Назад в миналото

- Е, излагаме се пред незнаещите, тц, тц - поклати глава Муртаг с усмивка.
- Ти какво бе?Целия си една излагация, седни пий една бира с нас - подмина го един от ездачите, смятайки, че се говори на него.
- Май всички, с които съм отраснал са едни резили...

-Бира?Лор много мразеше да надушва бира...-замисли се детето.

- Не ги слушай Джени, това е един друг вид история.
"Да, още знам след като каза това какво стана в училище" захили се Винр, а Муртаг го удари леко
- Я стига бе, излагаш ме

-М?-детето задърпа ръкава на палтото му.-Какво се е случило?

- Ами малко скарване с няколко хора, които се разхождат наоколо и се наложи аз и Рой - кимна към чернокосия, облечен в синьо ездач, който пак спореше, както винаги, за нещо - Да се доказваме пред всички останали колко сме добри

-Как?
Един друг дракон едва не изпръхтя от смеха,който сдържаше вътре в себе си и бързо се посви още малко,като се обърна с гръб към тях.Май детето го правеше нарочно...не можеше да бъде толкова глупаво,че да не се досети.

- Не, не мога да ти обясня, извинявай...Ще прозвучи много, много глупаво. - а пък още помнеше физиономията на Рой, когато се заговореше за това. Целият позеленяваше. А пък Муртаг почервеняваше, така че доста си отиваха на смеещата им се тълпа

Анаю и Шадол се засмяха тихичко и поклатиха глави в един такт:
" Непоправими..."- промълви сребристата, но само това, като продължи тихичко да хихика.

Нава отстъпи още крачка назад. При всеки удар двете остриета се разтрисаха ужасно. Зелените кристали на Джиерда вече сияеха постоянно и някак напрегнато. Белокосият нямаше как да нападне, за момента можеше само да се отбранява и да чака по- подходящ момент да отвърне.

Най-накрая успя да изхвърли меча му настрана,сега щеше да му бъде по-трудно...Май...Кога успя и нея да хване за гушата?!
В опитите си да изкрещи,се чу само някакъв гърлен звук,докато той я вдигаше във взъдуха,погрижил се и Нава да бъде метнат срещу някой камък в снега.
Белендарон присви устни и стисна още по-силно...
-Ти сериозно ли повярва на онази илюзия?-засмя се накой зад него и той внезапно усети как нечия кама проби бронята му и го удари право в гърба.
-Н-намару...-погледна през рамо и напълно пребледня,щом се сблъска отново с реалността.

- Ще се наложи да си ходя май, че тази тема започна да става опасна - заклати глава Муртаг след миг, чудейки се дали нещата ще стигнат до приятеля му в обсъжданото "приключение" който не беше много далеч

- Намару?- беше го виждал, познаваше го. Още първия ден щом се завърна в Царството на елфите се беше смял на глупавите му изпълнения и онези писма, а сега като се замислеше се изпълваше с жестока ревност. Сега този глупак нападаше. В същия момент се сети за бъдещето и това, което той беше причинил, вече глупакът не беше толкова глупав пред тях.

-Няма да ме забравиш тук,нали?-нацупи се Джени срещу него.

-Същият.-поклони се елфът,докато се усмихваше злобно.
-За каква илюзия говориш?!-точно след като изкрещя това,Белендарон изклашля доста голямо количество кръв...каква беше тази кама?
-Идиот...-щракна с пръсти и бавно се трансформира,като получи същия външен вид,като Нава.-Да ти говори нещо?
-Ти...ти...той нищо не е направил...ти си убил Шиканта!
-Браво,браво.

- Да те оставя тук?Никога, все пак след като съм те отвел при така да кажем непознати хора трябва и да те върна при по-познатите. Просто трябва да не се припомня на определени хора разни случки

- И си натопил... мен?- белокосият се изправи бавно и стисна зеления меч силно:- Убил си и сега...Сега какво? Какво искаш от мен, от нас?!

-Искам ти напълно да изчезнеш,с други думи да се гътнеш,а пък тя ще си остане като трофей за моята победа.-и посочи синекосата,която вече малко можеше да диша,но пък загуби ума и дума от това,което каза.
-МОЛЯ?!

" Ставаме ли за придружители?"- запита Шадол с широка усмивка, май си търсеше начин колкото се може по- скоро да се измъкне от Анаю, която си беше наумила да го потормози малко, като по- възрастна от него.

- Мечтай си!- просъска Нава и вдигна Джиерда пред себе си:- Трофеи за теб няма да има!

-Мхм.Стига да не се скарате с Винр,защото той пръв си ме намери.-сякаш не беше казала нищо особено,тя продължи да се клати напред-назад върху петите си.

-Ще я видим тази работа.-ухили се доста зловещичко Намару.
Белендарон стисна зъби,но внезапната болка от отровата върху камата го накара да се сгърчи накрая падна на земята.

"С мен никой не обича да се кара, защото аз не мога да се карам" примижа синия дракон, на който обстановката тук му действаше приспивно, затова и рядко се задържаше

-Хей,хей,не заспивай.-потупа го лекичко по муцуната.-Хайде наистина да си ходим...

"Готов съм, само на баща ти да му мине притеснението от историята и да вземе да викне онова малкото...Нат?"
- Нат, Винр те вика - насочи се към него лилавокосия, докато момчето досаждаше на Рой

Джени отново се изкатери върху дракона,като този път едва не се хлъзна обратно,но успя да се задържи.Намести се точно между крилете и поогледа като за последно всичките дракони и униформените.

- Да вървим - въздъхна лилавокосия, помогна и на момчето, после хвана експреса преди да излети без него, защото Винр имаше подобен навик..Кой ли дракон нямаше, ако не се отнасяше до битка.
- Ей, ще си платиш после задето си споменал оная случка! - изкрещя му Рой накрая, но вече беше твърде далеч

-Хихи.-подсмихна се Джени,точно когато вече не можеше да го вижда.-Май аз съм виновна за това...

- Той така или иначе щеше да разбере...Бързо му минава все пак, не като неговата ученичка - с малко усилия лилавокосия успя да се настани до тях

" Муртаг изглежда щастлив."
" Да... това е добър признак."
Анаю се подсмихна, като удари Шадол с опашката си:
" Да търся Киара ли искаш? Добре!"- промърмори зеленият и отдалечи от нея, излитайки на някъде.

- Ще видим, наистина.- отвърна белокосият като замахна с Джиерда, разгневен от това което Намару беше сторил до сега и от това, което можеше да стори за в бъдеще.
" Позволи ми да се намеся?"
" Не, Ника. Тази битка е моя и на никой друг!"
" Точно от тази битка може да зависи и твоя живот. Знаеш ли как да използваш Сълзата? Не! А аз знам... поне така мисля."
" Остави ме..."