Назад в миналото

Ангелчето трепна плахо и присви очи:
- Обаче боли, всичко... за първи път.- прошепна и погледна пак към Джин, който застана на крачка от него.
- Какво стана?
- Прескочих си сянката повече от необходимото.

Момиченцето стана леко насигурно на крака и се поогледа.Пирстъпи леко напред и застана до един малко по-дребен от останалите зеленичък дракон.Отвори уста,за да каже нещо,ама нищо не излезе...Просто остана така,с прибрани зад гърба си ръчички.

-След като си магия...дали нашите магии ще успеят да те излекуват?

Драконът извърна поглед към нея и снижи главата си:
" Ти май си новичка тук?"- проговори леко дрезгаво и се загледа в момиченцето.

Анасази вдигна рамене една и пак стисна очи:
- Съдбата никога не ми е казвала за последствията от нараняване. Не знам.

-Мхм...-едва не подскочи тя.

-Ееее,ако нямаше риск да те нараня или да те наблъскам с тъмна енергия,бих се опитала...-синекосата се намръщи,докато оглеждаше раната. :

Шадол се засмя леко и се наклони още към нея:
" С кого си?"

- Но нали той е създаден от тъмна енергия, извлечена от мен? Затова не мога да убивам...- примига смутено Джин.
- Не и с оръжие, но магията ти... с нея е лесно.

-С-с татко и Винр.-обърна се за малко,за да ги посочи,но не отлкони очи от дракона.

-Ммм...-това прозвуча по-скоро като ръмжене,от колкото като въздишка при дълбоки размисли...-Имам ли позволението да се опитам да поправя това?Въпреки,че не знам какво правя,не можем да те оставим така...

" Татко? Муртаг?"- драконът се загледа към лилавокосият там и се подсмихна.
" Дочух нещо, което ми стана любопитно?"
Зад зеленият дракон се приближи друг, със сребристи люспи и също приведе глава към Джени.
" Муртаг е станал татко."
" Интересно, но и чудесно!"- възкликна сребристата:" А ти как се казваш, мъниче?"

- Опитай.- потвърди Джин, сякаш говорейки вместо Анасази. Синекосото ангелче също кимна с глава положително.

-Джени.-не й се наложи да задава същия въпрос,любопитсвото,което пламна в очите й,каза абсолютно всичко.

-Добре,дай сега да видя...
Синекосата внимателно постави ръцете си от двете страни на крилото и се концентрира.Очите й просветнаха в червено само за миг,а след това тъмната магия излезе от дланите й и сякаш започна да се слива с крилото,все едно беше липсващото парче.

Зеленият дракон се усмихна повече:
" Аз съм Шадол, а това е баба ти Анаю."- засмя се, казвайки това и погледна към дракона до себе си невинно.
" Баба ли? Ще ти кажа аз на теб една баба!"- промърмори, но не каза нищо повече на него, достатъчно беше погледът й, по който младият дракон разбра какво го очаква по- късно:" Просто Анаю."

Синекосото стисна очи, болката изведнъж се усили, но имаше и друг резултат. Вече не чувстваше крилото си като напълно отсечено. От тъмната енергия на елфката започнаха да се образуват други перца, замествайки окапалите и покривайки раната изцяло, затваряйки я.

Гушна им муцунъте като за "Приятно ми е!".Май напоследък й ставаше навик,ами какво щеше да стане ако някой път се натъкне на не толкова дружелюбен дракон?

-Брех,ти като за лечител си ставала!-Даниел се появи точно до нея,гледайки доста впечатлено към заздравеното крило.
-По-добре ли е сега?-синекосата реши да не обърне внимание на коментара точно сега,после щеше да има достатъчно време.

Драконите се усмихнаха топло и се загледаха в момиченцето с интерес:
" Как попадна тук? По- скоро как успя и ти да се забъркаш в такава битка?"- запита Анаю, като положи глава на земята някак изтощено и притвори очи, а белегът през едното й око се съедини с орната и долната част па клепачите й.

- Мисля, че... да.- отвърна Анасази и се изправи бавно, все още подпирайки се на синята катана. Погледна към двойника си и му подхвърли оръжието, вече наистина не се нуждаеше от него. Разпери леко криле и махна няколко пъти, като се отдели от земята на сантиметри:- Да, вече наистина е по- добре, щом мога да летя. Благодаря!- възкликна и се усмихна широко, същата усмивка озари и лицето на Джин и той прегърна Джесика.

-Не знам...просто се случи.-малката й усмивчица беше огромен знак,че изобщо не съжаляваше за нищо.-Излязох от двореца и...просто влязох в този интересен свят...

-Хехе.-синекосата го вдигна върху раменете си,а после и хвана ръчичката на Анасазил.
-Мммм.-Даронски реши,че беше време да се събуди и се поразмърда лекичко в снега.

" Интересен е, но и много..."
" Защо не отидеш да потърсиш Киара?"- Анаю прекъсна зеленият дракон, точно преди да е успял да каже нещо, което можеше да стресне момиченцето. Шадол промърмори тихо под носа си и размърда опашката си, инатейки се.

Нава стисна меча си и го насочи към Даро:
- Време му беше.- проговори и се намръщи.
" Може ли аз да го потормозя?"
" Достатъчно ти беше за днес, а и за утре!"
" Заради това, което питах Дарсия ли? Стига, знаеш че имам слабост към Черната кръв. Все пак служех на предишната Сянка, а и Калисто има заслуги за съществуването ми."
Белокосият напълно го игнорира без да показва, че спори с него мислено.

-Стряскащ?-засмя се детето.-Да,преди малко ми изкараха акъла,но ще свикна.

-Шиканта,престани...-май още беше отнесен нанякъде,даже и Джесика да го бутна леко с крак в ребрата.
-Ставай!-извика тя недоволно.
Синекоското се усети и рязко се надигна,когато усети,че някакви черни въжета се въртяха около него и не му позволяваха да си вземе оръжието.Погледна нагоре и очите му се фиксираха право върху Нава.
Елфката настръхна от злобата,която гръмна в тези червени очи и застана до белокосия,в готовност да се бие.

" Да, свиква се, особено ако постоянно е така."- отвърна Шадол и си навлече още един ядосан поглед от Анаю.

Белокосият се смръщи още повече, този не му харесваше изобщо. Имаше прекалено много ярост в очите му и тя беше насочена към Нава. Джули дръпна Анасази и брат си назад, дори и черните въжета тя се стресна от изражението на този.

-Ти...-за ужас на синекосата въжетата се пръснаха и той се нахвърли срещу него,като го повали на земята.
Хвана го за гушата и с толкова много ярост в очите започна безмилистно да стиска.
-Пусни го!-изкрещя Джесика и се опита да го изблъска настрани,но само един изключително мощен удар от едната му ръка я запрати и нея в земята.

Белокосият стисна очи и хвана ръцете му в опит да ги отскубне от себе си. Що за сила беше това? Та той беше човек? Джиерда просветна гневно и зеленокосият дух запрати призраци към него, но явно и те нямаха ефект. В опитите си да го хванат и издърпат, те просто минаваха през него и това стресна Джиа, за първи път призраците й не можеха да хванат жертвата си. Двете деца се ужасиха още повече, но сякаш бяха загубили ума и дума и не можеха да кажат нищо.

-Ще те убия...-озъби му се Даро насреща.-Ще те убия,както ти уби нея!
Синекосата се посъвзе малко от тромавото си приземяване и отново се хвърли срещу тях двамата,като се опита да го махне от него.
-Остави го!ОСТАВИ ГО!
Беледнарон погледна към нея само за миг и зловещата му усмивка я накара да спре.Въпреки това,той пусна белокосия,но се насочи към нея,когато тя се отдръпна.
-Или по-скоро...-извади меча,докато пристъпваше към нея.-Ще ти върна жеста,като ти отнема най-скъпото.
Беше толкова опиянен от жадата си за отмъщение,че даже забрави за гнева на Намару,ако синекосата беше наранена...Не му пукаше,щеше да си отмъсти,по един или друг начин!

- Убил съм... кого?!- прокашля се Нава и впи поглед в синекоското. Изправи се рязко и протегна ръка към Джиа, която се трансформира и той стисна дръжката на меча силно, заставайки пред Беледнарон:- Само да я докоснеш, ще ти изтръгна сърцето!- просъска, а за миг очите му приеха червен цвят, както и няколко кичура от бялата му коса.

-Ела тук!-изкрещя Белендарон и се стрелна към нея точно когато тя застана в позиция,готова да се отбранява.
Сякаш изобщо не беше чул думите на Нава,той замахна с такава сила,че Джесика чак усети как краката й потънаха рязко в земята,когато блокира.

Белокосият изръмжа гневно и се извърна към него, замахвайки също:
- Нали искаш мен? Остави другите!- просъска, а веднага след думите му се чу драконски рев. Черен дракон с оранжеви криле, Джин се опита да се усмихне, не я беше виждал от известно време. Киара прелетя ниско, вдигайки снега във въздуха ,като ураган.

-Мога и двама ви да убия тогава!
Заприлича на един голям истерик с този класически злобарски смях.

" Нава, ако си решил да умираш, само не повреждай тялото! Нали знаеш, главата, сърцето... те са проблемните, ако някой иска да те убие наистина..."
" Млъкни!"- този път крясъкът дойде не от белокосият, а от Джиа, която също започваше да се изнервя сериозно на Ника.
Елфът парира удара от меча, но се наложи да отстъпи крачка назад, за да запази равновесие.

- Ей, не е постоянно така, да бъдем честни - намеси се лилавокосия, но пък по негово мнение нямаше значение, защото и без това винаги имаше проблеми за решаване, стига да живееше на правилното място.

-Мммм...той мисли обратното!-и посочи към Шадол,което май не беше много добър бонус за дракона...

-Уоа!-Джесика падна в снега,когато се опита като на лимбо да мине под замахнатото оръжие на Белендарон.
Синекоското се движеше прекалено бързо,вече се нахвърляше срещу белокосия и то с такава мощ,че преспокойно можеха да броят Нава за премазан...