Назад в миналото

- Ним знае всичко от живота на Муртаг и ако се опре до някакъв разговор между него и Джени ще е по- лесно.- усмихна се бегло Джиа:- А аз предполагам, че ако се достигне до освобождаване на Даедел, той ще се израдва на една армия от призраци, които мога да предоставя.
- Даваш лоши идеи.- обади се белокосият.
- Просто правя предположения, всяка информация, вероятности и възможности са ни необходими и то колкото се може по- бързо.

- Както разбрахте аз нямам никакви трудности в това. А Лука в момента ми изглежда като всемогъщ, всичко може, по дяволите... - замисли се пренебрегвайки Даедел, който беше надигнал глас, понеже онова не му харесваше много - Аз за Джиа, ако решението е това то отново ще следва поне един опит, за да се знае дали изобщо ще проработи. Друг начин... - замисли се отново като задърпа един от кичурите си, за да не му гръмне главата от викове

Нава погледна към зеленокосата, която кимна уверено и се усмихна.
" Чакай, чакай. Страх те е?"- намеси се пак Ника.
" Много ясно."
" Пробвайте друго... например..."
Белокосият въздъхна и тръсна глава:
- А ако това не стане, дали е възможно да я заблудим, като й кажем че Муртаг е отишъл да вземе нещо важно... за нея, Ника предложи да е някакъв подарък...?
" Брей, ти си можел и да ме слушаш?"
" По задължение..."

- Може и да подейства, но не знам за колко дълго все пак.
"Е няма да се бавим много де"
"Ти млъквай" отново въздъхна, преди беше лесно, а сега с още едно подобие на Муртаг живота ставаше ад
- Да донесе някаква изненада...Мжем да я изпитаме, така да се каже. Някой ден например утре някой да отиде да й го каже...Пък и с размяна можем да опитаме...Казвам го просто защото не я познавам добре...Знам, че това, което до тук е показала означава, че едва ли ще изтърпи дълго да се бавим. И това може да усложни нещата там

- Значи, ако този вариант остане, значи ще се наложи да побързаме с каквото и да било, че и подарък ще трябва да й търсиш май.- прехапа устни елфът.
" Хайде се, умнико, други идеи за всеки случай?"
" Е, много ме юркаш, не съм гений... просто дадох предложение, ако ми хрумне още нещо пак ще се обадя."

- Муртаг ще измисли някой подарък, нямам представа какво ще е...Поне трябва да го накарам да измисли нещо, защото не го бива много. Но се надявам това да успее, поне малка надежда...Иначе остава по-сложното

- И сега какво ни остана?- огледа се Джиа:- Само да чакаме момента? Или ще си правим опити и което успее, това ще е?

- Опити да. Трябва да сме готови все пак. Кой знае кога ще му хрумне да започне нападение или кой знае какво - той се поизправи, явно доволен, че бяха стигнали до някакви определени решения - Първо опита с подаръка нали?

- Да.- кимна Нава и също се откъсна от ъгъла, в който стоеше от известно време:- Да опитаме и да се надяваме, че ще подейства.
- Кое дете не обича подаръци?- обади се Анасази:- Особено ако са от човек, който обичат.

-Имам чувството,че Джени се превърна в морско свинче...-въздъхна Стивън тихичко.
-Тихо!Това е за нейно добро.Не го правим за да си играем с нея!

- Ако подейства ще има само да се мисли за подарък...Ще е облекчение... - само дето нещо му подсказваше, че няма да е лесно. Можеше и да го възприеме, но...Но ако после нещо не се получеше...

- За подарък всички ще мислим, ако се налага, само нещата да минат без усложнения.- отвърна Нава и се подпря на парапета на прозореца.

-Ако прекалим с опитите това дете ще бъде затрупано с играчки,пък Муртаг ще остане с празни джобове.-подсмихна се синекосата.

- Той е с празни джобове - подсмихна се Ним виновно - Преди три години с последните му пари му купих лютня. Какво ли не прави за да посъбере нещо за цели три години. Но може и да не е подарък, който изисква средства. Не знам

- Ще й направиш нещо. Дърво, желязо, стъкло...
- Ним ще съдейства с лед, пък Лука може да опита да го втвърди още повече ида стане като кристално или диамантено.

-На теб май ти хареса тази играчка?-усмихан се Вичи,докато с Джени се разхождаха по коридорите.
Детето беше извадило дървеното конче и сега си го държеше здраво в ръчичките,сякаш ако се разделеше с него щеше да застине на място,докато някой не го върне обратно.
-Мхм...-с един замечтан поглед гледаше напред.-Защото тати я е направил...

- Това е най-лесно...Обяснението ще е: "Отивам в една мина и мога да ти донеса някой диамант, искаш ли?" - поне го имитираше перфектно, когато си го наложеше като мисия - Не, сериозно...Доколкото знам тоя огнен тип би направил нещо от стъкло...И от дърво, но няма особен смисъл там...

- Ще измислим нещо...
- Аз перата си давам.- вдигна ръка Анасази и се усмихна невинно:- Ако на някого му потрябват разбира се.

-Спомняте си как рискува да привлече вниманието на Дарсия само заради дървеното конче,което той й беше направил...-замисли се като за първи път вече по-сериозно Даниел.-Може би няма да се зарадва толкова на нещо скъпоценно и лъскаво,от колкото на нещо направено от него.Поне така гпо разтълкувах аз...

- Да, а той не прави нищо, което да струва пари, както често казва. Хоби...Но нали трябва да е нещо, с което да може да се измъкне, да замине...Какво може да направи далеч от нея което не може да направи и тук в двора да кажем...Освен да си търси "мама" де...
И отново прихна спомняйки си последния разговор върху дракона.

-Mама ли?-синекоската го изгледа едно странно.
-Ним,има ли нещо,което да сме пропуснали?

- Зависи в какъв смисъл - прекъсна той смеха си и се замисли за момент отново. - Не мисля, че наскоро са се случили неща, които да са чак от толкова важна стойност за проблема, който обсъждаме

-Да,добре,няма значение...-онези се отърсиха от любопитсвото си.-Може би ще му се наложи да намери някакви материяли от някъде,за да успее д направи подаръка.А те са някъде далеч далеч и ще му отнеме известно време да ги намери?

- Ще се осигурят - усмихна се Ним, поне за това не се и съмняваше. Наложеше ли се да търсят материали всичко веднага излизаше. Защото поне от тази гледна точка все имаше някой като Лука или униформен, който да ги даде - Това е най-малкият проблем

-Не,исках да кажа,че това ще му е извинението.Че трябва да отиде да намери нещата за изненадата.И това май ще бъде по-реалистично изглеждащо при такива "опити".Все едно е разбрал какво още му трябва по-нататък и тръгва пак.