едно изречение,по-различно от "Дай ми ги веднага!".

Той се ухили, имаше желание да нападне, вместо да стои и да се защитава, само ако можеше да използва малко магия без това да предизвика червена лампичка в Дарсия, Вариаки и който и да било друг с черна кръв, но щеше да стане точно това. Всъщност какво значение имаше, можеше да го направи без никакви угризения на съвестта...Само ако тези глупави ездачи не бяха готови да му отвърнат, за да го спрат. Но той щеше да ги убие, ако посмееха.

Спря да атакува и застана на едно място,но си личеше защо.Опитваше се да си поеме малко въздух прекалено отчаяно,а и ръцете й леко трепереха от всичко това.Най-сетне успя да чуе повтарящите се "Вземи ги,вземи ги!" на Джесика и се обърна рязко към търкалящото се надолу топче.Понечи да го сграбчи,както и малкото листче,и то с доста паникьосана физиономия на лице,но това се оказа наистина сериозна грешка.

- Мразя хората да правят това, знаеш ли - каза спокойно той, като замахна и спря блзо до главата й отново с широката си усмивка. Ето всичко беше наред, не се беше наложило да показва нищо, просто всичко щеше да мине...А после защо да не си намереше някой, който бше готов да умре, просто за да убие

Елфката спря точно на време,но не можеше да стигне проклетото бижу.Погледна нагоре към лицето му:
-Знаеш,че каквото и да направиш,няма да убиеш мен.Ще убиеш истинският притежател на това тяло.Ааа,да,на теб не ти пукаше,стига да убиеш.

- Разбира се - кимна той внимателно, но оръжието му не трепна - За какво мислиш съм дошъл. Търсиш ли нещо?

-Не,нищо...-и въпреки това не прибра ръката си.
Не посмя да погледне към кристалното топче,дали още беше там или не.Надяваше се,защото и на нея това й трябваше...

- Щом казваш...Така изглежда обаче - продължи да се усмихва и нямаше намерение да отстрани оръжието...Освен ако не се случеше нещо, но пък нямаше какво - Да го намеря ли вместо теб?Сигурно е малко, считайки по това как го търсиш

-Защо теб те интересува?-очите й затрепериха от притеснение,но продължаваше да му се мръщи насреща.

- Защото ми харесва да ме интересува - ухили се той, после се огледа за миг, нещо, което беше усетил, но къде...Не, това нямаше значение, беше вече минало. - Какво толкова, помощта е от полза.

-Не и твоята!Да не си посмял!-още малко и щеше да го вземе,преди той да го види,но острието беше опряно точно в гърлото й и чакаше покана да го пререже.

- Да, очаква се - поклати глава сякаш от нетърпение да си "свърши работата", все пак го бяха събудили за бой. Погледна към ръката й, чудейки се наистина какво ли търси...Вероятно нещо съвсем малко, наистина...Но ако успееше да го вземе той щеше и да победи

"Виждаш ли какво става,когато ти превземеш тялото ми?!"
Но тя не отвърна.Не можеше,не смееше да мръдне.
-Какво ще направиш с него,ако успееш да го намериш?

- Нещото което търсиш ли?На мен не ми трябва, а пък кой знае какво може да се окаже. По природа нито аз нито другата ми част можем да използваме чужди неща, ако не ни е позволено от притежателя

-Откъде мога да съм сигурна,че не ме лъжеш?-хвърли му един недоверчив поглед.

- Не може да си сигурна - поклати глава той и леко доближи острието до нея - Сигурен съм че рядко говоря за нещата, които съм аз като човек. Няма и смисъл да питат хората. Кой знае, може това, което търсиш да притежавам и аз до някаква степен

-Сигурна съм,че не е твое!-дръпна се леко назад,а това я отдалечи още повече от целта й.-Ако наистина искаш да ми...помогнеш...което много ме съмнява,ми позволи сама да си го взема.

Горе, в онази зала, зеленият меч просветна ярко. За първи път от доста време и това привлече силно вниманието на все още взиращият се замислено в белокосият Джин. Мечът продължи да сияе, а двата кристала под дръжката разпръснаха и няколко искри, преди оръжието да се измени:
- Джиерда!- възкликна радостно и вдигна глава към зеленокосата елфа, която му се усмихна и приклекна пред Нава:- Ти си...
- Тихо!
- Джиа?- широка усмивка се изписа и на лицето на Джули, като се приближи до духа:
- Бавят се. Защо още се бавят?- промърмори сама на себе си, без да поглежда към децата.
- Кой? Нава ли?
- И той и... това не беше предположено.- сепна се и се изправи, наблюдавайки смръщено белокосият, който започна малко да се размърдва, пробуждаше се, но дали точно той. Пое си дълбоко дъх, сякаш излизаше от ледена вода, от онази вода, в която беше паднал навлизайки в съзнанието на зеленокосата. Отвори бавно и съвсем малко очи, но беше достатъчно Джиерда да види цвета им, бяха червени.

- От къде да съм сигурен че не е нещо като оръжие? - продължи спокойно да я следи с оръжието, не че го интересуваше какво търси и какво имаше наоколо, което или не виждаше или просто не искаше да види

-Колко ли малко оръжие ще бъде това,че да го търся по този начин?А и всичките си оръжия бих могла да призова с магия,така че всичко това е безполезно,ако търся кама или нещо подобно.

-Ъъъъ...-Даниел и Стивън зяпнаха с широко отворени усти.
-Не знам какво става-Вичи се понамръщи леко,раздразнена от това,че не разбираше защо всички бяха чак пък толкова изненадани.-Но трябва да побързаме!Джесика и Муртаг не са се върнали още и се притеснявам,че нещо им се е случило!

- Ами някакво магическо оръжие. Пък и нещо като това би свършило работа, но не и за битката - за пример извади от джоба си онзи подарък, който Муртаг не беше успял да приеме добре, но Даедел си го беше очаквал сякаш от Съдбата. Нямаше значение - Хайде, доскуча ми, да те убия ли, или да те оставя да го вземеш?

Отвори рязко вече червените си очи и се подсмихна:
- Джесика и Муртаг...- промълви тихо и белите кичури приеха червен цвят, а с тях и дрехите му. Сякаш залят от червена боя. Джули и Джин отстъпиха по команда с ръка на Джиа, която остана на място, смръщено взирайки се в него. След миг се вдигна червеникава мъгла, а на мястото, където до преди миг лежеше белокосият сега беше останало само наметалото на елфката.
- Телепортира се.- обяви Джиа и се насочи към прозореца някак стреснато.
- Кой беше...- заекна ужасено Джин, треперейки като листо.
- Той...
- Ника.- отвърна зеленокосата, разбрала едва разбираемите думи на двамата Дракинзи.

-Дай ми го!
"НЕ!"
Елфката спря,рязко беше протегнала ръцете си към него.Но Джесика успя да поеме малко контрол.
"Това е неговата Сълза!Трябва му!Ще вземем само нашата."
"Има ли значение?!"
"Да!"
Накрая взе,че й писна.От новата си позиция беше по-лесно да го разкара и щом успя да го удари в корема с ръка,с другата сграбчи бижуто и листчето хартия,пристискайки го към себе си.Превъртя се и се оказа зад него,а вече сини коси падаха около лицето й.Сини очи гледаха към него стреснато.Не можеше да се бие,нямаше къде да ги прибере...а те бяха прекалено важни.

- Изглежда получи това, което искаше, нали? - продължи след кратката паника която го беше обзела кой знае защо, та отново вдигна меча, готов да се извърти и да нападне отново, озарен от още една усмивка

" Интересна картинка са, не мислиш ли?"
" Трябваше да ме предупредиш?!"
" Стой си там, тихо, Нава. Скоро ще ти дам тялото ти, но нека малко се позабавлявам."
Червените му очи просветнаха в тъмнината на няколко колони, където се телепортира за да наблюдава. Нямаше намерение още да се приближава и появява пред когото и да било, първо искаше да проучи положението в което се намираше и той и всички останали.