Назад в миналото

- Моите ли?Защо аз трябва да имам въпроси, не ме интересува нито коя си нито къде се намирам, аз съм дошъл за някой бой, но боя отново избяга от мен. - но пък явно търсеше друг опонент, защото гледаше ездачите с една широка усмивка, а може би търсеше Мерик...Или пък нямаше значение. Лошото беше, че нямаше да е за дълго...Винаги ставаше така, но ако използваше сила срещу Ним рискуваше да загуби и себе си, а колкото и да се мразеше не можеше да си го позволи. - Ти си се лекувай, аз ще поогледам за някой желаещ, ако онзи не се върне.

-А аз си мислех,че ще се заинтересоваш как успя да го удариш и защо изчезна и тем подобни.Е,след като това не събужда интереса ти...Но никъде няма да ти дам да отидеш в това състояние,даже ако се налага да се биеш точно с мен.Като нищо да вземеш да убиеш някого.

- Толкова ли е опасно да загубите един човек?Може би някой безполезен, като онзи горе - кимна към кулата, най-вероятно имаше предвид Клайв, който нетипично за зимен демон от неговата порода лежеше завит и с температура, но и се услужняваше - Не искам толкова много, трябва да оползотворя времето

-Оползотворявай времето си с нещо друго!
Вече държеше дръжката на меча,готова да го издърпа за пореден път.
-И въпреки,че съм сигурна,че няма да ме послушаш,ще те помоля да върнеш онази нормална своя муртагска част.

- Някои хора имат нужда от спане, а и нямам намерение да си лягам толкова скоро, скучно е. - хвана меча и тръгна към замъка като се оглеждаше търсейки Лука, къде беше когато му трябваше...А вътре в замъка сигурно беше по-интересно...Не искаше да стои и да чака Ним да предприеме действия

-Инат такъв!-смръщи се Джесика,затича се напред и го изблъска настрани.-Хубаво!Ако ще искаш да се биеш с някого,на,бий се с мен!Но няма да ти дам да влезеш вътре!
Вече държеше оръжието си в готовност,колкото и да не й се искаше да прави това.

- Не те ли болеше глава? - начумери се, мразеше да му пречат да парви каквото си иска - Виж проблемът е, че не те познавам, от къде да знам дали после няма да загазя и да се наложи Муртаг и Ним да изчезнат, защото и без това ми пречат на съществуването

-А по тази логика не е ли проблем да се биеш и с останалите?Може и с тях да загазиш,не е ли така?
Понечи да го хване за рамото,но внезапно дръпна ръката си,сякаш беше опарена.Един глас вътре в съзнанието й започна бурно да разсъждава,което никога не водеше до нещо хубаво...
"Тази тъмна енергия...Искам я!Искам да ми я откраднеш!"
"А аз откога станах твой крадец?"
"Ако ти не я вземеш,аз ще си я открадна сама!"
"Забрави ли веригите от Нава?"
"Не."-но тя звучеше прекалено доволна,за да можеше Джесика да се успокои.

- Ти си имаше опонент, Муртаг беше излязал да ти...помогне, не знам, така излиза, докато не излязох аз. Вероятно се познавате, друго не ми трябва. Не ме интересува кои други познава, пък и какво толкова, някой слаб войник наоколо няма да е голяма загуба нито за него, нито за демона, предполагам. Остави ме на мира - и отново й обърна гръб, за да спре поглед на ездачите сякаш ги предизвикваше да си покажат уменията, но те бяха твърде заети да се защитават от сестра му, която също говореше небивалици, колкото да се измъкне от кръга и да си намери подходящ съперник.
- Късметлийка...

Без малко да заблъска по главата си с ръце от яд,но достатъчно си я болеше.Значи с думи няма да стане.А и той не искаше да се бие с нея.И тя нямаше да успее да го предизвика,беше й пределно ясно.
"Аз мога да помогна!"-и пак...
"Да бе..."
"Не,наистина."
"И как точно?"
"Затраши живота му и той ще бъде задължен да се бие."
"Какво?!Ти чуваш ли се какви ги приказваш?!Няма да застрашавам ничий живо-"
Замръзна на място,сякаш беше част от снега.Успя с доста усилия да вдигна ръка,сякаш да се хване за нещо.Стори й се,че чу някакъв далечен звук,сякаш нещо се беше начупило на парчета.
-Хихихи,след като съзнанието на онзи белокосчо не е сред нас в момента,веригите стават изключително слаби.-зловещичък глас,дълги зъби,дълги нокти,червени очички...да,беше загазила.

Нещо му беше привлякло вниманието все пак и отново се обърна, стискайки меча по-здраво. Изглеждаше му познато, но не беше, за жалост може би, но нямаше значение.
- Сега какво искаш да предизвикаш интерес? - измърмори, гледайки внимателно, надушваше така да се каже вид опасност, а това беше хубаво.
"Глупак, пусни Муртаг веднага" изръмжа Ним, който явно се беше отърсил от магията, която му беше оставил Даедел.
"Я стига си крещял, не се меси в свободното ми време. Достатъчно дълго те търпя." заяде се лилавокосия с него и отново прати магия, колкото да го обезвреди за момента.

-Аз?Ооо,неее.Аз съм нещо като теб и търся нещо,с което да си запълня времето.
Хвърли меча срещу него и след това изчезна,точно по същия начин,както и Белендарон правеше,за да поизнерви противника си.

- Но нали казах, че не искам да се бия срещу теб - изръмжа той като пропусна меча и стисна своя за във всеки случай. Можеше и да го заинтересува, но нали преди малко беше казала, че иска да го спре, сега... - По-добре си намери друг обмект, както и аз си търся.
"Излагаш се на опасност" намеси се Муртаг пресипнало, другия се ухили.
"Аз?Смешно...Тя не е опасна, а и няма да се бия, казах го"
"Твърде си уверен"

-Съжалявам,но аз не съм точно нея.-гласът се чуваше навсякъде.-А и тъмнината в теб доста ми харесва.Би ли благоволил да я споделиш мъничко,защото ми трябва?

- Ти нямаш ли си достатъчно? - усмихна се, като вдигна меча, но реши да запази магията си, нещо го караше да бъде внимателен.
"По-добре се откажи, ако се стигне до магия ще накараш Дарсия да дойде"
"Случайно да си се замислял, че това искам?Ами ако искам вещицата и Дарсия да дойдат?Може би ми липсват?"
"Ти си луд...Но внимавай, иначе няма да ти се размине"
- Хубаво, но продължавам да твърдя, че няма смисъл да се бия, хората си държат на своето

-По-лесно за мен тогава,без бой.
Мечът,паднал в земята,се надигна във въздуха.Левитирайки,той се разклати наляво-надясно,преди изведнъж нещо като огромна черна пукнатина не се появи на острието.Елфката се показа и хвана оръжието.Тръгна напред и замахна,целейки се точно към гърдите му.

- Не мога да мина без защита - намръщено замахна той към острието въпреки че може би онзи беше малко прав. Ако Дарсия дойдеше щеше да има двама опоненти, а не му се искаше да опитва да ги побеждава. Нали се пазеше за накрая, когато и да беше това - Какво ти стана изведнъж и на теб...

Тя реши,че нямаше нужда да му отговори.Щом оръжията се срещнаха,всичко наоколо се разтресе и онези ездачи отстрани най-сетне се поусетиха.Точно когато опонетът й връщаше меча си обратно,тя посегна с ръка към лецето му,в опит да го одраска с дългите си остри нокти.

Обърка се, той ли беше този, който беше слабият в това съзнание или другият. Вече не знаеше, но нямаше да се откаже и го знаеше със сигурност. Посегна да хване ръката й, докато замахваше пак.
"Само не се ядосвай"
"Ако не млъкнеш сам ще го причиниш" ядно изкърца с зъби при което мечът лумна и изгасна отново, не можеше да рискува с магия.

Само това и чакаше.Щом стисна китката й,тя забучи ноктите си в плътта му.Черната ивица върху меча сякаш запапочна да излъчва някаква странна лилавошкава аура,докато елфката се опитваше да достигне до тъмните сили.
-Дай ми ги!-изкрещя тя разгневено.

- От къде на къде - ухили се той въпреки че не беше особено приятно. Знаеше много добре, че в момента силите му не бяха с него, докато не изнудеше Муртаг да ги пусне...Винаги ставаше така, когато онзи не беше доволен от нещо. Понечи да се отскубне от нея, но ако не можеше най-вероятно престоеше друг вид битка

Разгневена,че целта й беше някак скрита и тя не можеше да я стигне,реши да забрави за това и просто да си излее гнева върху него.Игнорирайки прекалено силните протести на Джесика вътре в съзнанието си,тя започна още по-яростно да атакува.
"Е,поне така се държи като идиот и няма да има шанса да го нарани..."-но не й се прииска да се досети какво щеше да се случи с нейното тяло,ако изведнъж Даедел реши,че просто си губеше времето.
Палтото се разкъса от поредния замах и малкото кристално топче и листчето хартия паднаха от там.Елфката не забеляза,но истинската Джес веднага го стори и започна още по-истерично да й крещи да се върне обратно.

"По-добре за мен" стисна зъби той и започна да се отбранява. Така нямаше да се наложи да стига до крайности и всичко щеше да е наред, нямаше кой да му чете лекции после, защото сам се беше отказал от това да направи нещо по-лошо. Просто трябваше да се отбранява до когато...До когато...До когато можеше и трябваше, не беше особено сложно.

"Вземи ги!Вземи ги веднага или ме пусни!"
Но тази беше също упоритра.Целта й беше толкова близо и тя някак не можеше да стигне.Самата мисъл я караше да се гърчи от гняв и тя изобщо не обръщаше внимание на крясъците вече.

- Защо не ходиш да ти подарят сили вместо да се мъчиш тук - измърмори лилавокосия продължавайки все така да си върти меча и от време на време да блокира по някоя мисъл от самия себе си. - Ще си спестиш усилията