Назад в миналото

Джени можеше и да беше минъчка,но знаеше много добре да стои далеч от яйцата.Въпреки любопитството си,не посмя да пристъпи към тях.За първи път виждаше такива,между другото,но нещо й подсказваше,че имаше доста голяма вероятност и да не остане цяла след опита си да ги поразгледа.

- Фую, те добре ли са? - спря се да пита Муртаг, като погледна драконката. Беше пазил яйца толкова години и сега не можеше и да не попита, естествено
"Засега всичко е наред" кимна дракона после отново се уви около богатството си.
- А ние толкова бързо свършихме обиколката - огледа се лилавокосия отново след като едва не се блъсна в Винр

-Изглежда по-голямо...
Пусна го и отново седна на земята,този път малко по-встрани от полезрението на синия дракон.

- Може би така изглежда - повдигна рамене той, после се усмихна отново оглеждайки разминаващите се ездачи - Пък и как ще съберем драконите, ако мястото не е голямо. Бих ти показал и други места, но са далеч от това място

-Дали онези вече са си тръгнали...-при 'онези' се забеляза как настръхна за момент,но почти веднага изчезна.

- Я да видим.. - замисли се той, като се концентрира. Енергията, която излъчваше Мерик беше отслабнала, явно беше доволен от себе си и си почиваше. Чувстваше Дарсия малко слабо може би - Да, мисля че са се отказали нападението, поне някои. Други изглеждат не на себе си, но близо. Така мисля

-Какво искаха от мен и Нат?Защо онзи лош ни гонеше?
Можеше да си продължава така с въпросите до безкрай,но му го спести.Пък и нямаше нужда да занимават и останалите,достатъчно работа си имаха униформените,колкото и да не харесваше някои от тях.При спомена за срещата с онези се сгуши леко в сгънатото крило на Винр.

- Не знам, учуден съм, че искат точно вас. Вие нямате нищо общо със случките напоследък - замисли се лилавокосия, хващайки един от кичурите си - Но ако се появи пак, мисля да се опитам да ви помогна, доколкото мога. Няма да позволя да ви нарани

Ника проследи хода на Дарсия, усмихвайки се все така доволно и лукаво:
- Анасази, издъни се.
- Някой пита ли те?!- просъска синекосото момче и стисна очи.
- Боли ли? Ама разбира се, все пак Черния Господар едва не ти отсече крилото.- засмя се и поклати леко глава:- Имам уговорка, чао, ангелоподобно.- махна с ръка пред лицето си и притвори очи, в следващия момент косата му върна белия си цвят, а с нея дрехите също. Джиерда просветна за миг, показвайки радостта си от това, че Нава се върна и не се налагаше да се подчинява още дълго на брат му.

-А-аригато...-още първи ден с тях и създаваше проблеми,браво Джени,продължавай в същия дух!

-Ой!Имаме си едно заложниче тука!-изкрещя Джесика,когато най-сетне излезе и се убеди,че битката беше свършила.
Остави Белендарон в снега точно между тях и се надвеси над него,сякаш щеше да разбере това,което искаше,само като го гледаше злобарски.

- Доиташимаще - повтори лилавокосия, като се обърна към детето - Виж това ми е нещо като професия, защото по принцип около мен все някакви неща се случват

- Това ли е натрапникът, който ви е нападнал преди?- запита Нава и се намръщи, днес му беше ден на недоволство и главната причина беше досадният му червенокос брат.
- И сега... предполагам.- промълви Анасази и отвори леко очи.

-Мммм...-детето отново се отнесе нанякъде,като вече наистина се отпусна върху крилото на дракона.

-Да,тоя образ ни създава проблеми.И мисля,че е изключително настървен към теб,Нава,въпреки,че не знам защо...

"Внимавай да не пропаднеш" предупреди Винр, понякога имаше навика да разтърсва крила и някои хора попадаха под палатката на синьото му крило "Ще получиш "син удар" от толкова наситен цвят"

- Към мен?- повдигна вежди и се приближи към синекосият в снега:- Добре сте го подредили, но май ще трябва да го посъбудим?

-На мен синият цвят ми харесва...

-Аз много не бързам,след като ме тръшна няколко пъти в тъпата заледена врата на стаята на Клайв.-поразмърда малко раменете си,още изпитваше лека болка от всичките тези сблъсъци.

- И на мен, но моят дракон беше червен - побърза да сподели лилавокосия, като повдигна рамене - Сигурно си е въпрос на избор на Съдбата...

- Но той е човек?- запита Анасази, като леко накузцвайки се приближи към тях и седна на земята с дълбока въздишка. Раненото крило предизвикваше болки в тази част на тялото му и дори обездвижваше единя му крак:- Как може да е получил толкова сила? Да не би някой да му е дал?

-Сигурно...-въздъхна Джесика.-Може да е бук още едно опитно зайче на Дарсия,кой знае...
Погледна към раненото му крило и внимателно протегна ръце:
-Дай да видя...

Джени едва не попита за дракона му,но щом тук го нямаше,значи нещо не беше наред...а не искаше да...натъжава...татко си,така че си замълча и продължи да блее нанякъде.

- Е, предполагам те не ти направиха особено впечатление - въздъхна Муртаг кимвайки към ездачите, един от които му се оплези.
- Бира! - извика още някой и всички прихнаха(офф:не питайте)
- Ами...Можем да останем тук, или да видим как вървят нещата в двореца...

- Нищо ми няма, ще се оправя. Все пак съм просто магия.- усмихна се синекоското и се огледа, търсейки с поглед някого. Забеляза го на вратата, Джин сякаш беше тичал насам, защото дишаше тежко и оглеждаше двора с разширени очи.

-Тук също си ми харесва...-беше някак уютничко.

-Магия или не,дай да видя.-прекрачи заспалата фигура белендаронска и съвсем съвсем внимателно докосна крилото.

- Не мога да не се съглася - усмихна се лилавокосия кимайки - Приятничко е, пък и ако искаш можеш да ги заговориш...Драконите...Няма да имат нищо против

Това сякаш я накара да се свие още повече,както когато за първи път видя Дънканс или пък Таралежчо и Вампи и Снежинка.
-Н-наистина?-попита по-тихичко тя.-Няма да им преча?

- Не, в момента просто си търсят занимание, нямат нищо против да си поговорят с някого. Пък ездачите вече ги познават твърде добре, все едно да повтарят един и същи разговор с години